Решение по дело №99/2020 на Административен съд - Видин

 

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл.203 и следващите от АПК.

Образувано е по искова молба, подадена от В.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, против Национален осигурителен институт-София. Претендира се присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 4000,00 лева, както и неимуществени вреди в размер на 4500,00 лева, които са в резултат на разпореждане № ********** от 11.03.2020 г. на ТП на НОИ-Видин, с което е отпусната една пенсия на ищеца в размер на 230,40 лева, въпреки наличието на две експертни решения на ТЕЛК (ЕР № 2209, взето с протокол № 107/10.06.2019 г. на ТЕЛК-Видин и ЕР № 0825, взето с протокол № 0825/03.04.2020 г. на ТЕЛК-Видин).

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Национален осигурителен институт-София да му заплати гореописаните две обезщетения, ведно със законната лихва върху претедираните главници, считано от 10.06.2019 г., когато е издадено ЕР № 2209, взето с протокол № 107/10.06.2019 г. на ТЕЛК-Видин, до датата на завеждане на исковата молба в съда. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли при евентуално отхвърляне на исковата молба да не бъдат присъждани разноски на ответната страна.

Ответникът по делото Национален осигурителен институт-София, чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани. Посочва, че не е налице фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като в настоящия случай липсва отменен като незакосъобразен акт на администрацията, което е едно от фактическите основания за присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ.

Иска се от съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че предявените искове за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са неоснователни, поради липса на отменен по съответния ред административен акт, действия или бездействия на административен орган от системата на НОИ.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: с експертно решение № 2209, взето с протокол № 107/10.06.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Петка” АД, гр. Видин, на ищеца е определена 80% трайно намалена работоспособност в резултат на диагноза „Болести на очната ябълка”. По делото, въпреки дадените изрични указания, ищецът не е ангажирал доказателства за оспорване на посоченото експертно решение.

Впоследствие, в резултат на направено ново искане за преосвидетелстване, с ЕР № 0825, взето с протокол № 034/20.02.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Петка” АД, гр. Видин, на ищеца е определен същият процент на трайно намалена работоспособност (80%), като към диагнозата „Болести на очната ябълка” са добавени още увреждане на прешлени на гръбначния стълб, коксартроза и спондилоза. По делото не са представени доказателства за оспорване или отмяна и на това ЕР.

С разпореждане № ********** от 26.06.2019 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Видин, на ищеца е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 217,98 лева, считано от 02.06.2019 г. до 01.06.2022 г., като от 01.07.2019 г., на основание §.7в, ал.3 от ПЗР на КСО, е определен по-благоприятен размер на пенсията от 230,40 лева.

С разпореждане № ********** от 11.03.2020 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Видин, на ищеца е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 230,40 лева, считано от 01.03.2020 г. до 01.02.2023 г.

В хода на производството по делото не са представени доказателства относно оспорване на горецитираните разпореждания на ТП на НОИ-Видин, въпреки дадените указания от съда.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: исковата молба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от подаването й. Посоченият от ищеца ответник е Национален осигурителен институт-София, като в петитума на предявените искове ищецът изрично желае съдът да постанови осъждане спрямо Национален осигурителен институт-София. Навеждат се доводи именно във връзка с незаконосъобразен акт на орган на Национален осигурителен институт-София.

За да бъде ангажирана отговорността на Национален осигурителен институт-София за вреди съобразно предявения иск следва да са налице няколко кумулативни предпоставки: незаконосъобразен индивидуален административен акт, действие или бездействие на длъжностни лица от системата на НОИ, което да е осъществено при или по повод на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на длъжностните лица и вредата. На основание чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица на държавата или общините при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е., които са адекватно следствие от увреждането от административния орган. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

От ищеца се претендират вреди (имуществени и неимуществени), настъпили в резултат на разпореждане № ********** от 11.03.2020 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Видин, с което му е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, само по едно експертно решение от 2019 г., въпреки че има постановено и друго такова от 2020 г.

От данните по делото се установява, че с двете експертни решения на ТЕЛК при МБАЛ „Света Петка” АД, гр. Видин, съответно № 2209, взето с протокол № 107/10.06.2019 г. и № 0825, взето с протокол № 034/20.02.2020 г., на ищеца е определена еднаква оценка на трайно намалената работоспособност – 80%, въз основа на сходна по характер диагноза. След влизане в сила на всяко експертно решение ръководителят на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Видин е издавал разпореждане (съответно № ********** от 26.06.2019 г. и № ********** от 11.03.2020 г.), с които е определил съответен размер на лична пенсия за инвалидност на ищеца. Дори да не е бил доволен от този размер, липсват доказателства ищецът да е оспорил разпорежданията на ТП на НОИ-Видин по административен или по съдебен ред.

При това положение не се установява от събраните по делото доказателства да се касае до незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган от системата на НОИ, които да са засегнали по какъвто и да било начин правната сфера на ищеца.

На следващо място ищецът не доказа наличието и на конкретни имуществени или неимуществени вреди, които да са му били причинени от органи в системата на НОИ. По реда, установен в ЗОДОВ, подлежат на възстановяване имуществени или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждане, независимо дали са причинени виновно от длъжностно лице. Тези вреди трябва да бъдат настъпили реално в обективната действителност и да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменен като незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на конкретен административен орган. В настоящето производство ищецът не доказа твърденията си за наличие на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на органи на НОИ, нито наличието на каквото и да било увреждане на правната си сфера. Напротив, безспорно се установи, че ръководителят на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Видин е изпълнил задълженията си своевременно да определи размер на дължимата лична пенсия за инвалидност на ищеца въз основа на представените експертни решения.

С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че не се установяват предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Национален осигурителен институт-София за вреди, а именно: незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица на Национален осигурителен институт-София при или по повод на административна дейност, както и настъпили в резултат на такива актове, действия или бездействия вреди, поради което предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 4000,00 лева, както и на неимуществени вреди в размер на 4500,00 лева, ведно с лихвата за забава, считано от 10.06.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

С оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.2 и ал.4 от ЗОДОВ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, ищецът следва да заплати на ответника направените за производството разноски в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на ищеца, че поради освобождаването от задължението за заплащане на държавна такса и разноски същият следва да бъде освободен и от заплащане на разноските на ответника, за което липсва каквото и да било правно и фактическо основание.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от В.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, против Национален осигурителен институт-София, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 4000,00 лева, както и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4500,00 лева, ведно със законната лихва върху претедираните обезщетения, считано от 10.06.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА В.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Национален осигурителен институт-София направените разноски по делото в размер общо на 100,00 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване или протест пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия: