О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
гр. Габрово, 21.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от двадесет и първи август, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 249 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана искова молба с
вх. № СДА-01-1547 от 21.08.2020 г., подадена от И.А.Ц., с ЕГН: **********,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, със стойност на
иска 2 000.00 /две хиляда/ лв.
В исковата
молба се твърди, че ответникът носи
отговорност за причинени на ищеца емоционални неимуществени вреди, които той е
търпял във връзка с престоя му в следствения арест в гр. Габрово в периода от
29.07.2016 г. до 1.12.2016 г.
В помещението,
в което бил настанен в този арест, липсвали нормални условия за живот – липса
на течаща вода и санитарен възел в килията, липса на достъп до естествена
светлина и нормална възможност за упражняване на двигателна активност. Лошите
битови условия и лишаването му от произхождащи от специалния закон – ЗИНЗС
права породили у Бонев усещане за унижение и безпомощност, както и чувство за
малоценност, основателен страх от бъдещи нарушения на правните норми. Въз
основа на така изложеното ищецът моли ответника да бъде осъден да му заплати
справедливо обезщетение и законна лихва върху него, както и да му бъдат
възстановени направените от него във връзка с делото съдебни разноски.
Ц. прави
искане за конституиране на трето лице – помагач на Стефан Бонев Бонев, като
прилага договор за цесия от 20.07.2020 г., с който Ц. прехвърля на Бонев свое
вземане към ответната страна – ГДИН, придобито на основание съдебно решение,
като общият размер на прехвърленото вземане възлиза на 50% от присъденото с
краен съдебен акт обезщетение. По това искане съдът взе предвид, че трето
лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде
постановено в нейна полза,
но в случая не е налице доказано такова обстоятелство. Не става ясно по какъв начин точно това решение може да
бъде в полза на Бонев. В договора за цесия не е посочено, че негов обект е
именно бъдещо евентуално обезщетение, което съдът би присъдил по точно това
дело. Този договор е общ и формален, без конкретен предмет – точно
индивидуализирано по вид, размер, произход и падеж. Същото се явява
неиндивидуализирано, поради което и не може да е обект на подобен договор. „Предмет
на цесионната сделка не могат да бъдат неиндивидуализирани вземания… Налице е хипотезата на нищожност на
двата договора за цесия от 18.07.16 г. поради липса на предмет – чл.
26, ал. 2 ЗЗД. От този извод следва, че … не съществува насрещно вземане, което
може да бъде индивидуализирано.“
- Решение
№ 196 от 22.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2017 г., IV г. о., ГК.
В случай, че
представения договор за цесия има предвид обезщетение, което би се присъдило
евентуално по настоящото дело, то съдът следва да посочи, че към настоящия
момент право на такова вземане все още не е възникнало за ищеца, съответно и
той няма как да го прехвърли на този етап. „Договорът за цесия винаги
предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Неопределяемостта
на прехвърлените бъдещи вземания води до недействителност на цесията.“ –
Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС. Освен това за да е действителен един
цесионен договор, то трябва самото вземане да е прехвърлимо, а в случая се
касае за вземане от обезщетение за причинен деликт, което е лично,
непрехвърлимо вземане. В случай, че ако му бъде присъдено такова, ищецът желае
да дари част от него на Бонев или да му прехвърли на друго основание парична
сума, то затова не би имало пречки, но цесията не може да замени легитимно
такова едно бъдещо решение на този предварителен етап.
Също така
следва да се напомни, че настоящото исково производство има
за предмет осъдителен иск с правно основание ЗОДОВ и ЗИНЗС, като се претендират вреди, настъпили
от незаконосъобразни
административни актове, действия и
бездействия на административни органи и/или служители в администрация при
ответника. Правоотношението по обезщетяване на вредите е
създадено само между ищеца и административния орган и затова АПК със специална разпоредба определя и
кой следва да е ответник - чл.
205 АПК. В исковото производство по ЗОДОВ
заинтересовани страни не се конституират. Върховният административен съд е
постоянен в практиката си, че в производството по чл.
203 АПК разпоредбите на чл.
218
и чл.
219 ГПК не са приложими. „Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК, исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по
реда на тази глава – глава единадесета, дял III АПК.
Административнопроцесуалният кодекс не предвижда встъпване или привличане на
подпомагащи страни в исковото производство. Правоотношението по обезщетяване на
вредите от непозволеното увреждане възниква само между ищеца и държавата, или
общината в лицето на съответното юридическо лице към което принадлежи
административният орган, издал незаконосъобразния акт или извършил
незаконосъобразното действие, или който незаконосъобразно е бездействал и
затова АПК с нарочна разпоредба определя и кой следва да е ответникът - чл.
205, АПК„ - Определение № 10476 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 4131/2019 г., III о.В
този смисъл: Определение № 5672 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 11872/2019 г., III о.; Определение
№ 1390 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 902/2020 г., III о.;
Определение
№ 15485 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13113/2019 г., III о. и др.
Въз основа на
така изложеното молбата на ищеца за привличане на трето лице- помагач по
настоящото дело следва да се остави без уважение.
При положение,
че ищецът желае Бонев да участва в процеса като свидетел, в случай, че може да
внесе яснота по направените в исковата молба твърдения за релевантни факти и
обстоятелства, то за това не би имало пречки, но съдът не може и няма основание
да конституира това лице на така посоченото правно основание като помагач на
ищеца, нито да иска разпита му служебно.
С допълнителна
молба ищецът моли да бъде освободен от заплащане на държавни такси и разноски,
тъй като не разполагал с парични средства, с които да заплати такива. Молбата е
съпроводена от декларация за имотно и семейно положение. Съдът следва да изиска
и събере допълнително доказателства за тези факти, преди да се произнесе по
искането.
При
направената от съда служебна проверка за редовност и допустимост на исковата
молба ГАС установи, че същата е редовна и допустима, поради което следва да
конституира страните по делото и да го насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваването им.
Препис от
исковата молба следва да се връчи на ответника и да му се предостави възможност
да вземе отношение по нея.
В тази връзка
и на основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл.154, ал. 1,
чл. 153, ал. 1 от АПК, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА
като страни в производството по настоящото дело:
1. ИЩЕЦ: И.А.Ц.
с ЕГН: **********, с адрес за призоваване: ЗОТЗ „Атлант“ гр. Троян /към затвор
гр. Ловеч/.
2. ОТВЕТНИК:
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес за призоваване – гр. София
1309, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21.
3. ПРОКУРОР
ПРИ ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ГАБРОВО.
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание за 6.10.2020 г. от 10.30 ч., за когато на
конституираните страни да се изпратят призовки.
На ответната
страна и Окръжна прокуратура Габрово да се изпратят копия от исковата молба.
УКАЗВА на
ответника, че в месечен срок от получаването на призовката в едно с исковата
молба има право на отговор по нея, като в същия срок следва да посочи
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще установява с тях, както и
да представи всички писмени доказателства, с които разполага по повод на
исковата си молба. На основание чл. 133 от ГПК следва да има предвид, че когато
в така установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не
направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни
правата си по чл. 211, ал. 1 , чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника в седмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето на
настоящия съдебен акт да представи по делото в оригинал или под формата на
надлежно заверени ксерокопия на:
1. Справка
относно срока на пребиваване и мястото на пребиваване на ищеца в Следствен
арест в гр. Габрово през 2016 година;
2. Дневник за
престой на открито на лишените от свобода от ареста в гр. Габрово за процесния
период;
3.Описание на
режима на задържаните в ареста и на килията и самия арест, като площ и
оборудване, към процесния период.
УКАЗВА на
ищеца, че следва да посочи писмено какви доказателства и за установяване на
какви обстоятелства смята да ползва.
В тежест на
ищеца е да установи наличието на всички твърдяни в исковата му молба
обстоятелства, на които се позовава.
ДА СЕ ИЗИСКА
служебно от ЗОЗТ -Атлант, гр. Троян
справка за получаваните от ищеца парични средства за период една година назад,
както и да се посочи дали лицето полага труд и дали получава заплащане на за
такъв.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца И.А.Ц. с ЕГН: ********** за конституиране на трето
лице – помагач по делото, а именно на лицето Стефан Бонев Бонев.
Препис от
определението да се изпрати на страните в едно с призовката.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба, изпратена чрез Административен съд Габрово
до Върховен административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението за
неговото изготвяне в частта, с която се оставя без уважение искането на ищеца
за конституиране на трето лице - помагач.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/