Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 146
гр. Сливен, 27. 07. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
девети юли, две
хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 414 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, уточнена с молба от 01.11.2019
г., подадена от И.Н.К. с адрес: ***, против Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“
от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. за кампания
2016 с Изх. № 02-020-6500/5724#7 от 16.08.2019 г., издадено от Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, с което оспорващият е уведомен
за оторизирана субсидия в размер на 0 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният
акт е незаконосъобразен като постановен при липса на компетентност, при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излага
съображения, че: оспореният акт не е мотивиран; оспорващият е спазил всички
изисквания на закона, като не е допуснал нарушения на задълженията си по
процесната мярка, включително не са нарушени минималните периоди на преход; фактически
е невъзможно да се премине изцяло към биологично пчеларство в приетия от
административния орган срок за преход от една година; възможният най-нисък
преходен период е три години; позовава се на разпоредби от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на
Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането
на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането
и контрола. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. Излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията
си, като посочва, че Методиката, на която се е позовал административният орган,
е отменена с решение на Върховен административен съд, и че разпоредбите от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие"
от ПРСР 2014 – 2020 г. относно срокове за преминаване от конвенционално към
биологично пчеларство са отменени с влязло в сила решение на Върховен
административен съд.
Административният орган – Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ - София, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и
излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на
оспорения акт. Счита, че отказът за
финансово подпомагане е правилен, тъй като от административния орган е
установено несъответствие с действащата към датата на издаване на оспорения акт
разпоредба на чл. 11, ал. 4 от Наредба №
4/ 2015 г. – неспазване на минималните периоди на преход, а след изтичане на
едногодишния период на преход не се дължи финансиране. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С молба, входирана в съда на 06.02.2020 г., при
условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият И.Н.К. е регистриран с Уникален
регистрационен номер /УРН/ 341244 в Интегрираната система за администриране и
контрол /ИСАК/. За кампания 2016 г. е подал Заявление за подпомагане с Уникален
идентификационен номер /УИН/: 02/290616/13758 по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. – направление „Биологично пчеларство“, като е
декларирал 750 броя пчелни семейства, от които: 600 броя пчелни семейства в
пчелин на адрес с. О., област Б., с Рег. № 8467-0162, и 150 броя пчелни семейства
в пчелин на адрес с. П., област Я., с Рег. № 8698-0105. Към заявлението са
приложени: Таблица за описание на пчелините в стопанството 2016 г.;
Удостоверения за регистрация на животновъден обект; Декларации; Стандартен
договор за инспекция на биологична селскостопанска продукция.
На 12.11.2018 г. е издадено Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за
кампания 2016 с Изх. № 02-020-6500/5724 от 12.11.2018 г. по описа на ДФЗ –
София, с което заявителят И.Н.К. е уведомен за оторизирана субсидия по мярката
в размер на 0 лева. Уведомителното писмо е обжалвано от К. и с влязло в сила
Решение № 112 от 03.06.2019 г., постановено по административно дело № 371 /
2018 г. по описа на Административен съд – Сливен, е отменено и преписката е
изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото от К.
заявление. В мотивите на съдебното решение е прието, че административният орган
не е посочил фактически и правни основания за издаването на акта.
При новото произнасяне е издаден оспореният в
настоящото производство административен акт – Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“
от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 с Изх. № 02-020-6500/5724#7 от 16.08.2019
г. С процесния акт оспорващият И.К. е уведомен за
оторизирана субсидия по мярката в размер на 0 лева. В акта е посочено, че за
декларираните в заявлението за подпомагане за 2016 г. пчелни семейства по мярка
11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“, 2016 г. е втора
година от поетия от кандидата ангажимент по направлението. В таблица на страница втора от акта, озаглавена
„Пчелини с неспазени базови и други различни от тях изисквания“ е отразено, че
не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход,
съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В пояснителен текст
относно колона 3 от таблицата е посочено, че: плащанията за преминаване към
биологично земеделие /периода на преход/ се предоставят на подпомаганите лица
за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично
производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на
Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикетирането и контрола; във вътрешното право срокът е регламентиран като
фиксиран съгласно действащата към процесния период Наредба № 1 от 07.02.2013 г.
за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури – чл. 26, т. 5; при действието на чл. 38, ал. 3
от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, преходният период за отглеждане на
пчелни семейства по биологичен начин и продукти, произведени от тях, е
дванадесет месеца. Извършено е и позоваване на Методика за намаляване и
отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020,
утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието
и храните. В таблица на страница четвърта от акта, озаглавена „Таблица с
изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично пчеларство“, се
съдържат следните данни: Заявени пчелни семейства в заявлението за подпомагане
за кампания 2016 г. – 750 броя /колона 2/; Установени пчелни семейства, които
са регистрирани в БАБХ и са установени от контролиращото лице –750 броя /колона
3/; Установени пчелни семейства след проверка за базови и други различни от тях
изисквания – 0 броя /колона 4/; Санкционирани пчелни семейства – 750 броя
/колона 5/; Оторизирани пчелни семейства за изчисление на субсидия – 0 броя
/колона 6/; Санкция за неспазване на базови и други различни от тях изисквания
– 51 339,75 лева /колона 7/; Оторизирана сума – 0 лева /колона 15/. В
пояснителен текст относно колона 4 е посочено, че в тази колона се вписва
установеният брой пчелни семейства, след изключване на пчелини с неспазени
базови и други различни от тях изисквания, съгласно раздел V „Намаления при
неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от
ПРСР 2014– 2020“, б. b. Направление „Биологично пчеларство“ от Методика за
намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена
със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието
и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В пояснителен
текст относно колона 5 е отразено, че в тази колона се вписват недопустими за
подпомагане пчелни семейства след извършени проверки на място и/или административни
проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В пояснителен текст относно колона 7 е посочено,
че в тази колона е отразена санкция за неспазени базови и други различни от тях
изисквания, съгласно раздел IV „Изчисляване
и налагане на намаленията“ и раздел V „Намаления при неспазване на базови и
изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020“, б.
„b“ Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката за намаляване и отказване
на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД
09-144 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Неразделна част от оспорения
акт са и: Таблица – Оторизирани суми /в лева/ и Таблица – Извършени плащания /в
лева/–на страница седма от акта, видно от които по Направление Биологично
пчеларство исканата сума е 51 339,75 лева, оторизираната сума е 0 лева,
изплатената сума е 0 лева.
Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителния
директор на ДФЗ– София, П. С..
С Решение по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017
г. на Управителния съвет /УС/ на ДФЗ - София, П. Д. С. е и. за з. и. д. на ДФЗ.
Със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2, ал.
4 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл.
11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6.2.
от Протокол № 114 от 15.06.2017 г., на П. Д. С. – заместник изпълнителен
директор на ДФЗ, са делегирани правомощия да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово
подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания /т. 1 от Заповедта/.
По делото е представена Методика за намаляване и
отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода
2014 – 2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра
на земеделието и храните. Заповедта е издадена на основание чл. 13 от Наредба №
4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от
ПРСР за периода 2014 – 2020 г. В заповедта е разпоредено Методиката да се
прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г.
В хода на съдебното дирене е назначена, изслушана и
приета, неоспорена от страните съдебно-биологична експертиза, изготвена от
вещото лице инженер Д.Т.Г. с м. ст. по П. и З., заключението по която съдът
възприема като изготвено компетентно и обосновано. Вещото лице дава заключение,
че: на едно пчелно семейство е необходимо минимум 4 или 5 сезона, за да изгради
пълния набор от необходими пчелни рамки за осъществяване на икономически
обосновано пчеларство; едно пчелно семейство може да изгради не повече от 25%
от общия обем (брой) пчелни рамки в кошера; минималният срок за подмяна на
восъчните рамки от конвенционални към биологични, би бил минимум 4 пчеларски
сезона или 4 календарни години; минималният необходим срок за изграждане на
биологични восъчни рамки от едно пчелно семейство, предназначени за извършване
на биологично пчеларство, е 4 сезона или 4 календарни години.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149,
ал. 1 от АПК преклузивен срок – оспореното уведомително писмо е съобщено на
оспорващия на 16.09.2019 г., а жалбата срещу него е подадена чрез изпращане по
пощата на 30.09.2019 г. Подадена е от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителен
директор на ДФЗ при наличие на компетентност. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2
от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира, ръководи нейната дейност
и я представлява. В разпоредбите на чл. 20а, ал. 4 – ал. 6 от ЗПЗП, е
предвидено, че Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник изпълнителните директори правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, както
и по издаване на актове за установяване на публични държавни вземания по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови
корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В разглеждания
случай Изпълнителният директор, в съответствие с горецитираните разпоредби и
чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/2891 от
23.07.2019 г. е делегирал на своя заместник изпълнителен директор правомощието
за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за
директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до
кандидатите за финансово подпомагане. Следователно административният акт е
издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му.
Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Оспореният административен акт, с който е постановен
повторен отказ за финансово подпомагане, е незаконосъобразен, тъй като при
постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон.
За да постанови отказ от финансово подпомагане,
административният орган е приел, че не е спазено изискването да не се
надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4
от 24.02.2015 г. Към датата на подаване
на процесното заявление за подпомагане, в разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие"
от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 4 от 24.02.2015 г./ – редакция,
ДВ, бр. 16 от 2015 г., в сила от 27.02.2015 г., е било предвидено, че плащания за
преминаване към биологично земеделие /периода на преход/ се предоставят на
подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход
към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал.
1 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила
за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на
биологичното производство, етикетирането и контрола. Видно от съдържанието на
разпоредбите на чл. 36, § 1, чл. 37, § 1 и чл. 38, § 1 от цитирания Регламент,
в същите не е регламентиран период на преход при пчелните семейства. От
изложеното следва, че административният орган неправилно – в противоречие с
материалния закон, е приел, че не е спазено изискването да не се надвишават
минималните периоди на преход, тъй като такива минимални периоди на преход не
са определени в разпоредбите, на които административният орган се е позовал.
В чл. 38, § 3 от цитирания Регламент е предвидено, че
пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичния начин на
производство само когато разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са
спазвани в течение най-малко на една година. Към датата на подаване на
заявлението за подпомагане, разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г., която изрично е посочена като правно основание за постановения
отказ за подпомагане в повторно издаденото уведомително писмо, не се е
прилагала по отношение периодите на преход при пчелните семейства по чл. 38,
параграф 3 от Регламент № 889/2008 г. Въпреки това, административният орган се
е позовал на тази неприложима за случая разпоредба /чл. 11, ал. 4 от Наредба №
4 от 24.02.2015 г./ и незаконосъобразно е приел, че от нея следва, че не се
дължи финансово подпомагане за преминаване към биологично земеделие.
Наред с изложеното, следва да се посочи, че с Решение
№ 8834 от 2019 г. на Върховен административен съд на Република България - бр.
97 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г., разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е отменена. Налице са основанията на чл. 142, ал.
2 АПК за съобразяване на отмяната й при висящо съдебно производство. Липсва
друга материалноправна разпоредба с идентично съдържание, поради което след
отмяната на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. оспореният акт е
лишен от нормативното си основание.
В оспорения акт административният орган се е позовал и
на разпоредбата на чл. 26, т. 5 от Наредба
№ 1 от 07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на
растения, животни и аквакултури, растителни,
животински продукти, продукти от аквакултури
и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането
/Наредба № 1 от 07.02.2013 г./. Действително, в
разпоредбата на чл. 26, т. 5 от горепосочената Наредба е бил предвиден преходен
период за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин в абсолютна
стойност – дванадесет месеца. Но в ДВ,
бр. 75 от 11.09.2018 г. е обнародвана Наредба
№ 5 от 03.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство,
етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за
спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ
официален надзор върху контролиращите лица, в сила от 12.11.2018 г., с която е
отменена Наредба № 1 от 07.02.2013 г. Процесното уведомително писмо е издадено
на 16.08.2019 г. Следователно оспореният акт е издаден на несъществуващо правно
основание, тъй като към момента на издаването му Наредба № 1 от 07.02.2013 г. не
съществува. В Наредба № 5 от 03.09.2018 г. няма разпоредба, идентична с тази на
чл. 26, т. 5 от предходната Наредба. По отношение на периодите на преход към
биологично производство е налице препращане към разпоредбите на дял II, глава 5
от Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията. Глава 5 от дял II от Регламент №
889/2008 е озаглавена „Разпоредби за прехода“ и в чл. 38, параграф 3 е
разписано правилото, че пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения
за биологичния начин на производство само когато разпоредбите, посочени в
настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко на една година. Подходът
на европейската комисия е за определяне на минимално изискуемия времеви период
на преход, а не на абсолютен по размер преходен период. Същият е логичен и в
съответствие с целта на закона – минималното време на преход е необходимо с
оглед спецификата на всяко производство и необходимото време земята или
животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е възможно да са
третирани. Това минимално време гарантира чистота на производството.
Увеличаването на периода, в който производството е в преход, може да е в
резултат на обективни причини /както в случая, с оглед установеното от вещото
лице, че минимално необходимият срок за
изграждане на биологични восъчни рамки от едно пчелно семейство, предназначени
за извършване на биологично пчеларство, е 4 календарни години/ и допълнително
гарантира целения краен резултат – произвеждане на биологична продукция. В този
смисъл по-дългия период на преход е във вреда на земеделския стопанин, тъй като
продукцията му не може да бъде реализирана като биологична. Следователно,
период на преход към биологично производство, по - дълъг от определения с дял
II, глава 5 от Регламент № 889/2008 на Комисията, не води до нарушаване на
разпоредбата на чл. 38, параграф 3 от същия, поради което не представлява и
основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление „Биологично
земеделие“.
Този извод е относим и в хипотеза на приложимост на
Наредба № 1 от 07.02.2013 г., тъй като в тази си част тя противоречи на нормативен
акт от по-висока степен – Регламент на Европейския съюз – който има пряко
приложение, и поради това чл. 26, т. 5 от Наредба № 1 от 07.02.2013 г. не
следва да се прилага.
Незаконосъобразно административният орган се е позовал
и на Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-144
от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните. Методиката има характер
на подзаконов нормативен акт, съгласно легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 от АПК. В чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ е предвидено, че обратна
сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, а съгласно чл. 14,
ал. 2 от ЗНА, обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг
нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на
който той е издаден. В случая, в нарушение на цитираните императивни законови
разпоредби, е придадено обратно действие на Методиката, като е прието, че е
приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година - 2016 г.
От представените доказателства с административната
преписка се установява, че земеделският производител отговаря на останалите
изисквания за оторизиране и изплащане на финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г. – направление „Биологично
пчеларство“.
По изложените съображения, оспореният акт, с който е извършен отказ от
финансово подпомагане, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК,
преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново
произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания
по прилагането на закона.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е основателна до
размера на представените доказателства за направени такива, а именно за сумата
от 260 лева, от които: 10 лева – внесена държавна такса, и 250 лева – внесен
депозит за вещо лице. Видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, сключен на 24.09.2019 г. между оспорващия и упълномощения адвокат,
е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, платимо по банков
път, но не са представени доказателства за извършено по банков път плащане на
уговореното възнаграждение, поради което не е налице основание за присъждане в
полза на оспорващия на такова възнаграждение. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6
/ 2012 г., ОСГТК.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Н.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020
г. за кампания 2016 с Изх. № 02-020-6500/5724#7 от 16.08.2019 г., издадено от
Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – София.
ИЗПРАЩА преписката на Заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд “Земеделие” – София, за ново произнасяне по подаденото от И.Н.К. Заявление за подпомагане с УИН: 02/290616/13758 и Приложение за кандидатстване по
мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г., в 14-дневен срок от
влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на
закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” да заплати на И.Н.К. с ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата от 260 /двеста и шестдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: