Р Е Ш
Е Н И Е
№ 495
Гр. Пловдив, 09.02.2012
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и
дванадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Диана димитрова
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 13606 по
описа за 2011 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно Искове с
правни основания чл.344, ал.1, т.1 от КТ, вр. чл. 328, ал.1, т.2 КТ, чл.344, ал.1, т.2; чл.344, ал.1, т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба
на Р. Ф. Ч., ЕГН ********** ***, против ОДЗ “Д. с.”, със седалище и адрес на управление с.Ж., о.К.. Предявени са обективно
съединени искове за отмяна на Заповед №.../03.06.2011г. като незаконосъобразна,
възстановяване на предишната работа, както и осъдителен иск за сумата от
2700,0лева, представляваща обезщетение
за срок от шест месеца считано от 03.06.2011г. до 03.12.2011г., поради
оставане без работа в резултат на незаконно уволнение, ведно със законовата
лихва от предявяване на искова молба до окончателното плащане и разноски.
Ищецът твърди, че е работил по трудов
договор в ответното ОДЗ като д. у.. Със заповед № .../14.09.2009г. на осн.
чл.328, ал.1, т.3 КТ - поради намаляване на обема на работа, трудовото й
правоотношение било прекратено. Обжалвала тази заповед и това уволнение било отменено
и била възстановена на работа с влязло в сила съдебно решение по
гр.д.№14703/2009г. на ПРС, ХІ гр.с. След
възстановяването й на работа работодателят отново прекратил трудовото
правоотношение със заповед № .../03.06.2011г. на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ -
поради съкращаване в щата. Твърди, че уволнението незаконно, тъй като не налице
съкращаване в щата и не е извършен подбор по чл.329 КТ , а дори да е извършен такъв не е по нормативно
посочените критерии. Твърди, че Заповедта незаконосъобразна, като е издадена в
нарушение на чл.333, ал.4 КТ. Настоява се и на това, че се е ползвала от
закрилата по чл.333, ал.4 КТ, тъй като в чл.9 от ал.1 т.4 от сключения на
01.12.2010г. КТД за у. и д. г. в О. К. е предвидено, че прекратяването на ТД на
осн чл.328, ал.1, т.2 и 3 КТ на работници и служители, членове на синдикатите
-страна по договора, може да стане само след предварително писмено становище на
съответния синдикален орган за всеки отделен случай. Счита освен това, че не са
спазени и останалите клаузи от чл.9 от този КТД.
Ответникът в писмен отговор, чрез
представителя по закон, в който оспорва исковете както по основание така и по
размер. Твърди същите да са неоснователни. Не оспорва ищеца да е работил по
безсрочен трудов договор в ответното детско заведение, както и да е било
прекратено трудовото й правоотношение със заповед № .../14.09.2009г., тъй като
в ОДЗ се направило преструктуриране и от 3 д. г. останали 2 такива. това довело
и до намаляване на щатната численост на персонала и промяна на щатното
разписание с два п. щата. След възстановяване на работа на ищеца като и започването на работа като д. у. в ОДЗ Д. с.
на 26.05.2011г. се нарушило утвърденото и действащо в ОДЗ щатно разписание,
което предвижда 4 бр. п. персонал в това число и д., като д. с група. Настоява
се на това, че е налице реално съкращаване в щата, а и е извършен подбор по
чл.329 КТ. Твърди да не е нарушена разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ , тъй като
към момента на издаване на обжалваната заповед № ... ищцата не е била член на
синдикалната организация, тъй като не фигурира в списъка предоставен на
работодателя от синдиката. Оспорва представената сл.бележка от синдиката, като
твърди същата да невярна и неавтентична. По тези съображения се иска отхвърляне
на исковете, претендира разноски.
В
с.з. ищецът подържа изцяло предявените искове. Твърди да е била член на общинския
синдикат, страна по КТД сключен на ниво о. К., в негова секция на същата
територия, а именно такава в ЦДГ в К., при което и този КТД е действал спрямо
нея и се е ползвала от предвидената в него закрила по чл.333, ал.4 КТ. Настоява
се и на това, че като няма сключен КТД на следващо ниво и по отделните ЦДГ, то
действа КТД сключен на ниво о. К., който обвързва ответника. Подробни
съображения в защита.
