№ 19584
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Р. П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110119686 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 – 329 от ГПК.
В исковата молба, подадена на 12.04.2023г., ищецът С. Н. Я. твърди, че с ответника –
А. Х. А. сключили граждански брак на 05.01.2022г. във Великобритания след връзка,
продължила две години преди това. По времена на тази връзка имат и родено общо
малолетно дете Найла А. Х., родена на 05.03.2021г. С ответника разделяли времето между
България и Великобритания - Уелс, където ответникът имал собствен бизнес. Понякога
оставал и за по по-дълго време в страната. Бракът бил сключен по време на престой на
ищцата във Великобритания в гр. Бриджент по настояване на ответника. Ищцата не била
съгласна с този брак, защото имали сериозни неразбории и проблеми още преди неговото
сключване. Основен проблем между тях било разбирането на ответника, че жената трябва да
се подчинява безпрекословно на мъжа си, докато ищцата била образована, реализирана в
своята професия и не искала да живее по неговите правила на подчинение. Друг проблем
между страните бил липсата на консенсус къде да живеят съпрузите. Ищцата желаела да
остане в страната, където да отглежда спокойно детето си, а ответникът настоявал да бъдат
при него в Уелс. Отначало ответникът се съгласил съпругата и детето да останат в страната,
но и двата пъти, при които ходили в Уелс започнал да я притиска да подпише документи за
получаване на поданство там, за да я подчини напълно. Докато била там ответникът
контролирал връзката й със семейството в България, не й давал да се обажда и да споделя
въпроси от живота им там. Страните опитали да живеят кратко заедно в гр. варна през
2022г., но след заминаването на ответника за Уелс пред месец септември 2022г. ищцата се
прибрала в гр. София в дома на своята майка, където живее и в момента с малолетното им
дете. След като по делото за родителските права получила право да ги упражнява,
ответникът започвал да я заплашва, че е го отведе със себе си, а срещу нея ще образува дело
за отвличане. Ищцата в момента живеел в непрестанен страх, поради непредвидимостта на
поведението на ответника. По изложението съображения моли за прекратяване на брака
между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на
ответника. Претендира разноски.
1
Ответникът А. Х. А. в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор, и не е взел
становище по иска. Редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за установено
следното:
Страните С. Н. Я. и А. Х. А. и са сключили граждански брак на 05.01.2022г. във
Великобритания. Това обстоятелство се установява от представения по делото Акт за
граждански брак № 0002/03.04.2023г., издадена от Община Ветрино, област Варна.
По делото са събрани и гласни доказателства. За отношенията на страните е
разпитана майката на ищцата Гюлюмсер Я., чийто показания съдът кредитира в частта, в
които пресъздава лични впечатления. Същата разказа, че страните не живеели заедно повече
от година. Когато идвал преди ответникът бил много избухлив, заповядвал, карал се дори
когато детето плачело. Свидетелката е била очевидец на посягане от страна на ответника
срещу нейната дъщеря, изразяващи се в бутане, щипене, психически нападки. Според
свидетелката ищцата не могла да се приспособи към живота в Англия, не знаела езика, не си
намерила работа, а тук имала собствен салон, била маникюристка.
Свидетелката Катя Кутина, позната на семейството на ищцата разказва, че ги познава
от много години. Знае, че не живеят заедно повече от една година. Отношенията им се
влошили когато ищцата отишла в Англия, от там се върнала много разстроена. Знае за
заплахи от страна на съпруга да й вземе детето. Според свидетелката ищцата не е могла да
се приспособи към живота в Англия, не е знаела език, не е работила. Знаела, че там
ответникът й ограничавал контактите с близките.
Съдът не кредитира показанията на двете свидетелки в частта, в която пресъздава
чужди възприятия и впечатления /преразказ на поведението на ответника в Англия,
споделено от ищцата/, както и в частта, в която пресъздава свои догадки и предположения.
Съдът кредитира показанията на двете свидетелки в останалата част, в която пресъздават
собствените си впечатления и не пресъздават споделено й от страна по делото, респ. не
прави заключение въз основа на станали им известни факти и обстоятелства.
При така събраните по делото доказателства съдът достигна до следния правен извод.
Предявеният иск от съпругата С. Я. за развод поради настъпило дълбоко и
непоравимо разстройство на брака е доказан по своето основание. Фактическата раздяла на
съпрузите е настъпила през месец септември 2022г., когато ответникът е заминал за Уелс,
където развива собствен бизнес , без те да поддържат контакти като съпрузи през този доста
дълъг период от време, е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо семейната
общност. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и
добрите нрави духовно съдържание, лишена е от взаимната привързаност между съпрузите,
от уважение, доверие, готовност за взаимопомощ и разбирателство. Между тях липсват
съпружески чувства, емоционална, духовна и физическа близост и всеки от съпрузите води
свой самостоятелен живот. Като останала да съществува само формално между съпрузите,
брачната връзка се явява напълно безполезна за страните по нея, лишена е от социалната си
функция. Вярно е, че фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на
брака (ППВС №10/1971 г., т.3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите
води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящият случай освен
голямата давност на фактическата раздяла и прекъсването на всякакви контакти между тях,
довели до отчуждение на съпрузите един от друг, като помежду им трайно са се настанили
липсата на обич и взаимно уважение, в съвкупност дава основание да се направи извода, че
бракът между страните е дълбоко и непоправим разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 СК.
Това трайно настъпило фактическо състояние следва да намери и своята юридическа
санкция с постановяване на решение за развод на страните.
Съгласно чл.49, ал.3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. С оглед
искането на ищеца в тази насока, заявено в исковата молба и поддържано в съдебно
заседание, съдът следва да се произнесе и относно вината за разстройството на брака,
2
въпрос, който не представлява самостоятелна искова претенция и не е обвързан с преклузия.
Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът приема, че основната
причина за установеното по-горе състояние на брачната връзка се корени в поведението и на
двете страни. От събраните по делото доказателства не се установи безспорно, че
поведението на ответника е в разрез с установените правила за взаимност и уважение, което
си дължат съпрузите по време на брака. Желанието на ответника семейството да живее
заедно и настояването му съпругата и детето му да са при него в Уелс не е укоримо.
Установи се обаче влошаване на отношенията между тях, загубата на доверие и уважение,
наличие на скандали, което си дължало на поведението и на двамата съпрузи. Установи се
по делото, че ищцата, която твърди, че има професия, която може да упражнява и в Уелс, не
е положила нужните усилия за да научи езика, да се адаптира ида създаде на детето им
нужната семейна атмосфера. От показанията на двете свидетелки се установи, че основен
проблем между страните било нежеланието но ищцата да живее заедно със съпруга си в
Уелс, където трудно се адаптирала, но това обстоятелство й е било известно преди
сключване на брака и тя не е положила необходимите усилия за това. Това именно, според
настоящия съдебен състав, с оглед оскъдните данни по делото за брачните отношения между
страните, е довело и до последвалата фактическа раздяла. От друга страна, по делото не се
установи поведение, на който и да е от съпрузите след фактическата им радяла, насочено
към запазването на брачната връзка и преодоляването на различията между тях, точно
обратното - демонстрирал нежелание и неумение да прави компромиси в поведението си.
Предвид изложеното следва да се приеме, че в случая са налице обстоятелства, обуславящи
взаимна вина за дълбокото и непоправимо разстройство, а и по делото не се събраха
достатъчно доказателства само един от съпрузите да е допринесъл за разстройството на
брачната връзка. По изложените съображения развод следва да се допусне при вина и на
двамата съпрузи.
Страните нямат родени по време на брака деца, които да не са навършили
пълнолетие, не претендират издръжка, нито ползване на семейното жилище, поради което
и съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.
По разноските:
С оглед изхода на делото относно вината на основание чл. 329, ал. 1, изр. ІІ ГПК
разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила, поради което и
искането на ищеца за присъждане на разноски, следва да бъде оставено без уважение.
Държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50.00 лева, следва
да се възложи на двете страни поравно.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 05.01.2022г. във Великобритания
между С. Н. Я., ЕГН ********** и А. Х. А., ЕГН ********** за което обстоятелство е
съставен Акт за граждански брак № 0002/03.04.2023 г. на Община Ветрино, област Варна,
като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ОБЩА ВИНА , на основание чл.
44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.1 и ал. 3 от СК.
ОСЪЖДА С. Н. Я., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Люлин, бл. 367, ет. 8,
ап. 103 да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева –
държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА А. Х. А., ЕГН **********, с адрес с. Белоградец, Община Ветрино,
област Варна, ул. „Божур“ № 12, да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 25.00
(двадесет и пет) лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата С. Н. Я., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ж.к. Люлин, бл. 367, ет. 8, ап. 103 за присъждане на разноски по делото като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4