№ 138
гр. К., 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Мария К. Дановска
К. М. Димов
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20235100500244 по описа за 2023 година
С решение № 273 от 29.06.2023 г., постановено по гр. д. № 273/2023 г.,
Районен съд – К. е отхвърлил предявените от И. Т. С. срещу Основно
училище „Св. Св. К. и М.” гр. К., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ, за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 1109-
426/23.12.2023 г. на Директора на Основно училище „Св.Св. К. и М.“ гр. К. за
незаконно, за отмяна на оспорената заповед и за възстановяване на ищеца на
предишната му работа – „учител по физическа култура и спорт, 2341- 5002
Учител, начален етап на основното образование /I-IV клас/, както и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 995.72 лева
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без
работа поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца, за
периода от 24.01.2023 г. до 24.07.2023 година, ведно със законната лихва за
забава върху претендираната главница, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.
Осъдил е И. Т. С. да заплати на ОУ „Св. Св. К. и М.” гр. К. сумата 780 лева
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът И. Т.
1
С., който чрез своя процесуален представител, го обжалва в срок като
неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, необосновано
и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Излага съображения, че доколкото трудовия договор на ищеца е сключен с
ответника като работодател на 14.09.2015 г., т. е. преди 01.08.2016 г., откогато
е в сила разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ, то спрямо него са
неприложими разпоредбите на чл. 215, ал. 1, т. 1 от ЗПУО и чл. 330, ал. 2, т.
10 от КТ, които счита, че са приложими за трудови договори, сключени след
01.08.2016 г. На следващо място счита, че заповедта за прекратяване на
трудовия договор е незаконосъобразна, тъй като към момента на издаването й
въззивникът – ищец е ползвал отпуск поради временна неработоспособност.
Освен това, в заповедта не били посочени конкретните данни, които са
формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовия договор.
Поради изложеното, моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи
предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Претендира разноски.
В представен по делото отговор въззиваемият – Основно училище
„Св.Св. К. и М.“ гр. К., чрез своя законен представител, излага съображения
за неоснователност на въззивната жалба, респективно – за правилността на
атакуваното решение.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, констатира следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
Пред първата инстанция са били предявени от И. Т. С. срещу Основно
училище „Св. Св. К. и М.” гр. К., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ, за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 1109-
426/23.12.2023 г. на Директора на Основно училище „Св.Св. К. и М.“ гр. К. за
незаконно, за отмяна на оспорената заповед и за възстановяване на ищеца на
предишната му работа, както и за осъждане на ответника да заплати
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без
работа поради незаконното уволнение.
2
Не е спорно по делото, че със атакуваната заповед № 1109-
426/23.12.2023 г. на Директора на Основно училище „Св.Св. К. и М.“ гр. К. е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца И. Т. С. (въззивник в
настоящата инстанция) на основание чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ във връзка с
чл. 215, ал. 1, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование
(ЗПУО). Не е спорно също, че ищецът е бил педагогически специалист по
смисъла на ЗПУО – учител по Физическа култура и спорт, учител начален
етап на основното образование.
Установено е също, че със споразумение по НОХД № 241/2020 г. по
описа на Районен съд – К., влязло в сила на 24.02.2020 г., И. Т. С. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление
на МПС след употреба на наркотично вещество.
Съгласно чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, работодателят прекратява трудовия
договор без предизвестие, когато педагогически специалист по смисъла на
ЗПУО е осъден за умишлено престъпление от общ характер. Това основание
за уволнение е въведено с § 33, т. 3 ПЗР на ЗПУО и влиза в сила от 01.08.2016
г. – датата, на която влиза в сила ЗПУО. А съгласно чл. 215, ал. 1, т. 1 и ал. 3
от ЗПУО, не може да заема длъжност на педагогически специалист лице,
което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер независимо от
реабилитацията, като при възникване на такова обстоятелство трудовото
правоотношение с педагогическия специалист се прекратява при условията и
по реда на Кодекса на труда.
От гореизложеното се установява, че в случая са налице предпоставките
на посочените по-горе нормативни разпоредби за прекратяване на трудовия
договор с въззивника – същият е педагогически специалист и е бил осъден с
влязъл в сила съдебен акт за умишлено престъпление от общ характер,
каквото е деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК. Ирелевантен в тази връзка е
довода на въззивника, че трудовия договор е сключен преди 01.08.2016 г.,
откогато са в сила разпоредбите на чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ и чл. 215, ал. 1, т.
1 от ЗПУО, доколкото от значение в случая е не дали договора е сключен
преди или след 01.08.2016 г., а дали по време на действието им е възникнало
посоченото по-горе и установено по делото обстоятелство – осъждане на
лицето за умишлено престъпление от общ характер. В потвърждение на това
е и разпоредбата на ал. 3 на чл. 215 от ЗПУО, съгласно която при възникване
3
на такова обстоятелство трудовото правоотношение с педагогическия
специалист се прекратява при условията и по реда на Кодекса на труда.
Неоснователен е и довода във въззивната жалба за незаконосъобразност
на уволнението поради ползване от въззивника на отпуск поради временна
неработоспособност. Посоченото обстоятелство не представлява пречка за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на цитираното в
заповедта основание. А доколкото трудовото правоотношение е прекратено
на основание чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ, въззивникът не се ползва и с
предвидената в чл. 333 от КТ закрила при уволнение.
Несъстоятелен е също и довода, че в атакуваната заповед не били
посочени конкретните данни, които са формирали волята на работодателя за
прекратяване на трудовия договор, респективно – не били посочени мотиви,
както и какви и кои са тези обстоятелства. Видно от заповед № 1109-
426/23.12.2023 г. на Директора на Основно училище „Св.Св. К. и М.“ гр. К., в
заглавната част на същата изрично е посочено, че И. Т. С., в качеството му на
педагогически специалист по смисъла на ЗПУО – учител по Физическа
култура и спорт, учител начален етап на основното образование, е осъден за
умишлено престъпление от общ характер по НВОХД № 241/2020 г. по описа
на РС – К., поради което не може да заема длъжност на педагогически
специалист.
Впрочем, настоящата инстанция напълно споделя подробните и
изчерпателни мотиви на районния съд, които дават законосъобразен отговор
на релевантните по делото въпроси, поради което и на основание чл. 272 от
ГПК препраща към тях.
Ето защо, жалбата е неоснователна, а решението на районния съд, с
което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 от КТ – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззиваемия не следва да се
присъждат, тъй като такива не са направени във въззивната инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 273 от 29.06.2023 г., постановено по гр. д.
4
№ 273/2023 г. по описа на Районен съд – К..
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5