№ 20502
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110166962 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т С“ ЕАД, ЕИК .............., представлявано от П. П и М Ц, със
седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я №23Б, срещу П. С. И., ЕГН **********,
гр. София, ж.к. СТ, бл....., вх.В, ет.6, ап.50, и С. С. И., ЕГН **********, гр. София, ж.к. КП I
част, бл.38Б, вх.А, ет.6, ап.27, за установяване дължимостта на сумите, както следва: за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на
по 1345,49 лв. (хиляда триста четиридесет и пет лева и 49 стотинки) от всеки от
ответниците, ведно със законна лихва за периода от 05.08.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.11.2022г. до 29.07.2024 г. в размер на по 215,64 лв. (двеста
и петнадесет лева и 64 стотинки) от всеки от двамата ответници, цена на извършена услуга
за дялово разпределение от 01.09.2022 г. до 30.04.2023 г. в размер на по 4,36 лв. (четири лева
и 36 стотинки) от всеки от двамата ответници, ведно със законна лихва за периода от
05.08.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.11.2022г. до
29.07.2024 г. в размер на по 0,84 лв. (нула лева и 84 стотинки) от всеки от двамата ответници
- искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с
чл.149 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че ответниците като собственици на процесния топлоснабдяем
имот са потребили, но не са заплатили дължимите суми за предоставената топлинна енергия,
поради което моли съда да приеме за установено, че същите дължат претендираните суми и
да му присъди разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба.
Оспорва иска като неоснователен. Навежда доводи за неоснователност. Правят възражение
1
за изтекла погасителна давност за претендираните суми за периода месец май – месец август
2021 г. Оспорват писмени доказателства, представени с исковата молба. Молят съда да
прекрати, а при евентуалност да отхвърли исковата претенция и да им присъди разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 19.01.2024 г. срещу ответника за
вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 47543/2024 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е
било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
против ответниците. В законовия срок длъжниците са депозирали възражения срещу
заповедта, като са заявили, че процесните вземанията не са дължими, както и че отношения
между тях и заявителя не съществуват в процесния период.
От представените по делото писмени доказателства, приложени на л.15-39 и л.116-
130 не се установява ответниците да притежават право на собственост или учредено вещно
право на ползване върху процесния топлоснабдяем имот, находящ се в гр. София, ж.к. КП I
ЧАСТ, бл. 38Б, вх. А, ет. 6, ап. 27, аб. № 225856, нито, че същите въз основа на
облигационни правоотношения са ползватели на имота през процесния период от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., включително. Предвид оспорването от страна на ответниците, още във
възраженията си по чл. 414 от ГПК, представени в заповедното производство, че
правоотношение между тях и заявителя не е имало за процесния период, така и в отговора
на исковата молба, в тежест на ищеца беше чрез пълно и главно доказване да установи
качеството на потребители на топлинна енергия за битови нужди, доставяна в посочения
топлоснабдяем имот и през процесния период, каквото доказване не е извършено.
Представените документи с исковата молба не установяват по безспорен начин, че
ответниците са собственици на имота. Представената Заповед от 26.03.1981 г., с която се
определя обезщетение в блок 28а и 28б в м. „Разсадника“ за Йордан И. Димитров не е нито
титул за собственост, нито установява, ведно с останалите документи наличие на такава
върху процесния топлоснабдяем имот. Не е ясна и връзката между ответниците и лицето
Йордан И. Димитров, посочен в Заповедта за обезщетяване. Лицата в Заповедта за
обезщетяване, в това число и Йордан И. Димитров са без посочени дати на раждане и не
може да се установи идентичност с лице, посочено в представеното удостоверение за
наследници от 18.04.2019 г. Останалите документи, представени по делото, също не
установяват право на собственост върху имота или учредено вещно право на ползване върху
него в полза на ответниците.
При така установеното, съдът приема, че не е доказано качеството на потребител на
всеки един от двамата ответници, поради което и същите не могат да отговарят за вземания
за главници и лихви за доставена топлинна енергия в топлоснабдяемия имот, посочен от
ищеца, за процесния период. Ето защо, съдът не изследва останалите факти, касаещи
основателността на исковата претенция, а именно размера на главниците и лихвите, както и
евентуалното им погасяване изцяло или частично. Следва исковете да се отхвърлят като
недоказани и неоснователни, а на ответниците не им се следват разноски, тъй като такива не
2
са поискани и не са доказани и за двете производства.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК .............., представлявано от П.
П и М Ц, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я №23Б, срещу П. С. И., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. СТ, бл....., вх.В, ет.6, ап.50, и С. С. И., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. КП I част, бл.38Б, вх.А, ет.6, ап.27, искове с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ за установяване дължимостта на сумите,
както следва: за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в размер на по 1345,49 лв. (хиляда триста четиридесет и пет лева и 49
стотинки) от всеки от ответниците, ведно със законна лихва за периода от 05.08.2024г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.11.2022г. до 29.07.2024 г. в
размер на по 215,64 лв. (двеста и петнадесет лева и 64 стотинки) от всеки от двамата
ответници, цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.09.2022 г. до
30.04.2023 г. в размер на по 4,36 лв. (четири лева и 36 стотинки) от всеки от двамата
ответници, ведно със законна лихва за периода от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.11.2022г. до 29.07.2024 г. в размер на по 0,84 лв. (нула лева
и 84 стотинки) от всеки от двамата ответници, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3