РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1861
гр. София, 09.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И. Д. Й. Н.
като разгледа докладваното от И. Д. Й. Н. Наказателно дело частен характер
№ 20231110217003 по описа за 2023 година
От Т. Д. П. срещу Р. Ф. И. е подадена частна тъжба с вх. № 257411 от 18.09.2023г. По
повод на нея е било образувано НЧХД № 12620/2023г. по описа на СРС, НО, 96 състав. С
Разпореждане № 12680 от 15.10.2023г. на СРС, НО, 96 състав е прекратено наказателното
производство по НЧХД № 12620/2023г. по описа на СРС, НО, 96 състав. С Определение №
3468 от 29.11.2023г. по описа на СГС, НО, XIV въззивен състав е отменено Разпореждане №
12680 от 15.10.2023г. по НЧХД № 12620/2023г. по описа на СРС, НО, 96 състав и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Именно поради това на 11.12.2023г. е
образувано настоящото НЧХД № 17003/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав.
В тъжба с вх. № 257411 от 18.09.2023г. се твърди, че Р. И. е заявила в сградата на 09
РУ – СДВР, в писмена форма, пред служители на МВР, че Т. П. е „входирал в Общината
различни заплашителни сигнали срещу нея и кмета на Общината“.
В молба – уточнение с вх. № 281242 от 10.10.2023г. Т. П. посочва, че датата на
извършване на твърдяното от него престъпление е 13.04.2022г.
В молба – уточнение с вх. № 28856 от 30.01.2024г. Т. П. признава, че е подател на три
молби, входирани в „СО – Искър : 9400-696(9)/19.05.15, 9400-969(10)/19.05.15, 0700
466(55)/26.05.15“. Тъжителят посочва, че в тези писма е ругаел подсъдимата и се заканвал да
я съди, като „най-страховитото“ му писмо завършвало с израза : „Ще те вкарам в
панделата.“. Тъжителят признава и за още един израз : „ще си драйфаш червата и лайната“.
В молба – уточнение с вх. № 28856 от 30.01.2024г. Т. П. посочва, че СРП и МВР са приели,
че няма никакви закани, а само данни за обиди и клевети. Тъжителят твърди, че е бил осъден
за обида и клевета по НЧХД № 4311/2016г. по описа на СРС. В молба – уточнение с вх. №
28856 от 30.01.2024г. Т. П. конкретизира мястото на твърдяното от него престъпление от
частен характер : гр. София, ж.к. „Л.“, блок 4. вход В – сградата на 09 РУ-СДВР, както и че
въпросните „заплашителни сигнали“ са били подадени пред Столична община – район
„Искър“. Наред с това П. посочва, че Р. Ф. И. била разгласила и „още едно невярно и
позорно обстоятелство“ за него, а именно, че П. бил подложил И. на „непрекъснат тормоз“,
тъй като е завел множество съдебни дела срещу нея. Тъжителят признава, че е вярно, че е
завел множество дела срещу И., но твърди, че не е вярно и че е позорно, че я тормози с това.
Въз основа на изнесеното от тъжителя в тъжба с вх. № 257411 от 18.09.2023г. и в
молба – уточнение с вх. № 28856 от 30.01.2024г. настоящият съдебен състав приема, че е
1
описаното от тъжителя деяние не съставлява престъпление, поради което са налице
основанията на чл.247б, ал.2, т.1, вр. чл.250, ал.1, т.2 от НПК за прекратяване на
наказателното производство. Мотивите на съда са следните :
За състава по чл.147, ал.1, предл.1 от НК следва да се докаже, че има разгласяване
/т.е. довеждане до знанието на трето лице/ на определено несъществуващо позорно
обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е
такъв твърдян факт, свързан с личността на засегнатия, който е от естество да накърни
доброто му име в обществото. За да бъде едно разгласено обстоятелство позорно за другиго,
е необходимо то да сочи извършено от визираното лице действие, проявено поведение или
негово качество, които да могат да се отразят отрицателно на доброто име на лицето в
обществото и да доведат до изграждане на негативна обществена оценка за него. За да е
осъществен съставът на клеветата по чл.147, ал.1, предл.1 от НК е необходимо от обективна
страна да се докаже, че позорното обстоятелство е неистинско. Установяването на
истинността на т.нар. „позорни обстоятелства” изключва наказателната отговорност на
дееца.
С молба-уточнение с вх. № 28856 от 30.01.2024г. тъжителят признава, че е подавал
молби пред СО – район „Искър“, в които е ругаел И. и й се заканвал да я съди. Припознава
като свои изразите „Ще те вкарам в панделата“ и „ще си драйфаш червата и лайната“ и
твърди, че те са част от въпросните му писма. Тъжителят не спори, че е входирал в Столична
община – район „Искър“ тези писма. Независимо, че тъжителят отрича в тях да е имало
закани, съдът приема, че цитираните от П. изрази в молба – уточнение с вх. № 28856 от
30.01.2024г. („Ще те вкарам в панделата“ и „ще си драйфаш червата и лайната“) носят
смислов заряд на закани и заплахи. Поради това заявените от И. обстоятелства излиза да са
позорни за тъжителя, но верни. Доколкото установяването на истинността на разгласеното
обстоятелство изключва отговорността на подсъдимото лице за клевета (в този смисъл са
Решение № 380/1976г. на II НО на ВС, Решение № 128/1973г. на II НО на ВС, както и
нормата на чл.147, ал.2 от НК), на база съдържанието на тъжба с вх. № 257411 от
18.09.2023г. и молба – уточнение с вх. № 28856 от 30.01.2024г. следва да се приеме, че
описаното от тъжителя поведение на И. не е съставомерно от обективна страна да покрие
състава на престъплението „клевета“.
Гореизложеното важи и за нововъведеното обвинение от частен характер на П. срещу
И. с молбата с вх. № 28856 от 30.01.2024г., че подсъдимата е твърдяла, че е подложена на
„непрекъснат тормоз“ от П., тъй като той завел множество съдебни дела срещу нея.
Тъжителят признава, че е завел множество съдебни дела срещу подсъдимата.
Непрекъснатото водене на дела и изправяне на дадено лице пред съда, дори да е
законоустановен способ за охрана на права и законни интереси на една от страните по
спора, може да се превърне в обезпокояващ факт за другата страна по спора. Поради това
воденето на „множество съдебни спорове“ може да представлява „непрекъснат тормоз“ за
съденето лице и в този смисъл да отразява действителното негово усещане. В конкретния
случай изразът „непрекъснат тормоз“ не е съобщаване на конкретен факт, а е извод за
усещането на И. на база множеството съдебни дела, които П. води срещу нея. Доколкото
„позорността“ на определени обстоятелства не може да се извежда от изводи на други лица
(стр. 56, „Обида и клевета. Материалноправни и процесуални въпроси.“, д-р П. Р., изд.
„Фенея“, София, 2009г.), съдът приема, че твърдението за „постоянен тормоз“ в случая не
може да е съставомерно по чл.147, ал.1, предл.1 от НК, тъй като съдържа оценъчен елемент
на фактите, които тъжителят признава за верни, че е „завел множество дела“ срещу И..
Още нещо : в молба-уточнение с вх. № 28856 от 30.01.2024г. тъжителят посочва, че
2
заплашителните сигнали са приложени по пр. пр. № 6798/2022г. на СРП и уточнява, че това
били негови три молби, цитирани по номер и дата. Тъжителят, обаче, не твърди Р. Ф. И. да
ги е цитирала или посочила в инкриминираното й писмено изявление пред служители от 09
РУ – СДВР (без значение дали под формата на писмено сведение, обяснения или показания).
В жалбата с вх. № 257411 от 18.09.2023г. тъжителят посочва единствено, че И. е заявила
писмено, че той е входирал различни заплашителни сигнали срещу нея и кмета на общината.
Доколкото клеветнически изрази в абстрактна форма и като абстрактно послание са
несъставомерни (стр.55, „Обида и клевета. Материалноправни и процесуални въпроси.“, д-р
Петър Раймундов, изд. „Фенея“, София, 2009г.), съдът счита, че така, както е повдигнато
конкретното обвинение срещу И., то се явява негодно да получи осъдителна присъда, тъй
като вменените на И. действия са неясни и подлежат на субективна трактовка, а от там и
обвинението за клевета е неясно и подлежи на тълкуване или интерпретация. Това също
представлява основание съдът да приеме, че деянието (така, както е описано в тъжбата и
допълненията към нея) не съставлява престъпление.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че правомощията на съдията –
докладчик след образуване на делото и преди неговото насрочване са изрично посочени в
чл.247б, ал.2 от НПК. Преценката на съдията – докладчик дали са налице основанията за
прекратяване на наказателното производство в случаите по чл.250, ал.1 от НПК се прави на
база твърденията на тъжителя, посочени в документите, които изхождат от него (тъжба и
допълнения към нея), а не след събиране на доказателства. Поради това по реда на чл.250,
ал.1, т.2 от НПК съдията – докладчик може да прекрати наказателното производство, ако
деянието, което тъжителят е описал в тъжбата и уточнителните молби, не съставлява
престъпление. Настоящият случай е точно такъв. Поради това не е необходимо, нито е
процесуално допустимо, съдията-докладчик да изисква материалите по пр. пр. №
6798/2022г. на СРП, за да прецени дали са налице прекратителни основания по чл.250, ал.1
от НПК. Поради това и в случая на етап подготвителни действия на съдията – докладчик не
е била изискана цитираната от тъжителя прокурорска преписка, тъй като на база заявеното в
тъжбата и допълненията към нея се установява, че вмененото на И. деяние е несъставомерно
по чл.147, ал.1 от НК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.247б, ал.2, т.1, вр. чл.250, ал.1, т.2 от
НПК, съдията - докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 17003/2023г. по описа на
СРС, НО, 10-ти състав, образувано по тъжба с вх. № 257411 от 18.09.2023г. от Т. Д. П.
срещу Р. Ф. И..
ДА СЕ ВРЪЧИ на частния тъжител П. препис от настоящото Разпореждане - на
основание чл.250, ал.3 от НПК (ред. ДВ бр.48 от 2023г.).
Разпореждането подлежи на обжалване на основание чл.250, ал.4 от НПК (ред. ДВ
бр.48 от 2023г.) по реда на глава XXII от НПК пред Софийски градски съд в 7-дневен срок
от връчване на съобщението на тъжителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3