ОПРЕДЕЛЕНИЕ № .........
Гр. Габрово, 04.06.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА ДИМОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 17 по описа на съда за 2018 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по мотивирано искане на Комисията за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, представлявана от
председателя й П.Д. с адрес за призоваване гр. Велико Търново, пл. "Център
2", сградата на областен управител, ет. 2, ст. 211а против Д.Х.Х., с
постоянен адрес ***; Х.П.Х. и С.Р.Х. с
постоянен адрес *** и настоящ адрес *** и "Д.- ДХ" ЕООД, със седалище
и адрес на управление в ***, с правно
основание чл. 74, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ във вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
/ЗПКОНПИ/ и Решение № 520 от 21.11.2017
г. на КОНПИ. Иска се да се отнеме от ответниците имущество в полза на
държавата, на обща стойност 511 595,72
лв.
Ищецът
основава иска си на установените в производството по цитирания закон факти,
относно образувано наказателно производство против ответника и придобитото от
него имущество, което е на значителна стойност и за което не били установени
законни източници.
Ответниците,
в срока за отговор на исковата молба оспорват иска по неговата допустимост и по
основание.
Делото
е във фазата преди първото по делото заседание.
С
разпореждането си от 26.03.20018 г., съдът е насрочил делото в открито съдебно
заседание, преди да изпълни процедурата по чл. 131 ГПК, съответно преди да е
направено възражението за допустимост на мотивираното искане.
Съдът
намира, че следва да приложи установената практика от ВКС по ЗОПДНПИ (отм.), а
именно, че сроковете по предварителната проверка в производството по отнемане
на имуществото, придобито от престъпна дейност, са преклузивни. Макар тези
решения към настоящия момент да нямат задължителен характер за съдилищата от
по-ниско ниво, то промяната в тълкуването е драстична и следва да се има
предвид.
В
решение № 323 от 18.01. 2018 г., по гр.д. № 5291/2016 г. на ІV г.о. на ВКС, съдът
е приел, че с оглед изключителния санкционен характер на производството по
отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и ограниченията на
правото на собственост, които се търпят, сроковете по извършване на
предварителната проверка и тези за вземане на решение дали производството да
продължи в съдебна фаза, са преклузивни.
В
ЗОПДНПИ се уреждат органите за установяване на незаконно придобито имущество -
Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество и нейните териториални
звена –Дирекции и са посочени правомощията им, както и са регламентирани трите
основни етапа на развитие на законовата процедура и тяхната продължителност.
Производството и по двата закона е единно, но осъществяващо се в относително
самостоятелно обособени фази, както следва: 1./ провеждане на предварителна
проверка; 2./ внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещ иск и действия
след налагане на обезпечителните мерки и 3./ съдебно производство за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобитото имущество. Регламентация на
началото, края и продължителността на отделните фази е дадена с особените
процесуални разпоредби.
Проверката
по чл. 21
- 36 ЗОПДНПИ
/отм./ предхожда производството за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, чието начало се поставя с налагане на
обезпечителни мерки от съда. Извършва се от органите на Комисията по чл. 13, ал. 1
ЗОПДНПИ /отм./. Предмет на проверката е изясняване на произхода,
начина на придобиване и преобразуването на имуществото на проверяваното лице за
определен от закона срок /чл. 28, във връзка с чл. 27, ал. 3
ЗОПДНПИ/отм./. Проверката започва с акт на директора на съответната
териториална дирекция въз основа на възникнало законово основание за
провеждането й. За начална дата на проверката по правилата на чл. 25, ал. 1
от ЗОПДНПИ/отм./, във връзка с чл. 25, ал. 1
от АПК, чл. 6, ал.1
и чл. 125, ал.1
от ГПК, следва да се счете датата на постъпване на уведомлението от
сезиращия орган - съответния прокурор - 25.02.2016 г. /л.97 т.І/. Проверката
продължава до една година, като този срок може да бъде удължен само по
изключение и еднократно с не повече от шест месеца-така чл. 27, ал.1
и ал.2 от
ЗОПДНПИ. Законът е установил по императивен начин максималната
продължителност на срока за проверка – до една година /чл. 27, ал.1 /, т.е. тя
може да приключи и преди това. В разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ изрично е посочено,че Комисията следва да
приеме решение за удължаване срока на проверката по чл. 27 от
ЗОПДНПИ /отм./, т.е. не е допустимо проверката да продължава
фактически и след изтичане на едногодишния срок, а еднократното постановяване
на решение по чл. 11, т. 2 за удължаване срока на проверката е условие за
допустимостта й и след изтичане на едногодишния срок. Крайният резултат от
проверката дава основание на Комисията да вземе решение дали да внесе в съда
искане за обезпечение на бъдещия иск за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, когато са събрани достатъчно данни, обосноваващи
предположението, че е налице незаконно придобито имущество, или да откаже
образуването на производство и прекрати проверката, когато такива данни няма /чл. 37, ал. 1
и 5 от ЗОПДНПИ/отм./.
Когато
намери, че от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи
обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, Комисията взема
решение и съответно - внася в съда искане за обезпечаване на бъдещия иск. С
налагането на обезпечителните мерки започва производството по отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество. От този момент проверяваните
лица, съответно разполагат с възможността да се запознаят със събраните
доказателства, да правят възражения и да представят насрещни доказателства, да
ползват адвокатска защита /чл. 60, ал. 1,
ал.2
и ал.4 от
ЗОПДНПИ/. Продължителността
на този етап на процедурата не може да е повече от три месеца –така чл. 74, ал. 1
от ЗОПДНПИ. Съдът отменя обезпечителните мерки, ако служебно или по
искане на заинтересованите лица установи, че искът е предявен след изтичането
на тримесечен срок от налагането им –така чл. 74, ал. 4
от ЗОПДНПИ /отм./.
Решенията
си по чл. 11, т.1-4 от ЗОПДНПИ
/отм./ за удължаване на срока за проверката, прекратяване на проверката, отказ
за образуване на производство, респ.образуване на производство по ЗОПДНПИ
/отм./, което включва внасяне в съда на искане за налагане на обезпечителни
мерки и на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество, Комисията постановява въз основа на мотивиран доклад на директора на
съответната териториална дирекция –чл. 27, ал. 4,
37,
ал. 1,
чл. 61, ал.1
от ЗОПДНПИ /отм./. Срокът за изготвяне на докладите е едномесечен –
съответно по чл. 27, ал. 4
от ЗОПДНПИ /отм./, считано от приключване на проверката, респ. по чл. 61, ал. 1
от ЗОПДНПИ/отм./, след обсъждане на възраженията на проверяваното
лице и събиране на посочените от него доказателства. Едномесечен е срокът за
приемане на решение от Комисията, считано от внасяне на доклада - чл. 61, ал. 2
от ЗОПДНПИ/отм./. Обстоятелството, че не е посочен срок за приемане
на решение от Комисията в случаите на депозиран доклад по чл. 27, ал. 4
от ЗОПДНПИ/отм./, не означава, че законът допуска да бъде отлагано
неограничено във времето произнасянето на органа. Граматическото и логическото
тълкуване на разпоредбата сочи, че законодателят свързва началото на срока с
фактическото приключване на конкретната проверка /което може да настъпи и преди
изтичане на сроковете по чл. 27, ал. 1
и 2 от ЗОПДНПИ/.
В случай, че законодателят е целял сроковете за произнасянето на органа да не
са част от общата продължителност на съответната фаза, то би посочил, че
органът следва да се произнесе в едномесечен срок от изтичането на сроковете по
чл. 27, ал. 1
и ал. 2 от
ЗОПДНПИ /отм./. Този извод, безспорно следва и при сравнение със сроковете,
установени в разпоредбите на чл. 57, ал. 4,
чл. 60, ал.2
и чл. 61, ал.1
и 2 от ЗОПДНПИ
/отм./за всички страни / проверяваното лице и органите/ в подготвителната фаза
след налагане на обезпечителните мерки.
Аналогични
са разпоредбите и в предшестващия закон – ЗОПДИППД. Именно по тази причина и
настоящият състав на съда възприема изложеното в мотивите на цитираното решение
на ВКС като приложими и по отношение на ЗОПДНПИ /отм./:
Максималната
продължителност на двете фази: 1./ провеждане на предварителна проверка и
2./действия след налагане на обезпечителните мерки и до образуване на съдебно
производство, е уредена с императивни правни норми и е съответно до една година
/една година и шест месеца/. Касае се до срокове, които по правната си природа
са преклузивни, тъй като не е допустимо да се извършват действия след
изтичането им.
Относимите
факти по делото във връзка с това тълкуване.
Производството
по Решение № 520 от 21.11.2017 г. на КОНПИ е образувано въз основа на постъпило в ТД - Велико Търново
уведомление от Окръжна прокуратура - Габрово, на основание чл. 25, ал. 1 от
ЗОПДНПИ /отм./ за привличане в качеството на обвиняем по досъдебно производство
№ 710/2013 г. по описа на ГОП на първия ответник за престъпление по чл. 252 ,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Уведомлението е заведено на дата 25.02.2016 г. Проверката
е започнала на 07.03.2016 г., като това е удостоверено с протокол /л.103, т.І/.
По делото не са представени каквито и да било доказателства за законно удължаване
на срока на проверката след изтичането на едногодишния срок на 07.03.2017 г. Решението
за образуване на настоящото производство е с дата 21.11.2017 г., като същото е
взето след изтичане на преклузивния срок, уреден в чл. 27, ал. 2 ЗОПДИНПИ
/отм./. Този срок е изтекъл на 07.09.2017 г. и решението е постановено след
него. Няма приложен и доклад по чл. 37 от закона, на базата на който следва да
се приеме решение дали производството следва да продължи в съдебна фаза, с
налагане на обезпечителни мерки.
Проверката
по чл. 21, ал. 2 продължава до една година,
като Комисията може еднократно да удължи
срока по чл. 27, ал. 1 с още шест месеца. В случая фазата на предварителната
проверка е продължила повече от една година без да има надлежно удължаване.
Съобразно цитираното по-горе тълкуване, че този срок е преклузивен,
извършването на всякакви действия по исковата молба е недопустимо.
Предвид
на това съдът намира, че производството по делото е образувано по недопустима
искова молба и следва да се прекрати.
На
ответниците следва да бъдат присъдени разноските за един адвокат и тези за
събиране на доказателства.
По
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба
на КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО
ИМУЩЕСТВО, представлявана от председателя й Пламен Димитров с адрес за
призоваване гр. Велико Търново, пл. "Център 2", сградата на областен
управител, ет. 2, ст. 211а против Д.Х.Х.,
с постоянен адрес ***; Х.П.Х. и С.Р.Х. с
постоянен адрес *** и настоящ адрес *** и "Д. - ДХ" ЕООД, със
седалище и адрес на управление в ***, с
правно основание чл. 74, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ във вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество, като недопустима и прекратява производството по делото.
ОСЪЖДА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
КОРУПЦИЯТА И ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, представлявана от
председателя й П.Д. с адрес за призоваване гр. Велико Търново, пл. "Център
2", сградата на областен управител, ет. 2, ст. 211а да заплати на Д.Х.Х., с постоянен адрес *** сумата
от 5 000,00 лв. /пет хиляди лева/, направени по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред
Апелативен съд гр. Велико Търново.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: