РЕШЕНИЕ
№. 153/16.1.2020г.
гр. Пловдив, 16.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка Журналова и участието на
прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КАНД № 3522 по описа на съда за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Тримонциум“ ООД, ЕИК *********, с адрес на управление и
дейност - гр.Пловдив, ул.„Цар Борис“ III Обединител № 126, представлявано от
д-р С. И.И., чрез адвокат Р.И.С., срещу Решение № 1704
от 24.09.2019 г., постановено по АНД № 3681 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, ХХIII – ти наказателен състав, с което
е потвърдено наказателно постановление № НП – 27 – 133 – 39/16.11.2018г.,
издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ /понастоящем „Медицински надзор”/ – ИАМН гр.София, с което на МБАЛ „Тримонциум“ ООД за тринадесет нарушения на чл.86, ал.2, т.2, чл.86, ал.3, вр. чл.82б от Закона за здравето, на основание чл.221, ал.2
от Закона за здравето са наложени тринадесет административни наказания –
имуществена санкция, всяко в размер на 500 лева.
Касаторът счита, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че районният съд не е
обсъдил всички аргументи, изложени от жалбоподателя, касаещи
незаконосъобразността на обжалваното НП и АУАН. Поддържа се, че производството
по административно наказване е извършено от лица без нужната компетентност. Сочи, че съдът прилага
недопустимо разширително тълкуване на разпоредбата на чл.82б ал.2 от Закона за
здравето /ЗЗ/, без да съобрази нейният смисъл. Възразява се, че не са
изследвани и предпоставките случая да бъде квалифициран като „маловажен“. Моли
за отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно
постановление. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Медицински одит”
/понастоящем „Медицински надзор”/ – ИАМН гр. София, чрез процесуалния си
представител юрк. С., поддържа становище за неоснователност
на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение
да бъде потвърдено.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава
заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Съдът,като
разгледа становищата и възраженията на страните по делото и,след като обсъди
наведените касационни основания,намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
ДОПУСТИМА.
Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от касатора
срещу наказателно постановление № НП-27-133-39/16.11.2018г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /понастоящем „Медицински
надзор”/ – ИАМН гр. София.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № А-27-133-39 от 27.06.2018г.,
съставен от Г.Д.Д.– на длъжност държавен инспектор в Изпълнителна
агенция „Медицински одит”. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното:
С Разпореждане по писмо с вх. № МО-05-127/20.03.2018 г. от Районна
прокуратура гр. Пловдив, на основание издадена Заповед № РД 27-133/ 30.03.2018
г. и Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018 г. от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински одит" била извършена проверка от
длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – гр.София в периода
от 02.04.2018 г. до 02.05.2018 г. вкл. в лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум" ООД, гр. Пловдив.
В хода на проверката било установено, че МБАЛ „Тримонциум"
ООД и УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД- гр. Пловдив имат подписан договор за
доставки, чрез Болничната аптека на последната, на лекарства и на медицински
изделия, които не се заплащат от Републиканския бюджет и бюджета на НЗОК.
Въпреки това МБАЛ "Тримонциум" ООД не е
поръчала през 2017 г. нито една очна леща през Болничната аптека. Същевременно
през 2017 г. Болничната аптека е продала над 900 бр. очни лещи на пациенти на
УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД- гр. Пловдив и е поддържала средномесечна
наличност от около 80 бр. лещи от различни видове и размери. Установени са 12
случая, при които пациенти са постъпили в Очно отделение и са лекувани по
Амбулаторна процедура № 19, като е вложена вътреочна леща. При всички случаи,
видно от приложените фискални бонове, пациентите са заплатили за очната леща на
лечебното заведение сумата от 230 лв.,
като доставката на очната леща не била извършена от Болничната аптека на УМБАЛ
„Св. Георги" ЕАД- гр. Пловдив, а била извършена директно от търговски
фирми в МБАЛ „Тримонциум" ООД.
Установените нарушения били квалифицирани, като такива по чл.86, ал.2, т.2,
чл.86, ал.3, вр. чл.82б от Закона за здравето.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от
административнонаказващия орган, който на основание чл.221, ал.2 от Закона за
здравето е наложил МБАЛ „Тримонциум“ тринадесет
административни наказания имуществена санкция, всяко в размер на 500 лева.
В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан
актосъставителя, който в показанията си потвърждава изложеното в акта. Разпитан
е също свидетелят Г. – служител при МБАЛ „Тримонциум“,
чиито показания кореспондират с констатациите на контролните органи.
При така установената фактическа обстановка
районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна,
така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът
е изложили мотиви относно липсата на предпоставките нарушенията да бъдат
квалифицирани като „маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване
размера на наложените наказания.
Решението е неправилно.
Между страните няма спор по установената
фактическа обстановка. Спорът е правен и се концертира относно спазването
на материалноправните и процесуалните правила. По отношение на въведените в
обстоятелствената част на касационната жалба възражения за липсата на
компетентност за актосъставителя районният съд е изложил мотиви, които се споделят от
настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги
възприема като свои.
Относно
съставомерността на нарушенията и факта на тяхното
доказване касационната инстанция намира изводите на районния съд за неправилни.
Събраните по делото материали не доказват по безсъмнен начин извършването на нарушенията.
