РЕШЕНИЕ
гр. София, 02.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен
състав,
в публичното заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 725 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Д.Н.З. срещу
решение от 18.07.2017г., постановено по гр. дело № 78701/2015г. на Софийски
районен съд, 87 състав, с което, по предявените по делото искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, е признато за установено в отношенията между
жалбоподателя и ищеца „Т.С.” ЕАД, че жалбоподателят дължи плащане на сумата 1715. 72 лв., представляваща дължима
цена на доставена топлинна енергия за периода м.10.2012г. – месец април 2014г.
и сумата 326. 95 лв. – обезщетение
за забава за периода 30.11.2012г. –
24.08.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 54386/2015г.
на СРС, 87 с-в. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на
ищеца – „Б.Б. “ ООД.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Жалбоподателят твърди, че е налице противоречие между
Общите условия и закона, поради което следвало в срока, визиран в чл. 47 вр.
чл. 49 от Общите условия, продажбата на топлинна енергия да бъде прекъсната
веднага, чрез прекъсване на връзката между отоплителните тела и горещо
водоснабдяване. Сочи, че в мотивите на обжалваното решение не е обсъдена
липсата на писмен договор между страните по смисъла на чл. 149 и чл. 150 ЗЕ.
Поддържа, че отказът му за плащане е свързан с
лошата практика на топлофикационното дружество да твърди, че Общите
условия и ЗЕ били определящи. Твърди, че безспорно е длъжник за стоката
„отопление сграда“ – сградна инсталация, но отношенията не били уредени през
2012г. Поддържа, че налагането от ищеца на отказ от прекъсване, въпреки неплащането
на стоката, не отговаря на добрата търговска практика. Сочи, че представените
по делото доказателства, че е собственик на имота, не доказва наличие на
облигационно правоотношение между страните с конкретно съдържание. Моли съда да
отмени решението и да отхвърли исковете.
Въззиваемият -
ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице помагач не са депозирали писмени отговори на
въззивната жалба.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна
проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
Първоинстанционното решение е
постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав изцяло
споделя мотивите на СРС, към които препраща по реда на чл. 272 ГПК. С оглед
доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предявени са по реда на чл.
415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания за незаплатена
топлинна енергия и мораторна лихва върху претендираната главница, за които е издадена
заповед за
изпълнение по гр.д. № 54368/2015г. по описа на СРС, 87 състав.
СРС е уважил изцяло исковете за
главницата частично, като е приел, че по делото е прието за безспорно наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните за доставяне на топлинна енергия,
както и доставката на топлинна енергия в твърдените от ищеца количества,
възлизащи на стойност сумата 1646. 36 лв. – главница за потребена топлинна
енергия и сумата 69. 36 лв. – дължима такса за услугага дялово разпределение.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, "клиенти на топлинна енергия" са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието
на вещно право върху имота. В този смисъл са и разпоредбите в действащите през процесния период и
представени по делото от ищеца Общи условия - "купувач може да бъде всяко
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване”.
Договорното правоотношение между главните страни по делото
е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия
процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото дружество. По
делото е безспорно установено от приетия нот.акт № 197/91г. на нотариус Г., че ответникът
е собственик на процесния имот.
С протоколно определение от 29.03.2017г. СРС е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, а именно: че ответникът е
собственик на процесния имот, за който се твърди да е доставяна топлинна
енергия през процесния период, както и че в имота е ползвана топлинна енергия ,
в размер на претендираната от ищеца цена за същата. По изрично искане на
ответника - жалбоподател и след отделяне на горните факти като безспорно, не са
допуснати поисканите от ищеца в исковата молба СТЕ и ССчЕ, като безпредметни. В
хода на делото ответникът е предложил постигане на съдебно споразумение с
ищеца, което не е прието от последния.
Подаването на топлинна енергия към процесния имот през
процесния период, се установява и от
приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно
счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице –
помагач. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост за процесния
период е възложено от етажните собственици на третото лице - помагач, с договор,
също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители
на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание.
От изложеното следва изводът, че ответникът е потребител/клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла чл. 153, ал. 1 ЗЕ и съгласно чл.
155 от ЗЕ и дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна
енергия, за претендирания период. Ето защо искът е доказан по основание.
Неоснователен е довода за липса на договорни отношения
между страните, тъй като не е представен писмен договор. Ответникът има
качеството потребител като собственик на топлоснабдения имот, въз основа на
възникнало по силата на закона при Общи условия облигационно правоотношение, а
отделно този факт е изрично признат за безспорен в хода на първоинстанционното
производство.
Доводите, поддържани в жалбата, относно действието на
Общите условия са неоснователни - договорът се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като Общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Неоснователно е позоваването на въззивника за приложение
на чл. 47 – 49 от Общите условия, конкретно за недължимост на сумите поради
неупражняването от ищеца на правото му да прекъсне топлоснабдяването на
основание чл. 48, ал.1, т.1 от същите. Цитираната разпоредба урежда право, а не
задължението на ищцовото дружество да осъществи такова прекъсване, но
неплащането на предходни задължения не е основание за отпадане задължението на
абоната да заплати потребената топлинна енергия.
Без значение за изхода на спора са и бланкетните доводи в
жалбата за неизправност на уредите за дялово разпределение, с оглед процесуалното
поведение на ответника и изрично приетото от СРС обстоятелство, че размерът на претендираната и начислена цена за
потребена топлинна енергия е безспорен.
По изложените съображения, при релевираните доводи, жалбата
е изцяло неоснователна и недоказана.
Предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не претендира разноски и такива не
следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.07.2017г., постановено
по гр. дело № 78701/2015г. на Софийски районен съд, 87 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на въззивника – „Б.Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.07.2017г., постановено по гр. дело №
78701/2015г. на Софийски районен съд, 87 състав. РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника – „Б.Б.“
ООД.