Решение по дело №778/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………………………..   2021 година,

гр. ВАРНА

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О Д  А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, ВТОРИ касационен състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА

  ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА

    ДИМИТЪР МИХОВ

 

В съдебно заседание на 03.06.2021 г. при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурор Александър Атанасов  разгледа докладваното от съдия Г. Стоянова  КНАХД № 778/2021 година по описа на Административен съд гр. Варна за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на община Варна срещу Решение № 260358/12.03.2021 г., постановено от ХV-ти състав на ВРС по  НАХД № 4927/2020 г., с което е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление  № 545/05.11.2020 г.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано,  постановено в противоречие със събраните доказателства и при неизяснена фактическа обстановка.

Основният довод се свежда до оспорване извода на въззивния съд за притежаваното от нарушителя   качество на лице с увреждане,  като касаторът се позовава на Решение № 1766/24.06.2014 г.,  с което са определени процентът  и срокът на намалената работоспособност, който според него е до 01.06.2017 г. Изтъква се,  че дори и да е било налице валидно решение на ТЕЛК за намалена работоспособност и след посочената дата, то лицето  не би могло да се възползва от правото да паркира на места, определени за хора с трайни увреждания, тъй като към момента на установяване на нарушението не разполагало с карта за преференциално паркиране, издадена от кмета на община Варна.

Въз основа на изложеното е формиран петитум за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, счита я за необоснована.

Твърди, че притежава карта за преференциално паркиране,  валидна до 31.12.2024 г. , изтъква,  че според съдебната практика непритежаването на такава не обуславя като последица  отпадането на привилегията по чл. 98, ал.2 от ЗДвП. Счита решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на касационната жалба, счита оспореното решение за правилно  и законосъобразно, моли да бъде потвърдено.

Съдът в настоящия си състав като съобрази доводите на страните с данните по делото  приема за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С НП № 545/05.11.2020 г., издадено от заместник кмета на община Варна, за нарушение на чл. 98, ал.2, т.4  от ЗДвП на основание чл. 178д от същия закон на А.Г.А. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Административнонакателната му отговорност е ангажирана за това,  че на 16.10.2020 г.  в гр.Варна като водач на МПС л.а. «СЕАТ» с рег.№ **паркирал на място, определено за хора с трайни увреждания,  без да притежава това  прав, с което затруднилр останалите участници в движението и виновно нарушил  чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Въззивният съд приел, че от формална страна са спазени изискванията на  чл. 57, ал.1 от ЗАНН, на нарушението е дадено пълно и точно описание -  посоченият в НП лек автомобил е бил паркиран на място, определено за хора с трайни увреждания. Приел за безспорно устоневен фактът на паркиране н процесното МПС на  място, определено за  хора с трайни увреждания,  както и липсата на поставен на предното стъкло  инвалиден стикер, както и че към датата на установяване на нарушението не е била налична карта за преференциално паркиране. Такава е издадена в по-късен момент – на 19.10.2020 г.получена срещу подпис на 29.10.2020 г.

Анализирайки събраните в хода на съдебното производство доказателства  - разпореждания на ТП на НОИ за определяне на инвалидна пенсия на А. достигнал до извода, че същият има качеството на лице с трайни увреждания и като такова  разполага и е имал право да се ползва от привилегията, предвидена в ЗДвП – да паркира на места , определени за хора с трайни увреждания.

Касационният съд намира изводите на въззивния съд за правилни и в съответствие със събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 98 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на места, определени за хора с трайни увреждания. Редакцията на нормата не визира забрана за паркиране за лица, непритежаващи карта за паркиране по чл. 99а, ал. 1 от с. з., а само на такива, които не са с трайни увреждания. Последните сe установяват с акт на органите на медицинската експертиза, в случая с Експертно решение  ТЕЛК, в което са определени видът увреждане, дата на инвалидизиране, процентът на трайно намалена работоспособност и неговия срок. Не е спорно, че към момента на извършване на твърдяното нарушение А.А.  е лице с трайни увреждания по см. на § 6, т. 64 от ЗДвП във връзка и с § 2 от Закона за хората с увреждания -  медицинската експертиза е установила над 50% трайно намалена работоспособност, а именно 74%. Именно на това основание с така определената трайно намалена работоспособност на А. е  отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване,  доказателствата за което са част от съдържанието на административнонаказателната преписка, били са известни на АНО, който обаче не е ясно дали и как ги е  кредитирал.

Тези доказателства ясно сочат на извода, че А.А. е бил и е лице с трайни увреждания. Поради това забраната по чл. 98 от ЗДвП няма действие спрямо него.

Съдът намира наведените с касационната жалба възражения относно липсата на  карта, издадена по реда на чл. 99а от ЗДвП права за неоснователни, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към  мотивите на въззивния съд.

Решението на ВРС е правилно, не са налице основания за неговата отмяна.

 Предвид приетия  по спора краен правен резултат и своевременно претендираните за присъждане  разноски от процесуалния представител на  ответника съдът намира искането за основателно и следва да бъде уважено в минималния размер от 300 лв., предвид  основателното възражение на касатора за прекомерност.

Мотивиран от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ІІ касационен състав при АС Варна

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260358/12.03.2021 г.,  постановено  от ХV –ти състав при ВРС по НАХД № 4927/2020 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА община Варна да заплати на А.Г.А.  ЕГН********** ***  разноски за адвокатско възнаграждение в  размер отсумата от  300  (триста) лева.

Решението е окончателно.                           

 

                                                                  

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ………..………                                       

 

ЧЛЕНОВЕ:  1………..……..

                                                                                                  

                                                                   2………………..