Няма спор по факта, че в процесния период в МБАЛ „Тримонциум“ на съответна група пациенти са извършени
оперативни манипулации, за които са използвани медицински изделия, който не са
закупени от болничната аптека, а от търговски фирми. Не се спори също, че
лечебното заведение за периода е имало сключен договор с УМБАЛ „Св.
Георги" ЕАД- гр. Пловдив за доставки на медицински изделия чрез болничната
му аптека. Така установените факти не водят до обоснован и безсъмнен извод, че
лечебното заведение е извършило нарушение на чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ като не
е изпълнило задължението си по чл. 82б ал. 1
вр. ал. 2 от ЗЗ.
На първо място по смисъла на чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ пациентът има право на
осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за
лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната
здравноосигурителна каса или от държавния бюджет. На следващо място като
гаранция за това право е поставено и задължението по чл. 82б, ал. 1 от ЗЗ
лечебните заведения за
болнична помощ да осигурят на пациентите необходимите за лечението им
медицински изделия. В допълнение, за да бъде предадено и съдържание на правото
на пациента, правилото на ал. 3 от посочената норма предвижда, когато
медицинските изделия не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса
или от държавния бюджет, пациентът да ги заплаща по цените, на които ги е
закупило лечебното заведение. От друга страна по смисъла на чл. 94 от ЗЗ
пациентът не е длъжен да ползва за нужното му лечение само и единствено
медицински изделия от болничната аптека. При това положение е обосновано да се
заключи, че правото на пациента да получи необходимите му медицински изделия от
болничното заведение, в което се провежда лечението, по същество цели да
обезпечи по-голяма достъпност и ефективност на медицинската помощ, като се
снеме тежестта от пациента да организира набавянето на нужните му медицински изделия,
но при гаранцията, че ще получи качествени изделия на цени не – по-високи от
тези на които са доставени. Отказът да бъдат осигурени медицински изделия от
лечебното заведение, респ. осигуряването на некачествени изделия или такива на
цени, превишаващи цените на доставчиците, несъмнено ще представлява нарушение
на правото на пациента. По делото не е спорно, че пациентите са получили
необходимите за лечението им медицински изделия именно от лекуващото ги
болнично заведение. Освен констатациите за закупуването на медицински изделия извън
болничната аптека, контролните органи не са установили тези изделия да са
несъответни на медицинските изисквания и стандарти, респ. да са били продадени
на пациента на цени по-високи от тези на които ги получава лечебното заведение
в болничната аптека. В закона не се съдържа специална санкционна разпоредба,
която да регулира случаите на изпълнение на задължението по чл. 82б, ал. 1 от
ЗЗ, но не по реда на ал. 2 от същата норма, а именно осигуряване на медицинските
изделия от източник, различен от болничната аптека. Каза се, законът не урежда
и задължение за пациента лечението да се проведе единствено чрез осигурени от болничната
аптека на лечебното заведение медицински изделия. Право на пациента е да избере
дали да закупи от болничната аптека или от друго регламентирано място нужните
медицински изделия, които не са поети от средствата на НЗОК, а лечебното
заведение не би могло да откаже изплъзването на тези изделия, ако пациентът не
се е възползвал от услугите на болничната аптека. В този аспект
обстоятелството, че през проверения период при лечението на съответните
пациенти от болничната аптека не са изписвани такива изделия, не доказва
извода, че лечебното заведение не е изпълнило задължението да осигури нужните
медицински изделия на пациентите на установените цени и с нужното качество. За
да се обоснове с категоричност заключение, че лечебното заведение е нарушило
изискването на чл. 82б от ЗЗ
би следвало да са налице безсъмнени данни, че е имало желание на пациенти да се
възползват от правото си да получат медицинските изделия именно от болничната
аптека и то не е било удовлетворено.
При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че наказващият орган
в случая е поставил квалификация на две самостоятелни нарушения – по чл. 86,
ал. 2, т. 2 от ЗЗ и по чл. 82б, ал. 1 от ЗЗ, от които първото се явява
недоказано, а второто не е предмет на приложената санкционна норма.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен ведно с издаденото наказателно
постановление.
За разноските: С оглед разпоредбата на чл.63,ал.3 ЗАНН,
във връзка с чл.228 АПК, вр. с чл.143,ал.1 от АПК, в
полза на жалбоподателя се следват разноски за двете инстанции и с оглед
решаването на спора по същество на основание чл.222,ал.1 от АПК от касационния
съд следва да се присъдят всички направени разноски. Видно от представените
пред касационната инстанция доказателства за направени разноски, същите са в
размер на 300лв. Представените пред районен съд доказателства за направени
разноски са в размер на 855лв заплатено адвокатско възнаграждение. Следователно
в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 1155лв. разноски.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1704 от 24.09.2019 г., постановено по АНД № 3681 по описа за
2019 г. на Районен съд Пловдив, ХХIII – ти
наказателен състав.
ОТМЕНЯ НП – 27 – 133 – 39/16.11.2018г., издадено от изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Медицински одит“ /понастоящем
„Медицински надзор”/ – ИАМН гр.София, с което на МБАЛ „Тримонциум“
ООД за тринадесет нарушения на чл.86,
ал.2, т.2, чл.86, ал.3, вр. чл.82б от Закона за
здравето, на основание чл.221, ал.2 от Закона за здравето са наложени тринадесет
административни наказания – имуществена санкция, всяко в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР“
да заплати на МБАЛ „Тримонциум“ ООД сумата от 1155/хиляда
сто петдесет и пет/ лева разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.