В с.з. ответникът, чрез законния си представител и п си –а.К, оспорва исковете по основание, подържа възраженията с подробни съображения в писмена защита.
От събраните по делото писмени доказателства
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното: Страните не спорят ищцата да е
работила в ответното ЦДГ “Д. с.” с.Ж. на длъжност “д. у.” до 14.09.2009г., когато работодателят
прекратил трудовото й правоотношение на осн.чл.328, ал.1, т.3 КТ - поради
намаляване обема на работа. Това уволнение да е било отменено и е възстановена
на работа на същата длъжност, както и ищцата да се явила и заела длъжността на
която била възстановена, считано от 26.05.2011г. А и същото се установява от представеното
копие от Трудова книжка на Р.Ч.. Установява се, че работодателят е връчил на
ищеца 30 дневно Предизвестие № .../31.05.2011г. по реда на 326, ал.2 КТ за
прекратяване на трудовия договор поради съкращаване в щата, на 01.06.2011г.
срещу подпис. След което със Заповед № .../03.06.2011г. на д. на ЦДГ “Д. с.” с.Ж.,
е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328,ал.1, т.2 -поради
съкращаване в щата, връчена срещу подпис на 03.06.2011г. Като е издал и
обжалваната Заповед № .../03.06.2011г. и с връчването й работодателят се е отказал
от срока на предизвестието. Независимо от това до колкото е налице отправено от
работодателя Предизвестие № .../31.05.2011г., обективиращо неговата воля за
прекратяване на ТД на Ч. на осн. чл.328,ал.1, т.2 -поради съкращаване в щата, то
именно тази дата е релевантния момент към който се преценява
законосъобразността на уволнението и налице ли са били основанията за уволнение
посочени в него. По начало съобразно разпоредбата на чл. 333, ал. 7 КТ моментът, към който
предварителната закрила се осъществява, е този на връчване заповедта за
уволнение. В случая до колкото срокът на предизвестие не е спазен, а е издадена
"заповед" то с нея е определен и моментът, в който настъпват
последиците от упражненото от работодателя негово право да прекрати трудовия
договор с предизвестие. Правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото
изявление до адресата, а именно от датата на връчване на Заповедта за
прекратяване на ТД. Този е правно релевантният момент, към който следва да се
преценява законността на изявлението от гледна точка надлежно ли е упражнено
то, включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ.
Видно
от Предизвестие № .../31.05.2011г. и от обжалваната Заповед № .../03.06.2011г.
на д. на ЦДГ “Д. с.” с.Ж. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ „Поради
съкращаване в щата”, във връзка с промени в щатното разписание, в сила от 01.10.2009г.,
според което е намалена щатната численост на персонала с два п. щата и
действащото към момента - 30.05.2011г. щатно разписание. Като мотиви за
издаването на уволнителната заповед работодателят е посочил, че с Решение №176
на ОбС К., взето с Протокол № 21/25.06.2009г. са определени 2 групи и я. група
в ЦДГ “Д. с.” с.Ж.. Видно от представеното Решение №176 на ОбС К., в същото
действително е взето решение в ответното
ЦДГ да има две групи и една я., като е определена и обща численост на персонала
от 14 щ.бройки. Видно от представеното поименно щатно разписание ЦДГ Д. с., в
сила от 01.01.2009г. към момента на вземане на решението от ОбС К., в тази д. г.
са съществували 12,5 щ.бройки, от които 6 за д. у. и 6,5 за п. п.. За същата
щатна численост е изготвен и одобрен Списък образец №2 – видно от който в ЦДГ Д.
с. с.Ж., преобразувано в ОДЗ “Д. с.” има 1 я. и 2 ц. групи, работата по които
се изпълнява от 4 бр. служители на длъжност “д. у.”. Въз основа на това решение на ОбС К. и Списък
обр.№2 е издадена и Заповед №.../25.09.2009г. (л.21) с която от д. е утвърдена
щатна численост от 4 щ.бр. за п. персонал и 6,5 щ. бройки за н. персонал за
учебната 2009/2010г. – или общо 10,5 щ.бройки. Видно от представеното Поименно
щатно разписание (л.41), утвърдено от д. на ответното ДЗ, в сила от
31.12.2010г. същото предвижда 1 щ.бр. за длъжност “Д.”, 3 щ.бр. за длъжността
“с.у.” и 6,5 щ.бр. за помощен н. персонал. Абсолютно същото по съдържание и
щатна численост е следващото Поименно щатно разписание (л.41), утвърдено от д.
на ответното ДЗ, в сила от 01.01.2011г. Следва да се отбележи, че действително
лицето заемащо длъжността “д.” съвместява и задължения на “у.” в д. з., при което предвидените 4 щата за п.,
включват както длъжността “д.”, така и 3 бр. длъжност “с.у.”.
Със
Заповед № .../27.05.2011г. след възстановяване на трудовото правоотношение на Р.
Ч., т.е. след явяването и на работа и заемане на длъжността на която е
възстановена, а именно “д. у.” от д. на ОДЗ “Д. с.” е наредено да се извърши
съкращаване в щата “у. д. г.”, като щата за тази длъжност бъде намален от 5
щ.бройки на 4 щ.бройки. В същата заповед е посочено, че следва да се извърши
подбор поради намаляване на щатната численост, а самата процедура по намаляване
на щата отново се налага от обстоятелството, че освободения служител е възстановен
на работа от съда със съд.решение.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че за заеманата от
служителя -ищец длъжност „д. у.” на която е била възстановена за учебната
2010/11г., съгласно норматива са отредени четири бройки, същите са се увеличили
на пет с оглед изпълнение на съдебното решение и възстановяване на ищеца на
работа, но норматива не може да бъде променен, което наложило ново съкращаване,
тъй като обективно липсват по-голям брой ц. групи и учебни часове и тази
длъжност се изпълнява от четирима служители с п. образование. На лице е реално
съкращаване на щатната численост на п. персонал, заемащ длъжността “у.” в
ответното ОДЗ, като след възстановяване на ищеца на работа на 26.05.11г. е
намалена със Заповед от 27.05.11г. на д. на д. з. щатната численост от 5 на 4
щата за тази длъжност.
Въз основа на Заповед № .../25.05.2011г.
на работодателя- д. на ОДЗ Д. с. е назначена три членна комисия, на която е
възложено на осн. чл.329 КТ да извърши подбор и да излезе със становище, като
са посочени и критерии за извършване на подбор, а именно: 1. образователен
ценз; 2. професионален опит (да отговаря на изискванията за с.у. –над 10г.
пр.опит); 3. работа в екип- умения за добра комуникация; 4. работа с д.-проф-подход-знания,
умения, 5. поведение; работа и отношение у.-р. – прецизност в изпълнение на
поети отговорности и тяхното изпълнение; 6. показани резултати от атестиране;
7. синдикален член. На същата дата с
писмо изх.№ 207/27.05.2011г. работодателя е уведомил и синдикалната организация
при ОДЗ “Д. с.” са необходимостта от ново съкращаване на щата, с мотивите за завърнал се на работа уволнен и
възстановен от съда служител –Р. Ч., за което реално няма предвиден щат, при
което отново се налага извършване на подбор. В това писмо синдикалната секция е
уведомена и за горните критерии, по които работодателя възнамерява да извърши
подбор. По делото няма данни за това от синдиката да са приели или одобрили
така описаните от работодателя критерии.
Видно от Заповед № .../25.05.2011г.
в състава на назначената комисия за извършване на подбор е лицето П. Я., в качеството й на п. на СО.
Същевременно видно от Протокола на тази комисия, предложила за прекратяване на
трудовия договор на ищцата, както и причините за това да са, че е с най-малък
професионален опит и най-малък брой точки от оценките от атестирането, но и по
другите критерий са дадени оценки в приложението към протокола. В самия
протокол обаче е записано, че останалите критерий не формират извод, а това е предоставено на
преценката на работодателя. Следва да се отбележи, че на първо място в състава
на комисията по извършване на подбор е включен служителя П. Я., което лице е
заемало длъжността “у.” и е подлежало на подбор, а и същото е оценявано от
комисията. Така независимо самата комисия да не е давала оценка за качеството
на работата на оценяваните четири у., а именно П. Я., Т. Щ., А. Б. и Р. Ч., то
съдът намира, че достатъчен е факта на участие в комисията за подбор на лице
подлежащо на подбор, за да е мислимо опорочаването му. От друга страна,
определените от работодателя критерии за подбор, така като са посочени по-горе
не отговарят на изискванията на чл.329 КТ – “по-висока квалификация” и “работят
по-добре”, тъй като на първо място по отношение на критерия “работят по-добре” като професионален опит е
включено изискване да има проф.опит над 10г., какъвто отнапред е било известно
на работодателят, че ищецът не притежава, а дори да е мислимо записаните
критерии – работа в екип, комуникации с д. и отношения с р. и оценка от
атестиране да представляват детайлизиране и конкретизиране на нивото на изпълняваната
работата, то без всякаква връзка със законовите критерии е поставен и критерия
– “синдикален член”. Определено поставянето на такъв критерии излиза извън
предметния обхвата на законово определените критерии по чл.329 КТ. Това е така
,тъй като синдикалното членство е право на работника, което не свързано нито
с квалификацията нито с нивото на
изпълняваната работа. От друга страна няма и как да се приеме, че работодателят
се е съобразил с мнението на назначената от него комисия, тъй като тя е дала
оценка за служителите само по 3 от 7-те критерия, но не и по останалите такива.
Доколкото в закона няма изискване да се установяват обстоятелства по извършване
на подбор от работодателя в писмена форма, до за установяване на това са
събрани гласни доказателства чрез разпитан по делото с. на ответника. С. П. Я.
дава конкретни показания относно критериите, при които е извършен подбора между
всички у. работещи в д. г. без д., като в показанията си преповтаря критериите, които сочи да са
обсъждани в комисията, но да не са давали оценка по всичките извън тези за
образование, трудов стаж и оценка от атестация. Освен това сочи и да са се
обосновали само в протокола, а оценката по останалите критерии д. да е направил сам и той да ги е
оценявал и в крайна сметка той да решава. Обсъждане на останалите критерии пред
д. не е правено. Сочи също и комисията да е отразила синдикално членство, тъй като такъв критерий е зададен, както и
синдиката да защитава членовете си.
Действително право на
работодателя е да извърши подбор между всички служители заемащи длъжността,
която е определена за съкращаване, напълно възможно е такъв и да е извършен от
него, като е направена преценка за извършвана от тях работа, независимо същата да
не е намерила отражение в неговите актове. Следва да се отбележи, че механизъм
за оценяване по заложените критерии не е определен от работодателя. Действително
законодателят е посочил общо критериите за оценка, без поредността на
изброяването им да има значение за тяхната тежест. За извършването на някои
дейности квалификацията на работника може да има решаващо значение, а за
извършването на други да е почти без значение. Преценката по кои критерии да
бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на
работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява
само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя
показатели с действителните качества на работника. От представените атестационни
карти и данни за образование и квалификация се установява, че отговаря на
действителното положение отразеното като качества на оценяваните служители в
Приложението към Протокол №8а. Видно от същия и четирите у. имат висше п.
образование “Магистър”, от тях обаче Ч. и Я. имат ПКС –ІV, тоест по висок клас
квалификация от останалите две у. Щ. и Б..
Както и от всички те тях ищцата да е с най-малко педагогически опит 6 години, а
и с най-ниски оценки от атестиране. Самите карти за оценка при атестиране са
заложени много повече критерии, от посочените от работодателя за подбора, като
повечето от тях групирано припокриват
критериите: работа в екип- умения за добра комуникация; работа с д.-проф-подход-знания, умения,
поведение; работа и отношение у.-р. – прецизност в изпълнение на поети
отговорности и тяхното изпълнение. А заложения като критерии оценка от
атестирането само до привнася обективност в оценката по предходните.
