МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1342/15.07.2010г.,
постановена по НОХД №
2398/2010г. по описа на БРС
Производството по делото е
образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас, с който
против Т.Г.Д.-роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7. вр. чл. 194, ал. 1, вр.чл.
28, ал.1
от НК.
Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно
следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение от 10.06.2010г, на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП – Бургас
по време на съдебните прения поддържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието са доказани по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Относно определяне вида и размера на наказанието, прокурорът
пледира на подсъдимия да се наложи наказание при приложение разпоредбите на чл.
55, ал. 1 от НК, а именно наказание ЛОС за срок от седем месеца, като
изпълнението на основание чл. 66 ал. 1 от НК да се отложи за срок от три
години.
Защитникът на подсъдимия, не
оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието по
обвинителния акт. Относно определяне вида и размера на наказанието, защитникът
пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода-условно, а
относно размера-предоставя на съда.
Подсъдимият Д. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време на съдебните прения
заявява, че се присъединява към казаното от защитника си, съжалява за
извършеното и моли за минимално наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
чл. 373, ал. 3 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 21.04.2002година след
полунощ св. Д.С., заедно с компания от приятели отишли в дискотека „......”-гр.Бургас,
за да отпразнуват рождения й ден. При тях се отбил и подс. Т.Д., познат на К.С.
(брат на рожденичката). Седнали на първото сепаре, вдясно от входа на заведението.
Под настроението на музиката, св. С. оставила на стола дамската си чанта, марка
„Гучи” и станала да танцува. Подсъдимият Д. бързо фокусирал чантата, огледал се
дали някой го наблюдава и бързо бръкнал в нея. От вътре извадил мобилен телефонен
апарат, марка „Нокиа” 8210 и дамско портмоне. Изскочил навън, без да се обади
на някого и хванал случайно преминаващо такси, за да се придвижи до дома си в
кв. „...”. Когато св. С. се върнала обратно на масата в сепарето и потърсила чантата
си, която била намерена на замята от приятелката й Г.. С. силно се изненадала и
с притеснение започнала да проверява дали всичките й вещи са вътре. Тя установила,
че й липсват дамското портмоне и мобилния телефонен апарат. През това време подс.
Д. се прибрал в къщи и спокойно отворил портмонето, в което намерил парична
сума, в размер на 150.00 лева, лична карта и абонаментни карти за видеотеки. На
следващия ден, подсъдимият продал откраднатия мобилен телефонен апарат в
центъра на гр. Б., на непознато лице от турски произход, за сумата от 220.00 лева.
На същия ден, св. С.
депозирала Молба до Началника на Първо РУП на МВР-Бургас, във връзка с
извършената кражба и разкриване на извършителя на престъплението.
Вещите, предмет на
престъпното посегателство били частично възстановени от подс. Д. с Разписка от
29.05.2002г., а именно дамското портмоне марка „Гучи”, СИМ карта към мобилен
телефонен оператор на „М-Тел”, лична карта и абонаментни видеокарти.
Горната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимия дадени при разследването, направените самопризнания
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
свидетелските показания и писмените доказателства по делото.
С оглед на горната фактическа обстановка, съдът счита
за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и от субективна
страна, че подсъдимият е извършил престъплението – кражба.
Деянието е извършено при пряк умисъл като форма на
вината-подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.
Във връзка с изложеното съдът призна подсъдимия Т.Г.Д.-
роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че
на 21.04.2002г., в гр.Бургас - дискотека „...” отнел чужди движими вещи -мобилен
телефонен апарат, марка „Нокиа” 8210 на стойност 474,00(четиристотин седемдесет
и четири) лева, ведно със СИМ-карта към мобилен оператор "МТЕЛ", на
стойност 6,00( шест)лева; дамско портмоне от естествена кожа, марка
"Гучи" на стойност 47,00 (четиридесет и седем) лева, лична карта на Д.Н.С.,
ЕГН********** с находяща се вътре в него парична сума в размер на 150,00 (сто и
петдесет ) лева; картонче за банкова сметка *** „ Булбанк „АД ,абонаментна
карта за видеорент " Холивуд 2", абонаментна карта за видеорент „
Видео център „ като всички вещи са на обща стойност в размер на 677,00
(шестстотин седемдесет и седем) лева, от владението на Д.Н.С., ЕГН:**********,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно при немаловажен случай.
Общ причинен съставомерен
престъпен резултат в размер на 677.00 ( шестстотни седемдесет и седем лева ),
установено с експертиза-престъпление по чл. чл.195, ал.1,т.7, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.28,ал.1 от НК.
За извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК е
предвидено наказание от една до десет години лишаване от свобода.
При определяне вида и размера на наказанието, с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът следва да определи
наказанието, за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.195, ал.1, т.7,
вр.чл. 194, ал.1, вр. чл.28,ал.1 от НК, при условията на чл. 55 от НК.
В случая, наказанието за
престъплението извършено от подсъдимия, при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, следва да бъде определено под най-ниския предел, а именно при предвидена
в закона долна граница от една година, наказанието трябва да бъде определено
под тази долна граница-наказание седем месеца „лишаване от свобода” с
приложение на хипотезата на условното осъждане, а именно отлагане на наложеното
наказание, на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години.
Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът отчита самопризнанията на подсъдимия по фактическата
обстановка, както и младата му възраст. Като отегчаващо вината обстоятелство,
съдът отчита високата степен на обществена опасност на деянието, както и факта,
че е извършено при условията на повторност.
Предвид горното и с оглед
изпълнение целите на наказанието, съдът прие, че следва да определи наказанието
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което и наложи на подсъдимия
наказание седем месеца „лишаване от свобода”, което отложи, на основание чл.
66, ал. 1 от НК за срок от три години.
С така определеното и наложено наказание настоящият
състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК и подсъдимият ще се поправи и превъзпита.
Като причини за извършване на деянието следва да се
приемат ниската правна култура на подсъдимия, тежките икономически условия в
страната, свързани с безработица и стремежа към лесно облагодетелстване.
Накрая съдът се занима с разноските по делото, които
възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
Златка Калоянова