Присъда по дело №8072/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 211
Дата: 30 декември 2020 г. (в сила от 26 юли 2021 г.)
Съдия: Силвия Лъчезарова Алексиева
Дело: 20205330208072
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 211
гр. Пловдив , 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
Секретар:Жулиета П. Колева
Прокурор:Бойка Ангелова Лулчева (РП-

Пловдив)
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Наказателно дело от
общ характер № 20205330208072 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Г. Г. - роден на **.**.**** г. в ***, живущ
в ****, б., б. г., женен, осъждан, със средно образование, безработен, ЕГН:
********** за ВИНОВЕН в това, че на 27.12.2020г. в гр. Пловдив, при
управление на МПС – лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“ с номер
на рама ***, си е служил с табели с регистрационен номер **, издадени за
друго МПС -лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с номер на рама
**** – престъпление по чл. 345, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което на основание
чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. чл. 58а, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК му ОПРЕДЕЛЯ
наказание и го ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Г. Г. /със снета по делото самоличност/ за
ВИНОВЕН в това, че на 27.12.2020г. в гр. Пловдив, е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“ с номер
на рама ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а
именно 1,46 на хиляда, установено по надлежния ред – чрез Протокол за
1
химическа експертиза № 779/29.12.2020г. на СХЛ при „УМБАЛ-Пловдив“
АД, след като е осъден с влязла в сила присъда - № 124/20.10.2008г. на РС
Девин по НОХД № 168/2008г., влязла в сила на 28.10.2008г. за деяние по чл.
343б, ал. 1 от НК - престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, поради което и на
основание чл. 373, ал. 2 вр. с чл. 58а, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК му ОПРЕДЕЛЯ
наказание и го ОСЪЖДА на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на И. Г. Г. /със снета по делото самоличност/
на основание чл. 343г вр. с чл. 343б, ал. 2 вр. чл. 54 вр. 37, ал. 1, т. 7 от НК
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ
ЕДНА ГОДИНА.
ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на подсъдимия И. Г. Г. на основание чл. 23, ал.
1 от НК едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 23, ал. 2 от НК към така
определеното на И. Г. Г. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 23, ал. 3 от НК към така
определеното общо най-тежко наказание на подсъдимия И. Г. Г.
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и наказанието ГЛОБА в размер на 500 лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС така
определеното на подсъдимия И. Г. Г. едно общо най-тежко наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА да се изтърпи при
първоначален ОБЩ режим.
ПРИСПАДА на основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 от НК от изтърпяване на
наказанието ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през
което подсъдимият И. Г. Г. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК считано
от 27.12.2020 г. като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от
свобода.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 4 от НК към наказанието на
2
подсъдимия И. Г. Г. ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от ЕДНА ГОДИНА времето, през което свидетелството му за
управление на МПС е било отнето по административен ред, считано от
27.12.2020 г.
ОСЪЖДА И. Г. Г. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати по
сметка на ОДМВР - Пловдив, сумата от 120 лева, направени в хода на
досъдебното производство разноски по делото.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства - 2 броя регистрационни
табели с рег. № **, да останат на съхранение при домакина на 03 РУ при
ОДМВР – Пловдив до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт,
след което да се предадат на правоимащото лице.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 211
ОТ 30.12.2020 г.

ПО НОХД № 8072/2020 г.
НА ПЛОВДИВДСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НО, ІІI СЪСТАВ

Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл за разглеждане
обвинителен акт по досъдебно производство № 725/2020 г. по описа на 03 РУП при ОД
на МВР Пловдив и пр.пр. № 11676/2020 г. по описа на РП Пловдив срещу И. Г. Г., за
това че на 27.12.2020 г. в гр. Пловдив, при управление на МПС – лек автомобил марка
„Нисан“, модел „Алмера“ с номер на рама *****, си е служил с табели с
регистрационен номер ******, издадени за друго МПС -лек автомобил марка „Опел“,
модел „Корса“ с номер на рама ****. - престъпление по чл. 345 ал. 1 пр. 1 от НК
и затова че на 27.12.2020г. в гр. Пловдив, е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“ с номер на рама *****, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,46 на хиляда,
установено по надлежния ред – чрез Протокол за химическа експертиза №
779/29.12.2020г. на СХЛ при „УМБАЛ-Пловдив“ АД, след като е осъден с влязла в
сила присъда - № 124/20.10.2008г. на РС Девин по НОХД № 168/2008г., влязла в сила
на 28.10.2008г. за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК - престъпление по чл. 343б, ал. 2 от
НК
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното
съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената
част на обвинителния акт, изразява съжаление за стореното и признава, че е знаел че не
трябва да кара пил, но счел че му се налага.
