№ 287
гр. Пазарджик, 07.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20235200500294 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищцата П. Р., се явява лично и с адв.С., упълномощен отпреди.
От ответниците се явява С. П. , за трите ищци се явява адв.Ц., редовно
упълномощена от първата инстанция. Представя договор за настоящата
инстанция.
Адв. С.: - Да се даде ход на делото.
Адв. Ц. : - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2955 по
описа за 2020 година е отхвърлен предявения от П. С. Р., ЕГН ********** от
1
гр. С., ул. „Я.В.“, бл. 29, вх. А, ет. 8, ап. 23 против М. Б. Р., ЕГН **********
от с. С., общ. С., обл. Пазарджик, ул. „Д.“ № 12, Ц. С. Р., ЕГН ********** от
гр. Пазарджик, ул. „Г.Р.“ № 7, ет. 8, ап. 33 и С. С. П., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. „О.“ № 37, ет. 1, ап. 3 иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от
ЗС за делба на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 66
кв.м., находяща се в УПИ ХV-191, кв. 38 по плана на с. С., общ. С., обл.
Пазарджик, при съседи: УПИ ХVІ-185, УПИ ІІІ-184, УПИ ХІV-192 и улица,
при квоти: ½ ид.ч. за ищцата П. С. Р. и по 1/6 ид.ч. за всеки от ответниците М.
Б. Р., Ц. С. Р. и С. С. П..
Осъдена е П. С. Р., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Я.В.“, бл. 29, вх. А,
ет. 8, ап. 23 да заплати на М. Б. Р., ЕГН ********** от с. С., общ. С., обл.
Пазарджик, ул. „Д.“ № 12, Ц. С. Р., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.
„Г.Р.“ № 7, ет. 8, ап. 33 и С. С. П., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „О.“
№ 37, ет. 1, ап. 3 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Осъдена е на основание чл. 9 от ТДТГПК П. С. Р., ЕГН ********** от
гр. С., ул. „Я.В.“, бл. 29, вх. А, ет. 8, ап. 23 да заплати по сметка на Районен
съд – Пазарджик държавна такса в размер на 50 лв.
Така постановеното решение е обжалвано от П. Р. ,чрез процесуалния и
представител адв.С..
Моли решението да бъде отменено и допусната делба на недвижимия
имот. Съдът неправилно приел,че процесния имот – двуетажна къща е
построен от брата на ищцата С.Р. през 2000 г. Не било ясно как съдът е приел
това , като констативния нотариален акт за имота бил издаден през 2013
година.
Неправилни били изводите на съда че за процесния строеж/за който
няма валидно учредено право на строеж /не трябвало да се иска разрешение за
строеж от майката на ищцата Ц.на Р. .При извършеното дарение на
15.9.1997г. като дарител участвала и майката Ц.на Р. Счита , че към 1997г.
земята е обща на двамата родители на ищцата и всичко съответно също .След
извършеното дарение ищцата П. Р. станала собственик на 1/2 идеална част от
земята и на всичко останало построено върху нея съгласно чл. 92 от ЗС .
Съдът неправилно кредитирал показания на св.Д. която живеела в
съседна къща без прозорци и на свидетел К. който живее много далече от
процесния имот Съдът не изложил мотиви защо визата за проектиране е на
2
бащата С. Р. , а не на сина му С. Г.ев.
С. Г.ев продължил действията по имота но без да демонстрира владение
по отношение на сестра си П. Р. . Владелецът на новата вещ следвало да
демонстрира владението като свое по отношение на другият съсобственик на
земята. В този смисъл имало задължителна съдебна практика.
Доказателствени искания не са направени.
В срок е постъпила жалба и лично от П. Р..
В нея тя излага съображенията си относно неправилното кредитиране от
съда на показанията на св. Д. , К. , З..
Прилага към жалбата си писмени доказателства, които вече са приети
по делото.
В срок е постъпил писмен отговор от ответниците по иска М. Р., Ц. Р. и
С. П., представлявани от адв.Ц..
Те намират решението за правилно и законосъобразно и молят да бъде
потвърдено.
В жалбата неправилно се сочела като прието то съда година на
построяване 2000г., тъй като сградата била построена в периода от 1988-
1990г. По делото били събрани множество писмени доказателства, че
сградата е построена от С.Р. и съпругата му, като строителството било
извършено със съгласието на баща му С. - собственик на поземления имот.
Към момента на извършване на строителството С. не е разполагал с
нотариален акт за собственост върху дворното място.
Покойният С. П. Р. се снабдил с констативен нотариален акт за
собственост на дворното място, в което е построена процесната жилищна
сграда, както и за другите сградите в имота /без процесната/ едва на
23.05.1997г. Тази сграда с площ от 66 кв.м. не фигурирала в нотариалния акт ,
тъй като С. П. Р. не я е считал за своя собственост , тъй като е била построена
с негово съгласие от неговия син С. и снаха му М..
На 08.09.1997г., С. П. Р. подписал декларация съгласно чл.56, ал.2, т.2
от Закона за териториално и селищно устройство, с която е дал своето
изрично писмено съгласие неговият син С. С. Р. да построи и узакони на свое
име жилищна сграда в собствения му парцел XV-191 в квартал 38 по
регулационния план на с.С. и същата да бъде негова собственост. Всички
3
строителни книжа и разрешения съгласно чл.224, 225 т.1, чл.231 от
ПППЗТСУ да бъдат издавани на името на С. С. Р.. Същият се ползва с всички
права и задължения на ЗТСУ, като носи отговорност за изпълнението на
ЗТСУ. Подписа и съдържанието на декларацията са заверени от Васил
Т.Бараков - кмет на кметство С. под рег.№249/08.09.1997г.
Всички строителни книжа за узаконяване на жилищната сграда били
издадени на името на С. С. Р.. Устновено ило и то показанията на свидетелите
,че сградата е построена от С.Р..
С Констативен акт №8 от 03.09.1997г., изд. от Община С., на
03.09.1997г. е извършена проверка и обследване на строителството на обект в
парцел XV -191 в квартал 38 на с.С., при което е констатирано, че
строителството на процесната жилищната сграда е започнато от С. С. Р. от
с.С. в парцел XV -191 в квартал 38 на с.С. върху 63 кв.м. през периода 1988-
1990г. Изпълнена е едноетажна сграда със сутерен и тавански етаж на
уличната и дворищната линия съгласно одобрено ЧКЗП, одобрено със
Заповед 37/30.07.1997г.
По делото били представени одобрени архитектурни проекти от
Община С. от 03.09.1997г. за узаконяване на жилищната сграда в парцел XV -
191 в квартал 38 на с.С. на името на С. Ст. Р., както и Конструктивно
становище относно узаконяване на жилищна сграда на С. Ст. Р. в парцел XV -
191 в квартал 38 на с.С., изд. от инж.М. С..
Издаден е и Акт за узаконяване №16 от 09.09.1997г., изд. от
гл.архитект Б. Б..
Времето на строителството на жилищната сграда се установявало и от
представената по делото фактура от 11.11.1989г. за закупуване на тухли за
построяването на сградата.
С нотариално заверена декларация от 30.12.1992г., Н. И. Ш., родом от
с.С. е дал своето съгласие на неговия съсед С. С. Р. да построи на граничната
регулационна линия с неговия парцел XVI-185 жилищна сграда.
След построяването и узаконяването на жилищната сграда С. С. Р. и
неговата съпруга М. Р. декларирали жилищната сграда в Община С. и
заплащали данък сгради и такса смет от датата на узаконяването до ден
днешен.
Неоснователно се правели доводи във въззивната жалба за
4
дискредитиране показанията на разпитаните свидетели.
Действително визата за проектиране била на името на бащата С. Р. и
съдът обсъдил тези факти , приемайки, че макар и някои единични
документи като визата например са издадени на името на бащата, тъй като
той е бил собственик на поземления имот към онзи момент, това не доказва
,че той е строил сградата.
След построяването на жилищната сграда С. и съпругата му М.
демонстрирали явно намерението си да своят жилищната сграда за себе
спрямо всички и спрямо ищцата П. Р.. Те заживели в нея, само те я владеели.
В нея те отгледали децата си – пълнолетни към момента. След смъртта на
С.Р., жилищната сграда се владеела от неговата съпруга М. Р., която
продължава да живее в нея и понастоящем, както и от двете и дъщери, които
макар да живеят в гр. Пазарджик редовно посещават майка си в с. С.. Никой
друг нямал достъп до къщата и никога не е имал.
Доказателствени искания не са направени.
Адв. С.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Поддържам жалбата и на моята доверителка. Представям 2 броя декларации,
които моля да приемете. Едната е представена по делото, но другата е
извадена от архива и има коренна разлика. Вещото лице е работило с
декларация, която не съществува в правния мир. Представям я сега, защото от
кметството не ни ги даваха нарочно, едва след като сезирахме прокуратурата
ни ги дадоха.В оригиналната декларация липсва подпис на кмета, таксата е
250 лева и липсва подпис на учредителя. С копието което работи вещото
лице таксата е 200 лева, има ЕГН, което започва с 20, не завършва и има
подпис на кмета, тое3ст някое длъжностно лице в общината е направило
фалшификация. Недопустимо е оригиналът да бъде различен от
ксерокопието. Вещото лице в експертизата не е посочило, че работи по
ксерокопие на документ. Нямам други доказателствени искания.
Адв. Ц.: - Аз не мога да открия разлика между двете копия, на едната
липсва печат. Не зная как страната се е снабдила с тези копия.Ние
разполагаме с оригинала на тази декларация, която беше предоставена на
вещото лице пред първата инстанция и по която е работило вещото лице.
Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба. Поддържам
5
съображенията изложени в писмения отговор на същата. Нямам
доказателствени искания.
Съдът намира, че днес представените писмени доказателства не следва
да бъдат приети, тъй като не е налице хипотезата на чл.266 от ГПК. В
производството пред първата инстанция е направено оспорване на
автентичността на подписа на общия наследодател на страните, изготвена е
експертиза, поради което не е налице, нито хипотезата на чл.266 от ГПК за
приемане на нови доказателства пред тази инстанция, затова съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА днес представените доказателства представляващи
декларация, изхождаща от общия на страните наследодател в два екземпляра,
единият о т които се намира по делото.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. С.: Моля да уважите жалбата, както е предявена.Претендирам
съдебни разноски пред тази инстанция. Представям списък на разноски.
Решението на РС-Пазарджик е незаконосъобразно и в нарушение на
събраните по делото доказателства. На първо място не е изяснена годината на
построяване на процесната сграда. Съдът е приел 90-92 година, само, че
документите за узаконяване започват през 1997 и приключват през 1998
година, тоест преди 1998 година е имало незаконен строеж. Безспорно е, че в
полза на брата на моята доверителка С.Р. няма отстъпено право на строеж,
тоест той е строил без книжа. За процесната декларация, която вещото лице е
разгледало и казва, че подписът е негов, считам че експертизата не следва да
се кредитира защото той работи по документ различен от оригинала. Дори да
има отстъпена декларация в полза на сина да узакони този обект, който
според съда е строен от него а визата за проектиране е от бащата и всички
средства са от него, няма такава декларация от майката.Изводите на РС, че
декларация от майка не следва да се изиска, защото нотариалният акт бил
придобит по давност е погрешен и незаконен тъй като този имот е придобит
6
по време на брака. Съдът няма право да навлиза в семейно право между
починали съпрузи и затова на 15 С. 1997 година нотариусът, който очевидно
разбира повече в някои части от прехвърлителни сделки изисква подписът и
на майката. Тоест този имот е бил общ на майката и на бащата. През 1997
година вече е общ, на брата и сестрата , С. и моята доверителка. Изводите на
съда, че С.Р., респективно неговата съпруга и техните деца не трябва да
демонстрират никаква давност по отношение на доверителка, са абсолютно
погрешни, и в нарушение на тълкувателно решение № 2/2012г., където е
казано, че между братя и сестри погасителната давност може да тече, тоест
погасителната давност може да тече само спрямо наследниците, съпругата,
децата, но не и от С..Същият е починал 2011 година и такава давност почва да
тече от 2011 до 2021г година, евентуално за придобиване, но делото е
заведено преди тази давност да изтече, затова считам, че така издаденото
решение е незаконосъобразно и в нарушение на закона за собствеността и в
нарушение на нормите които уреждат статута на постояване на имот в сграда
в чужд имот. Незаконосъобразно съдът приема, че свидетелите по делото,
единият от които изобщо не е от това село, били следили как било
извършвано строителството. Когато един имот се узаконява по определен
ред този, който го е построил е длъжен да издаде декларация за годината на
построяване.Този факт не може да се установява със свидетелски показания.
Недопустимо е свидетел от друго село да каже, че е контролирал процеса на
строежа.Този факт дори съдът да го приеме няма право да го кредитира в тази
му част. На последно място РС Пазарджик във своите мотиви посочва, че
визата за проектиране била на бащата на П. и С., но той взел тази виза само
за да извърши услуга на сина си. Откъде се извлича този правен извод не мога
да кажа, но тази виза не е на името на С.Р.. Недопустимо е в правото да
владееш незаконен обект и да придобиеш по давност незаконен обект. Този
незаконен обект в правния мир не съществува той съществува само на терена.
Давността да придобиеш незаконен обект започва да тече от момента на
неговото узаконяване, тоест преди тази дата няма давност, защото ако съдът
приеме, че има давност на незаконен обект значи ползва права от незаконна
дейност, което е недопустимо.Всеки собственик и извършител на строеж
ползва права от законната си дейност. В противен случай всеки може да
построи сграда в имота на брата и сестрата и да придобие по давност
незаконен обект.Този факт досежно законността или не на обекта не е
7
изследван от съда, затова считам, че давността евентуално, която би могла да
придобие по давност всичките ответници, почва да тече от 2011 година, тя
преди това с брат си е в отлични отношения. Брат и я е допускал до имота , тя
е живяла там. Проблема за моята доверителка става след смъртта на нейния
брат, тя е в отлични отношения с баща си и брат си,затова считам че РС не е
разгледал тези доказателства в съвкупности и решението като се разгледат
всички факти и принципи в своята съвкупност е незаконосъобразно трябва да
бъде отменена и уважен искът на моята доверителка. Тъй като тя е възрастна
и това е проблем на живата и иска и тя да каже нещо лично.
Ищцата П. Р. : Истината е една, че докато беше брат ми жив си
живеехме добре. Не е правилно решението на РС, защото те не са го строили,
тази къща е строена на 3 етапа. Всичко е строил баща ми и майка ми, с негови
средства.Единствено брат ми помогна с труда си през 1990 година. В тази
къща живееше снаха ми и брат ми 2 години след постояването се нанесоха да
живеят на сутерена. На първия етаж аз и синът ми, там си спяхме. Голямата
дъщеря Ц. и досега си остана с мъжа си в старата къща. Малката С. на
първия етаж в другата по малката стая. Те там спят от Пазарджик, когато
отиват. Те тайно си правят нотариален акт без мое знание. Искам тази къща
да бъде обща между нас и тях и бъде съответно разделена. Къщата е с два
входа. Горе са двете стаи. Единствено брат ми помагаше с труда си, а той
спестяваше, защото децата учеха и им купи апартаменти на двете и ги
обзаведе. Баща ми поемаше разноските.
Адв.Ц.: Моля да постановите решени , с което потвърдите решението
на РС Пазарджик като правилно и законосъобразно. Действително строежът
на жилищната сграда е започнал незаконно, но след като дядото С. се
снабдява с нотариален акт за собственост на самия поземлен имот, на
дворното място, в последствие същата година издава декларация на сина си, с
която дава съгласие да узакони на негово име построената от него жилищна
сграда. По делото са събрани многобройни доказателства в подкрепа на
обстоятелства, че сградата е построена от С. и неговата съпруга, поради което
моля да потвърдите първоинстанционното решение и ни присъдите
разноски.Представям списък на разноските.
Адв. С.:Правя възражение за прекомерност, тъй като делото не е чак
толкова сложно.
8
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок – до 07.07.2023г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09.53
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9