Р Е
Ш Е Н
И Е №1084
гр.Пловдив,27.07.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,гражданско
отделение,І гр.с.,в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и
осемнадесета година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 936 по описа за 2017г. , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба ,подадена
от И.П.Т. ,ЕГН **********,*** против Община Пловдив, с адрес-гр. Пловдив,пл.“С.
Стамболов“№1 ,с която са предявени
искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Изложено е в исковата молба
/уточнена с молби от 05.05.2017г. и от 05.07. 2017г./, че на 20.01.1995г. между
Община Пловдив и *** е бил сключен договор за наем на общинска
постройка-кафе-клуб, находяща се в ***, представляваща сграда с площ от 100
кв.м ,за ползването й като кафе-аперитив .В т.3 от договора страните уговорили
наемателят да възстанови сградата ,която към момента на сключването му била
изгоряла, за сметка на дължимия наем. Твърди се, че на 12.06.1995г. ищецът
сключил с *** граждански договор, с който приел да построи със свои средства и
материали бъдещата сграда срещу правото да я използва за времето на наемния
договор. Заявява се, че ищецът е изградил изцяло въпросната постройка със свои
средства и материали ,издаден бил Акт обр.14 от 17.10.1997г. ,в периода
1997г.-1999г. бил извършен грубият строеж, а в периода 2000-2009г. и останалите
довършителни работи, като в уточняваща молба от 05.07.2017г. са конкретизирани
направените разходи по извършените дейности и изпълнените СМР ,съгласно
приложение №1-за проучване и проектиране на сградата, одобряване на проекти,
изкопни работи, извозване на земни маси с транспорт,доставка и монтаж на
арматурни фундаменти, стени , колони и др. След този период ,поради отказ на
Община Пловдив, сградата не е била въведена в експлоатация ,като на
09.10.2012г. същата е била иззета от ищеца .Заявява се ,че за построяването на
сградата ищецът е направил разходи в размер на 230 000лв. ,с която сума се е
увеличила стойността на имота на Община Пловдив, като се сочи, че с тази сума
ищецът се е обеднил ,а ответникът се е обогатил.
Твърди се, че по предявен от
ищеца против Община Пловдив частичен иск за сумата от 10 000лв. от общо дължима
сума от 230 000лв. ,с която общината се е обогатила неоснователно ,е образувано
гр.д.№15744/2013г. на ПРС. С влязло в сила решение ,постановено по това дело,
съдът е осъдил ответника да заплати на
ищеца, на основание чл.59 от ЗЗД, сумата
от 10 000лв. ,представляваща частична претенция от общо вземане за обезщетение
за неоснователно обогатяване за извършените СМР по изграждането на сграда с
идентификатор 56784.511.1011.1. Решението на първоинстанционния съд е било
обжалвано пред ПОС ,който с решение №454/ 31.03.2016г. по в.гр.д.№459/2016г. го
е потвърдил ,а с определение №883/23.12.2016г.
на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Сочи
се ,че в проведеното първоначално съдебно производство по частичния иск
,предмет на гр.д.№15744/ 2013г. на ПРС, чрез съдебна експертиза е било
констатирано, че извършените СМР при изграждането на сградата са на стойност
230 000лв. И доколкото съдът е приел, че направените разходи за сградата са в
посочения размер, то ищецът счита ,че за него е налице правен интерес да
предяви на основание чл.59 ЗЗД иск за остатъка от вземането. Твърди се още ,че
с покана за доброволно изпълнение от 27.01.2015г. ответникът е бил поканен да
заплати сумата от 220 225лв. ,представляваща съдебно непредявена към онзи
момент претенция за останалата част- над 10 000лв. до 230 225лв. от стойността
на общото вземане на обезщетението за неоснователно обогатяване, в отговор на
което последният с писмо от 23.02.2015г. отказал да плати търсената сума .
С оглед изложените в исковата молба факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответната община да заплати на ищеца обезщетение за
неоснователно обогатяване за извършени от него строително-монтажни работи по
изграждането на сграда с идентификатор 56784. 511.1011.1 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на ***, със застроена площ от 84 кв.м, с
административен адрес- ***, невъведена в експлоатация, като първоначално
претенцията е била заявена като частична –за сумата от 40 830лв. от общо
вземане от 230 000лв. ,а след допуснато по реда на чл.214 от ГПК изменение на
размера на иска се претендира сума в размер на 220 000лв.- представляваща
разликата между обезщетението за неоснователно обогатяване -230 000лв. и
присъдената в полза на ищеца сума от 10 000лв. по гр.д. №15744/2013г. на ПРС ,колкото е била
цената на частично предявения
иск, предмет на това дело. Претендира се от ищеца още сума в размер на 49 456,35лв.
– обезщетение за забавено плащане на главницата ,за периода
27.01.2015г.-12.04.2017г., както и присъждане на законната лихва върху исковата
сума , считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
й изплащане.
Допълнителни съображения по спора са
изложени в писмени бележки на адв. М.Д.- пълномощник на ищеца. Направено е
искане за присъждане на деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран от
ответника –Община Пловдив отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на предявения
иск по чл.59 ЗЗД .Не се оспорват от ответника обстоятелствата досежно наличието
на облигационни отношения по два договора –отношения, възникнали между *** и Община Пловдив, както и такива между И.Т. и *** .Твърди се ,че ищецът Т. е поел задължение да
възстанови сградата срещу поето от възложителя/ наемател насрещно задължение да
му предостави ползването й в срока на договора му за наем с Община Пловдив .Ищецът е имал вземане спрямо
възложителя си да получи ползването на изградената сграда, а община Пловдив, от своя страна, е възложила
възстановяването на сградата на *** и
също се е задължила срещу това да предостави ползването й на дружеството. Поддържа
се, че ищецът няма качеството на държател на процесния имот на правно основание
-договор за наем, нито е владелец на същия ,тъй като не е демонстрирал
намерение да го свои. Оспорват се от ответника твърденията ,че ищецът е изградил въпросната постройка с
изцяло с лични средства и материали. Изложено е, че предвид възникналите между
горепосочените лица правоотношения и доколкото Община Пловдив е имала сключен
договор за наем с ***, като дружеството е извършвало
възстановителните работи на основание този договор, то в случая не се касае за
неоснователно обогатяване. Правоотношенията между ищеца и дружеството се явяват
вътрешни взаимоотношения между тях и същите не са обвързващи Община Пловдив.
Последната няма знание ,че подобренията в имота са извършвани от ищеца ,в
качеството на физическо
лице, а не в качеството му на
представител на ***. Позовавайки се на разпоредбата на
пар.7,ал.1 от ПЗР на ЗОС, ответникът счита , че договорът за наем между Община
Пловдив и *** е обвързвал страните до 1999г. , след
което е прекратен по силата на закона, и не може да се твърди съществуване на
облигационно правоотношение между същите по повод на процесния имот. Освен това,
доколкото за коментираната постройка е отказано получаването на траен градоустройствен
статут ,ответникът оспорва и че в случая са извършени подобрения в чужд имот, като
счита ,че по-скоро се касае за обременяване на общински имот с постройка , която
подлежи на премахване. На следващо място, ответникът твърди ,че претенцията на
ищеца е и недоказана ,тъй като същият не е представил каквито и да е
доказателства за извършени от него разходи по изграждането на сградата, както и
такива ,обосноваващи размера на търсената сума. В отговора е изразено становище
за неоснователност на предявения акцесорен иск по
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Направено е от ответника и възражение за погасяване на
исковите претенции по давност.
Съображения
по спора са развити в писмено становище на процесуалните представители на
ответника- *** Д. и *** Л.. Заявено е искане за присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Направено
е възражение по чл.78,ал.5 от ГПК- за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната
съвкупност ,намира за установено следното:
Не се спори по делото и се
установява от представените писмени доказателства, че между Община Пловдив,
като наемодател, и *** ,представлявано от И.Т., като наемател, е сключен на 20.01.1995г.
безсрочен договор за наем на общинско имущество- помещение с площ от 100 кв. м ,
намиращо се в *** на улица *** ,което ще се ползва за клуб-кафе аперитив. Според
т.3 от договора, наемателят се задължил да възстанови сградата , която е била
изгоряла, за сметка на дължимия наем, определен в размер на 1000 лв. месечно .
На 08.06.1995г. е сключен договор
между *** ,видно от служебна бележка от 07.05.2003г./, като възложител, и И.Т.,
в качеството на изпълнител, с който възложителят е възложил ,а изпълнителят е
приел да извърши за своя сметка пълно възстановяване на изгорялото помещение на
*** , отдадено под наем на възложителя с договора от 20.01.1995г., като последният
се е задължил да го предостави след възстановяването му на изпълнителя за
ползване ,съобразно пред-назначението по договора за наем.
Видно от представените протоколи
на *** при Община Пловдив ,отказано е одобряването на проект и издаване на
разрешение за строеж за обект - „възстановяване на сграда за кафе- клуб на ***”
на ***, анулирана е издадената скица с виза от Главния архитект от *** и на
основание чл.120 ,ал.4 от ППЗТСУ е прието ЧКЗР за ситуиране на временна
постройка .
Установява се още приетите
писмени доказателства ,че за построяване на сградата в имота на ответника е
издадено от Главния архитект на *** при *** Разрешение за строеж №***,с което е
разрешено на *** изграждането на временна постройка за клуб-кафе; на 17.10.1997г.
е съставен Акт за приемане на конструкцията- обр.14, с който е констатирано, че
конструктивните елементи на строежа са изпълнени в съответствие с екзекутивните
проекти и са спазени техният размер и начинът на изпълнението им; през 2004г. е
отправено от ищеца искане за получаване на траен градоустройствен статут на
изградената сграда ,което не е удовлетворено; впоследствие същият е направил
искане за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа
,което също не е уважено /писмо на Гл. архитект на *** относно заявление от
07.06.2011г./; на 10.07.2007г. е приет констативен акт за установяване
годността на строежа - акт образец 15 ,в който е посочено, че строежът е приет
за изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти.
Видно от представената заповед №***
на Кмета на *** при *** ,издадена на основание чл.65,ал.1 от ЗОС ,със същата е
наредено да се изземе от имот -частна общинска собственост ,представляващ
„временна постройка за клуб-кафе”, находящ се в ***, от ищеца И.Т. ,който го
владее без правно основание ,като не е спорно между страните ,че изземването на
процесния имот е станало на 09.10.2012г.
Установява се от приложеното към
настоящото дело гр.д.№15744/2013г. на ПРС, че същото е образувано по искова молба на ищеца против Община
Пловдив, с която е предявен частичен иск за осъждането на ответника да заплати
сумата от 10000 лв. , представляваща част от общо вземане за обезщетение за
неоснователно обогатяване в размер на 230 000лв. за извършени строително-монтажни
работи по изграждането на сграда с идентификатор 56784.511.1011.1 ,със
застроена площ от 84 кв.м, с адрес -****. С влязло в сила на 23.12.2016г.
решение предявеният частичен иск е уважен изцяло, като ответникът е осъден на
основание чл.59,ал.1 от ЗЗД да заплати на И.Т. исковата сума.
По делото са приети две заключения
на назначената съдебно-техническа експертиза, с вещо лице С.Ж., които съдът
кредитира ,като обективни ,компетентно изготвени и неоспорени от страните. От
основното заключение на СТЕ се установява , че е изпълнена в имота
двуетажна масивна сграда, съгласно издадената строителна документация, грубият
строеж е осъществяван в периода 09.06.1997г.-17.10.1997г. , отделни работи са
изпълнявани в периода 1997г.-1999г. /подробно отразени в заключението/,
частично довършителни работи са извършвани през 2002г.-2003г., а основните
довършителни работи- през периода 2006г.-2007г. ,когато са изпълнени външните
връзки на сградата, като на 10.07.2007г. е съставен констативен акт обр.15 за
установяване годността на строежа. Според заключението ,стойността на действителните
разходи, направени от ищеца в периода 1995г.-1999г. /когато е изпълняван
грубият строеж на процесната постройка и част от довършителните работи/, е в
размер на 25 315 015,90 неденом. лв. ,стойността на разходите в
периода м. юли 1999г. - 2007г. /когато е съставен акт обр.15 за приемане на
строежа-10.07.2007г./ е 139 208,48 лв. ,
а стойността на действителните разходи за СМР към началото на 2018г.- 238 971,84лв.
Определена е от експерта пазарната стойност на сградата към момента на
изготвяне на заключението - 233 200лв., като в допълнителното заключение
на СТЕ, депозирано на 20.06.2018г. ,е
изчислена стойността на видовете ремонтни работи, претендирани от ищеца, които
не са трайно прикрепени към сградата- настилка от изкуствена трева , второ ниво
и доставка и монтаж на етажерка /витринно стъкло-6 мм/.
При така установените фактически
обстоятелства и събрани доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на твърдяното в
исковата молба ,поддържаните в хода на производство фактически обстоятелства и
заявен петитум ,съдът приема, че претен-цията на ищеца произтича от общия
фактически състав на чл.59 ЗЗД ,като елементите на този състав са :наличие на
обедняване на едно лице ,обогатяване на друго, причинна връзка между
обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между субектите.
Искът е предявен след проведено
предходно съдебно производство по гр.д. №15744/2013г. на ПРС, по което с
влязло в сила решение е разрешен спор между същите страни ,на същото основание -по
предявен частичен иск за сума в размер на 10000лв. ,представляваща част от общо
вземане за обезщетение за неоснователно обогатяване за извършени от ищеца СМР
по изграждането на сграда в имот на ответника. По това дело са приети от съда
за доказани твърденията на ищеца ,че същият е имал качеството на държател на
процесния имот ,че е извършил за своя сметка в периода 1997г.-2008г. посочените
СМР по изграждането на сградата в ***, която на 09.10.2012г. е иззета от
ответната община ,като е счетено ,че с направените разходи ищецът се е обеднил ,а собственикът на имота
се е обогатил в резултат на изграденото от държателя.
В настоящото производство ищецът
претендира присъждането на остатъка от вземането /в размер на 220 000 лв./ ,представляващ
разликата над присъдените с решението по гр.д. №15744/2013г. 10 000лв. до първоначално
заявения общ размер от 230 000лв., като поддържа ,че остатъкът от това вземане,
чиито основание и размер са били установени в процеса по частичния иск,
продължава да е дължим.
Съгласно разпоредбата на чл.298, ал.1
от ГПК, решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на
същото основание. С оглед на това и предвид направените от ответника възражения
,следва да се посочи ,че установените с решението по частичния иск общи
правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо и
не могат да бъдат пререшавани в последващия процес за друга част от същото
вземане. Ето защо, ищецът няма задължение повторно да доказва настъпване на
основанието на своето вземане респ. обстоятелствата ,включени в състава на
правната норма, от които произтича правото му- чл.59 ЗЗД ,а в случая това са качеството
на ищеца на държател, подобрил имота на ответника, и неговото право да търси
обезщетение за неоснователното обогатяване на собственика с направените
строително- монтажни работи по изграждането на процесната сграда. Ответникът е
този, който може да доказва ,че претендираният остатък не се дължи ,защото формираната
сила на пресъдено нещо с предходното решение по предявения частичен иск не се
разпростира върху останалия размер на вземането ,предмет на настоящото
производство. Възраженията му обаче срещу правопораждащите спорното право
факти, относими към възникването му, следва да се считат за преклудирани ,тъй
като съдът , разглеждащ частичния иск, вече е приел, че за ищеца съществува
вземане, чийто произход се свързва с неоснователното обогатяване. Ответникът е
бил длъжен да изчерпи възраженията си против твърдяното от ищеца основание ,от
което произтича вземането, в рамките на предходното производството и затова,
направените от него такива, касаещи възникването на спорното право в т.ч. ,че
ищецът няма качество на държател ,защото не е страна по договор за наем с
Община Пловдив ,че не са налице извършени подобрения в чужд имот с оглед
временния характер на постройката ,която ще бъде премахната ,че не са доказани
елементите от фактическия състав по чл.59,ал.1 ЗЗД ,не следва да се обсъждат. В
последващото производство за непредявения размер на вземането ,установено по
основание с влязло в сила решение, каквото е процесното, могат да се разглеждат
само възражения досежно размера на вземането и то по отношение на непредявения
остатък ,но не и възражения ,които въобще отричат вземането. А в случая
ответникът не е направил правоизключващи възражения, основани на факти извън
вече установените по предходното дело ,които биха били допустими.
Установи се от събраните по
делото писмени доказателства вкл. наличните по приложеното гр. д. №15744/2013г.
/строително разрешение ,одобрени архитектурни проекти, протокол за определяне
на строителна линия и ниво, констативни актове, договор за присъединяване на
обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на „***“АД ,договор с
В и К и фактури за закупуване на материали и заплащане на строителни дейности/,
както и от конста-тациите на СТЕ досежно количеството, вида и обема
на извършените дейности според настоящото състояние на обекта, отразено от
вещото лице, и издадената документация във връзка с осъществяване на строежа, че процесната сграда ,направените
разходи за изграждането на която се претендират от ищеца, е била проектирана и
изградена по негово възлагане и финансиране ,както и че строителството е било
изпълнено в съответствие с одобрените за целта проекти и нормативни изисквания.
Следователно , налага се извод ,че ищецът има право на обезщетение за това ,че
е намалил имуществената си сфера за сметка на собственика –Община Пловдив ,в
резултат на подобряването на имота с извършените СМР .
В
хипотезата на неоснователно обогатяване по чл.59,ал.1 ЗЗД неоснователно
обогатилият се за сметка на друго лице дължи да му върне онова ,с което се е
обогатил , но само до размера на обедняването т.е. дължи се по-малката сума
измежду обедняването и обогатяването.
За
установяване размера на двете стойности ,които са от значение за определяне обезщетението на подобрителя на чуждия имот- сумата
,с която същият се е обеднил /направените разходи за строителството към момента
на извършването му/, и тази, с която собственикът се е обогатил /стойността на
имота към настоящия момент/ ,бе назначена по делото СТЕ. От основното й
заключение е видно, че стойността на направените действителни разходи от ищеца
за строителството /вложени средства, труд, материали/ към момента на тяхното
извършване - за периода 1997г.-1999г. е 25 315 015,90 неденом. лв.; за периода
м. юли 1999г. до 10.07.2007г.- 139 208,48лв. или общо 164 523, 49лв., като
от тази сума следва да се извадят посочените в допълнителното заключение
стойности на движимостите ,които могат да бъдат отделени без това да доведе до
нарушаване целостта на имота ,а именно :настилка от изкуствена трева –второ
ниво- тераса-552,25лв. и доставка и монтаж на етажерки- 610лв. ,при което се
получава обща стойност на изпълнените работи - 163 361,24лв. /164 523,49лв.-1162,25лв./. Изчислени са от
експертизата още пазарната стойност на процесния обект към датата на изготвяне
на заключението- 233 200лв. ,както и стойността на действи-телните разходи
за извършването на описаните подобрения към настоящия момент-238 971,84лв.
,като последната сума не може да бъде основа за определяне размера на
обезщетението по чл.59 ЗЗД и не следва да се съобразява. При съпоставката на
двете стойности- на направените от ищеца разходи за СМР към момента на
извършването им и препоръчителната пазарна стойност на процесната сграда към
2018г. е видно ,че тази -за извършените разходи е по-малка, при което следва да
се приеме ,че със същата ищецът се е обеднил и ответникът дължи връщането й.
Доколкото обаче с решението по гр.д.№ 15744/2013г. съдът е уважил частичния иск
за същите СМР до размер на сумата от 10 000лв. ,то последната трябва да се
приспадне ,като на ищеца ще се присъди разликата над 10 000лв. до 163 361,24лв.
или дължимото му се обезщетение е 153 361,24 лв., за която сума
претенцията се явява основателна.
Направеното правопогасяващо
възражение на ответника за изтекла погасителна давност съдът намира за
неоснователно.
Вземането на кредитор с произход неоснователно
обогатяване се погасява с изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, а съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД ,давността започва да тече от момента ,в който
вземането е станало изискуемо.
В конкретния случай не може да се
приеме ,че началният момент, от който тече давността, е моментът на извършване
на СМР ,както се поддържа от ответника. Вземането на ищеца за онова ,с което
ответникът се е обогатил поради извършените работи, не би могло да възникне
преди предаването на имота на собственика, което е станало на 09.10.2012г., тъй
като преди тази дата не е налице имущественото разместване .Следователно
,изискуемостта на вземането за подобренията в имота на ответника не съвпада с извършване
на самите СМР, а настъпва с момента на изземването на процесната сграда /деня
на разместване на благата/ и доколкото исковата молба ,по
повод на която е образувано настоящото дело ,е депозирана в съда на
12.04.2017г. ,то се налага извод ,че претенцията на ищеца не е погасена по
давност.
Предвид изложеното ,съдът намира
,че предявеният иск по чл.59 ,ал.1 ЗЗД се явява частично основателен и следва да се уважи за сумата от
153 361,24 лв. ,като за разликата над тази сума до заявения размер от
220 000лв.- ще се отхвърли.
Уважаването
на иска ,макар и частично, обуславя основателността и на акцесорното искане на
ищеца -за присъждане на законната лихва върху дължимото обезщетение ,считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда- 12.04.2017г. до окончателното му
изплащане.
По иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД :
Съгласно разпоредбата на
чл.86,ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а според чл.84, ал.2
от ЗЗД ,когато не е уговорен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава от
деня на поканата.
Тъй като задължението за плащане
на обезщетение по чл.59 от ЗЗД не е с определен срок за изпълнение, то едва
след отправянето на покана длъжникът изпада в забава и дължи мораторна лихва.
Установява се от представената по
делото покана за доброволно изпълнение, получена
от Община Пловдив на 27.01.2015г. ,че ответникът е поканен да заплати на ищеца
обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 220 225лв., която
сума представлява съдебно непредявената претенция за останалата част от
вземането му по чл.59 ЗЗД. Затова и доколкото не се спори ,че няма извършено
плащане ,следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава за периода от 27.01.2015г.
до 12.04.2017г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/. В изпълнение разпоредбата на чл.162 ГПК и след
използване на интернет програма за изчисляване на законна лихва -калкулатор бг,
съдът изчисли ,че лихвата за забава върху дължимото обезщетение от 153 361,24лв.
,за посочения период от време, възлиза на 34 440,64лв. За тази сума искът
е основателен и следва да се уважи ,а в останалата част –за разликата над 34 440,64лв.
до пълния предявен размер от 49 456,35лв. –ще се отхвърли.
Ищецът е заявил искане за
присъждане на разноски и е депозирал списък по чл.80 ГПК, според който,
направените от него разноски възлизат в общ размер на 29 100лв. / в т.ч. 10 800лв.-
за държавна такса; 300лв. -за депозит за вещо лице; 18000 лв.-за платено
адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК- за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за основателно. В случая, предвид защитавания материален интерес -269 456,35лв.
и съгласно чл.7,ал.2,т.5 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,нормативно установеният минимум
на дължимото адв. възнаграждение за една инстанция е 6919,13лв. ,а заплатеният
адвокатски хонорар от ищеца е в размер на 18 000лв. Доколкото заплатеното от
ищеца надвишава минималното адвокатско възнаграждение, то съдът счита ,че
същото е прекомерно с оглед действителната и правна сложност на делото ,обема
на събрания материал и затова са налице предпоставки за намаляване на основание чл.78, ал.5 от ГПК на адвокатския хонорар до размер на 6919,13лв. След редуциране размера
на адвокатското възнаграждение, разноските за производството, които следва да
бъдат присъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца, съобразно уважената част
на исковете, са в размер на 12 558,72лв.
На основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
450лв.-юрисконсултско възнаграждение ,определено по реда на чл.37 от ЗПП във вр. чл.25,ал.1 и
2 от Наредба за заплащане на правна
помощ, както и разноски по делото в размер на 24,24лв. ,изчислени съобразно
отхвърлената част на исковете.
Предвид изложеното ,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ
********** ,с адрес :гр.Пловдив, пл.”С. Стамболов” №1 ,да заплати на И.П.Т.
,ЕГН **********,***, сума в размер на 153 361,24 /сто петдесет и
три хиляди триста шестдесет и един лв. и двадесет и четири ст./лв., представляваща дължим остатък
от обезщетение за неоснователното обогатяване на Община Пловдив за сметка на
ищеца за извършени строително-монтажни работи по изграждането на сграда с
идентификатор 56784.511.1011.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на ***, със застроена площ от 84 кв. метра, с административен адрес- ***,
невъведена в експлоатация, от което обезщетение по предявен частичен иск е
присъдена сума в размер на 10 000лв. с влязло в сила решение по гр.д.№15744/2013г.
на ПРС; ведно със законната лихва върху главницата от 153 361,24, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда - 12.04.2017г. до окончателното й изплащане ;сума в
размер на 34 440,64 /тридесет и четири хиляди четиристотин и четиридесет лв. и
шестдесет и четири ст./лв. , представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 153 361,24
лв. ,за периода от
27.01.2015г. до 12.04.2017г. ,както и сумата от 12 558,72лв.- направени
деловодни разноски ,изчислени съобразно уважената част на исковете ,като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за неоснователно обогатяване в останалата част -за
разликата над 153 361,24 лв. до пълния
претендиран размер от 220 000 лв. , както и иска за обезщетение за
забавено плащане на главницата за разликата над 34 440,64лв. до
заявения размер от 49 456,35лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА И.П.Т. ,ЕГН **********,***,
да заплати на Община Пловдив ,БУЛСТАТ **********, с адрес: гр.Пловдив, пл. ”С. Стамболов” №1, сумата
от 450 лв.- юрисконсултско възнаграждение ,както и сума в размер на 24,24лв.-
разноски за производството ,изчислени съобразно отхвърлената част на
претенциите .
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: