Р Е Ш Е Н И Е
№
261855/07.06.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 15153 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по подадена искова
молба от Д.Ж.У., ЕГН **********, с адрес: ***, с която срещу „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, е предявен отрицателен
установителен иск за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните по делото, че ищцата
не дължи на ответника сумата от 8 163,82 лв. /осем хиляди сто шестдесет и три
лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща продажна цена за преизчислено
количество електрическа енергия натрупано в невизуализиран регистър за периода
от 11.09.2017 г. до 10.09.2018 г., за обект, находящ се в с. *, с кл.№ * и аб.№ *, за която сума е издадена Фактура № 02844396579 от 26.08.2019 г., на
основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК.
В исковата молба ищцата Д.Ж.У., твърди, че е
собственик на имот находящ се в с. *, който се води под кл.№ *, аб. № * с титуляр *, която е починала към настоящия момент. Сочи, че при проверка на
задълженията си е установила, че има начислено задължение в размер на 8 163,82
лв. за периода 11.09.2017 г. до 10.09.2018 г. по Фактура № 02844396579 от 26.08.2019
г. след извършена проверка на 10.09.2018 г. в обекта на потребление. Счита, че
не дължи горепосочената сума. Подробно излага аргументи за незаконосъобразност
на извършената корекция на сметката и́. Моли за уважаване на иска и
присъждане на разноски.
Ответникът
„Е.П.“ АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Сочи, че не оспорва, че между него и ищцата е налице
облигационно отношение и е извършил проверка на адреса на потребление. Излага,
че е налице основание за претендиране на процесното вземане, което е уредено в
чл. 50 ПИКЕЕ /отм./, доколкото от проверката в обекта е установено натрупано
количество електрическа енергия в невизуализирана тарифа на СТИ. Подробно
излага аргументи в подкрепа на законосъобразността на извършената корекционна
процедура. В евентуалност твърди, че сумата се дължи и на основание чл. 183 ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
На 10.09.2018
г. на адрес в с. *, е извършена
проверка на СТИ с фабр.№ * от страна на
служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, като в присъствието на
потребителя * е съставен
Констативен протокол № 1202329, в който е отразено, че в регистър 1.8.3. на
електромера е записано, че е изразходвана електроенергия в размер на 043348 кВТч.
СТИ е демонтирано, пломбирано и изпратено за експертиза в БИМ, като на негово
място е поставен нов електромер.
На 13.08.2019
г. служители на БИМ РО-Русе са съставили Констативен протокол № 1573/13.08.2019
г., от който се установява след проверка на изпратеното СТИ, че при софтуерно
четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа:
Т3 – 043348.4 kWh. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност, но не съответства на техническите
характеристики.
На 22.08.2019
г. ЕРП Север издават становище за начисляване на ел.енергия в размер на 43 348
кВТч за периода 11.09.2017 г. – 10.09.2018 г. Във връзка със становището е
издадена Фактура № ********** от 26.08.2019 г. за сумата от 8 163,82 лв.
на името на * с посочен обект
на потребление: с. * След това
описаните документи са изпратени до * и са получени от нейната дъщеря - ищцата.
От
представения Констативен протокол № 2030625 от 03.12.2015 г. се установява, че
процесното СТИ с фабр.№ 1115031500795563 е монтирано в обекта на потребление с
нулеви показания за дневна и нощна тарифи.
От
представения препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се
установява, че ищцата е единствен наследник на починалата *, която е била
потребител на ответното дружество.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-електротехническа експертиза
на процесния електромер се установява, че същият е преминал първоначална
метрологична проверка, като срока на годност на същата е до декември 2021 г. Може
да се приеме, че електромерът е монтиран с нулеви показания във всички тарифи. Натрупаната
енергия в регистър 1.8.3 е преминала през електромера. Няма вмешателство върху
измервателната схема, в която е било включено процесното СТИ, но е налице
препрограмиране на време-интервалите на тарифните зони и е включена
неизползваната тарифа да натрупва потребена електроенергия през определени
интервали на денонощието. Аритметично точно е изчислена стойността на
количеството ел.енергия по процесната фактура.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1,
предл. II ГПК за приемане за установено между страните, че ищцата не дължи на
ответника претендирана сума за служебно начислена по сметката и́ реално
потребена електроенергия за определен период.
По предявения иск съдът е
приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ищцата е потребител на ответното дружество и
на 10.09.2018 г. е извършена проверка в процесния обект на потребление, находящ
се в с. *,
който се води под кл.№ *,
аб. № *.
За процесната сума от 8 163,82 лв. е издадена Фактура № 02844396579 от 26.08.2019 г.
Съобразно
разпределената в процеса доказателствена тежест ответникът е следвало да докаже,
че е извършил корекция на сметката на ищцата, чрез преизчисляване на количество
електрическа енергия натрупано в невизуализиран регистър, в съответствие в
предвидените в действащите към този момент ПИКЕЕ изисквания и в тази връзка, че
е налице законово основание за това; че математически точно е изчислил размера
на дължимата от потребителя сума.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /в редакцията
и́ след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на
средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа
до регистрираните от тези средства база данни.
Преди това изменение на Закона за енергетиката
в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала възможност в ПИКЕЕ да бъдат уредени
хипотези за измерване на показания в невизуализиран регистър на СТЕ.
Доколкото
към настоящия момент разпоредбите на Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на
ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм.д. №
3879/2017 г. на ВАС /обнародвано в бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от
23.11.2018 г./, то настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата на
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки
делегираните си законови правомощия. След измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ
от 2013 г. КЕВР е издала нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в
които вече фигурира ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия,
за която има измерени показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7,
чл. 47, ал. 1, чл. 55/.
В
отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на
преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за
която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване. Да се приеме обратното би означавало, че законодателят с новата
редакция на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ урежда нещо, което вече е
уредено, което би било израз на лоша законодателна техника при нарушаване на
принципите за необходимост и стабилност, уредени в чл. 26 от Закона за
нормативните актове.
Все
още действащият към датата на проверката чл. 50 ПИКЕЕ предвижда, че при
установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Съдът
приема, че този текст е неприложим по отношение на отчетените показания в
скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на данните. В
Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т.д.№ 50417/2016 г., I г.о. на ВКС е прието,
че и и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ
бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо операторът на
съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа енергия
за минал период, когато действително доставената електрическа енергия погрешно
е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в
информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско
измерване. В мотивите към решението се изследва въпросът, че разпоредбата на
чл. 50 ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното
потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в
измервателното устройство. ВКС приема, че хипотезата на неправомерна намеса в
СТИ, когато доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата
между заплатеното и действително дължимото, е сходна, но в този случай не се
прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията се извършва по реда на някоя от другите
разпоредби.
В
настоящия казус не се установява дефект в измервателното устройство, а точно
обратното. Според протокола от БИМ и становището на вещото лице СТЕ е било
технически изправно, поради което правилно е отчитало преминалата през него
електрическа енергия. Не беше доказано и наличието на грешно въведени в
информационната база данни технически параметри на електромера.
Дори
да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ може да служи за основание за служебно коригиране
на сметката на потребителя, то същият не може да се приложи, защото останалите
действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на проверката не могат сами по себе си
да покрият всички изисквания за надлежно извършване на процедурата за корекция.
На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая за
ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. Следователно разпоредбите на чл.
1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 25.06.2018 г. В
отменените разпоредби се съдържат процедурни правила за надлежно извършване на
проверката, която служи като основание за коригиране на сметката. След отмяната
на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверка
за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални
изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Извършените от ответника в тази връзка действия
към този момент не са изрично регламентирани, поради което и не са основани на
закона. Дори да не е отменен законовия текст, който предвижда коригирането на
сметката по определена методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат
процедурата за констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена
възможността за прилагането му. Доколкото законодателят не е предвидил друг
ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на
сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива действия и
извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат
защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.
Предвид
горното съставения от служителите на „* *“ АД констативен
протокол следва да се цени от съда единствено като частен документ.
По
отношение на коригирането на сметката на потребителя въз основа на показания в
невизуализиран регистър съдът приема, че принципите на измерване на преминалото
количество електрическа енергия също се регулират от ПИКЕЕ, съобразно чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ. С договора за присъединяване към електрическата мрежа клиентите
от дадената група избират тарифността на измерване количеството електрическа
енергия, като операторът на съответната мрежа е длъжен да монтира измервателни
уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на клиента. /чл. 11, ал.
1 ПИКЕЕ (отм.)/ Съобразно чл. 19, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, в договора за
присъединяване се включват клаузи за тарифите за измерване на електрическата
енергия. В случая, видно от доказателствата по делото, на ищеца битов
потребител е монтиран електромер, който измерва преминалата ел.енергия с две
скали при зони в денонощието – дневна и нощна. Цената на преминалата и
употребена електрическа енергия се определя съобразно конкретната тарифа, според
месеците и часовете когато е била използвана.
В
противоречие с уговорените между страните и регулираните от КЕВР тарифи и
способи на отчитане на преминалата ел.енергия ответникът претендира цена за
технологични разходи по отчетена в „скрит“ /невизуализиран/ регистър енергия.
От данните по делото не се събраха доказателства ищецът да се е съгласявал с
такъв начин на отчитане и остойностяване на енергията, а и такъв не е законово
регламентиран. Именно право на ползвателя на мрежата е да избира начина на
измерване на ползваната електрическа енергия между утвърдените тарифи,
съобразно предвиденото в чл. 15, т. 2 от действащите Общи условия на договорите
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „*” АД /Одобрени с
Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Изменени и допълнени с Решение №
ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР/.
В чл.
10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. е
предвидено, че операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на
страната, която купува електрическа енергия, възможност за контрол на
показанията на средствата за търговско измерване. Същевременно, според чл. 662
от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
/Изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ електромерът трябва да има показващо
устройство - електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е
възможно, показващото устройство трябва да е видимо за потребителя и
действащата в момента тарифа трябва да е показана (индикирана). В случаите на
няколко стойности, представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно
показване на съдържанието на всички съответни памети. При изобразяване на
паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа.
Отчитането
в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите нормативни актове. След
като показанията се отчитат в „скрит“ регистър няма как потребителят да бъде
информиран за консумираната от него ел.енергия и за цената, която дължи за нея.
Задължението за предоставяне на информация на потребителя (за отчетената
стойност на ел.енергията и за нейната цена) от страна на доставчика е от
ключово значение за този вид правоотношения и нарушаването му винаги води до
опорочаване на процедурата по ценообразуване и корекция на сметка.
Ако
целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала ел.енергия, която поради
манипулиране на електромера не е отчетена от редовните регистри, то способите и
процедурите, чрез които тази енергия впоследствие следва да се заплати от
потребителя и на какви цени, следва да са изрично законово регламентирани.
Такава законова уредба е липсвала към момента на проверката, поради което
ответникът няма право да преизчислява дължимите от потребители суми на база на
стойностите в невизуализиран регистър, без значение кога и как енергията е
преминала през електромера, дори и да се установи, че е реално потребена.
Настоящият
състав е запознат със становището на ВКС /Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д.
№ 2991/2018 г., III г.о.,Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018
г., III г.о. и др./ във връзка с наличието на основание за корекция на сметката
на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване
на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката,
в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в
сила от 16.11.2013 г. и за възможността електроразпределителното дружество да
извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на
чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г. с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм.дело №
2385 от 2016 г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част
от действително потребената електрическа енергия.
Настоящият
състав не споделя тази незадължителна съдебна практика в частта, с която се
приема, че дружеството има основание да претендира суми от потребителя по
силата на чл. 183 ЗЗД. Извън посочените по-горе в мотивите на настоящия съдебен
акт множество съображения за това, възприемането и́ би довело до неприложимост
на изричната правна уредба, в която е предвиден специален ред за провеждане на
процедурата по корекция на сметка. Политиката на законодателя във връзка с
енергетиката е да урежда отношенията между енергийните дружества и ползвателите
на мрежата чрез специални императивни правни норми, като при наличието на
празнота в тази уредба тя следва да се запълни по законодателен ред или чрез
провеждане на съответните административни процедури, а не чрез прилагане по
аналогия на общите правила на ЗЗД.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен
иск за основателен и същият следва да се уважи изцяло.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата разноските извършени в хода на производството
в размер на 331,56 лв. държавна такса и 800 лв. адвокатско възнаграждение, за
които са представени списък с разноски и доказателства за плащане. Ответникът
своевременно е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ищцата, което е неоснователно. Минималното
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
МРАВ съобразно материалния интерес на делото е 738 лв., като претендираното от
ищцата не надвишава съществено минимума, поради което не е прекомерно и не
следва да се редуцира. Също така ответникът претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 1 764 лв. с ДДС, което е повече от два пъти
по-високо от претендираното от ищцата. В тази хипотеза приложение намира и
практиката на ВКС изразена в Определение № 3 от 5.01.2015 г по ч.гр.д. №
7153/2014 г., IV г.о. на ВКС, според която възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна е неоснователно когато
направилата го страна сама е оценила високо фактическата и правната сложност на
делото и е поискала по-високо адвокатско възнаграждение за своя процесуален
представител.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищцата Д.Ж.У., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ
на ответника „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 8 163,82 лв.
/осем хиляди сто шестдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/,
представляваща продажна цена за преизчислено количество електрическа енергия
натрупано в невизуализиран регистър за периода от 11.09.2017 г. до 10.09.2018
г., за обект, находящ се в с. *, с кл.№ * и аб.№ *, за която сума е издадена
Фактура № 02844396579 от 26.08.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ж.У.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 131,56
лв. /хиляда сто тридесет и един лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: