РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Перник, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осми април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Търговско дело №
20231700900076 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 628, ал. 2, във вр. с чл. 625 от ТЗ.
Постъпила е молба с правна квалификация чл. 608, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1
от ТЗ и чл. 742, ал. 1 от ТЗ, подадена от „НЕДЕЛКОВ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: село Орешец, общ. Димово,
обл. Видин, ул. Христо Ботев № 2, представлявано от управителя Р.Н.Н. чрез
пълномощника адв. М. М. срещу „МАРИНИ 1713“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Александър Батенберг №
15, ет. 2, ап. 3, представлявано от П. Р. И..
В молбата се твърди, че през месец октомври 2022 г. между двете
дружества е сключен неформален договор за покупко-продажба, с който
„МАРИНИ 1713“ ЕООД се е задължило да продаде на „НЕЛЕЛКОВ“ ЕООД
23.20 тона уреа 46% /карбамид/ на цена 1292 лв. на тон без ДДС, която
последният се е задължил да заплати. „МАРИНИ 1713“ ЕООД е издало
фактура № ***, в която са обективирани параметрите на сделката. Сочи се, че
в изпълнение на договора купувачът на 12.10.2022 г. е заплатил чрез банков
превод сумата от 35 969.28 лв., представляваща продажната цена по сделката.
Твърди се, че продавачът не е изпълнил своето задължение по договора да
прехвърли собствеността и да предаде на купувача продадените стоки.
Прекратил е контакта си с купувача и не е отговарял на телефонни
повиквани=
Твърди се, че идентични сделки с „МАРИНИ 1713“ ЕООД са сключили и
други земеделски производители, като общата заплатена от тях цена е 43680
лв. и те също не са получили изпълнение по договорите.
1
Сочи се, че след изтичане на агрономическия срок за ползване на закупения
тор, „Неделков“ ЕООД, както и другите земеделски производители, на
10.03.2023 г. по куриер са изпратили покана до продавача да изпълни
задълженията си, като са го уведомили, че в противен случай договорът ще се
счита за прекратен. На адреса на управление на дружеството не е открито
лице, което да получи съобщението, поради което се излага, че поканата е
връчена при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК, респективно за връчване на
същата следва да се счита връчването на настоящата молба.
Сочи се, че договорът е развален и „Марини 1713“ ЕООД дължи връщане
на даденото по него, а именно платената продажна цена от 35969.28 лв., като
не изпълнява това свое задължение в продължение на повече от шест месеца.
Твърди се, че дружеството не връща и платените на отпаднало основание и от
другите купувачи суми. Затова се счита, че „Марини 1713“ ЕООД е
неплатежоспособно по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, тъй като е спряло
плащанията.
Алтернативно се сочи, че е налице и свръхзадълженост. Твърди се, че
съгласно отчета на длъжника за 2022 г. към 31.12.2022 г. дружеството
притежава стоки с балансова стойност 61000 лв., вземания с балансова
стойност 16 000 лв., парични средства в размер на 167 000 лв., от които в
брой 28 000 лв. и и по банкови сметки 139000 лв. Размерът на задълженията е
на обща стойност 259 000 лв., от които 2000 лв. публични задължения и 89
000 лв. – задължения към доставчици, като всички са краткосрочни
задължения с падеж до 1 година. Твърди се, че дружеството не разполага с
дълготрайни материални и нематериални активи и дългосрочни финансови
активи, че няма персонал, разходи за суровини, незначителни са
материалните и външните услуги, които е получило. Излага се, че по тази
причина, макар и да е отчетена печалба в размер на 9 000 лв., се налага извод
за затруднения на дружеството за редовно обслужване на краткосрочните му
задължения и невъзможност да покрие последните с наличното си имущество.
Искането към съда да постанови решение, с което да обяви
неплатежоспособността, респективно свърхзадължеността на длъжника, да
определи началната им дата, да открие производство по несъстоятелност, да
назначи временен синдик, да допусне обезпечение върху имуществото му, да
определи дата за първо събрание на кредиторите.
Ответникът – „МАРИНИ 1713“ ЕООД, чрез адв. Г. Н. е оспорил молбата,
като неоснователна. С представена в съдебно заседание писмена молба е
оспорена надлежната процесуална легитимация на молителя да инициира
производство за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Твърди се, че
между страните има спор за датата, на която е настъпил падежът за
изпълнение на договорното задължение на ответника, но не е налице
неизпълнение. Сочи се, че договорът не е прекратен, тъй като на длъжника не
е връчена покана за това. Поддържа се, че останалите договори за доставка на
„уреа“, сключени с други лица, също не са развалени. Излага, че в периода, в
който се твърди, че е изпратена поканата за разваляне на договора, ответното
дружество е променило адреса си на управление, както и едноличния
собственик на капитала.
Оспорва се също ответникът да е неплатежоспособен или свръхзадължен.
Твърди се, че развива активна търговска дейност, притежава достатъчно
активи за покриване на задълженията си и няма образувани изпълнителни
дела срещу него.
2
В съдебно заседание молителят, чрез пълномощника си адв. М. поддържа
подадената молба по съображения, подробно изложени в съдебно заседание и
в писмени бележки. Моли съда да я уважи.
В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си адв. Н. оспорва
молбата по съображения, изложени в съдебно заседание и в писмени бележки.
Искането към съда е да я отхвърли.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и обсъди в съответствие с чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 621 от ТЗ събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От представените фактура № ***, платежно нареждане от 12.10.2022 г. и
отчет по сметка в Първа инвестиционна банка АД за периода 12.10.2022 г. –
12.10.2022 г. се установява, че за уговореното между страните, ответникът
„МАРИНИ 1713“ ЕООД на 11.10.2022 г. е издал фактура, с получател
„НЕДЕЛКОВ“ ЕООД за продажба на 23.20 тона „уреа 46%“/карбамид/, с
единична цена 1292.00 лв. или всичко на обща стойност 35069.28 лв.
Плащането на цената е уговорено като авансово и е извършено по банкова
сметка на ответника на 12.10.2022 г.
По делото са представени 5 броя покани, адресирани до ответника от
четирима земеделски производители и от молителя, с които той е поканен да
изпълни задълженията си за доставка на „карбамид“ в 7 дневен срок от
съобщаването, като е предупреден, че в противен случай ще считат
договорите за развалени и следва да върне авансово платените суми.
Видно от представените транспортни етикети, разписка за неуспешно
предаване на пратка и служебно извършена справка от съда в електронната
страница на куриерската фирма за информация за пратки, поканите са
изпратени до адрес: ***. Той е посетен от куриер на „Еконт“ на 08.03.2023 г. в
12.13 ч., на 10.03.2023 г. в 09.14 ч и в 09.20 ч., като адресатът не е открит и
пратката е върната обратно на изпращача.
В този смисъл са и показанията на свидетелката М.М.Г., които съдът
кредитира като дадени за непосредствено възприети факти, ясни, конкретни и
съответстващи на представените за същите обстоятелства писмени
доказателства.
От служебна справка в ТРРЮЛНЦ е видно, че до 22.03.2023 г. адресът, на
който са изпратени поканите е бил адресът на управление на ответното
дружество. Считано от 20.03.2023 г. е вписан нов адрес на управление – гр.
Перник, ул. Александър Батенберг № 15, ет. 2, ап. 3.
Не е спорно между страните, че до приключване на устните състезания по
делото, ответникът не е изпълнил задължението си към молителя за доставка
на 23.20 тона „уреа 46%“/карбамид/ и не му е върнал авансово заплатената
сума от 35069.28 лв.
По делото са приети основна, повторна и две допълнителни съдебно-
счетоводни експертизи, изготвени от вещото лице А. М. Б. – А., предмет на
които е установяването на обстоятелства за преценка финансово-
икономическото състояние на дружеството от момента на регистрирането му
до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция.
За формиране на фактическите си изводите, съдът не ползва
първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, тъй като видно от
констативно-съобразителната и част и от отговорите на вещото лице, дадени в
3
открито съдебно заседание, проведено на 23.01.2024 г., тя е изготвена при
непълнота на счетоводните данни и нередовност на счетоводните
отразявания.
Съдът кредитира повторната и допълнителните съдебно-счетоводни
експертизи, като пълни и обосновани, дадени от вещо лице, с необходимите
специални знания и професионален опит. Въз основа на изготвения от
ответното дружество междинен отчет към датата на подаване на молбата –
14.11.2023 г. вещото лице е констатирало, че за 2020 г. – е реализирана
печалба в размер на 0 лв., за 2021 г. – печалба в размер на 7 000 лв., за 2022 г.
– печалба в размер на 9 000 лв. и към 14.11.2023 г. – загуба в размер на 5 000
лв.