В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа
повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да бъде определено наказание при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Защитникът на подсъдимия пледира най-вече по вида и размера на наказанието,
което следва да се определени на подсъдимия. Поддържа, че спрямо него е налице
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, като ги изброява. Във връзка
с това пледира да му бъде определено и наложено наказание под определения в закона
минимум и да се наложи условно осъждане.
Подсъдимият в правото си на лична защита поддържа становището на
защитника си. С последната си дума моли за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

И. Г. Г., ЕГН **********, е роден на *** в **** живущ в ***** б., б. г., женен,
осъждан, със средно образование, безработен.
1
С Присъда № 124/20.10.2008 г. по НОХД № 168/2008 г. на Районен съд гр.
Девин, в сила от 28.10.2008 г. обв. Г. бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му било наложено наказание „пробация“
със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 1 година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1
година и поправителен труд чрез удръжки от трудовото възнаграждение в размер на 10
% за срок от 6 месеца, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
година.
Обвиняемият И. Г. Г. бил правоспособен водач на моторно превозно средство, с
категории: „А“, „В“, „С“, „DE“, „М“, „CE“, „D“, „АМ“ и „TKT“.
На 27.12.2020г. обв. И. Г. употребил алкохол и въпреки това обстоятелство,
около 20,00 часа се качил в лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“ с номер на
рама *****, който автомобил бил собственост на неговата съпруга – свид. С. П. Г.а,
като преди това поставил на мястото на регистрационните табели на автомобила
регистрационни табели с регистрационен номер ******, издадени за друго моторно
превозно средство, а именно: за лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с номер
на рама ****, привел автомобила в движение и управлявал същия в гр. Пловдив, по
бул. „Северен“, в посока север - юг. При навлизане в кръговото кръстовище на бул.
„Северен“ в гр. Пловдив, с бул. „България“, на 27.12.2020г. около 20,10 часа, обв. Г. не
пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.
№ ****, управляван от свид. Б. Т., който се движил по бул. „България“ в посока изток –
запад и навлязъл в кръстовището, като автомобилът, управляван от обвиняемия Г.
ударил автомобилът, управляван от свид. Т.. За възникналото пътно-транспортно
произшествие бил подаден сигнал до ЕЕН 112. На място бил изпратен екип на Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив в състав свидетелите П. П. и Т. Т. – младши
автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив. Свид. П. и свид.
Т. се легитимирали и поискали от водачите на двата автомобила, участвали в пътно-
транспортното произшествие, да представят личните си документи и документите на
управляваните от тях превозни средства. Полицейските служители установили
самоличността на водача на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“ с номер на
рама *****, а именно: подс. И. Г. Г.. Свидетелите П. и Т. извършили проверка за
наличие на алкохол в издишания въздух на водачите Т. и Г.. На подс. Г. била
извършена проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARNА
0177, който отчел положителен резултат – 1,53 промила. Показанията от уреда при
проверката на свид. Т. бил отрицателен. За установеното нарушение бил съставен
АУАН бл. № 909162. Бил издаден талон за медицинско изследване № 091864, който
бил връчен на подсъдимия. От проверяващите полицейски служители било установено
също така, че поставените върху управлявания от подс. Г. лек автомобил марка
„Нисан“, модел „Алмера“ с номер на рама ***** регистрационни табели с
регистрационен номер ****** били издадени за друго моторно превозно средство, а
именно: за лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с номер на рама ****. За
автомобила марка „Нисан“, модел „Алмера“ с номер на рама ***** били издадени
регистрационни табели с рег. № *****. За това нарушение на ЗДвП на подсъдимия бил
съставен АУАН бл. № 909163. За настъпилото пътно – транспортно произшествие бил
съставен АУАН бл. № 909184, както и Протокол за ПТП № 1757481/27.12.2020г. Подс.
Г. дал кръвна проба за изготвяне на химическа експертиза в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД
гр. Пловдив като химическата експертиза установила съдържание на алкохол в кръвта
на подс. И. Г. от 1,46 промила.
Със заповед за задържане на лице с рег. № 456/27.12.2020г. на основание чл. 72,
2
ал. 1 от ЗМВР, обв. Г. бил задържан за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане на 03 РУ на МВР гр. Пловдив.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията на
подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от събраните на досъдебна
фаза доказателствени материали, а именно, частичните обяснения на подсъдимия,
показанията на свидетелите Борислав И.ов Т., П. И.ов П., Т. П. Т., С. П. Г.а, както и от
приложените по досъдебното производство писмени доказателства – протокол за оглед
на местопроизшествие, копие на предварителен договор за продажба на МПС от
20.04.2015 г. и на договор за покупка –продажба на МПС, акт за установяване на
административно нарушение № 909162/27.12.2020г., Талон за медицинско изследване
№ 091864, копие на шофьорска книжка и контролен талон към нея на И. Г. Г., акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ 909184 /27.12.2020 и АУАН №
909163/27.12.2020 г., протокол за ПТП № 1757481 от 27.12.2020 г., справка за
преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, справки за
регистрация на автомобили Нисан Алмера и Опел Корса, справка за нарушител/водач,
справка съдимост, криминалистична справка и характеристична и др.
Съдът напълно кредитира обясненията на подсъдимия като добросъвестно
изложени, които допълват и подкрепят направеното признание. Отчитайки двойната
природата на обясненията на подсъдимото лице съдът прецени, че същите нямат за цел
единствено защитна версия, а подсъдимият чистосърдечно признава вината си и
изяснява с какви мотиви е сторил деянието. Същият заявява, че е осъзнавал че не
трябва да шофира след употребата на алкохол, но е взел решение да го направи
въпреки това.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не
констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства. В този
смисъл признанията му се допълват по показанията на всички свидетели, свид. Т.
лично е възприел подсъдимия, да управлява автомобила. На свид. Г.а изрично е
разяснено правото да откаже да дава показания, но същата не се е възползвала от него и
е пожелала доброволно да ги депозира. Събраните гласни доказателства се
потвърждават и от писмените доказателства – химическа експертиза, констативен
протокол за ПТП, справка за регистрация на автомобил и др.
Предвид това и доколкото делото е протекло по реда на съкратено съдебно
следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обвинителния
акт, който съдържа описание на всички съставомерни признаци на повдигнатото
обвинение, и съдът е направил преценка, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните доказателства и намира, че в случая е безпредметно детайлното
им анализиране, доколкото по делото липсва спор както по фактите, така и по правото.
Въпреки това следва да се отбележи, че не се откриха данни, които да опровергават
доказателствената стойност на събраните доказателства, като в тяхната съвкупност и
поотделно установяват по непротиворечив начин фактическата обстановка по спора.
С оглед на това съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице.
От правна страна:
3
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна страна,
че И. Г. Г. е осъществил престъпление по чл. 345 ал. 1 пр. 1 от НК, като си е служил с
табели с регистрационен номер ***********, издадени за друго МПС -лек автомобил
марка „Опел“, модел „Корса“ с номер на рама ****, а не за това, което подсъдимият е
управлявал, а именно лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“ с номер на рама
*****. Престъплението е извършено в гр. Пловдив на 27.12.2020 г.
От обективна страна подсъдимият е годен субект на престъплението и безспорно
установени се явяват всички елементи от субективната и обективната страна на състава
по чл. 345 ал. 1 от НК, както и неговото авторство. Установява се управление на
автомобила Нисан Алмера с горепосочения номер на рама, от прекия свидетел
очевидец. Управлението на МПС се явява фактическият елемент на ползването на
регистрационните табели, тъй като същите са били поставени на автомобила и са
изпълнявали функцията по идентификация на превозното средство.
Безспорно е установен по делото и субективният елемент на престъплението,
доколкото и двата автомобила и Нисан Алмера и Опел Корса са били познати на
подсъдимия и същият е бил наясно, че регистрационните табели са издадени за друго
МПС, а не за управляваното от него. Липсвало е каквото и да е правно-легитимно
основание да бъдат свалени регистрационните табели от единия автомобил и да бъдат
поставени на другия. Деянието е съставомерно и не се разкрива по-ниска степен на
обществена опасност. Напротив същата е доста висока, тъй като деянието е извършено
ведно с друго престъпление, което е резултирало в пътно транспортно произшествие и
то от лице със сравнително висока обществена опасност. Съдът, счита че следва да се
отбележи, че именно поради разкритата висока степен на обществена опасност в
случая не се касае за административно нарушение, а за извършено престъпление.
Безспорно се установява, че на 27.12.2020 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“ с номер на рама
*****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,46 на
хиляда, установено по надлежния ред – чрез Протокол за химическа експертиза №
779/29.12.2020г. на СХЛ при „УМБАЛ-Пловдив“ АД, след като е осъден с влязла в
сила присъда - № 124/20.10.2008г. на РС Девин по НОХД № 168/2008г., влязла в сила
на 28.10.2008г. за престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК.
Налице са всички елементи на фактическия състав на престъплението по 343б,
ал.2 НК. Същото е формално престъпление, като за съставомерността му от обективна
страна не се изисква настъпването на друг противоправен резултат, освен
управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда след като
деецът е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал.1 НК, въпреки ч(е
има данни такъв да е настъпил, а именно ПТП. Установената концентрация в кръвта на
подсъдимия - 1,46 промила покрива изискването на нормата. Концентрацията е
установена по надлежния начин. Спазени са разпоредбите на НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Издаден е талон за медицинско
изследване, в указания от наредбата срок е взета кръвна проба и е изготвен Протокол
за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина
№ 779/29.12.20 г., която е отчела съставомерната концентрация на алкохол в кръвта от
1,46 на хиляда.
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вината. Деецът е осъзнавал,
че сяда зад волана на автомобила след употребата на алкохол както и че е бил осъден с
влязла в сила присъда за същото такова деяние.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че въпреки че е изтекъл значителен
4
срок от осъждането, а именно присъдата на подсъдимия чиито съставомерни
последици са важими за настоящата производство е влязла в сила през 2008 г., то за
деецът не е настъпила реабилитация поради следните причини. Същият се е
реабилитирал по право на основание чл. 86, ал.1, т. 1 от НК на 07.08.2002 г. по
осъждането му с влязла в сила присъда на 10.06.1999 г. по НОХД 146/1998 г. по описа
на Смолянски Окръжен съд. Това препятства приложението на института на
реабилитацията по право за всяко едно следващо осъждане на лицето съгласно чл. 86,
ал. 2 от НК.
След като има законова пречка за приложение на реабилитация по право, пред
осъжданото лице е налице възможност за реабилитация по чл. 88а от НК. Видно от
справката съдимост подс. Г. е многократно осъждан, а именно 6 осъждания, което
предпоставя приложението на ал. 4 на чл. 88а от НК, а именно реабилитацията по
осъжданията, за които деецът не е реабилитиран да настъпят след изтичането на
предвидените срокове по всички осъждания. Т.е. реабилитацията не може да настъпи
за осъжданията поетапно, а следва да са изтекли сроковете за всяко едно от тях.
В този смисъл видно от справката съдимост И. Г. Г. е осъден с влязло в сила на
27.02.2013 г. определение за одобряване на споразумение за същото като процесното
деяние, а именно такова по чл. 343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК по НОХД 44/2013 по описа
на РС Девин, като му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено за срок от три години, както и глоба в размер на 100 лв.
Доколкото следва да се изчисляват сроковете за настъпване на реабилитация по по-
тежкото наказание, съдът е намерил за безпредметно да събира доказателства за
изпълнение на наказанието глоба.
Съгласно чл. 88а, ал.3 вр. с чл. 82, ал.1, т. 4 от НК от влизане в сила на
присъдата следва да е изтекъл три годишния изпитателен срок, след което да е изтекъл
срок от 5 години или общо 8 години. Към момента на деянието този срок не е изтекъл,
поради което лицето не е реабилитирано по чл. 88а от НК за никое от шестте си
осъждания след 2004 г.
Тъй като се установява абсолютна пречка за настъпването на реабилитация към
момента на деянието съдът намира за безпредметно да обсъжда и последното осъждане
от 2016 г.
В тази връзка съставомерно за процесното деяние се явява осъждането на лицето
с влязла в сила на 28.10.2008г. присъда № 124/20.10.2008г. на РС Девин по НОХД №
168/2008г., тъй като лицето не е реабилитирано по него макар и същото да датира от
2008 г.
Извършеното от подсъдимия деяние не представлява малозначителен случай по
смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК, поради няколко причини: Първата е наличие на няколко
осъждания за употреба на алкохол, настъпило пътно транспортно произшествие,
множество на престъпленията и значително обремененото съдебно минало на дееца.

По вида и размера на наказанието:

При индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия съдът взе
предвид, че производството по делото се е развило и приключило по реда на
съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, поради което приложи
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК.
За престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия се
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лв.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства относими към това
5
деяние съдът намери, че по отношение на подсъдимия Г. следва да се избере по-
тежката от двете алтернативно предвидени наказания, а именно лишаването от
свобода. По отношение на размера му съдът счита, че чл. 55 от НК е неприложим, тъй
като няма как и най-лекото предвидено наказание да се окаже несъразмерно тежко
предвид предвидената в чл. 345, ал.1 НК санкция – глоба, поради, което е
безпредметно обсъждането на приложение на чл. 55 от НК, поради което наказанието е
определено по реда на чл. 54 от НК на минимума.
Съдът отчете, че е взел предвид сравнително високата степен на обществена
опасност при анализа дали деянието е престъпление или административно нарушение,
като не следва да се пренебрегват и фактите че деянието е извършено в реална
съвкупност с другото процесно престъпление, т.е касае се за множество престъпления.
Като се взе предвид и имущественото състояние на дееца, а именно глава на
семейство, който е безработен в момента, както и сравнително високата му лична
обществена опасност мотивират съда да избере по-тежката от двете алтернативи като
по-подходяща за наказание по това престъпление. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете фактът, че лицето искрено се разкайва за деянията си и в
тази връзка определи наказание за това престъпление от избраната алтернатива по-
близо към минимума, а именно четири месеца и половина лишаване от свобода. Така
определеното наказание следва на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да се редуцира с 1/3,
поради което съдът му наложи наказание от 3 месеца лишаване от свобода.
За деянието по чл. 343б , ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, е предвидено наказание
Лишаване от свобода за срок от една до 5 години, както и глоба от 500 до 1500 лв.
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства искреното разкаяние на
подсъдимия, и семейното му положение. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
отчете множеството на извършените престъпления, а именно две, съдебното минало
извън съставомерното осъждане, както и упоритостта, с която подсъдимият
продължава да осъществява деяния свързани с управление на автомобил след
употребата на алкохол, въпреки упражнената спрямо него наказателна репресия. На
следващо място като отегчаващо вината обстоятелства следва да се има предвид и
високата концентрация на алкохол в кръвта надвишаваща близо три пъти граничната
такава.
Съдът не споделя аргументите на защитника че следва да се определи наказание
от шест месеца при предвиден в закона минимум от една година, тъй като
единствената възможност за това е приложение на чл. 55 от НК. В настоящото не се
установиха множество на брой смекчаващи вината обстоятелства, още по-малко се
установи едно изключително. Не се споделя от настоящия състав на съда аргументът
на защитата, че процесуалното поведение на подсъдимия следва да се възприеме като
изключително смекчаващо вината обстоятелство. Признанието на факти от дееца не е
допринесло изключително за разкрИ.е на обективната истина, доколкото такова е
естеството на извършеното деяние. От друга страна признанията му са отчетени по
силата на закона при императивното задължение на съда при протичане на процеса по
реда на съкратеното съдебно следствие да приложи по-благоприятната за дееца
хипотеза от чл. 58а и чл. 55 от НК. Тази бонификация на подсъдимия е определена в
закона имено заради значителната процесуална икономия от събирането на
доказателства базирана на признанието от страна на подсъдимия.
Въпреки че формално, превес имат като брой отегчаващите вината
обстоятелства съдът не следва да се води от това, тъй като същите не могат да се
измерват в абсолютни стойности. При ценене на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства по отношение и на подсъдимия настоящият състав споделя трайната
6
практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен
формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически
констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена
опасност на деянието и дееца. Съдът придава значителна тежест на изразеното
съжаление за стореното от подсъдимия и намира за искрено желанието на подсъдимия
да се поправи. Поради горните съображения съдът намира, че следва да се наложи
наказание на подсъдимия лишаване от свобода ориентирано към минимума, а именно
година и три месеца лишаване от свобода. След приложението на задължителната
редукция по чл. 58а от НК то наказанието Лишаване от свобода е определено и
наложено в размер на десет месеца.
Ограничаването на свободата на подсъдимия чрез налагане на наказание
„лишаване от свобода”, което безспорно в най-голяма степен препятства и
възможността на осъденото лице да извърши друго престъпление, в конкретния случай
би се явило съразмерно и съобразено с целите на индивидуалната превенция. С него
биха се постигнали и целите на генералната превенция. Въпреки това съд на
становище, че по-тежко по размер наказание „лишаване от свобода“ е несъвместимо с
личностните характеристики на подсъдимия и деянието му и би надхвърлило целите на
наказанието по чл. 36 от НК.
Затова наказанието се определи на 15 месеца лишаване от свобода, което след
прилагане на чл. 58а, ал. 1 от НК следва да се намали с една трета. Така наказанието,
което се налага е 10 месеца. Съдът намира, че това именно наказание няма да засегне
правата на подсъдимия, като то съответства на степента на обществена опасност на
престъплението и дееца и размера на предмета на престъпното посегателство.
По отношение на кумулативно предвидената санкция глоба в състава на чл.
343б, ал. 2 от НК съдът намира, че размерът на същата следва да бъде определена на
минимума без приложение на чл. 55 от НК поради вече изложените аргументи, като се
отчете материалното положение на подсъдимия, поради което го определи на 500 лв.
Съдът намира, че с оглед характеристиката на подсъдимия като шофьор с
множество наложени наказания за нарушение на ЗДвП видно от справката му на
водач/нарушител, както и трайни престъпни навици свързани с употребата на алкохол,
следва да му се наложи наказание по чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 2 вр. с чл. 54 вр. с
чл.37, ал.1 ,т. 7 от НК за срок от една година, което надвишава наложеното наказание
лишаване от свобода. Трябва да се отчете, че същият е шофьор по професия и
допълнително лишаване от права би лишило от доходи членовете на неговото
семейство, както и други лица, за които същия полага финансови грижи, поради което
съдът намира, че по-дълъг срок на наказанието би се явило като незаслужена репресия
спрямо подсъдимия.
Доколкото не са налице основанията за прилагане на института на условното
осъждане по чл. 66 от НК, на подсъдимия следва на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС да бъде определен първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието,
тъй като не са налице предпоставките по т.2 ра или т.1 на същата разпоредба.
Доколкото двете престъпления са извършени от подсъдимия преди да има влязло
в сила присъда, за което и да е от тях, то са налице условията на чл. 23, ал. 1 от НК и
определените от съда наказания следва да се кумулират, като се наложи едно общо
най-тежко наказание, което да е в размер на десет месеца лишаване от свобода. На
основание чл. 23, ал. 2 от Нк към него следва да се присъедини и наказанието
лишаване от право да управлява МПС, както и на основание чл. 23 ал. 3 от НК да се
присъедини и определеното наказание Глоба.
7

С оглед задържането на лицето на 27.12.2020 г. по чл. 72, ал.1 от ЗМВР, както и
последващото 72 часово задържане взето с постановление на РП Пловдив следва на
основание чл. 59, ал.2 от НК същите да се приспаднат от определеното най-тежко
общо наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода.
С оглед отнемането на СУМПС на подсъдимия по административен ред на
27.12.2020 г. периодът на през който то е отнето, на основание чл. 59, ал. 4 от НК
следва да се приспадне към наложеното наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от една година.

По разноските и веществените доказателства:

Също така на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият И. Г. Г. следва да бъде
осъден за заплати по сметка на ОД на МВР направените на досъдебното производство
разноски за експертиза (40 лв.) и репатриране (80 лв.) разноски в общ размер на 120
лева.
Веществените доказателства регистрационни табели според съда следва да бъдат
върнати на правоимащото лице, доколкото същите са предназназначени за автомобил,
който е регистриран по надлежния ред и не следват да се ограничават възможностите
на трети лица да употребяват правомерни регистрационните номера на собствените си
автомобили.

По посочените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни