Определение по дело №3106/2019 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер  3555               Година   04.10.2019                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти октомври                                                                                Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3106 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответницата, чрез пълномощник, е подала писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 1626/2019 г. на Старозагорския районен съд.

Следва на ответницата да се даде възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да уточни неясното си оспорване в отговора на представените от ищеца квитанции и лихвен лист, като посочи какво точно им оспорва – верността и/или автентичността, а ако оспорва и последната – да посочи и автентичността на кой точно подпис под тях оспорва, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от открИ.е на производство по чл. 193 ГПК за проверка на тяхната истинност.

Тъй като все за едни и същи обстоятелства ответницата иска допускането на трима свидетели, съдът следва да уважи частично това й искане и й даде възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да води две лица, които съдът да допусне и разпита в същото в качеството на свидетели, за установяване на обстоятелствата, че процесното жилище било необитаемо от - г. до 24.11.2017 г. и не се била ползвала вода, които са относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да се доказват с такива показания съгласно чл. 164 ГПК, а другият посочен от нея свидетел ще бъде допуснат, ако водените не установят тези спорни факти (чл. 159, ал. 2 ГПК).

Следва да се уважи искането на ответницата и задължи ответникът да представи намиращите се у него карнети за процесния период и уведомление на ответницата до него след 16.07.2008 г., че процесния имот няма да се ползва от никого (чл. 190 ГПК). 

Следва да се назначи служебно съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на следните възникнали по делото въпроси: 1/. има ли ответницата и/или нейният брат К.Б.Г. открита при ищеца партида за доставка на питейна и отвеждане и пречистване на канална вода за исковия период от 15.01.2017 г. до 24.11.2017 г., на коя дата е открита тази партида, на чие име, с какъв номер и за кой точно водоснабден имот; 2/. има ли издадени от ищеца за същия исков период фактури/квитанции по тази партида за доставка на питейна и отвеждане и пречистване на канална вода, с какви номера и дати, на чие задължено лице, и на каква стойност е всяка от тях, поотделно и общо, като при наличие за същия период на непредставени по делото от страните такива квитанции – препис от същите да се представи от вещото лице със заключението му; 3/. отговарят ли отразените в тези фактури/квитанции количества доставена питейна и отведена и пречистена канална вода, на количествата доставена питейна и отведена и пречистена канална вода по карнетите при ищеца, като вещото лице представи към заключението си и препис от последните, по които са издадени за исковия период процесните фактури/квитанции; 4/. осчетоводени ли са редовно в счетоводството на ищеца, съгласно изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, издадените от ищеца по процесната партида фактури/квитанции и по коя точно счетоводна сметка и партида; 5/. какви са дължимите се по всяка от тези фактури/квитанции суми (поотделно и общо) за доставена питейна и отведена и пречистена канална вода за исковия период по същата партида; 6/. платени ли са те от ответницата/брат й/друго лице на ищеца, изцяло или частично, кога и по кой начин (в брой или по банков път), и останали ли са по тях неплатени суми, и какви, по всяка фактура и общо към датата на проверката на вещото лице; и 7/. какъв е размера на мораторните лихви за забава в плащането на всяка от тези фактури, считано от 31-вият ден на издаването на всяка от тях до 07.03.2019 г., както и за посочения в исковата молба исков период, за отговор на които въпроси, съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й за отговор на същите въпроси (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи предявилият исковете ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответницата с приложенията към него. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по-благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че за имота в -, имало открита при него партида с № -, която се откривала или по заявено желание от абоната, или служебно, след представяне на документи, удостоверяващи основание за прехвърлянето й и изготвени справки за това. С открИ.ето на партидата, между него и абоната възниквали договорни отношения, по силата на които ищецът се задължавал да доставя питейна вода и отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да му заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането, за което свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред, както от длъжностните му лица, така и били задължени с чл. 33, ал. 2 от общите условия за предоставянето на В. услуги на потребителите му, като при закъснения се начислявали и лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ответницата и брат й К.Б.Г., като съсобственици на процесния имот, се споразумели и партидата била открита на брат й. След смъртта му, ответницата продала имота на П.Т.Т. и Д.Ж.Т.. На 24.08.2018 г. новите му собственици подали заявление за промяна на партидата, с вх. № КЦ 3838/24.08.2018 г. и представили копие от н.а. № 186/2017 г., от който било видно, че единствен продавач на процесния водоснабдяван имот била ответницата. Поради това на основание чл. 64, ал. 2 от ОУ, ищецът променил партидата на нейно име и преиздал квитанциите с името на същата. За периода от 15.01.2017 г. до 24.11.2017 г. ответницата му дължала 3 241.57 лева за изконсумираната от домакинството й вода за посочения период, за което задължение били издадени 7 броя квитанции, приложени като доказателства към исковата молба. За закъснялото плащане за периода от 28.06.2018 г. до 07.03.2019 г., ответницата му дължала и лихва в размер на 199.92 лева. Поради обстоятелството, че в срока по чл. 33, ал. 1 и 2 от ОУ тя не му била платила задълженията си, подал до PC Стара Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 1626/2019 г. и издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 18.03.2019 г. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК ответницата подала възражение, в което посочвала, че не дължала изпълнение на вземането по издадената заповед, но не посочвала конкретни причини. За ищецът бил налице правен интерес от предявените искове.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземането на ищеца за сумата от 3241.57 лева главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена и пречистена канална вода по партида № - за имот в -, за периода от 15.01.2017 г. до 24.11.2017 г., със 199.92 лева мораторна лихва от 28.06.2018 г. до 07.03.2019 г. и законна лихва върху главницата от 14.03.2019 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 1626 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответницата заема становище, че оспорвала предявените искове, които били неоснователни и следвало да бъдат изцяло отхвърлени. Оспорвала твърдението на ищеца, че с брат й К.Б.Г., като съсобственици на процесния имот, се били споразумели, партидата да бъдела открита на брат й. С покойният й брат никога не били съсобственици на имота в -. Този апартамент бил собственост само на К.Б.Г., който от своя страна го получил по наследство от своята майка Н.К.И. и своята леля В.К.И.. К.Г. починал на - г. и едва тогава ответницата станала собственик на имота, но за никаква съсобственост между двамата не било налице основание. Следователно, и никакво споразумение за това, на чие име да се водела партидата, не било налице основание. К.Г. не бил женен. Нямал деца. Обитавал сам апартамента до края на дните си - - г. Когато тя, по силата на наследяването по закон, придобила собствеността върху имота, направила проверка във В. и установила какви били задълженията на покойният й брат и изплатила всички дължими суми, след което подала писмена молба до В. инкасатора на квартала, че апартаментът бил необитаем, нямало да се ползва в бъдеще и нямало да се ползва питейна вода. Освен това, с оглед осигуряването на безопасността му от случайна авария на В. инсталацията, водата била спряна от централния кран, захранващ апартамента с вода. Това положение продължавало цели девет години, когато решила да го продаде, тъй като не й бил необходим. Тъй като апартаментът бил в много лошо хигиенно състояние, майка й, заедно с друга позната, отишли да приведат същия в що-годе приличен вид. И тъй като там нямало вода дори за пиене, носели няколко 1,5-литрови бутилки с вода – за пиене. В продължение на 9 години - от смъртта на К.Г. до края на ноември 2017 г., апартаментът бил необитаем. Дори не се посещавал често от собственичката, тъй като състоянието му било много лошо и било невъзможно да бъде ползван без сериозен ремонт. Ето защо оспорвала изцяло твърдението на ищеца, че за периода 15.01.2017 г. - 30.05.2017 г. потребила 42 куб.м вода. Оспорвала квитанция № 10154111360/28.06.2018 г. на стойност 114.41 лева. Оспорвала твърдението на ищеца, че за периода 30.05.2017 г. - 30.06.2017 г. потребила 140 куб.м. питейна вода. Оспорвала квитанция № **********/28.06.2018 г. на стойност 381.36 лева. Оспорвала твърдението на ищеца, че за периода 30.06.2018 г. - 31.07.2018 г. потребила 190 куб.м. питейна вода. Оспорвала квитанция № **********/28.06.2018 г. на стойност 517.56 лева. Оспорвала твърдението на ищеца, че за периода 31.07.- 31.08.2017 г. потребила 240 куб.м. питейна вода. Оспорвала квитанция № **********/28.06.2018 г. на стойност 653.76 лева. Оспорвала твърдението на ищеца, че потребила 240 куб.м. питейна вода за периода 30.09.2017 г. - 31.10.2017 г. Оспорвала квитанция № **********/28.06.2017 г., както и твърдението му, че потребила 98 куб.м. питейна вода за периода 31.10.2017 г. - 24.11.2017 г. Оспорвала квитанция № 10154113668/28.06.2018 г. Без основание ищецът издал тези квитанции - не бил предоставял услугата и такава не била ползвана, поради което не се дължало заплащане на тези суми. Според чл. 32, ал. 1 и 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., услугите В. се заплащали въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, данните от които се установявали чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител. А според чл. 35, ал. 1 и 2 от същата Наредба № 4/14.09.2004 г., показанията на водомерите се отчитали с точност до 1 куб.м за период, определен в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца, като, когато този период бил по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислявал служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на водомерите, количеството вода се изравнявало от него в съответствие с реалното потребление. Такова задължение на ищеца било уговорено и в чл. 23, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от общите условия на договора между тях. От приложените към исковата молба квитанции, всички с дата 28.06.2018 г., било видно, че същите били издадени въз основа на карнета № 154/6, която не била представена по делото. Първата квитанция № ********** обхващала период от 15.01.2017 г. - 30.05.2017 г. /четири месеца и половина/, като показанията на водомера били общо за 42 куб.м - изразходвана вода или средно по 4,44 куб.м на месец, на обща стойност 114.41 лева с ДДС. Втората квитанция № ********** обхващала период от един месец: 30.05.2017 г. - 30.06.2017 г., като показанията на водомера били за 140 куб.м - изразходвана вода, на обща стойност 381.36 лева с ДДС или с близо 32 пъти повече изразходвана вода за един месец от предходния период. Следващата квитанция № ********** съдържала данни също за един месец 30.06.2017 г. - 31.07.2017 г., като показанията на водомера били вече 190 куб.м - изразходвана вода на стойност 517.56 лева. Квитанция № ********** съдържала данни за един месец 31.07.2017 г. - 31.08.2017 г., като показанията на водомера били завишени на 240 куб.м - изразходвана вода на стойност 653.76 лева. Следвали квитанции №№ ********** и **********, съответно за периоди 31.08.2017 г. - 30.09.2017 г. и 30.09.2017 г. - 31.10.2017 г., според които месечното й потребление било 240 куб.м вода за всеки от периодите и възлизало на 653.76 лева за месец, а последната квитанция под № ********** показвала, че за едномесечния период 31.10.2017 г. - 24.11.2017 г. /до датата на продажбата на апартамента/, изразходваното количество вода било 98 куб.м на стойност 266.96 лева. Необяснимо било как от 4,44 куб.м месечно, потреблението на вода драстично нараснало съответно на 190 куб.м, 240 куб.м и спаднало на 98 куб.м за последния период. Оспорвала изцяло съдържанието на представените квитанции относно достоверността на посочените в тях данни за изразходваното количество вода, канал, пречистване битови. За процесния период 15.01.2017 г. - 24.11.2017 г. водомерите, монтирани в процесния имот, не били отчитани съобразно Общите условия и Наредба № 4/14.09.2004 г., тъй като жилището не било обитаемо от - г. /от смъртта на К.Б.Г./ до момента на продажбата му на 24.11.2017 г., за което подала уведомление по съответния ред пред ищеца. Достъпът до апартамента бил невъзможен. Не бил представен протокол и/или друг документ, удостоверяващ показанията на водомерите за същия период за 2016 г. Било налице неизпълнение на задълженията на ищеца. Оспорвала изцяло съдържанието на представения с исковата молба лихвен лист, тъй като посочените периоди на определената лихва не съответствали на периодите, за които се претендирала главницата, съгласно квитанциите, цитирани по-горе, а също така не дължала лихва, поради недължимост на главницата. Същата изплатила всички задължения към ищеца на предходния собственик за периода 15.03.2006 г. - 20.10.2008 г., на обща стойност 471.22 лева, съгласно фискални бонове №№ 02026562/07.10.2008 г., № *********/07.11.2008 г. и № 02026309/07.11.2008 г. Уведомила ищеца, че жилището нямало да се обитава и съответно нямало да се ползва вода. А на 24.11.2017 г. прехвърлила собствеността му на лицата П.Т.Т. и Д.Ж.Т. чрез покупко-продажба. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и необоснован, и й присъди направените по делото разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в искова му молба, тъй като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, респективно трябва да докаже правопораждащият всяко от тях факт, техния размер и изискуемост, а ответницата носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора й, тъй като пък на тях тя е основала възраженията си за неоснователност на тези искове.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за твърдените от него и подлежащи на доказване от него спорни факти, че посоченият в исковата молба брат на ответницата е починал, че със същата са били съсобственици на процесния водоснабден имот и по тяхно споразумение, което не е представил, на негово име се е водела партидата при ищеца за този имот, както и количеството доставена за исковия период питейна и отведена и пречистена канална вода до и от този процесен водоснабден имот, като не е представил и находящите се у него карнети за този имот за същия период.  

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: лихвен лист от 07.03.2019 г.; 7 броя квитанции за партида № - в гр. Стара Загора; заявление за промяна на партида с вх. № КЦ 3838/24.08.2018 г.; споразумение от 02.07.2018 г.; нотариален акт № 186, том III, рег. № 3765, дело 291 от 2017 г. на нотариус А.К.; Общи условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор за „В.” Е.; 3 броя фискални бонове №№ 02026562 от 07.10.2008 г., ********* от 07.11.2008 г. и 02026309 от. 07.11.2008 г.; 19 броя квитанции за изплатена вода за периода от 15.03.2006 г. - 20.10.2008 г.: квитанции №№ **********/03.04.2006 г.; **********/01.11.2006 г.; **********/01.12.2006 г.; **********/03.01.2007 г.; **********/01.02.2007 г.; **********/01.03.2007 г.; **********/02.04.2007 г.; **********/02.05.2007 г.; **********/01.06.2007 г.; **********/02.07.2007 г.; **********/01.08.2007 г.; **********/03.09.2007 г.; **********/01.10.2007 г.; **********/01.11.2007 г.; **********/03.12.2007 г.; **********/02.01.2008 г.; **********/01.02.2008 г.; **********/01.10.2008 г. и **********/03.11.2008 г.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 1626 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответницата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да уточни неясното си оспорване в отговора на представените от ищеца квитанции и лихвен лист, като посочи какво точно им оспорва – верността и/или автентичността, а ако оспорва и последната – да посочи и автентичността на кой точно подпис под тях оспорва, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от открИ.е на производство по чл. 193 ГПК за проверка на тяхната истинност.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответницата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да води две лица, които съдът да допусне и разпита в същото в качеството на свидетели, за установяване на посочените в отговора й обстоятелства, а другият посочен от нея свидетел ще бъде допуснат, ако водените не установят тези спорни обстоятелства.

 

ЗАДЪЛЖАВА ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да представи намиращите се у него карнети за процесния период и имот, както и уведомление на ответницата до него след 16.07.2008 г., че процесния имот няма да се ползва от никого, КАТО МУ УКАЗВА, че непредставянето им в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 190, ал. 2, във вр. с чл. 161 ГПК.

 

НАЗНАЧАВА служебно по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните, в счетоводството на ищеца и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси, поставени към тази експертиза в обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 20.11.2019 г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение. За същата дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: