№ 20129
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110101297 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ..., срещу ..., ЕИК ..., с която моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
3228,65 лв., от която сума 3213,65 лв., представляващи регресна претенция по
застрахователно обезщетение, изплатено по застрахователна полица „Каско“ № ..., валидна
към датата на ПТП, а 15,00 лв., представляващи обичайните ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва върху претендираната сума, считано от 12.01.2022 г. - датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че на 27.12.2020 г., на път I- 5 км. 222+000, на влизане в гр.
..., при извършване на маневра „завой надясно“, водачът на лек автомобил „Тойота“, с ДК №
..., губи контрол над управлението на същия и причинява ПТП, като удря движещия се в
дясна пътна лента лек автомобил „Шкода“, с ДК № ...- собственост на ..., в резултат на което
му причинява имуществени вреди. Към датата на ПТП увреденият автомобил имал валидно
сключена имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, обективирана по застрахователна
полица № .... За процесното ПТП бил изготвен Двустранен констативен протокол от
27.12.2020 г., подписан от участниците в него, в който било отбелязано, че виновен за
процесното ПТП е водачът на „Тойота“, с ДК № ..., чиято отговорност била покрита по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди на л.а. „Шкода“, с ДК № ..., при
1
ищеца е била заведена Щета № ..., като с платежно нареждане от 05.03.2021 г. било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3213,65 лв. на сервиза, извършил
ремонтно-възстановителните дейности по отстраняване на вредите от процесния автомобил.
Поддържа, че във връзка извършените огледи и определяне размера на обезщетението по
застрахователната преписка са били направени обичайни ликвидационни разноски в размер
на 15 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на
собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП,
водач. Ищецът е предявил регресната си претенция срещу ответното дружество като
ответникът е отказал да уважи претенцията с писмо, получено на 17.05.2021 г. от ищеца.
Ищецът е представил писмени доказателства, заявил е и допълнителни относими и
допустими доказателствени искания, които са уважени от съда и доказателствата събрани в
проведените о.с.з., с участието на страните, в т.ч. е изслушана и съдебна автотехническа
експертиза, която е отговорила на посочените в исковата молба въпроси, във връзка с
механизма на ПТП, вида и степента на процесните вреди, причинно-следствена връзка на
последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и е определила стойността по пазарни цени
на имуществените вреди. Ищецът е поискал събиране и на гласни доказателствени средства
чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване, а именно на К. С. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. ..., ул. ..., тел. ..., водач на увреденото при ПТП, МПС. След
възраженията на ответника, ищецът е уточнил механизма при който твърди да е настъпило
процесното произшествие, с нарочна молба от 18.08.2022 г. (на л.63 от делото).
Ответникът ..., ЕИК ..., подава отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна към датата на ПТП
задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за лек автомобил „Тойота“, с рег. № ..., при него. Оспорва ПТП да е
настъпило при описания от ищеца механизъм и участници, в т.ч. по изключителна вина на
застрахования при него водач на л.а. „Тойота“. Оспорва размера на иска като необосновано
завишен. Оспорва водачът на застрахования при него водач да е нарушил правилата,
уредени в ЗДвП, респективно оспорва да е налице противоправно деяние от негова страна.
Оспорва приложения по делото двустранен протокол за ПТП. При условията на
евентуалност твърди наличие на съпричиняване от страна на водача на автомобил с марка
„Шкода“, като твърди нарушаване на правилата за движение установени с разп. на чл.23 от
ЗДвП. Също има искане за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на
водача на л.а. „Тойота“ при процесното ПТП – Г. И. и поставя допълнителни въпроси към
САТЕ.
Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на
приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е
2
разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на
ищеца, че следва да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение със
застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното
обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за
настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите; както и елементите на деликтната
отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно
деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като
вината се предполага до доказване на противното/.
На ответника, съответно е възложил да докаже че е погасил дълга, както и
въведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения, в т.ч. да обори
презумпцията за вина на водача на л.а. „Тойота“, с рег. № ... или да установи наличието на
твърдяното съпричиняване от водача на увредения л.а. „Шкода“, с ДК № ....
С доклада, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е обявил за
безспорно между страните и ненуждаещо се от допълнително доказване, че на 27.12.2020 г.
на влизане в гр. ..., при движение по път І-5 км.222+000, е настъпило ПТП между л.а.
„Шкода“, с ДК № ... с водач К. Д. и К. и л.а. „Тойота“, с рег. № ..., с водач Г. И.. Към същата
дата за лек автомобил марка „Шкода“, с ДК № ..., е имало валидна сключена при ищеца
имуществена застраховка „Каско“, с покритие по клауза „А“ – Пълно каско, обективирана в
застрахователна полица № ..., както и че по образуваната пред него Щета № ... ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3213,65 лв. (по фактурна цена) на
сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности по отстраняване на вредите от л.а.
„Шкода“, с ДК № .... Към датата на ПТП няма спор, че за лек автомобил марка „Тойота“, с
рег. № ..., при ответното дружество е имало сключена валидна задължителна застраховка по
застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С оглед изявленията на страните и ограничаване на спора до част от възложените в
тежест на ищеца обстоятелства, посочени по-горе относно механизмът и причината за
настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и оспорената вина на водача на
„Тойота“, с рег. № ... и твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от
водача, на застрахования при ищеца автомобил, съдът приема, че всички останали въведени
с ИМ твърдения от ищеца и възложени в негова тежест, посочени и по-горе, са установени
от приетите по делото писмени доказателства, поради което не се налага отново тяхното
обсъждане и анализ.
От двустранния констативен протокол за ПТП от 27.12.2020г., и уведомлението за
щета от 29.12.2020 г., подадено от водача на застрахования при ищеца автомобил, както и от
приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача Г. И., който в района на км.222+000, на път І-5 с
посока от гр.Казанлък към гр. ..., при навлизане в дясна крива, след предприета маневра за
смяна на лентата от лява в дясна, губи контрол над автомобила, който управлява (л.а.
„Тойота“, с рег. № ...) като последния поднася и ротира заставайки напречно на пътното
платно, вследствие на което настъпва ПТП с движещия се зад него, в дясно, лек автомобил
3
„Шкода Фабия“ с рег. № ..., управляван от К. Д.. Въпреки предприетата спасителна маневра
от страна на водача Д., в опит да отклони автомобила си в крайно дясно и заобиколи
препречилия пътя му автомобил „Шкода“, траекториите на двете МПС се пресекли и в
резултат на произшествието на л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № ... са причинени имуществени
вреди, представляващи увреждания по преден ляв калник, предна броня и предна лява врата.
Съдът приема за установено противоправното действие на водача на л.а. „Тойота“ - св.И.,
доколкото същият заявява пред съда, че схемата в ДКП за ПТП от 27.12.2020 г. вярно
отразява това, което се е случило, като неговия автомобил е първия, отразен на схемата.
Свидетелят И. споделя още, че пътното платно е било хлъзгаво и колата му поднесла, след
което се ударил първо в бетонната преграда отляво, а след това се оттласнал и застанал
напречно на пътното платно. Съдът не кредитира показанията на св. И., в частта, в която
твърди, че платното за движение е било само от една лента, тъй като вещото лице е
установило точното място на произшествието и е категорично, че дори да няма
разделителна линия платното за движение на мястото е с достатъчна ширина, позволяваща
два автомобила да се движат успоредно един на друг. Независимо от причината за
поднасянето на автомобила, управляван от св. И. („Тойотата“), безспорно е, че същия е
първа кола, която е поднесла на хлъзгавата настилка, тъй като водачът й не е успял да вземе
завоя (десен), при което се завъртял напряко на пътното платно, като препречил част от
лентата за движение в дясно, по която се движел другия автомобил. Последният не успял да
избегне удара, поради което траекториите на двете МПС се пресекли. И след показанията на
св. И., вещото лице продължава да поддържа изводите си, че причина за настъпване на ПТП
е поднасянето на автомобила на водача И., който след оттласкване от бетонната преграда е
„застанал напречно на пътното платно, като част от него със сигурност е бил в другата
лента“. При липса на данни за скоростта на л.а. „Шкода“ и разстоянието на което се е
намирал зад л.а. „Тойота“ експертиза не може да определи опасната зона за спиране и дали е
било технически възможно, чрез задйстване на спирачната уредба, л.а. „Шкода“ да спре
своевремено преди да настъпи контакт с препречващия автомобил („Тойота“). От друга
страна, съдът не кредитира показанията на св. И. и във връзка с твърдението му, че другия
автомобил го ударил челно, доколкото констатираните щети по л.а. „Шкода“ не
кореспондират с подобен механизъм (челен удар). Напротив, установените повреди по л.а.
„Шкода“, основно в лявата предна част на автомобила, свидетелстват именно за опит за
избягване на удар чрез свиване в дясно и поемане на удара с лявата предна част на МПС. За
твърдението на св. И., че на платното за движение е имало „нещо разлято, много хлъзгаво“
не са събрани други данни и липсват такива доказателства, поради което показанията в тази
им част отново звучат изолирано и се дължат на изцяло субективното възприятие на водача
на л.а. „Тойота“, чийто автомобил е „поднесъл на пътното платно“. Нито в двустранния
протокол, в графа „забележки“, нито в т.12 „обстоятелства“, нито в нарочен протокол,
съставен от органите на Пътна полиция от съответната дата, има данни за „нещо разлято“ на
платното за движение в участъка на ПТП. Другият водач, в уведомлението за щета,
подадено пред ищеца също не е изложил подобни твърдения. Поради тази причина, съдът не
споделя извода на ответника, че процесното ПТП се дължи на случайно събитие, а напротив
4
счита, че същото е настъпило изцяло по вина на водача на л.а. „Тойота“ с рег. № № ..., тъй
като същия не се е съобразил с пътните условия и при навлизане в дясна крита и мяна на
лентите за движение – от ляво на дясно, губи контрол над автомобила, вследствие на което
превозното средство ротирайки се позиционира напречно на пътното платно и
траеукторията му на движение се пречиса с тази на л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № ....
От събраните по делото доказателства, в т.ч. свидетелските показания на разпитания
като свидетел водач на увреждащия автомобил – св. Г. И., не се установява виновно
поведение у водача на л.а. „Шкода Фабия“ – К. Д., в частност твърдяното от ответника
нарушение на чл.23 от ЗДвП. Не се установява, вкл. от показаниятана св. И., водачът на л.а.
„Шкода“ да се е движил на такова разстояние зад л.а. „Тойота“, което да му е попречило да
спре на безопасно разстояние от поднеслия пред него автомобил „Тойота“. Напротив, дори
св. И. твърди, че е имал време след като се ударил в бетонната преграда (сп. заключението
на в.л. платното за движение е разделено от двете страни с мантинела) и се е завъртял на
пътя, да слезе от автомобила, да го заобиколи, с идеята да предупреди следващите
автомобили за хлъзгавата настилка и едва тогава от завоя се появил другия автомобил,
„който го ударил“. Очевидно е, че водачът на л.а. „Шкода“ е останал изненадан от внезапно
появилото се в неговата лента за движение „препятствие“ – напречно спрелия автомобил
„Тойота“. Водачът на л.а. „Шкода“ не успял да заобиколи изцяло препречващия пътя му л.а.
„Тойота“, тъй като видно и от заключението на в.л. и от показанията на св. И., пътя в дясно
е ограничен с мантинела, а в ляво с бетонна преграда (сп. св. И.а и от мантинела сп. вещото
лици и приложените към заключението снимки от гугъл мапс), т.е. при по-рязко завиване
надясно, за да се избегне удара със спрелия л.а. „Тойота“, водачът на л.а. „Шкода Фабия“
евентуално ще се удари с дясната си половина в мантинелата.
От приложените по делото калкулация към щета, фактура за извършените ремонтни
дейности и заключението на САТЕ, се установяват вида на щетите по л.а. „Шкода Фабия“,
като сп. вещото лице всички увреждания по вид, характер и спепен, се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на 27.12.2020 г. произшествие на път І-5 при
км.222+000 – при влизане в гр. .... Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Шкода
Фабия“ с рег. № ... изчислена на база пазарни цени (тъй като автомобила към датата на ПТП
е бил в експлоатация едва от 3 месеца и 26 дни, считано от датата на първата си
регистрация) възлиза на 3 213, 65 лв., което е равно на фактурната стойност на ремонтните
работи.
Видно от приложената по делото фактура от автосервиза, извършил възстановителните
дейности (който има характеристиките на официален сервиз за марката „Шкода“ – ...),
последните възлизат на сума от общо 3213,658 лв. и включват разходи за труд и разходи за
материали, като резервните части са калкулирани от сервиза с 15 %. Заплатената на
автосервиза стойност на ремонтните работи, видно и от заключението на автотехническата
експертиза, представлява пазарната стойност на ремонтните дейности за възстановяване на
л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № ..., тъй като автомобила е отремонтиран в оторизиран за
марката „Шкода“ сервиз, поради факта, че същия е бил в период на експлоатация от първа
5
регистрация от едва 3 месеца и 26 дни. В официалния сервиз, стойността на труда е почти
двойно по-висока от средната за страната /50 лв./час спрямо установената от САТЕ средна
цена от 16 лв./час/, но същевременно в официалния сервиз, ремонтните работи са
приключили в рамките на 13,6 часа, а според вещото лице, при определяне на средната
пазарна цена на същите, необходимите часове труд за възстановяване на автомобила са 24,8
часа. Именно стойността на труда и броя на часовете, необходими за отстраняване на
вредите по процесния автомобил, правят разликата между средните пазарни цени и
пазарните цени за възстановяване на автомобила, а не както неоснователно твърди
ответника от надписани видове ремонтни работи, които нямат пряка причинно-следствена
връзка с ПТП от 27.12.2020 г.
Като се изключи грешката при вписване данните за превозните средства за виновния и
невиновния водач, приетия по делото ДПК за ПТП от 16.09.2021 г. е съставен съгласно
изискванията на Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (загл. изм. - дв, бр.
19 от 2017 г.), в частност чл.5 от същата, предвиждащ „когато при произшествието са
причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за ПТП - приложение № 3. Двустранен протокол не се попълва при
условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози или не притежава необходимите права за
управление на моторно превозно средство“. В конкретния случай, няма данни, нито
твърдения, някой от участниците да е бил под въздействието на алкохол и/или наркотични
вещества и/или техни аналози, а видно от вписаните данни водачите са били и
правоспособни. Безспорно се установи, че участниците са имали съгласие по
обстоятелствата на ПТП и доброволно са попълнили и подписали ДКП за ПТП, което бе
потвърдено и в настоящото съдебно производство, при разпита на св. И.. Изложеното в
протокола като обстоятелства и механизъм на настъпване на ПТП не се потвърждава изцяло
от показанията на св. И., който макар в отношенията между двете застрахователни
дружества по отношение на регресната отговорност, да се явява като незаинтересовано
лице, пред съда изнесе данни, които са в противоречие с част от писмените доказателства и
заключението по автотехническата експертиза (твърди, че водачът на другия автомобил е
бил жена, а после заявява, че не помни пола на водача, имало една лента за движение, а сп.
заключението на САТЕ са по две във всяка посока; платното за движение било разделено с
бетонна ограда, а видно от заключението от двете страни платното е разделено с
мантинела; не било заледено, но било хлъзгаво; другият водач също бил поднесъл; твърди
непосредствено след него да се е движил другия автомобил, който като навлязъл в завоя и
го ударил, а същевременно твърди, че е имал време да слезе от автомобила си, да го
заобиколи и застане до задния калник, с цел да предупреди другите идващи автомобил, а
малко след това заявява, че „няма и секунди и дойде и другия автомобил“; на друго място
сочи, че „нямах никаква видимост към идващите автомобили“; твърди, че платното е от
6
една лента, а същевременно, че имало достатъчно място неговия спрял автомобил да се
заобиколи, на друго място пък твърди, че „две платна са до самия завой, а като влезеш в
завоя вече ставало една лента....; на едно място твърди, че не валеше, а на следващо, че
имаше нещо като дъжд, но много ситно... и т.н.). Констатираните противоречия в
показанията на св. И., преценени по реда на чл.172 от ГПК, дават основание на съда да не ги
кредитира, тъй като същите не са обективни, пълни, ясни и последователни и влизат в пряко
противоречие с писмените доказателства по делото (ДКП за ПТП, уведомлението за щета и
калкулациите към нея, по същата, заключението по САТЕ, които пък са приети по делото,
като неоспорени от страните), поради което съдът им дава вяра. Тоест, по делото се
установява единствено, водачът на л.а. „Тойота“ рег. № ... ... – св. И., да е нарушил свое
задължение, вменено му по ЗДвП, по точно общата забрана по чл.20, ал.1 от ЗДвП, а именно
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват“, което той не е сторил и така е допуснал виновно да причини на другия
участник в ПТП, имуществени вреди. Видно от обясненията на в.л. В., при изслушването му
в о.с.з. на 28.04.2023 г., „ако водачът на л.а. „Тойота“ рег. № ... ... – св. И. бе управлявал със
скорост, която му дава възможност да упражнява постоянен контрол върху превозното
средство, без да създава опасност за другите участници в движението, то той би имал
възможност да предотврати произшествието.
Съдът не намира доказателства по делото, които да сочат виновно поведение у водача
на л.а. „Шкода Фабия“, както и че същия се е движил не на безопасна дистанция зад л.а.
„Тойота“ и с по-висока от разрешената за участъка скорост, поради което счита, че
единствено във възможностите на водача на л.а. „Тойота“ е било да предотврати
произшествието, тъй като водачът на л.а. „Шкода“ е бил изненадан, влизайки в завоя, да
види в лентата си за движение напречно спрял автомобил.
Преценени в съвкупност приетите по делото писмени доказателства, както и
заключението по САТЕ, при некредитиране на гласните такива, според настоящият съдебен
състав установяват безспорно, че причинените по лек автомобил „Шкода“, с ДК № ...
имуществени вреди са в пряка причинна връзка с описаното по-горе противоправно
поведение на водача на л.а. „Тойота“, с ДК № ..., същите са настъпили по описания в
протокола за ПТП от 16.09.2021 г. начин, като не се установява виновно поведение на
другия водач, т.е липсва съпричиняване.
Страните по делото не спорят че към датата на ПТП застраховател по застраховка
“Гражданска отговорност” на делинквента е ответното дружество.
От приетото заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че
посочените от застрахователя по имуществената застраховка повреди на л.а. марка
„Шкода“, с ДК № ..., отговарят на описания в протокола за ПТП механизъм на ПТП, а
сумата на щетите по застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП
възлиза на 3213,65 лв., което представлява фактурната стойност на ремонтите работи.
Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от
описите-заключение по образуваната при ищеца щета № № ... и доклада по щетата. Същите
7
са били отстранени в избран от застрахования собственик официален сервиз ..., който
извършва възложени му автосервизни услуги по Договор за автосервизни услуги сключен
със ..., откъдето е издадена Фактура № .../15.02.2021 г. на стойност 3213,65 лв., с приложена
към нея Калкулация относно видовете ремонтни дейности и техните ед. цени, в т.ч. на
вложения труд. Между страните няма спор, че застрахователят-ищец е заплатил на
извършилия ремонта доверен сервиз сумата от 3213,65лв., чрез извършения масов превод
съгласно Опис № 20775 от 05.03.2021 г. и съгласно издадената от него фактура.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на
регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото
лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на
действителните вреди, т.е. необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване
на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.
Съдът, съобразявайки както заключението на вещото лице, така и периода на
експлоатация на автомобила към датата на ПТП /3 м. и 26 дни/ намира, че е право на
застрахования по имуществената застраховка собственик да избере като начин на
обезщетяване „ремонт в доверен и/или официален сервиз“ като в случая такъв сервиз се
явява именно ..., а издадената от този сервиз фактура на стойност 3213,65 лв. се явява
пазарна цена към този момент за извършения ремонт. Съгласно чл.17, ал.1 и чл.19, ал.1 от
Наредба № 24/2006 г. за Методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди,
причинени на МПС, за автомобили до 3 години от първоначалната им регистрация,
фактурите за отремонтиране се приемат изцяло по отношение на стойността на
детайлите, нормовремената, сервизния час и материалите за боядисване, след
сравнителен анализ с описа на констатираните вреди. Следователно, в случая не се
установява и възражението на ответника, че претендирания размер е прекомерно завишен,
доколкото средните пазарни цени (2931,34 лв.) макар по-ниски от пазарните такива /от
3213,65 лв./ с 282 лв., не се дължат на несъответствие между описаните констатирани щети
и отремонтираните такива, нито на влагане на ненужни материали и детайли, а разликата
която се явява е единствено от цената на труда и вложеното време за отстраняване на
щетите. Платените от ищеца такива обаче пазарни цени, отговарят на изискването на закона
за поправка на действителните вреди и именно за тях, в полза на ищеца е възникнала
регресната претенция към ответника.
Поради изложеното, съдът намира, че иска на ищцовото дружество следва да се уважи
в предявения му размер от 3228,65 лв., в която сума се включват и обичайните
8
ликвидационни разноски, които ищеца извършва при ликвидиране на образуваните пред
него щети и покриващи разходите му във връзка с изготвените описи на щети, калкулациите
и докладите по тях, изготвяне на снимков материал. Същите се претендират в минимален
размер от 15 лв., който не се оспорва от ответника и поради което съдът намира същите за
дължими.
Като краен извод, съдът намира иска по чл. 411, ал. 1 КЗ за изцяло основателен за
претендирания размер от 3228,65 лв., поради което следва да бъде уважен, така както е
предявен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само ищеца, който представя Списък
по чл.80 от ГПК и доказателства за реалното извършване на претендираните разноски.
Доказва такива в общ размер на 1126,35 лв., от които 129,15 лева – държавна такса, 150 лева
– за експертиза и 847,20 лева адвокатско възнаграждение с ДДС. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК и съобразно с уважената част от иска, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски до размер от 1126,35 лв.
Така мотивиран, и на осн. чл.235, ал.1 от ГПК, Софийски районен съд, 164 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., да заплати на ..., ЕИК ..., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ/нов/,
сумата от 3228,65 лева, представляваща сбор от регресно обезщетение (3213,65 лв.) за
нанесени щети на лек автомобил марка „Шкода“, с ДК № ... в резултат на реализирано на
27.12.2020г. на път I- 5 км. 222+000, на влизане в гр. ..., по вина на водач на л.а. „Тойота“, с
ДК № ..., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника и
ликвидационни разноски (от 15 лв. ) ведно със законната лихва, считано от 12.01.2022г. до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., да заплати на ..., ЕИК ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 1126,35 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото
производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9