№ / .04.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На втори септември през две хиляди двадесет и първа
година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
БАЕВА
РАЛИЦА
АНДОНОВА
Секретар: Добринка
Долчинкова
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 1083
по описа на съда за 2021 година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК
вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано е по касационна жалба от Община Варна,
представлявана от кмета чрез процесуалния му представител гл.ю.к.Я. М., против
Решение № 260450/29.03.2021г по АНД № 835/2021г на ВРС, ХХХVIIІ с-в, с
което е отменено издаденото от Зам. Кмета на Община Варна НП № **********/11.11.2020г
и наложената на „Валеа Дий“ ЕООД Имуществена санкция в размер на 500лв. на
осн.чл.123 ал.1 от ЗМДТ. Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, приложими по препращане от чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва извода на
ВРС за маловажност на конкретния случай на нарушение, изложени са аргументи в
обратната насока и въз основа на тях се претендира отмяна на решението и
потвърждаване на законосъобразното и правилно НП. В съдебно заседание по
същество ю.к.М. поддържа изцяло жалбата на изложените в нея основания.
С отговора си по касационната жалба ответникът „Валеа
Дий“ ЕООД чрез управителя си В.С. я оспорва като неоснователна, сочи, че
закъснението в декларирането се дължи на объркването й във връзка с
удължаването на сроковете със закон, че е платила дължимия местен данък и на е
ощетила финансово Общината, с оглед на което моли за отхвърляне на жалбата. В
съдебно заседание, редовно призована не се явява и не се представлява.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжа прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационната инстанция счита жалбата е неоснователна.
Анализирайки събраните в хода на
съдебното следствие релевантни гласни и писмени доказателства, въззивният
съдебен състав приел за установено от фактическа страна, че на 17.07.2020г след
извършена проверка по повод подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ св.Силвия
Андонова установила, че „Валеа Дий“ ЕООД е придобило недвижим имот на
31.05.2020г, и не е спазило срока за декларирането му – 31.05.2020г., вместо
което декларацията била подадена на 17.07.2020г. За установеното нарушение,
квалифицирано по чл.14 ал.1 вр.ал.4 и чл.123 ал.1 от ЗМДТ, св.Андонова
съставила на място АУАН против дружеството. При предявяване на акта управителя В.С.
заявила писмено, че няма възражения. Такива последвали в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, с твърдения, идентични с поддържаните в съдебното производство (объркване
във връзка с масово разгласяването удължаване на сроковете, плащане на данъка и
липса на настъпили вреди за Общината, както и маловажност на нарушението). Тези
възражения били преценени като неоснователни от АНО, който издал НП на
11.11.2020г, възприемайки изцяло както фактическите констатации на
актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението, за което на
осн.чл.123 ал.1 от ЗМДТ наложил на дружеството имуществена санкция от 500лв.
При така
установената фактология, по същество безспорна между страните, въззивният съд
приел от правна страна, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
предвидените за това срокове, те съдържат минимално изискуемите за редовността
им реквизити по чл.42, съотв.чл.57 от ЗАНН, проверяващите са изяснили в пълнота
релевантните факти, събрали са необходимите доказателства и подробно са описали
нарушението и обстоятелствата по извършването му, в този смисъл – в
производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения като самостоятелни отменителни основания. Независимо от горното съдът приел, че АНО
неправилно е приел, че в случая е налице основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството. Посочил е, че в случая
се касае за установяване не извършено нарушение посредством проверка на
декларация, подадена месец и половина след изтичане на законоустановения срок
за това, но е приел, че в случая следва да се отчете усложнената
епидемиологична обстановка в страната, довела до затруднения за управителя на
дружеството да изпълни задължението си в срок, същевременно закъснялото
деклариране не е значително и не са установени произтекли вредни последици за
фиска, а от друга страна степента на обществена опасност на деянието в
значителна степен е занижена и с оглед формираното критично отношение към
извършеното от управителя на дружеството. Така въззивният съд приел, че в
сравнения с обичайните случаи от този вид конкретното деяние разкрива
изключително ниска степен на обществена опасност и представлява маловажен
случай на административно нарушение. С тези мотиви ВРС отменил НП като
незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон.
Настоящата касационна инстанция преценява този краен
правен извод като доказателствено обвързан, обоснован и законосъобразен, изцяло
го споделя и се позовава на него в хипотезата на чл.221 ал.2 от АПК.
Възражението на касаторите се преценява като
неоснователно. Безспорно в случая е налице извършено нарушение, изразяващо се в
закъсняло месец и половина деклариране на новопридобит имот съгл. установеното
с чл.14 ал.1 вр.ал.4 от ЗМДТ задължение за приобретателя „Валеа Дий“ ЕООД. Безспорно
съгл.§49 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение срокът за деклариране по чл.14 от ЗМДТ не е спирал течението си през
2020г, т.е. не е налице такова основание за отпадане на отговорността. Същевременно
като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени липсата на
други налагани на дружеството административни наказания, сравнително краткия
срок на закъснението с оглед наличието на ограничителни социални мерки в този
период от време, напредналата възраст на управителя и представляващ
дружеството, която обяснимо ограничава както възможността да депозира
декларация по интернет, така и тази физически да обикаля свободно институции,
където контактът с евентуални заразоносители е неизбежен, и като цяло –
усложнената и стресираща за всички граждани обстановка в страната през пролетта
и лятото на 2020г, обстоятелството, че декларирането е станало по инициатива на
дружеството, а не след установяване на липсващо такова по покана на съответните
длъжностни лица, плащането на дължимия данък с незначително закъснение, липсата
на настъпили вредни последици за фиска, и не на последно място – създаденото
критично отношение към извършеното от страна на управителя на дружеството,
което законосъобразно е отчетено от ВРС като релевантан факт, доказващ, че с
оглед целите на специалната превенция налагане на наказание не е необходимо.
Поради всичко изложено липсва основание за ревизия на крайния правен извод на
въззивния съд за квалификация на процесното нарушение като маловажен случай по
см.чл.28 от ЗАНН, в този смисъл – законосъобразно съдът е приел, че в случая е
налице обстоятелство, изключващо отговорността на дружеството. Изложеното
квалифицира касационната жалба като неоснователна и налага отхвърлянето й.
Искания за разноски не са направени.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по
чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260450/29.03.2021г. по АНД № 835/2021г
на ВРС, ХХXVIІІ състав, с
което е отменено издаденото от Зам.кмета на Община – Варна НП № **********/11.11.2020г
и наложената на „Валея Дий“ ЕООД Имуществена санкция в размер на 500лв. на
осн.чл.123 ал.1 от ЗМДТ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.