Р Е Ш Е Н И Е
№ 260583/22.02.2021 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5401 по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Н.Р.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу С.А.Н., ЕГН **********,***, м-ст „М.р.“ № ***обективно-кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.3, вр. с чл. 87, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3000,00 лв. дължима на отпаднало основание – развален договор за
правна защита и съдействие от 17.09.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата
молба – 04.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 429,16
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.10.2017
г. до 29.03.2019 г.
Ищцата Н.Р.М.
излага, чрез адв. П.Н., че на 17.09.2015 г. между нея и адвокат С. Ат. Н. е
сключен писмен Договор за правна защита и съдействие. Договорът бил сключен за
срок от 18 месеца, а възнаграждението на адвоката било уговорено в размер от
1000,00 лв. месечно. В първия етап на защитата ответникът следвало да извърши
подробен анализ на документацията и започване на преговори за предоговаряне на
условията с банките кредитора на ищцата и двете и дъщери, а във втория етап се
предвиждало да извърши защита по образуваните изпълнителни дела и пред
съответните кредитори. На 17.09.2015 г. ищцата подписала и адвокатско
пълномощно, по силата на което ответникът да я представлява пред банки, съдебни
органи и съдебни изпълнители. На 02.08.2016 г. страните подписали анекс към
договора, с който го изменили по следния начин: чл. 1, т.1 добил следния смисъл
„Осъществяване на представителство, преговори пред банка „Пиреос България“ АД
за задължение на Н.Р.М. с цел защита правата на кредитополучателя и с цел
постигане на предоговаряне на размера на задълженията и начина на изплащането
им“, чл. 1, т. 5 добил следния смисъл: „защита на владеенето на изпотекирания
недвижим имот в Сл. Б. 9“, чл. V добил следния смисъл „Договорен хонорар:
възложителя е изплатил изцяло дължимия хонорар за защита и представителство
пред Б.П.Б.АД и допълнителни суми не се дължат“. Ищцата излага, че по силата на
договорът и анекса ответникът следвало да се ангажира с активно осъществяване
на материално и процесуално представителство пред кредитори по договори за
банков заем, като води преговори с цел намаляване на задлъжнялостта на
посочените в договора лица и защита по заведените срещу тях искови и
изпълнителни дела.
Въпреки
това ответникът единствено представил пълномощно и депозирал две уведомления
пред ЧСИ С. Н., с район на действие ОС – Б., peг. № *, но не били водени
преговори с кредитора, нито били предприети съдебни действия или такива пред ЧСИ.
Последвала публична продан на ипотекиран собствен на ищцата апартамент с
идентификатор * по КККР на к.к. „Сл. б.“. Узнавайки за бездействието на ответника
ищцата направила справка по воденото срещу нея изпълнително дело и установила,
че ответникът уведомил частният съдебен изпълнител за възлагането на работата
едва на 18.05.2016 г. На 29.06.2016 г. ответникът уведомил ЧСИ с писмо, че
обявената за 30.06.2016 г. продажба на движими вещи в имота следва да се отмени
като незаконосъобразна, без да посочва основание за това или защо счита, че е
така. На 15.07.2016 с ново ЧСИ уведомил ЧСИ, че имотът на ищцата се продава на
безценица, поради което се иска отмяна на публичната продан и извършване на
нова оценка. Към писмото била представена и оценка изготвена от независим
оценител. Ищцата твърди, че е налице пълно неизпълнение на договора, тъй като
ответникът не е осъществил защита по реда на Глава 39 от ГПК и не е водел
преговори с кредитора, а уведомленията са изпратени несвоевременно и не представляват
правна защита, поради което сочи, че с писмо изпратено по Телепоща на
31.10.2017 г. уведомила ответника, че разваля договора без да дава срок за
изпълнение поради отпаднал правен интерес. С писмото ответникът бил поканен да
върне платения по договора адвокатски хонорар от общо 3000,00 лв., заплатено с
плащания по куриер Еконт от по 500,00 лв. на следните дати: 09.11.2015 г.
,03.12.2015 г., 04.01.2016 г., 08.02.2016 г., 01.03.2016 г. и с еднократно
плащане от 500,00 лв. на 21.06.2016 г. чрез разплащателна система Изипей.
След
като ищцата сезирала Адвокатска колегия – В., че ответникът е нарушил Закона за
адвокатурата и Етичния кодекс, с Решение от * г. Дисциплинарният съд при
Адвокатска колегия - В., I състав, признал ответника за виновен в това, че във
връзка с процесния договор за правна защита и съдействие от 17.09.2015 г. е
уронил престижа и достойнството на адвокатската професия и е нарушил
професионалната етика и морал, за което е лишен от право да упражнява
адвокатска професия за срок от 12 месеца, наложени са му наказания „порицание“
и „глоба“ в размер от 2300,00 лв.
Решението е изменено от Висш дисциплинарен съд с Решение от 15.09.2015 г., като
наказанието „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ е намалено до 9
месеца. Претендира и мораторна лихва от датата на разваляне на договора 31.10.2017 г. до 29.03.2019 г. По изложените съображения моли за уважаване
на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С. Н.,
чрез адв. Пл. В. е депозирал писмен отговор на исковата молба подадена от Н.Р.М.,
с която исковете се оспорват като неоснователни. Сочи, че единствената
възможност на лишаване на адвоката от уговореното възнаграждение е уредена чл.35,
ал.4 от ЗА, когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката
без възможност същото да продължи. Сочи, че адвокатската дейност е подпомагаща
и не изключва правото на доверителя да извърши самостоятелно защитата си, както
и че пълномощието може да се оттегли по всяко време. Доколкото преценката за
изпълнението е силно субективна законът не предвиждал
имуществени последици като намаляване или връщане на възнаграждението при
други форми на пълно или частично некачествено изпълнение на задълженията на
адвоката. Оспорва възнаграждението да се е дължало под условие за извършени преговори,
тъй като размерът и начинът на заплащането му били ясно уговорени, а именно
16000,00 лв., разсрочени на месечни вноски от 1000,00 лв. Сочи се, че
договорните задължения на ответника свързани с преговори с банки не били
конкретизирани, но в срока а на договора той
изцяло съдействал на ищцата и дъщерите ѝ като кредитополучатели
при преговори с банките. Излага се, че договорът и даденото пълномощно не
допускали адвоката да извършва
самостоятелни преговори с банките от името на ищцата, да получава и предоставя
информация за кредитополучателите за нуждите на преговорите, както и да
подписва анекси и споразумения за заплащане на задълженията по договорите за
кредити - „представлява, преговаря и защитава правата ми пред - всички
банки...”. Сочи, че няма пълномощни за реализиране на представителство и
преговори пред банките по отношение на дъщерите на ответницата. Излага, че с
писмо вх. №* г. е изпълнил задължението си да стартира преговори за постигане
на взаимноизгоден начин за погасяване на задължението по Договор за жилищен
кредит № * г. Поддържа, че в договора не бил уговорен срок за стартиране на
преговори, поради което адвокатът сам преценявал кога да ги започне. С писмо
вх. № * г. уведомил банката, че ищцата изпитва големи трудности и има финансови
затруднения. След самостоятелно водени от ответника преговори банката шест
месеца не пристъпила към принудително изпълнение по изп.дело № * г. по описа на
ЧСИ Ст. Н., въпреки липсата на пречки за това, доколкото ПДИ била връчена, били
изготвени опис и оценка на имота. Сочи, че поради липса на финансова възможност
за плащане на задълженията към ** не се стигнало до реални преговори и
евентуално сключване на споразумение за доброволно плащане на задължението в
6-месечен по чл. 2.1 от Договора. Ответникът бил в невъзможност да преговоря с
банката без личното активно участие на ищцата, тъй като последната не му
представила нотариално заверено полъномощно до 02.08.2016 г. Ответникът сочи,
че липсват доказателства за личното, активно участие на ищцата в преговори с Б.
П.за сключване на споразумение, както и за извършени плащания към банката за
срока на действие на договора. Кредитът, който той касаел, бил предсрочно
изискуем от 2013 г., а предвид липсата на оспорване от ищцата издадената за
него заповед за изпълнение била стабилизирана. Ответникът сочи, че с писмо вх.
№* г. инициирал преговори за сключване на споразумение за доброволна продажба
на ипотекирания имот.
Поради липсата на направени плащания от ищцата и
недаването на информация след изтичане на 6-месечния срок банката отказала да
преговаря и заявила, че ще пристъпи към принудително изпълнение по продажба на
имота в к.к. „Сл. Бр.“. След проведена среща на 23.05.2016 г. в бензиностанция
Шел, Я. страните се договорили, че поради липса на финансови възможности не
може да се сключи споразумение и следва да се договоря с банката да се подпише
споразумение за доброволна продажба на недвижимия имот, а ответникът дал
указания на ищцата да предостави достъп на независим оценител до имота за
изготвянето на актуална оценка с цел извършване на защита по изп.дело. Сочи, че
на 10 и 12.05.2016 г. Б. П.направила първите изпълнителни действия по делото с
насочването на изпълнението върху недвижимия имот в к.к.Сл. б. и движимите вещи
в него. С писмо вх. № 6234/18.05.2016 г. ответникът изпълнил задължението си да
представи пълномощно по изп. дело. Излага, че с писмо от 18.07.2016 г. оспорил
оценката на изнесения на публична продан недвижимия имот, която към този момент
не подлежала на самостоятелно обжалване по ГПК. Излага, че писмото с оценката
от независим оценител е депозирано пред ЧСИ на 18.07.2016 г., защото тогава
било получено от ищцата. Твърди, че с писмо от * г. е извършил правна защита
срещу изнесените на публична продан движими вещи, а при обсъждане на
възможностите за защита е разяснил на ищцата, че представените от нея
доказателства не са достатъчни за удостоверяване на собственост преди
извършване на опис. Ответникът сочи, че на 02.08.2016 г. отчел изпълнението на
задълженията си по договора, а страните подписали анекс към него. На същата
дата ищцата писмено изразила благодарността си за извършената работа по
Договора, с което се признавало изправността на ответника. Пред издателя на
Вестник Шоу ищцата изпратила у писмо, с което сочела, че няма никакви
претенции, оплаквания и възражения към ответника. По изложените съображения
моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С. Ат. Н.,
е депозирал и насрещен иск с
правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. чл. 286 от ЗЗД, във вр. чл. 36 от ЗА за
осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца сумата от 10000,00 лв. представляващ дължим остатък по договор за правна
защита и съдействие от 17.09.2015 г.
Ищецът по
насрещния иск С. Ат.Н., чрез адв. П. В., сочи, че по договора
за правна защита и съдействие от 17.09.2015 г. Н.М. се задължила да заплати 10
месечни вноски от по 1000,00 лв. – платими в периода 17.09.2015 г. до
17.07.2016 г., което не е сторила. По изложените съображения моли за уважаване
на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът по
насрещния иск Н.Р.М., чрез адв. П.Н. е депозиралa писмен отговор на насрещната искова
молба, с която искът се оспорва като неоснователен. Сочи, че договорът е
нищожен поради противоречие на морала и добрите нрави, Сочи, че е налице
нееквивалентност между работата на адв. Н. и поетите от него задължения по
договор и анкеса към него. Сочи, че договорът е нищожен и доколкото уговореното
възнаграждението е прекомерен предвид Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения. Сочи, че с писмо по Телепоща от 31.10.2017 г. Н.М. е развалила
договора. Излага, че е налице пълно неизпълнение по договора и анекса. Излага
съображения и че на основание чл. 111 от ЗЗД доколкото се касае за възнаграждение
за труд и периодично плащане, погасителната давността за първата вноска по
договора е настъпила на 17.09.2018 г., доколкото е била изискуема на 17.09.2015
г., а за последната вноска на 17.07.2019 г., доколкото е била изискуема на 17.07.2016
г.
По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
В проведеното съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора, чрез процесуалните си представители.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От разписки за прием на паричен превод с товарителници № №
* г., № * г.,
№ * г. и №
* г., се установява, че на
съответните дати ищцата е нареждала парични суми от по 500,00 лв. чрез Еконт с
вписан получател С.А.Н., като в последната разписка като основание на плащането
е вписано „адвокатски хонорар Надя М.“.
От приобщените по делото 3 стр. справки от „Еконт“ се установява, че на дати 03.12.2015 г.,
04.01.2016 г., 08.02.2016 г., 09.11.2015 и 29.02.2016 г. ищцата е превела на ответника чрез „Еконт“ пет суми от по
500,00 лв., които са били изплатени на дати 10.11.2015 г., 04.12.2015 г., 05.01.2016
г., 08.02.2016 г. и 01.03.2016 г.
От разписка
№ * г. се установява, че на 21.06.2016 г. ищцата е наредила
чрез системата за парични разплащания „Изипей“ сумата от 500,00 лв. с получател
Диана Дакова Стоянова и вписано основание за плащане „адвокатски хонорар Св. Н.“.
Като доказателство по делото е приет препис от ИД № * г.
на ЧСИ Ст. Н., рег. № * с район на действие Окръжен съд – Б. образувано срешу ищцата на 27.10.2014 г. по молба на взискателя „Б. П.Б.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 08.11.2013 г. издаден въз основа
на Заповед за изпълнение № * г. по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд – Плевен, с
която на ищцата е разпоредено да заплати на банката сумата от 53815,33
швейцарски франка главница, 6176,46
швейцарски франка съставляващи възнаградителна лихва за периода 28.02.2012 г. –
26.08.2013 г., 935,15 швейцарски франка наказателна лихва за забава за периода
27.08.2013 г. – 21.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от
22.10.2013 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 1930,85 лв.
за разноски. На л. 14 от ИД ЧСИ е конвертирал задълженията в български лева,
както следва: главница 87304,071 лв., договорна лихва 10020,03 лв. и
наказателна лихва 1517,08 лв.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от
17.09.2015 г., по силата на чл. 1 от който
ищцата е възложила, а ответникът е приел да изпълни следното: 1. осъществяване
на представителство, преговори пред всички кредитори на Н.Р.М. и двете ѝ
дъщери с цел защита на правата на кредитополучателите (длъжници), поръчители и
съдлъжници и с цел постигане на предоговаряне на размера на задълженията и
начина на изплащането им; 2. правна защита по съответните съдебни и
изпълнителни дела образувани от кредиторите; 3. консултиране с цел постигане на
финансова независимост и все повече спестявания; 4. защита правата на Н.Р.М. и
двете ѝ дъщери пред съдилищата и съдебните изпълнители в Република
България; 5. защита владеенето на ипотекирани недвижими имоти: Апартамент 11 в
гр. Пл., гарсониера №1 в гр.П., ул. П. В.*, ателие № 6 в гр.С., кв.О. К. *, Сл.Бряг - Апартамент 9 с цел необезпокояваното им ползване за възможно
най-дълъг срок; 6. пълно изплащане на задълженията към кредиторите на колкото
се може по-ниска цена. С чл. II от договора адвокатът
се е задължил да представлява кредитополучателя пред банките и кредиторите, а
съобразно т. 2.1. е уговорено след подписване на Договора за правна защита да
бъдат стартирани преговори с цел постигане на взаимоизгоден начин за погасяване
на задълженията възникнали във връзка с подписаните договори за кредит, с обичайна
продължителност на преговорите от три до шест месеца. В т. 2.2 страните са
договорили след осъществявана защита в продължение на поне една година, при
условие, че собственикът има възможност за заплащане на част от дълга да бъдат
извършвани преговори с цел постигане на възможно най-ниска сума, при
заплащането на която останалата част от дълга бъде опростена, както и че същото
може да бъде постигнато след възлагане от страна на длъжника и за негова сметка
на трета страна (специализирано търговско дружество) да изкупи задължението по
договорите с банката на възможно най-ниска цена. Видно от клаузата на чл. III в резултат на извършваната защита, при констатиране на нарушения, кантората
ще стартира различни производства пред държавни контролни органи с цел
преустановяване на незаконните практики на банките, кредиторите и частните
съдебни изпълнители. В чл. IV е уговорен срок на договора от 18 месеца, както и, че
един месец преди изтичане на срока на договора да се извърши анализ на
постигнатото и при условие, че и двете страни имат интерес договрът ще се
продължи за нов срок. В чл. V е договорено, че
възложителят дължи адвокатски хонорар от 16000,00 лв. разсрочен на минимални
месечни вноски в размер на 1000,00 лв. и следва да се изплати възможно
най-скоро. Уговорен е и резултатен хонорар, който се заплаща при постигане на
определен резултат, като подробно е уговорен начинът му на формиране. В чл. VI са посочени етапите на защита, както следва: първи етап: 1. подробен
анализ на документацията, 2. започване на преговори за предоговаряне на
условията с банките (кредиторите) и втори етап: 1. защита по образуваните
изпълнителни дела, 2. защита по образуваните съдебни дела, 3. защита пред
съответните кредитори. В чл. VII страните са постигнали
споразумение, че договорът не може да бъде прекратяван предсрочно от страните,
а при условие, че възложителят прекрати договора, то заплатената част от
адвокатския хонорар не се връща. Уговорено е, че кантората също не може да
прекрати договора, освен при условие, че възложителите нарушават договорените
условия и не съдействат за успешното изпълнение на съотвтните задачи.
По делото е представено и пълномощно от 17.09.2015 г., с което ищцата е упълномощила адвокат С.Н. да я представлява, да
преговаря и защитава правата ѝ
пред всички местни и чуждестранни трети лица, пред всички банки и други
търговски дружества, пред административните органи и органите на местната власт в страната, пред съдебните
орани на Рпеублика България (всички съдебни инстанции), пред прокуратурата,
съдебните и публичните изпълнители в страната, пред нотариусите, с правата да
подава искове, молби, заявлния, жалби и други подобни, от име и за сметка на
ищцата, както и да стартира всички предвидени в гражданските, търговските и др.
закони производства, включително с правото да подава от нейно име и за нейна сметка
жалби в ЕСПЧ, основаващи се на нарушени нейни права по смисъла на ЕКПЧ, да
получава от нейно име актовете на съда и съдебните изпълнители, свързани с хода
на производствата, да заплаща от нейно име и за нейна сметка всички необходими
такси, да получава всякакви справки и документи от нейно име, вкючително с
правото да преупълномощава други адвокати с правата по пълномощното.
Представено е уведомление от адв. Н. с
вх. № * г. до „Б. П.България“ АД, с което адвокатът е уведомил банката, че е упълномощен да представлява Н.Р.М.,
както и че е надлежен съдебен адресат на всички съобщения до нея. Посочено е
също, че кредитополучателката има финансови затруднения поради тежката
икономическа криза и изпитва големи трудности в спазване на задълженията по
Договор за жилище кредит № * г. изменен и допълнен с
Анекс № * г. и с Анекс № * г. Поради това е отправена молба договорите да се
предоговорят, като банката предложи варианти с удължаване крайния срок на
договора, намаляне на лихвения процент и месечната погасителна вноска.
На 18.05.2016 г. по ИД е постъпило уведомление от адв. Н.
до ЧСИ, в което се сочи, че адвокaтът е упълномощен да представлява длъжника по делото, както и че е надлежен
съдебен адресат на всички съобщения до нея.
С отговора на исковата молба е представено уведомление от адв. Н.
с вх. № * г. до „Б. П.България“ АД, с което се сочи, че банката още не е осъществила контакт с адвоката с цел
предоговаряне на условията по договора, нито са предложени варианти с
удължаване крайния срок на договора, намаляне на лихвения процент и месечната
погасителна вноска. Посочено е, че въпреки това се заявява „желание и готовност
да съдействаме за пълно погасяване на задължението към банката чрез доброволна
продажба на недвижимия имот“, с който е обезпечен кредита. Изразено е съгласие
да се положат максималните усилия и дължимата грижа за подходяща и съобразена с
пазарните условия продажба на недвижимия имот, по взаимно сългасие и след
проучване на пазара. Изразено е съгласие да бъде оказано пълно съдействие на
представителите на банката с цел доброволна продажба на недвижимия имот.
Банката е поканена и на преговори и обсъждане за определяне на приемлива и за
двете страни първоначална цена, на кодято недвижимия имот да бъде предложен за
доброволна продажба, което да се оформи в двустранен протокол. Адвокатът е
посочил в заключение, че почаква банката да окаже пълно съдействие за
доброволна продажба на обезпечението и да уведоми кой е служителя, който ще
отговаря за това.
На 29.06.2016 г. по ИД е постъпило уведомление от адв. С.Н.
до ЧСИ, в което се сочи, че апартамент № 9, находящ се в к.к Сл.
б. с идентификатор *, както и движимите вещи находящи се в него са
собственост на трето лице – Роисца Вескова Цанкова, поради което обявената
публична продан на движимите вещи на 30.06.2016 г. е незаконосъобразна и следва
незабавно да се отмени. Към
уведомлението е приложен и договор за покупко-продажба на стока от 18.05.2011
г.,
Видно от протокол на ЧСИ от * г. (252 от ИД) не са се
явили наддавачи на обявената публична продан за движимите вещи в апартамента в
к.к Сл. б., поради което проданта е обявена за нестанал и вещите се изцяло
освободени от изпълненеи на основание чл. 481, ал.10 от ГПК.
На 13.07.2016 г. по ИД е постъпило уведомление от адв. Н.
до ЧСИ, с което се сочи, че апартаментът с идентификатор * се продава на безценица и така сериозно се увреждат интересите на Н.Р.М. –
кредитополучател, както и на Р.В.Ц., сосбтвеник. Приложена е оценка изготвена от независим оценител, която се
сочи да установява, че проданта по определената от ЧСИ цена ще нанесе големи
имуществени вреди. По тези съображения е поискана отмяна на публичната продан и
извършването на нова оценка с реалната пазарна стойност. Видно от приложента
към уведомлението оценка съгласно същата справедливата пазарна цена на имота е
111317,00 лв.
На 15.07.2016 г. ищцата лично е подала по ИД уведомление, че е оттеглила
пълномощното, дадено на адвокат С.Н..
Видно от приложеното на л. 229 от ИД обявление от 10.06.2016 г.
по ЧСИ е обявила, че от 21.06.2016 г. до 21.07.2016 г. ще се
проведе публична продан на апартамент с идентификатор * при начална цена от 49500,00 лв. Посочено е, че наддавателните предложения
ще бъдат обявени на 22.07.2016 г.
На л. 407 от ИД е приложено
постановление за възлагане на недвижим имот от 12.06.2017 г., с което имотът е
възложен на банката – взискател за сумата от 49501,00 лв., преддставляваща
най-високото наддавателно предложение при проданта. Постановлението носи
отразяване, че е влязло в сила на 21.11.2017 г.
Видно от приложения на л. 290 – 292 от ИД протокол от 15.03.2018 г. за
въвод във владение обявеният за купувач по публичната продан е въведен във
владение.
С отговора на исковата молба е представено и пълномощно, с нотариална
заверка на подписа на ищцата от 02.08.2016 г., с което тя е упълномощила адв. Н.
за следното: да я представлява пред банката с правото да предоговори от нейно
име и за нейна сметка на условията за
погасяване на задълженията по Договор за жилищен кредит № * г., изменен с Анекс №* г., Анекс № * г. включително, но не само, за промяна на срока на кредита, промяна на
лихвения процент по кредита, реструктуриране (временно намаляване на размера на
месечната вноска по кредита, при съответното увеличение на размера на месечната
вноска за остатъчния срок до окончателното погасяване на кредита), при условия,
каквито намери за добре, и като поема задължения към Банката от името на ищцата,
включително задължения за конфиденциалност, както и да подписва и получава
всякакви документи, необходими във връзка с предоговаряне на отпуснатия кредит,
да я задължава по всякакви операции и сделки, свързани с кредита и да извършва
всякакви разпоредителни действия по кредита, включително да предоговаря
главница, такси, комисионни, застраховки и др. В т.2 от пълномощното е
посочено, че във връзка с делегираните права пълномощникът има право да подава,
подписва и получава всякакви заявления, молби, декларации и книжа, свързани с
предоговарянето на условията по кредита и на усповията за погасяване на
задълженията, включително да подписва допълнителни споразумения и погасителни
планове към договор за кредит. Във връзка с горното, да декларира от името на
ищцата пред банката всякакви обстоятелства, включително да декларира липса на
претенции към банката, както и да декларира обстоятелства, необходими за
предоговарянето на задълженията, да получава справки и информация за движението
по банковите сметки на ищцата в банката и
дължимите суми по кредита. Уговорено е, че пълномощното е безрочно,
влиза в сила от датата на заверката и важи до изричното му оттегляне.
По делото е приобщено споразумение от 02.08.2016 г.
към договорa от 17.09.2015 г., с което страните са се съгласили да изменят чл.1, т.1 от последния по
следния начин: осъществяване на представителство, преговори пред Б. П.Бълария
АД за задължения на Н.Р.М. с цел защита на правата на кредитополучателя и с цел
постигане на предоговаряне на размера на задулженията и начина на изплащането
им. Със същото споразумение чл.1, т.5 от договора е изменена както следва:
защита владението на ипотекирания недвижим в Сл. б. № 9. Чл. V е изменен както
следва: възложителят е изплатил изцяло дължимият хонорар за защита и
представителство пред Б. П.България АД и допълнителни суми не се дължат.
Ответникът по делото е представил лист с положен подпис за ищцата, който
лист е с нотариална заверка на верността на преписа от 19.09.2016 г., в който е
обективирано следното: „Аз, допуподписаната Н.Р.М., ЕГН ********** изразявам
благодарността си за извършената работа от адвокат С.Н. по Договор за правна
защита и съдействие от 17.09.2015 г., който извърши всичко необходимо за
сключване на споразумение с Б. П.България АД и защитаваше правата ми според
всички законови възможности по ИД № *. Също така винаги ме
защитаваше от незаконосъобразни действия от всичките ми кредитори.“
Ответникът е представил и писмо с положен подпис за ищцата до издаделя на
вестник ШОУ, с нотариална заверка на верността на преписа от 19.09.2016 г., в
което се сочи, че адв. Н. уведомил ищцата, че вестникът подготвя статия срещу
него, използвайки нейните имена и сключения между двмата договор за правна
защита и съдействие от 17.09.2015 г. В тази връзка ищцата е уведомила вестника,
че няма никакви претенции, оплаквания и възражения към адвоката относно
действията му по защита на правата и интересите ѝ, както и че не е
подавал никакви жалби или сигнали срещу него пред никакви институции и медии.
Посочено е, че ищцата не дава съгласие за разкриване на лична информцаия
независимо дали е вярна или не.
По делото е представен препис от решение от 28.03.2017 г.
на Дисциплинарен съд при Адвокатска колегия – В. по д.д. № * г., с което ответникът е признат за виновен за това, че като адвокат:
1. през периода 17.09.2015 г. /датата на упълномощаване на адв.С.Н. от Н.Р.М.
и сключване на Договор за правна защита и съдействие е нея/ до 15.07.2016 г.
/датата на оттегляне на пълномощното/ в гр.В. и в гр.Бургас, с бездействието си
- неизпълнявайки съвестно задълженията си за правна защита - описани и
пълномощното и в договора за правна защита - е причинил загуба на доверието и
уважението от страна на клиентката си, като това е довело до оттегляне на
пълномощното - нарушение на чл.40, ал.1 от ЗА.
2. през периода 17.09.2015 г. /датата на упълномощаване на адв. С.Н. от Н.Р.М.
и сключване на Договор за правна защита и съдействие с нея/ до 15.07.2016 г.
/датата на оттегляне на пълномощното/ в гр.В. и в гр.Бургас не е защитавал
правата и законните интереси на клиентката си по най-добрия начин - депозирал е
писма и уведомления до „Б. П.България" АД - на 16.11.2015 г. и на
08.05.2016 г. и до ЧСИ Ст. Н., peг. № *, по изп.дело № * г. - на 18.05.2016 г., на 30.06.2016 г. и на 15.07.2016
г. /след като пълномощното му е било вече оттеглено/, които писма и уведом¬ления
не се явяват и не представляват сами по себе си средства за защита на правата
на клиентите, като не са провеждани срещи с негово участие и не са водени
преговори с оторизирани лица, представляващи кредитора, нито пък са подписвани
споразумения в интерес на госпожа М. във връзка с кредита и към „Б. П.България“
АД - нарушение на чл.40, ал.2 от ЗА.
3. през периода 17.09.2015 г. в гр. В. и в гр. Б. не е изпълнил поетите задължения компетентно, грижливо, добросъвестно и
своевременно като е представил пълномощното си пред „Б. П.България" АД
едва на 16.11.2015 г., близо два месеца след упълномощаването си, като е изразил
готовност за предоговаряне на кредита - нещо, което г-жа М. вече е сторила
лично по време на описа на недвижимия имот. Уведомил е ЧСИ, че е надлежно
упълномощен едва на 18.05.2016 г. - 8 месеца след упълномощаването си, като
през този период не е осведомявал клиентката си за развитието на възложената му
работа и не е отговарял на поставените му от клиентката въпроси във връзка с
провежданата защита - нарушение на чл. 11, ал. 4 от ЕКА.
4. през периода 17.09.2015 г., както и през месец септември 2016 г. в гр.В.
и в гр.Б. с всички свои действия, посочени по - горе е уронил престижа и
достойнството на адвокатската професия, както и е нарушил професионалната етика
и морал - нарушение на чл. 132, т.10 от ЗА.
За горното на ответника е наложено наказание лишаване от право да упражнява
адвокатска професия за срок от 12 месеца, както и глоба от 2300,00 лв.
С решението ответникът е оправдан по следните обвинения, че:
1. през месец септември 2016 г. в гр.В. действал непочтено спрямо доверителката
си, като в телефонен разговор с О.Ф. - кореспондент на в. „ШОУ" заявил, че същата е лежала в затвора и е
искала от него - адвокат С.Н. голяма сума пари, за да не излезе статията срещу
него.
2. през месец септември 2016 г. в гр.В., в телефонен разговор с О. Ф., кореспондент на
в.„ШОУ" не е опазил тайната на своята клиентка и споделил с него по¬верително
сведение, като заявил, че същата не била изплащала кредитите си на „Б. П.България"АД.
3. На 16.09.2016 г. в гр. В. отказал да върне на клиентка си Н.Р.М.
оригиналните документи, които е получил във връзка с изпълнение на възложената
работа.
С решение от
15.09.2017 г. по д.д. № * г.
на Висшия дисциплинарен съд наказанието на ответника е намалено от 12 на 9 месеца, а в останалата част
решението на първата инстанция е потвърдено.
По така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
По главият иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.3 от ЗЗД ищецът следва да докаже плащането на съответната цена на ответника,
а последният основанието да я задържи, т.е. наличие на съществуваща помежду им
договорна връзка и изпълнение на своята насрещна престация по нея, които
представляват факти изключващи правото на ищеца да развали едностранно договора
и да получи връщане на даденото, съгласно чл. 55, ал. 1,
предл.3 от ЗЗД и като факти от това естество са в
доказателствена тежест на самия ответник.
В случая страните по делото не спорят, а и от приложеният в препис договор
се установява, че са били страни и по договор за правна защита и сйдествие от
19.07.2015 г.
Първият спорен въпрос по делото е този за наличието на разместване на
имуществени блага между страните, а именно за извършени от ищцата плащания по
договора на стойност 3000,00 лв.
За установяване на горното твърдение ищцата е представила четири разписки
от „Еконт“ - от дати 03.12.2015 г.,
04.01.2016 г., 08.02.2016 г. и 09.11.2015 г. за наредени парични суми от по 500,00 лв. и справки от информационната система на „Еконт“, сочещи за пети превод
на сума от 500,00 лв. на 29.02.2016 г. В справките е отразено, че сумите на
обща стойност 2500,00 лв. са били изплатени на посочените в тях дати.
Истинността по съдържание или авторство на тези документи не е била
оспорена от ответника с отговора на исковата молба, т.е. в преклузивния срок и
същите обвързват съда да приеме, че удостоверяват изпращането от ищцата и
реалното получаване от ответника или негов надлежен пълномощник на сочените в
тях суми, доколкото съставляват официални документи издадени от лицензиран по
смисъла на чл. 39, т.3 от Закона за пощенските услуги пощенски оператор и
доказват, че дружеството е извършило услугата „пощенски паричен превод“ по
смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗПУ именно между страните по делото, и с
параметри съобразно отразеното в справките.
Ищецът е представил и разписка от 21.06.2016
г. от системата за парични разплащания „Изипей“, която също
не е оспорена по надлежения ред, и доколкото „Изипей“ е лицензирана от БНБ
институция вписана в публичния регистър по чл. 19 от Закона за платежните
услуги и платежните системи, воден от БНБ, както и от Комисията за регулиране
на съобщенията на основание ЗПУ за извършване на пощенски парични преводи на
територията на страната, съдът намира, че разписката има материална
доказателствена сила на официален удостоверителтен документ и доказва шесто
плащане от ищцата към ответника в размер от 500,00 лв.
Че ищцата е платила процесната сума от общо 3000,00 лв. на ответника се
установява и от представения от самия ответник препис от подписано споразумение
от 02.08.2016 г. към договорa от 17.09.2015 г.,
с което страните са приели, че възложителят, т.е ищцата,
е изплатила изцяло дължимият хонорар на адвоката и допълнителни суми не се
дължат. Последното е недвусмислено извънсъдебно признание дадено от ответника
за факта, че е получил плащания по договора, което признание изцяло
кореспондира и на представените от ищцата официални документи установяващи
паричните преводи.
Всъщност отговорът на исковата молба не съдържа същинско оспорване в
смисъл, че ищцата не е платила на адвокат Св.Н. процесната сума от 3000,00 лв., т.е. в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК няма изрично възражение от ответника за липса на разместване на имуществени
блага между страните. Напротив, релевираните в отговора правоизключващи възражения
включително за точно и качествено изпълнение по договора имплицитно съдържат
признание на неизгодния за ответника факт, че действително е получил парите от ищцата.
Наред с това насрещният иск на ответника е само за сумата от 10000,00 лв., при
уговорено възнаграждение от 16000,00 лв. В този контекст липсата на насрещен иск
и за разликата над 10000,00 лв. или поне твърдения, че същият е частичен също съставлява
конклудентно признание на неизгодния за ответника факт, че остатъкът от
хонорара вече е заплатен.
На следващо място спорен по делото е въпросът налице ли е годно правно
основание, на което ответникът продължава да държи получената от ищцата сума по
договора за правна защита и съдействие от 17.09.2015 г. Доказателствената
тежест се носи от ответника, който следва по пътя на пълното и главно доказване
да установи основното си възражение в процеса, че е изправна страна по договора
Договорът за правна защита и съдействие, представлява по своето естество специфичен договор за поръчка уреден с правилата на чл. 280 - 292 от ЗЗД и ЗА.
Такава е и установената съдебна практика, тъй като дължимият по него резултат
не е трудов, а се касае за извършване на
правни действия по защита правата и процесуално представителство на
доверителите по договора, Съгласно чл. 36 от ЗА, адвокатът има право
на възнаграждение за своя труд.
В случая за установяване положения от ответника труд по договора са
ангажирани писмени доказателства, сочещи че първото действие на адвокат С.Н. по
договора от 17.09.2015 г. е изготвянето и изпращането на писмо до „Б. П.България“
АД на дата 16.11.2015 г. Писмото обаче съдържа единствено декларативни изявления на адвоката, че е пълномощник и съдебен адресат на ищцата,
както и че клиентката му е в тежко икономическо положение, както и молба за предоговаряне на кредита в полза на ищцата.
Извършването на тези действия не изисква наличието на специални познания,
каквито следва да се престират от страна на ответника по договора за правна
защита, наред с което по никакъв начин не са облекчили положението на ищцата,
срещу която е започнало принудително изпълнение още през 2014 г. Същото важи и
за следващото писмо от 18.05.2016 г., изпратено шесет месеца по-късно до „Б. П.България“ АД, с което адвокатът е поканил банката на преговори за доброволна продажба на
имота и е декларирал готовност за съртрудничество.
В тази връзка съдът изцяло споделя възражението в отговора по чл. 131 от ГПК, че ответникът всъщност не е могъл да осъществи пряк контакт като адвокат с
банката взискател от името на ищцата с цел преговори чак до 02.08.2016 г.,
когато е изготвено представеното по делото нотариално заверено пълномощно от Н.М.
в полза на адвокат С.Н.. Ноторно известно е обстоятелството, че действително финансовите
институции изискват нотариална форма за доказване на мандат учреден от техен
клиент, включително на адвокат.
Същевременно именно адвокатът е страната по договора за защита, която
престира по него специалните си познания в сферата на правото и се предполага,
че той притежава обичайния минимум от юридически познания отосно
представителството по пълномощие в гражданския и търговски оборот. Респективно
ответникът е бил длъжен да укаже на възложителя – неюрист още на 17.09.2015 г.,
че адвокатът може да пристъпи към изпълнение по договора само с нотариално
заверено пълномощно и осигуряването му е действие от спешен порядък и за двете
страни по поръчката. По делото обаче не са събрани доказателства адвокат С.Н.
да е разяснил това на ищцата преди или след сключване на договора на 17.09.2015
г., или да е изисквал и напомнял за тези ѝ задължения да му окаже
фактическо съдействие при нотариалното заверяване. Следователно в настоящия
процес ответникът не може да се освободи от отговорността за фактически пълното
си бездействие по задължението си да инициира и води преки преговори с кредитора
за отлагане и редуциране на дълга. Още повече, че по делото страните не спорят,
че при сключване на договора на 17.09.2015 г. ищцата е подписала и адвокатско пълномощно
изготвено от адвоката, представено и по делото. Този документ съдържа изрично общо
упълномощаване за представителство включително пред банки, което сочи, че
самият ответник е подвел ищцата още към 17.09.2015 г., че адвокатското
пълномощно е достатъчна форма на упълномощаване за да може той да оперира
успешно в преговорите с банките за облекчаване положението на длъжника.
Именно във връзка с адвокатското пълномощно следва да се посочи, че по
делото не са събрани и данни за подадени жалби от адвокат С.Н. до ЕСПЧ от името на доверителката му, независимо от изрично учредените
правомощия за това.
На следващо място очевидно е, че писмата на адвокат Н. от 29.06.2016 г. и
13.07.2016 г. до ЧСИ сочещи, че насрочените публични продажби на недвижимия
имот и движимите вещи в него са незаконосъобразни също не са породили каквито и
да е било балгоприятни за ищцата последици като възложител на поръчката. Това е
така, защото видно от приложеното ИД и двете публични продажби са осъществени
на обявените от ЧСИ дати и часове, а недвижимят имот дори е придобит от банката
за сумата 49501,00 лв. и купувачът вече въведен във владение на имота на 15.03.2018
г.
Недоказани останаха и
възраженията, че като пряко следствие на извършени от ответника преговори банката шест месеца не е пристъпила към принудително изпълнение по ИД, т.е. че изпълнението е отложено, тъй като по делото не са събрани преки
или косвени доказателства, сочещи че
между адвоката и финансовата институция действително е водена изобщо двустранна
кореспонденция, извън двете декларативни писма от 16.11.2015 г. и 18.05.2016 г. изпратени от адвоката.
Че по договора от 19.07.2015 г. е налице пълна липса на изпълнение на
поръчката се установява и от приложените влезли в сила решения постановени от Дисциплинарен
съд при Адвокатска колегия – В. и Висшия
дисциплинарен съд, с които във връзка с неизпълнение под формата на
бездействие на задълженията му именно по процесния договор на ответника е
наложено наказание лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок
от 9 месеца, както и глоба от 2300,00 лв. Решенията на дисциплинарните съдилища
нямат силата на пресъдено нещо на съдебни решения по смисъла на чл. 298 – 300
от ГПК и не могат самостоятелно да докажат липсата на изпълнение от страна на
ответника по процесния договор. Същевременно мотивите на двата дисциплинарни
органа, размерите и видът на наложените наказания от дисциплинарните съдилища изцяло
кореспондират на горните изводи на настоящия граждански съд, че действията на
ответника по договора за правна защита от 17.09.2015 г. и съдействие са незначителни
по обем и по никакъв начин не са ползвали възложителя на поръчката за правна
защита, каквато на практика не е била проведена от адвоката.
До извод за обратното не водят и представените от ответника и неоспорени от
ищцата нотариално заверени на 19.09.2016 г. преписи от нейни писмени изявления
направени на неустановена дата, в първото от които изразява общо благодарността
си за извършената по договора работа от ответника, а във второто сочи, че няма
никакви претенции и оплаквания от адвоката си, както и че не е подавала жалби
срещу него.
Вярно е, че изявленията представляват недвусмислени извънсъедбни признания
за неизгодния за ищцата факт, че е приела без възражения изпълнената от
ответника работа по договора за поръчка. Същевременно признанията нямат
обвързваща съда материална доказателствена сила, наред с което не кореспондират
на направените по-горе безспорни изводи за липса на изпълнение на поръчката от
страна на адвокат С.Н.. Наред с това изявленията са направени на неустановени
дати, а специфичното им съдържание повдига най-вече въпроса кое точно
обстоятелство е породило нуждата от тяхното съставяне изобщо.
За пълнота следва да се посочи и че възраженията в отговора, че адвокатската дейност
е подпомагаща, че договорните задължения на ответника свързани с преговори с банки не са били конкретизирани, че задълженията на ищцата били по предсрочно
изискуем още през 2013 г. кредит, че с писмото от 18.07.2016 г.
оспорил оценката знаейки, че не подлежи на самостоятелно обжалване по ГПК, както и че преговорите не започнали поради липса на финансова възможност за плащане от страна на ищцата, дори и да са верни не ползват ответника по никакъв
начин. Визираните възражения единствено сочат, че адвокатът съзнателно
е подходил недобросъвестно в преддоговорните и договорните отношения с ищцата,
като е създал и поддържал у нея невярната представа, че може с правни способи
да намали сериозните ѝ финансови задължения изобщо по ипотечен кредит,
при свършен факт на отпочнато срещу нея принудително изпълнение въз основна на
стабилизирана заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.
В обобщение от страна на ответника не се доказа твърдяното с отговора наличие
на основание да задържи получената от ищата сума от 3000.00 лв., а именно изпълнение на насрещната престация по договора
за правна защита и съдействие. Т.е. същият не установи обстоятелства годни да изключат правото на ищцата
да развали едностранно договора по реда на чл.87 ал.1 от ЗЗД и като следствие
да иска връщане на дадената сума на основание чл. 55, ал. 1, предл.3 от ЗЗД.
При това положение е налице основание за ангажиране отговорността на ответника
в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл.3 от ЗЗД, в който смисъл е и Решение № 26/28.02.2013
г. по т.д. № 297/12 на ВКС, ІІ т.о. Следователно искът се явява доказан по
основание и размер и следва да се уважи изцяло.
Предвид основателността на главната претенция основателна се явява и акцесорната за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното ѝ
изплащане.
Досежно иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 429,16 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 3000,00 лв. за периода 31.10.2017 г. до 29.03.2019 г. съдът
намира същият за основателен предвид направения извод за липса на основание за
задъране на платените по по договора за правна защита и съдействие суми, наред
с което самият ответник с писмена молба от 05.02.2021 г. е представил
доказателства – писмо от 04.08.2016 г., че ищцата надлежно е предупредила, че
оттегля поръчката и го е поканила да ѝ върне платената по договора сума
от 3500,00 лв. Респективно още от 04.08.2016 г. ответникът е изпаднал в забава
за връщане на даденото по неизпълнения договор, т.е. включително в релевирания
от ищцата период 31.10.2017 г. до 29.03.2019 г.
Конкретният размер на дължимото обезщетение съдът изчисли
с помощта на публично достъпния онлайн калкулатор на НАП за законна лихва (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp)
на 429,20 лв., поради което и с оглед диспозитивното начално акцесорният
иск следва да се уважи изцяло в
предявения размер..
Предвид установената по делото
липса на валидно съществуващо облигационно правоотношение, то и предявеният от
ответника насрещен иск за реално изпълнение по договора за правна защита и
съдейстиве от 17.09.2015 г. се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал.. 3 от ГПК в тежест на ответника, ищец по насрещния иск, следва да бъдат възложени изцяло разноските сторени от ищеца, ответник по насрещния иск, за заплатена държавна такса за главния иск в размер на 170,00 лв., и
адвокатско възнаграждение за цялото производство от 1000,00 лв., или общо разноски в размер от 1170,00 лв. Съдът намира за неоснователно
релевираното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, доколкото в хода на делото са разгледани два иска – главен с цена от
3000,00 лв. и насрещен с цена от 10000,00 лв., при което претендираният от ищцата
размер е дори под нормативно
определения по реда на чл. 7, ал.3, т.2 и
т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. минимум от 1270,00 лв. лв. определен като сбор
от минималните адвокатски
възнаграждения за всеки от двата иска – 470,04 лв. пo главния и акцесорния, съответно 830,00 лв. по насрещния иск.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.А.Н., ЕГН **********,***, м-ст „М.р.“ № ***ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 3000,00 лв. дължима на отпаднало основание – развален
договор за правна защита и съдействие от
17.09.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване
на исковата молба – 04.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 429,16 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 31.10.2017 г. до 29.03.2019 г., на основание чл. 55, ал. 1,
предл.3, вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.Н., ЕГН **********,***,
м-ст „М.р.“
№ ***срещу Н.Р.М., ЕГН **********, с адрес: *** насрещен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. чл.
286 от ЗЗД, във вр. чл. 36 от ЗА за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 10000,00 лв. представляващ дължим остатък по договор за правна
защита и съдействие от 17.09.2015 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.А.Н., ЕГН **********,***,
м-ст „М.р.“
№ ***ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р.М., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 1170,00 лв., представляваща
сторените по делото разноски, на основание чл. 78,
ал.1 и ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: