Решение по дело №383/2022 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

Номер      75              25.04.2023г.             град Русе

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Русе, втори касационен състав, на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:

 

                                                   Председател: Ивайло Йосифов

                               Членове: 1. Галена Дякова

    2. Диана Калоянова

 

при секретаря Цветелина Димитрова и с участието на прокурор Георги Манолов като разгледа докладваното от съдия Калоянова КАНД № 383 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

         Образувано е по касационна жалба на Е.Е.А., ЕГН **********; с адрес *** и съдебен адрес *** против Решение № 534/19.07.2022 г., постановено по АНД № 496/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0457-000401/28.01.2022 г., издадено от началник на РУ - Ветово при ОД МВР Русе. С наказателното постановление на А., за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. Касаторът оспорва съдебния акт с твърдения, че същият е необоснован и неправилен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска решението да бъде отменено.  В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

         Ответникът - началник на РУ - Ветово при ОД МВР Русе, редовно уведомен, не се явява  и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Русе пледира за неоснователност на оспорването и претендира съдът да остави обжалваното решение в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните причини:

С Наказателно постановление № 21-0457-000401/28.01.2022 г. Е.Е.А. е санкциониран за това, че на 12.12.2021 г., около 12,20 часа в гр. Ветово, на ул. „Трети март“, в условия на ясно време и суха пътна настилка като водач на лек автомобил марка „Ауди 80“, рег. № ********, собственост на друго лице, е извършил следното нарушение: предприема маневра да завие надясно без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, които се движат зад него, вследствие на което допуска пътно-транспортно произшествие, като са ранени самият той и лицето, което е в управлявания от него автомобил на дясната предна седалка. Така извършената маневра е виновно нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

За да постанови решението си, съдът е приел, че от формална страна обжалваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е преценил, че нарушението е надлежно описано в наказателното постановление, като ясно са отразени дата, място и час, както и доказателствата, които го потвърждават. Обосновал е извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото основание, с налагане на наказанието, предвидено в съответната санкционна разпоредба. Приел е, че обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Следва изрично да се посочи, че необосноваността не е касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК.

Основното възражение, релевирано в касационната жалба се отнася до изясняване на фактическата обстановка на настъпилото ПТП, като се сочи, че А. не е виновен за същото, а вината е на водача, управлявал другото МПС, което е участвало в катастрофата. Твърди се, че А. като водач няма задължение да осигури дистанция и безопасност на превозни средства, които се движат след него, дори е невъзможно неговата отговорност да бъде ангажирана за това, че не е осигурил дистанция с автомобил, който се движи след него.

Съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Не се спори между страните, че АУАН № АА870165/12.12.2021 г. е редовно съставен, поради което тежестта на доказване лежи върху А.. Нито пред първата инстанция, нито в настоящото производство касаторът А. е ангажирал доказателства, от които да се установи, че фактическата обстановка по делото е неправилно установена. В касационната жалба се твърди, че недопускането на съдебно-техническа експертиза на първа инстанция е нарушило правата на касационния жалбоподател, защото с експертизата е било възможно да се определи с каква скорост се е движил задностоящия автомобил, каква е била неговата траектория и какъв е бил механизма на сблъсъка. Касационният съд намира, че с решението на районната инстанция да не допусне експертиза не е допуснато нарушение на съдебнопроизводствените правила – административнонаказателното дело е образувано пред Районен съд - Русе на 22.03.2022 г., т.е. повече от 3 календарни месеца след настъпване на ПТП, поради което трудно биха се установили исканите от А. факти. Отделно от това, по делото фактите са установени безпротиворечиво – единственото противоречие се съдържа в показанията на свидетеля Хюсеинов, чиито показания правилно не са кредитирани от въззивния съд, защото същия е заинтересован от изхода на делото като пряк участник в настъпилата катастрофа.

Твърди се още в касационната жалба, че „…фактическото описание на извършеното деяние и правната му квалификация като нарушение не попада в нито една от изрично изброените хипотези на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, т.е. налице е явно несъответствие между фактическото и юридическото й противоречие в самото юридическо формулиране на административно-наказателното обвинение.“ Възражението е неоснователно. Нормата на чл. 179, ал. 2 от ЗДВП предвижда, че Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Изрично в диспозитива на процесното наказателно постановление е посочено, че санкцията е във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП Наказва се с глоба в размер 150 лв. който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. От изяснената фактическа обстановка (независимо от твърдението на касатора за обратното) се установява, че А. е направил рязка маневра вдясно, като преди това не е се убедил каква е пътната обстановка, за да извърши същата. С това свое поведение е нарушил правилата за дистанция, тъй като не е преценил (а е бил в състояние и е бил длъжен) на какво разстояние зад него е следващото превозно средство и как неговата маневра за ще се отрази на останалите участници в движението. В този смисъл посочената липса на „единство между словесното описание на нарушението, правната квалификация и санкционната разпоредба“ не е налице.

На следващо място неоснователни са непряко релевираните възражения относно отговорността на другия водач, участвал в процесното ПТП. Отговорността на последния е самостоятелна и на собствено основание, тя не може да бъде във връзка с отговорността на А. и не може да бъде предпоставка за неангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична.

За касационния съдебен състав остава неясно въведеното в жалбата оплакване, че „Отделно от това има допуснато нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, срокът и мястото на издаване на същото.“ Не се спори, че ПТП е настъпило на 12.12.2021 г. в гр. Ветово  и веднага, на мястото на произшествието е съставен АУАН на водача А.. Срокът за издаване на наказателно постановление е уреден в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН – шест месеца от съставянето на АУАН, т.е. в конкретният случай срока за издаване на наказателно постановление изтича на 12.06.2022 г., като обжалваното наказателно постановление е издадено на 28.01.2022 г., т.е. почти четири календарни месеца преди да изтече нормативно установения срок. АУАН е съставен на мястото на извършване на нарушението и съответно компетентен за издаване на наказателното постановление и началникът на РУ Ветово при ОД МВР Русе съгласно Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР.

Релевира се възражение относно основанието и размера на наложената санкция. Съдът счита и това възражение за неоснователно, тъй като санкцията е правилна по основание и размерът е определен по закон като сума.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд мотиви относно възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са обстойни и се споделят и от настоящия касационен състав. Обсъдени са всички приложени по делото доказателства.

По изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Русе, касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 534/19.07.2022 г., постановено по АНД № 496/2022 г. на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.

 

                           

                                                                               

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                    

                                                                                2.