Ето защо съдът намира неоснователно
твърдението на ищеца, че подбор не е извършван, такъв определено е извършен а е
извършен подбор и по законовите критерии заложени в чл.329 КТ. А не се
установява и по включения при подбора друг такъв извън квалификация и ниво на
изпълняваната работа, а именно “синдикално членство” да взет предвид при
извършвания подбор, а па скоро е сключен като такъв само за събиране на
информация от работодателя за изпълнение на неговите ангажименти поети с КТД.
По отношение на доводите на ищеца за незаконност
на уволнението му поради несъобразяване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ изразяваща се в необходимостта от
наличието на дадено изрично предварително съгласие от съответния синдикален
орган за уволнението, във вр. с неизпълнение на чл. 9 от КТД, съдът намира същото за не основателно по
следните съображения:
Видно от колективния трудов договор (КТД) от
01.12.2010 г. (представен от ищцата и неоспорен от ответника - листове (8-12),
същият е сключен между: О. К., О. с. на
С. на д. в с. О. в Р. Б. - от една страна; и О. о. на Синдиката на б. у. към
КНСБ- от друга страна; предвид което - съгласно чл. 51б и чл. 51в от КТ
(а видно и от предметното му съдържание) този КТД има действие по отношение на
ответното ОДЗ Д. с. с.Ж.. В чл.9, т.4 от този КТД, е предвидено
"Прекратяване на трудово правоотношение на осн.чл.328,, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 (поради закриване, съкращаване на щата или намаляване обема на работата) на
работници или служители, членове на
синдикатите страна по договора, може да
стане само след предварително становище съответния синдикален орган за всеки
отделен случай".
Съгласно чл. 333, ал. 4 от КТ когато това е предвидено в КТД,
работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата
или при намаляване обема на работа след предварително съгласие на съответния
синдикален орган в предприятието. Следователно, предпоставка за приложението на
закрилата по тази разпоредба е в КТД да е обективирана воля на страните по него
за даването на предварително съгласие на синдикален орган за уволнение. Дали
такава воля се съдържа в КТД, когато в него е употребена думата "становище",
а не "съгласие", подлежи на преценка чрез тълкуване съобразно
разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, за да се разкрие действителната обща воля на
страните. В тази връзка следва да се вземе предвид на първо място смисълът на
понятието "становище", което е мнение по поставен въпрос и
"съгласие" не съвпадат. Разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ е диспозитивна. Предвидената в нея
предварителна закрила произтича от волята на страните по колективния трудов
договор, която е ограничена до уволнителните основания, при които е допустимо
уговаряне на предварителна закрила. По принцип термините "становище"
и "съгласие" имат различно значение, а се предполага, че при
договарянето страните използват думите в тяхното общо употребимо значение. С
думата "съгласие" в българския език се обозначава общата воля,
единодушие, пълно разбирателство. В правото под "съгласие" се разбира
пълното съвпадане на волеизявите на правни субекти по отношение на
проектираните от тях правни последици от волеизявленията. Терминът
"становище" в българския език има значението на мнение, схващане,
позиция по даден проблем, съответно от правна гледна точка становището не
предполага съвпадане на две воли. То предполага изява на воля от един субект,
която за другия субект не е задължителна за възприемане. В конкретният случай
от значение е какъв смисъл има терминът "становище" в този отраслови
КТД действащ на територията на у. з. в о. К., като част от системата на народната
просвета, подписан на 01.12.2010 г. Като изхожда от връзката между уговорката
по чл. 9 ал.1 2 и 3 от договора с ал. 4
от договора съдът не намира основание да приеме, че в случая терминът
"становище" е употребен от договарящите вън от общоприетия му смисъл.
Това следва и от формираната обща воля на страните в чл. 1 и чл. 5 и чл.8 от
договора, където е предвидено задължение за сътрудничество и информиране, но не
и за единодушие. Въобще по въпросите на трудовата заетост, колективният трудов
договор предвижда задължения за взаимно обсъждане и сътрудничество между
работодатели и синдикати, но не предвижда задължения за работодателя да
възприеме доводите на синдикатите. Следва да се отбелещи, че формулировката
използвана в чл.9, ал.4 от КТД от 01.12.2010г. не дава различно разрешение и по
нищо не се различаван от аналогичните разпоредби залегнали в Браншовия КТД,
сключен с МОН по който СБУ към КНСБ е страна, а само ги преповтаря. Следователно
съдът приема, че в О. к. т. д. за системата на н. п., подписан на 01.12.2010г.,
терминът "становище" в чл. 9, ал. 4
не е равнозначен на термина "съгласие" по чл. 333, ал. 4 от КТ. Това е така,
тъй като, ако е поискано и въпреки отрицателно становище на синдикатите бъде
уволнен у. поради намаляване на обема на работата в съответното у. заведение,
той не се ползва от закрилата по чл.
333, ал. 4 от КТ, тъй като колективният трудов договор не изисква
предварителното съгласие на синдикатите за това. В случая от ответника е
поискано становище от СО на СБУ към КНСБ в ОДЗ Д. с., както и е изискан списък
на синдикалните членове. От своя страна тази СО отговорила с писмо изх.№
8/30.05.2011г., че Ч. не е член при тях, поради което и не е необходимо да
дават становище, затова дават право на работодателя да пристъпи към изпълнение
на процедурата. Както съдът вече изложи съображение, синдикатът има право да
дава становище, но не и съгласие. Становище е искано и е дадено. Независимо то
това какво е точно становището, и дори то да бе отрицателно, работодателят не е
обвързан от него и формално няма пречка да уволни работника.
Спорен е въпросът и дали ищеца
е бил член на синдиката и дали спрямо нея е Сключения КТД е разпростирал
действието си. Видно от Служебна бележка (л.109) ищцата е член на секцията на Синдикат "СБУ."
към КНСБ , но не в ответното ОДЗ Д. с., а в секция на същия синдикат в при ОДЗ
“Д.” с.К.,о. К.. Не се установява, а не се и твърди в отделните ОДЗ на
територията на О. К. да са сключвани КТД на ниво д. г., по реда на чл.4 от този
КТД. В чл. 6 от КТД пък е регламентирано, че тези работници и служители, които
не членуват в синдикалните организации - страни по него, могат да се
присъединят към сключения от техния работодател Колективен трудов договор в у.
з., при условия и ред, определени от страните по договора съгласно чл. 57, ал. 2 от Кодекса на труда.
Конкретно такъв ред от страните не е предвиден. От представената от Ч. с искова
молба Служебна бележка издадена от секция на същия синдикат в при ОДЗ “Д.” се
установява, че през периода 15.09.2010г. – 31.05.2011г. ищцата е член на
синдиката СБУ, като е с възстановени членски права от 04.05.2011г. Именно тази
Сл. бележка е оспорена от ответника, по отношение на съдържанието й. В тази
връзка по реда на чл.192 ГПК е изискана информация от областната организация на
СБУ към КНСБ П. и е приет по делото Отговор (л.70), видно от който Р. Ч. *** от
2002г до 15.09.2009г., както и от
м.януари 2011г. до м.октомври 2011г. да не член на СБУ в това ОДЗ. По делото не
са ангажирани от ищеца доказателства за това, в периода след 15.09.2009г., т.е.
когато е прекратен ТД с ответника да е продължила да бъде член на синдиката СБУ
към КНСБ. Но няма данни също така и към 04.05.2011г., когато е постъпила на
работа (видно от ТК) в ОДЗ “Д.” с.К. да
е подала молба по реда на чл. 57, ал. 2
от Кодекса на труда за присъединяване към сключения от този синдикат
КТД от 01.12.2010 г. Не са представени от ищеца и доказателства, за това да е
била член на тази секция на СБУ, а е издадено от съда съдебно удостоверение за
снабдяване с тази информация. Вместо това отново е представена спомената
по-горе Служебна бележка от л.109, според която е член на секция в с.К. от
04.05.11г. до 31.12.2011г. заедно с копие от книжка за събиране на чл.внос, от
която единствено може да се установи, че под №17 за м.юни 2011г- е записано
името на Р.Ч. и поставен подпис от нея за заплатен членски внос. За предходните
месеци юни и юли срещу №17 има подпис и платен членски внос, което
вероятно е от същото лице, независимо да
няма име поради липса на такава графа. Всъщност не става ясно и кое е лицето на
което е плащано, като няма нито име нито подпис от такова. Плащането на членски
внос за определен Синдикат сам по себе си не е достатъчно да се счете, че
лицето приело същия от платилия за член на синдикалната секция, се е
присъединил към КТД от 01.12.2010 г. по предвидения за това в него ред. Дори да
е мислимо възстановяване на членство в синдиката, което безспорно е било
прекъснато, тъй като не е плащан членски внос повече от да последователни
месеца то и това следва да става по
предвидения ред в устава на СБУ, а не е представена молба от ищеца до синдиката
или до неговата секция в ОДЗ Д., от която да може да се установи, че такова
желание Ч. е изявявала с постъпването си на работа по заместване, а още по
малко някакъв писмен документ за приемането й за член в тази синдикална секция.
От друга страна разпоредбата
на чл.333, ал.4 от КТ, предвижда искане и даване на съгласие от синдиката в
предприятието, т.е. има се предвид искане от работодателя отправено до
синдикалната секция, на съответния синдикат в неговото предприятие. Безспорно е
установено по делото, че в ответното ОДЗ “Д. с.” с.Ж. съществува секция на СБУ
към КНСБ. Ясно е изразена волята на законодателя, като е посочено, да се касае
за предприятието, а не за нещо друго и в смисъл за всяка друга структура на
съответния синдикат извън предприятието на работодателя. В противен случай би
се стигнало до необосновано разширяване на приложното поле на чл.333, ал.4 КТ и
вменяване на задължение на работодателите, в случай че работника постъпва при
него на работа след като е работил при друг
работодател, да търсят този работодател или централизирана структура на
синдиката и към тях да отправят искане за съгласие. Изискването за
предварително съгласие при уволнение на синдикални членове, чиито профсъюзи са
страна по колективен трудов договор с такава клауза, важи и за синдикални
членове, членуващи в структура извън предприятието където работят, ако в самото
предприятие няма такава. Само в такъв случай за преодоляване на закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ съгласие трябва
да даде синдикалният орган на структурата, в която работникът членува
самостоятелно. Не е такъв настоящия случай. В случая, като вече бе изложено
по-горе дори не се касае за искане на съгласие, а за становище, което е
различно.
В обобщение на горното и по
изложените съображения съдът намира, че от страна на работодателя ответник при
издаване на обжалваната Заповед за уволнението на Р. Ч. не е нарушена
разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ, тъй като в обвързващия работодателя КТД не е
предвидено искане на съгласие от синдиката, а и ищцата не била член на
синдикалната структура при ответника.
Така съдът приема за
установено от работодателя да е налице реално съкращаване в щата към дата на
връчване на Предизвестието на ищцата, извършен е подбор от работодателя,
подпомогнат от назначената от него комисия, между всичките четиримата
служители, заемащи длъжността "у." в д. г., като всичките са с висше
образование с образователна степен магистър. Съкращаването на щата е засегнало
част от еднотипни длъжности и извършването на подбор между служителите на
същата длъжност е било задължително. По-начало работодателят е бил длъжен да
съобрази критериите по чл. 329 КТ, като извърши подбор по икономическите
критерии - квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Приетите от
работодателя критерии – първите два определено касаят квалификация, като
включват образование и квалификационна степен, а следващите от 3 до 6 - ниво на
изпълнение на възложената работа. По делото няма никакви данни за
преднамереност при извършването на подбора. Право на работодателя е да определи
кой работи по-добре. Нивото на изпълнение на трудовите задължения от работника
или служителя е въпрос на неговата конкретна фактическа преценка. Той обаче има
само задължението да докаже, че е упражнил законно правото си на уволнение - в
разглеждания случай, че е извършил подбор съобразно изискванията на КТ. Не
подлежи на съдебен контрол правото на работодателя фактически да преценява
работата на включените в подбора. Тази негова преценка е по целесъобразност и
единствено той може да я направи. Предмет на съдебен контрол е само законността
на извършеното уволнение, вкл. от гледна точка на спазването на нормата на чл.
329 от КТ - дали работодателят е извършил подбор съобразно критериите
"професионална квалификация" и "ниво на изпълнение на
възложената работа", не и съдържанието на преценката на работодателя
относно това, кой от работниците и служителите на определена длъжност реално
работи по-добре и по-качествено. В процесния случай работодателят е изпълнил
задължението си да извърши подбор, преди да отправи Предизвестие на Ч., а и с
атакуваната Заповед № .../03.06.2011г. е прекратил трудовото правоотношение с
ищеца.
Предвид така установеното от
правна и фактическа страна, съдът намира, че работодателят законосъобразно е
упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328,ал.1,
т.2 -поради съкращаване в щата, тъй като една страна се установи наличие на
реално съкращаване в щатната численост на персонала с една от общото четирите
щатни бройка за заеманата от ищцата длъжността “у.”, а преди да пристъпи към
съкращение работодателят е извършил задължителния подбор между всичките
служители, заемали тази длъжност преди съкращението и по предвидените в чл.329 КТ критерии "професионална
квалификация" и "ниво на изпълнение на възложената работа". Не
се установи и наличие на закрила по смисъла на чл.333, ал.4 КТ от която ищецът
да се ползвал. При което издадената Заповед Заповед № .../03.06.2011г на д. на
ОДЗ “Д. с.”, с.Ж., с която е прекратил трудовото правоотношение на ищцата на
основание чл.328,ал.1, т.2 -поради съкращаване в щата е законосъобразна и като такава
не следва да бъде отменяна, а иска на Р. Ф. Ч. против ОДЗ “Д. с.”, с.Ж. по
чл.344, ал.1 Т.1 КТ за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна
се явява неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
По отношение на иска по
чл.344, ал.1 т.2 и 3 КТ
Що се отнася до исковете за възстановяване на
предишната работа и присъждане на обезщетение поради оставане без работа в
резултат на незаконно уволнение , то тяхната основателност е в зависимост от
това дали работникът или служителят е носител на потестативното право за
възстановяване на работа и от установяване уволнението да е незаконно. Предвид отхвърляне
на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то неоснователни се явяват и исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ и като такива, следвайки съдбата на иска по чл.344, ал.1 т.1 ще се
отхвърлят като не основателни.
Разноски в настоящото производство не са
претендилани от ищеца и са представени доказателства за направени такива, но
предвид изхода на делото такива не следва да му се присъждат. На основание чл.
83, ал. 1 ГПК до колкото спорът е трудов, ищецът е освободен от такси и
разноски по производството, но не и от задължението за заплащане на разноски
направени от ответника. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът има право на
разноски, такива са претендирани, представляван е от адвокат и е представил
доказателства за направени разноски в размер на 450лв., която и сема ще му се
присъди, като се осъди ищецът да я заплати. направените бюджетни разноски от 40
лв. за ССЕ не му се възлагат, а следва да останат за сметка на държавния бюджет.
По изложените мотиви съдът
:
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявениите от Р. Ф. Ч., ЕГН ********** ***, против ОДЗ “Д. с.”, със седалище и адрес на
управление с.Ж., о.К., обективно съединени искове с правни основания
чл.344, ал.1, т.1 от КТ, вр. чл. 328, ал.1, т.2 КТ; чл.344, ал.1, т.2 и чл.344,
ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ
и чл. 86 ЗЗД, за признаване на уволнение извършено със Заповед № .../03.06.2011г.
на д. на ОДЗ
“Д.
с.” за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната
работа, както и за присъждане на сумата от 2700,00 лева, представляваща
обезщетение за периода от 03.06.2011г до
03.12.2011г, поради оставане без работа в резултат на незаконно уволнение, в
едно със законната лихва, считано от 21.07.2011г., като неоснователни.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
ПОС в двуседмичен срок от датата на която е обявено решението- 09.02.2012г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:. /п/
( Валентина Иванова)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