Активите на ответника към 14.11.2023 г. са в размер на 207 000 лв., като
той не притежава дълготрайни активи, а структурата им се състои само от
краткотрайни активи – 100%. Пасивът на дружеството е 207 000 лв., като
привлеченият капитал/задълженията/ е 94.69% от общата сума на пасива.
Коефициентът за обща ликвидност на дружеството, отразяваща колко пъти
кратксрочните активи покриват краткосрочните задължения на
предприятието е 1.00 за 2020 г., 1.11 – за 2021 г., 1.06 – за 2022 г. и 1.38 – към
14.11.2023 г., при препоръчителни стойности от 1 до 2.
Коефициентът за бърза ликвидност на ответника, изразяващ
съотношението между сбора от краткосрочните вземения, инвестиции и
парични средства от една страна и краткосрочните задължения от друга е 0.25
– за 2020 г., 0.98 – за 2021 г., 0.82 – за 2022 г. и 0.99 към 14.11.2023 г. при
препоръчителни стойности между 0.6 – 1.0.
Коефициентът на незабавна ликвидност, представляващ съотношението
между краткосрочни инвестициите и паричните средства от една страна и
текущите задължения от друга е 0.25 – за 2020 г., 0.95 – за 2021 г., 0.64 – за
2022 г. и 0.61 – към 14.11.2023 г. при препоръчителни стойности от 0.3 до 0.5.
Коефициентът за абсолютна ликвидност, представляващ съотношението
между паричните средства и текущите задължения е 0.25 – за 2020 г., 0.95 –
за 2021 г., 0.64 – за 2022 г. и 0.61 – към 14.11.2023 г. при препоръчителни
стойности от 0.2 до 0.25.
Коефициентът на финансова автономност който е съотношение между
собствения и привлечения капитал и стойността му изразява доколко
дружеството се финансира със собствени средства е 0.00 – за 2020 г., 0.11 – за
2021 г., 0.05 – за 2022 г. и 0.05 – към 14.11.2023 г. при препоръчителни
стойности по-голям или равен на 1.
Коефициентът на финансова задлъжнялост, представляващ съотношение на
задълженията към собствения капитал на предприятието е 0.00 – за 2020 г.,
7.86 – за 2021 г., 17.27 – за 2022 г. и 17.82 – към 14.11.2023 г. при
препоръчителни стойности от 0.33 до 1.
Коефициентът за рентабилност, който е израз на съотношението между
нетната печалба и приходите от продажби е 0.00 – за 2020 г., 0.05 – за 2021 г.,
0.03 – за 2022 г. и -0.08 към 14.11.2023 г. при референтни стойности по-
голямо или равно на 0.95.
Вещото лице е констатирало, че показателите за ликвидност към 14.11.2023
г. са в диапазона на препоръчителните стойности, поради което дружеството
може да покрива текущите си задължения с краткотрайните активи.
4
Коефициентите за финансова задлъжнялост за целия период на съществуване
на дружеството са под препоръчителните стойности, поради което то е
зависимо от кредиторите си – привлечения капитал надвишава собствения.
Коефициентът за рентабилност към 14.11.2023 г. е извън диапазона на
препоръчителните стойности и се с отрицателна стойност.
Краткотрайните активи на дружеството към 14.11.2023 г. се състоят от
доставки – 4378.50 лв., материали – 195.20 лв., стоки – 52619.71 лв.,
доставчици по аванси – 27 000 лв., клиенти – 14514.31 лв., други дебитори –
1681.20 лв., разплащателна сметка – 2000 лв. и други парични средства –
87000 лв. или общо 204 088.78 лв. Вещото лице е приело, че тези активи са
ликвидни и изискуеми. Посочило е, че не може да даде отговор за реалната
им събираемост и реализируеемост, както и че няма вземания, които да са
погасени по давност.
Задълженията на ответника към доставчици към 14.11.2023 г. са общо -
79752.62 лв.
Вещото лице е констатирало, че през периода от 01.01.2023 г. до 14.11.2023
г. ответникът е заплатил задължения към кредиторите си в общ размер на
153317.59 лв. Последното плащане е от 13.09.20213 г., извършено по банков
път в размер на 200 лв. Има просрочени задължения към републиканския
бюджет в размер на 1901.77 лв. – главница и 168.26 лв. – лихва, с падеж
настъпил на 14.09.2023 г.
Въз основа на счетоводните записвания, вещото лице е направило извод, че
имуществото на длъжника се състои от краткотрайни активи и парични
средства в общ размер на 205000 лв. и с него могат да се погасят
задълженията му в общ размер на 196000 лв.
Експертът е приел, че след 01.01.2023 г. счетоводството на ответника е
водено редовно. Позволява проследяемост на счетоводните операции,
счетоводните записи и формираните обороти по счетоводните сметки.
Във връзка с твърденията на страните са поставени допълнителни задачи на
експерта. От отговорите им се установява, че част от активите на
дружеството са стоки на стойност 52619.71 лв., като то не е извършвало
инвентаризация и вещото лице не е установило данни за действителната им
наличност.
В активите е включена и сумата от общо 87 000.00 лв., която се съхранява в
банков сейф по договор за наем на банков сейф № ***, сключен на *** между
ответника и Банка ДСК АД за срок от една година, който автоматично се
подновява със същия срок при плащане на годишната наемна цена в размер на
120 лв. Установено е движение на паричните средства по банковия сейф през
периода 01.01.2023 г. – 14.11.2023 г., като с 50000лв. от общите 137000 лв. е
захранена сметката на дружеството, след което са осчетоводени като налични
в сейфа 87000 лв. Прието е, че сметка 509, по която сумите са осчетоводени е
водена правилно.
В пасивите на дружеството са включени задължения към физически и
юридически лица, произичащи от договори за заем, в общ размер на 46500 лв.
към 14.11.2023 г., които експертът е приел за дългосрочни, тъй като няма
информация да са отнесени в просрочие или да са изискуеми. Договорите за
заем не са представени на вещото лице.
Част от пасивите са и задълженията в размер на общо 66374.40 лв. към
5
молителя и останалите земеделски производители, произтичащи от процесния
договор и останалите договори за доставка на „карбамид“.
Във връзка с оспорванията на ответника, че осчетоводените стоки и
паричните средства в банков сейф не са налични, както и че задълженията на
ответника по договори за заем са краткосрочни, а не дългосрочни, на вещото
лице са поставени допълнителни задачи за изчисление на коефициентите,
относими към преценката за икономическото състояние на ответника. От
приетото допълнително заключение в съдебно заседание от 08.04.2024 г. се
установява, че ако задълженията по договори за заем бъдат осчетоводени като
краткосрочни, то към 14.11.2023 г. коефициентът за обща ликвидност ще
бъде 1.05 при базови стойности от 1 до 2, коефициентът за бърза ликвидност
– 0.76 при референтна стойност от 0.6 до 1.0, коефициентът за незабавна
ликвидност – 0.46 при базова стойност от 0.3 до 0.5, коефициентът за
абсолютна ликвидност – 0.46 при базова стойност от 02 до 0.25, за финансова
автономност – 0.05 при базова стойност по-голямо или равно на 1 и за
финансова задлъжнялост – 17.82 при референтна стойност 0.33 – 1.0.
Експертът е дал отговор на въпроса за коефициентите на дружеството, в
случай, че сумата, осчетоводена по сметка 509, като налична в банков сейф
бъде изключена от активите му. При това положение към 14.11.2023 г.
краткотрайните му активи ще бъдат 118 000 лв. Собственият капитал ще бъде
отрицателна величина, т. е. дружеството е декапитализирани и силно
зависимо от кредиторите. Показателите за ликвидност са под
препоръчителните стойности и показват, че дружеството не може да покрие
задълженията към кредиторите си, които неколкократно надвишават размера
на активите.
Вещото лице не е отговорило на въпросите, относими към икономическото
състояние на ответника към момента на изготвяне на експертизата,
респективно – на приключване на устните състезания, тъй като той не е
представил счетоводни записи за счетоводни периоди месец декември 2023 г.,
месец януари 2024 г.и месец февруари 2024 г.
Експертът е констатирал, че ГФО на дружеството за 2020 г. и за 2021 г. са
обявени в ТР, а този за 2022 г. е заявен за вписване, но все още не е обявен.
В подкрепа на твърдението си, че сумата от 87 000 лв. отразена в
счетоводството на ответника, не е налична в банков сейф молителят е
представил общи условия за наемане на сейф в банков трезор на БАНКА ДСК
АД, в сила от *** и договор от ***, сключен между БАНКА ДСК АД и
МАРИНИ 1713 ЕООД. От тях се установява, че ответникът е наел за ползване
банков сейф за срок от 12 месеца срещу цена от 120 лв., като уговореният
срок се продължава за същия период при заплащане на наемната цена за
следващия период, преди изтичане на предходния.
В общите условия/т. 23.3 и 23.4/ е предвидено, че те се съобщават на
наемателите по вече сключени договори и имат сила по отношение на тях,
като в случай, че не са съгласни, в едномесечен сок могат да се откажат от
договора. В т. 12 от общите условия е предвидено, че общата стойност на
вещите, които могат да бъдат влагани в наетия сейф са 10000 лв. Общите
условия са обявени и на официалната страница на БАНК ДСК АД, поради
което съдът ги приема за общоизвестни, като общодостъпни.
При така приетите фактически констатации, съдът намира следното от
правна страна:
6
Спорен е въпросът за надлежната материално правна легитимация на
молителя за сезиране на съда. Съгласно чл. 625, във вр. с чл. 608, ал. 1, т. 1 от
КТ надлежно легитимиран да иска откриване на производство за
несъстоятелност е кредитор на несъстоятелния търговец, с парично вземане,
произтичащо от търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването и.
От приложените писмени доказателства безспорно се установи, че на
11.10.2022 г. ответното дружество се е задължило да достави на молителя
23.20 тона карбамид на обща стойност 35969.28 лв., която цена е платена
авансово по банкова сметка на продавача на 12.10.2022 г., както и че до
приключване на устните състезания стоките не са доставени.
Като сключена между двама търговци, във връзка с упражняването на
тяхното занятие, сделката е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ и с
оглед презумпцията ал. 3 на същата правна норма.
Спорно е налице ли е разваляне на договора поради неизпълнение и
съответно има ли молителят парично вземане към ответника.
От събраните доказателства не се установи страните да са уговорили срок
за изпълнение на задължението за доставка на „карбамид“. Затова по силата
на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД падежът му настъпва от поканата.
Настоящият състав приема, че поканата за изпълнение е надлежно
отправена с подаването на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност. С нея на ответника е връчено и предупреждението, че ако не
изпълни в 7-дневен срок, договорът ще се счита за развален.
Съдът не споделя становището на молителя, че това е станало още на
10.03.2023 г., с изпращането на поканата и предупреждението по куриер и
ненамирането на ответника на адреса му на управление. От приложените
разписки за неуспешно връчване не се установява наличието на
предпоставките по чл. 50, ал. 2 или по ал. 4 от ГПК за прилагане на фикцията
за редовно връчване на книжата. В разписките е отразено, че са направени три
опита да доставка, но няма връзка с получателя. От така посоченото не може
да се направи извод, че ответникът е напуснал адреса си на управление преди
да впише в ТР друг такъв или, че не е осигурил в канцеларията си лице, което
да получава изпратените до него книжа. Още повече, че при втората хипотеза
за редовност на връчването е необходимо да се извърши и залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, за каквото доказателства не са
ангажирани.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че ответникът е бил
поканен от молителя да изпълни задължението си с връчване на молбата за
откриване на производството по несъстоятелност, като в този момент е
предупреден, че при неизпълнение в 7-дневен срок, договорът ще бъде
развален. До приключване на съдебното дирене по делото, ответникът не е
доставил стоките, за които се е задължил. Затова на основание чл. 87, ал. 2 от
ЗЗД сключеният между него и молителя договор е развален. По силата на чл.
55, ал. 1 от ЗЗД неизправната страна – ответникът има задължение да върне
на молителя това, което той е платил авансово. Следователно „НЕЛЕЛКОВ“
ЕООД има парично вземане към ответника на стойност 35969.28 лв.,
произтичащо от развалянето на сключена между тях търговска сделка.
Същият, в качеството си на кредитор на ответното дружество е надлежно
7
легитимиран да сезира съда с искане за откриване на производство по
несъстоятелност.
Основанията за откриване на производство за обявяване в несъстоятелност
са посочени в чл. 608 и чл. 742 от ТЗ – неплатежоспособност, а по отношение
на капиталово търговско дружество и свръхзадълженост.
Съгласно чл. 608 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от търговска
сделка или публично правно задължение към държавата или общините,
свързано с търговската му дейност, или частно държавно вземане, или
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от
работниците.
В настоящия случай наличието на неплатежоспособност се обосновава с
невръщането на платената от молителя авансова сума по разваления от него
договор, като се счита, че чрез него се обективира спиране на плащанията по
смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ.
Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в
решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 44/04.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 202/10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
80/08.10.2015 г. по т. д. № 1565/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о.
неплатежоспособността по чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективна невъзможност на
търговеца да изпълнява задълженията си, като спирането на плащанията не се
дължи на причини от субективен характер, а на липсата на ликвидни
краткотрайни активи, които да са достатъчни за покриване на краткосрочните
му задължения. Неплатежоспособността се определя въз основа на
преценката на цялостното икономическо състояние на търговското дружество
– длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и
финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява обективната
трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/
задължения с краткотрайните /текущи/ активи.
Спирането на плащанията не представлява самостоятелно основание за
откриване на производство по несъстоятелност. Спирането на плащанията
към отделен кредитор, съответно датата на последното извършено плащане
към кредитор/и сами по себе си, без изследване на причините за тях, не са
достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника.
Изложеното произтича и от разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ, предвиждаща,
че спиране на плащанията може да е налице и когато длъжникът е платил или
е в състояние да плати частично или изцяло вземания на определени
кредитори.
В част от посочените решения е прието, че въведената с нормата на чл.
608, ал. 3 от ТЗ презумпция за неплатежоспособност при спиране на
плащанията представлява само средство за разместване на доказателствената
тежест при установяване на основния факт дали длъжникът е изпаднал в
състояние на неплатежоспособност. Материалноправната предпоставка за
откриване на производството по несъстоятелност е настъпването на
неплатежоспособността – чл. 607а, ал. 1 във връзка с чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността
8
представлява обективно финансово-икономическо състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми
парични задължения, за погасяване на тези задължения към кредиторите чрез
наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Израз на тази обективна
невъзможност е и спиране на плащанията към определна дата, но не
съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на
определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията
представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника. Поради
това за определяне на неплатежоспособността е необходимо да се установи
трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява
задълженията си по чл. 608 ТЗ чрез коефициентите за ликвидност,
събираемост и финансова автономност/задлъжнялост.
Видно от заключението на вещото лице в основния му вариант и във
варианта, в който е взето предвид възражението на молителя за срочността на
осчетоводените договори за заем, коефициентите за ликвидност и
събираемост по отношение на дружеството са в референтните стойности.
През 2023 г. е налице влошаване на показателите за финансова автономност и
задлъжнялост. При вариантът, в който се изключва като част от активите на
дружеството сумата от 87 000 лв., осчетоводена като налична в банков сейф,
показателите за ликвидност на ответника са под препоръчителните стойности
за действащо предприятие и показват, че дружеството не може да покрие
задълженията към кредиторите си, които неколкократно надвишават размера
на активите.
Значението на коефициентите за ликвидност и останалите икономически
показатели в производството по молба за откриване на производство по
несъстоятелност, е изяснено в решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. №
4254/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о. в , като е прието, че коефициентът на обща
ликвидност се явява основен показател за състоянието на
неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от
краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност,
когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или
краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка
на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са
коефициентите на обръщаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ
ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/,
при изчисляването на който включените активи, могат реално да бъдат
трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност
следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може
да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. Когато
коефициентът на обща ликвидност е съответен на базовия за отрасъла, но
стойността на коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност е
под стойността, характерна за отрасъла, следва да се установи конкретната
причина за това. Коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост са
помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не
сочат на наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са
единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще.
В решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, ТК, Решение
№ 348/19.02.2019 г. на ВК по т. т. № 1022/2018 г. и др. е прието, че при
възникнал между страните спор относно компонентите на актива и пасива
съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти и корекционно
9
преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство
за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника. Същата
корекция е приложима и при установяване на документална необоснованост
на счетоводни записвания по баланса - актив/пасив или несъответствие с
реално съществуващи вземания и задължения или отразяването им с
погрешна квалификация на краткосрочни/дългосрочни. Затова при преценка
финансово-икономическото състояние на ответника съдът следва да обсъди
спорните между страните осчетоводявания и компоненти на актива.
Съдът намира за неоснователно оплакването на молителя за документална
необоснованост на счетоводното отразяване на налични стоки на стойност
57000 лв. Действително е установено, че ответното дружество не е
извършвало инвентаризации, включително и през последния отчетен период,
приключил на 31.12.2023 г. Задължението за извършване на инвентаризация с
цел достоверно счетоводно отразяване е предвидено в чл. 28 от ЗСч за
търговците, чиито нетни приходи от печалби надвишават 200000 лв.
Останалите не са длъжни да извършват такава/чл. 28, ал. 2 от ЗСч/. От
заключението на вещото лице не се установява ответното дружество през
изследваните отчетни периоди да е реализирало нетни приходи от продажби,
които да надвишават 200000 лв., поради което осчетоводяването на стоки и
материали не може да се счита за недостоверно, поради отсъствие на
инвентаризация.
Доколкото от заключените на вещото лице е видно, че независимо от
начина, по който са осчетоводени задълженията на ответника по договорите
за заем/краткосрочни или дългосрочни/, коефициентите му за ликвидност са в
допустимите за него стойности, то подробното обсъждане на това възражение
не е необходимо.
От съществено значение за икономическото състояние на ответника е
действителното наличие на сумата от 87000 лв. в банков сейф. По делото е
установено извеждане на сума от 50000 лв. от наетия сейф и внасянето и по
сметка на дружеството в периода от 01.01.2023 г. до 14.11.2023 г. Тъй като
общите условия на Банка ДСК ЕАД и индивидуалния договор за наем на
сейф, сключен от ответника, не предвиждат обявяване на съдържанието му,
то няма доказателства за наличността в същия, останала след последно
констатиранато движение. В общите условия е предвидено, че вложените в
сейфа вещи не могат да надвишават стойност 10000 лв., поради което в
тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване, наличието на сума в по-висок размер. Доказателства в тази насока
не са ангажирани. Поради което съдът приема, че от активите на дружеството
следва да се изключи осчетоводена от него сума в размер на 77 000 лв. като
съществуваща в банков сейф. При това положение към 14.11.2023 г.
краткотрайните активите на дружеството, които са и 100% от всички активи
негово активи са 128 000 лв. при задължения в размер на 196 000 лв. Затова
всички показатели за ликвидност на ответника са под препоръчителните
стойности за него, а имуществото му не е достатъчно за покриване на
задълженията му към кредиторите. Ответникът е силно зависим от
кредиторите му и декапитализиран.
В хода на производството той не е представил данни за счетоводните му
отразявания за периода от месец декември 2023 г. до месец февруари 2024 г.,
поради което вещото лице не е имало обективна възможност да установи
промяна на финансово-икономическото му състояние към правнорелевантния
10
момент – приключване на съдебното дирене по делото. Затова и доколкото
това се дължи на поведението на ответника, който е създал пречка за
събиране на доказателства за тези обстоятелства за посочения период, съдът
приема, че към относимия момент/приключване на съдебното дирене/
финасово-икономическото му състояние не се е подобрило.
Предвид така изложеното, настоящият състав намира, че показателите за
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на ответника са под
препоръчителните стойности и обосновават извод, че същият е
неплатежоспобен по смисъла на чл. 608, във вр. с чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, което
състояние е настъпило към 14.11.2023 г.
Съгласно приетото в Решение № 152/13.07.2018 г. на ВКС по т.д. №
2205/2017 г. , както и в Решение № 80 по т. д. № 1565/2014 г. на I т.
о., Решение № 33 по т. д. № 915/2009 г. на II т. о., реш. № 115 по т. д. №
169/2010 г. на II т. о., Решение № 44 по т. д. № 983/2011 г. на I т. о., Решение
№ 64 по т. д. № 959/2009 г. на II т. о., Решение № 54 по т. д. № 3035/2013 г. на
II т. о., Решение № 225 по т. д. № 2572/2015 г. на I т. о. на ВКС и др. ,
началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите
си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ, с
наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно
икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния
момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен
белег на неплатежоспособността. Трайно и непротиворечиво се възприема
разрешението, че релевантен за определяне началната дата на
неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят
задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не
спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички
кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само факта на
спирането на плащанията, а причините за това - липсата на краткотрайни
активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните
задължения. Във всички случаи, обаче, съобразяването на данните за
икономическото състояние на търговеца към определен момент, за нуждите
на основанието " неплатежоспособност " предпоставя установено изискуемо
вземане на кредитор към същия този момент, останало неудовлетворено -
пълно или частично.
В настоящия случай такова е задължението на ответника за заплащане на
публични задължения – данък върху добавената стойност и корпоративен
данък, ведно с лихви върху тях в общ размер на 1970.03 лв., чиято
изискуемост е настъпила на 14.09.2023 г. и до приключване на съдебното
дирене не е заплатено.
Предвид изложеното съдът приема, че датата, на която е настъпила
неплатежоспособността на ответника е датата на подаване на молбата за
откриване на производството за обявяването му в несъстоятелност –
14.11.2024 г.
Молителят е навел и твърдение за свръхзадълженост на ответника, като
основание за откриване на производство за обявяването му в
несъстоятелност. Съгласно чл. 742 от ТЗ търговското дружество е
свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие
задълженията му.
11
Свръхзадължеността, аналогично на неплатежоспособността, е обективно
икономическо състояние, но за разлика от същата е налице при невъзможност
на търговеца да покрие всичките си / не само изискуемите / задължения с
наличното си / не само краткотрайни активи / имущество. Състоянието на
свръхзадълженост, като основание за откриване на производство по
несъстоятелност е самостоятелно, спрямо неплатежоспособността, и цели да
изпревари / освен когато съвпадне с него / неминуемо следващото от същото
състояние на неплатежоспособност, като осигури на един по-ранен етап и
поради това обективно по-благоприятна възможност за справедливо
удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца. То се
санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива
изискуемите си парични задължения, а поради невъзможността му да
компенсира загуби с печалба от дейността си, обусловено от съдържанието,
структурата и ликвидността на активите му. Затова от значение за
обективирането на състоянието свръхзадълженост, макар и не само, е
показателят "собствен капитал", участващ в коефициентите на финансова
автономност и задлъжнялост.
От заключението на вещото лице се установява, че през всички изследвани
периода показателите за финансова задлъжнялост и финансова автономност
на ответника са под препоръчителните стойности. Доколкото до 14.11.2023 г.
показателите му за ликвидност са били съобразени с базовите, то тези за
финансова задлъжнялост и автономност не са били определящи за
икономическото му състояние. Към 14.11.2023 г., обаче имуществото на
длъжника не е било достатъчно за покриване на неговите задължения. Затова
настоящият състав приема, че към тази дата е настъпила и
свърхзадължеността на ответника, която на основание чл. 607а, ал. 2 от ТЗ
също е основание за откриване на производство за обявяването му в
несъстоятелност.
Предвид така изложеното на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ съдът следва да
обяви неплатежоспособността и свърхзадължеността на ответника, с начална
дата 14.11.2023 г., да открие производство за обявяването му в
несъстоятелност, да наложи общ запор и възбрана върху имуществото му, да
назначи временен синдик на същото, както и да укаже на кредиторите
сроковете по чл. 685, ал. 1 от ТЗ за предявяване на вземанията.
С молбата е поскано присъждане на направените съдебни разноски.
Молителят е представил доказателства за сторени такива в общ размер на
1550 лв. /заплатена държавна такса и възнаграждение за вещо лице/, затова те
следва да му бъдат присъдени.
Предвид изложеното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността и свръхзадължеността на
„МАРИНИ 1713“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Александър Батенберг № 15, ет. 2, ап. 3,
представлявано от П. Р. И..
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността и на
свръхзадължеността – 14.11.2023 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „МАРИНИ
12
1713“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. Александър Батенберг № 15, ет. 2, ап. 3, представлявано от П. Р.
И..
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника П. К., с адрес: ***,
електронен адрес:*** и телефон: ***, вписана в Списъка на лицата, които
могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност
по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да
бъде уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи
декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, както и доказателства за
сключена застраховка по чл. 662а от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик П. К. в размер на 900
лв./деветстотин лева/ месечно, считано от датата на встъпването му в
изпълнение на задълженията до настъпване на причина за изменение на
размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до
седем дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето
решение.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „МАРИНИ
1713“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. Александър Батенберг № 15, ет. 2, ап. 3, представлявано от П. Р.
И..
УКАЗВА на основание чл. 685, ал. 1 от ТЗ на кредиторите, че могат да
предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до
един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на
производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на основание чл. 688, ал. 1 от ТЗ, че вземане, което е
предявено след срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, но не по-късно от два месеца от
изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по
предвидения от закона ред, както и че след изтичането на този срок вземания,
възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност не
могат да се предявяват.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „МАРИНИ 1713“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
Александър Батенберг № 15, ет. 2, ап. 3, представлявано от П. Р. И. ДА
ЗАПЛАТИ на „НЕДЕЛКОВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село Орешец, общ. Димово, обл. Видин, ул. Христо Ботев № 2,
представлявано от управителя Р.Н.Н. сумата от общо 1550 лв. /хиляда
петстотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 7-
дневен срок от вписването му в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от
ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при
Окръжен съд - Перник.
13
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
14