Р Е Ш Е Н И Е
№ 260007 24.02.2023г.
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ХXII граждански състав на тринадесети
декември две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №528 по описа за 2020 година,
намери за установено следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл.95, ал.1 ЗАПСП.
Делото е образувано по искова молба на Н.Т. – гражданин
на ** *******, със съдебен адрес:*** – чрез адв.Д.Г. против „Версо травъл“ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.Марково, община Родопи, ул.”Подем”№12.
Ищецът твърди, че е ************ *********и ******
на фотографско изображение – снимка „*******“,
която е разгласена в авторския му уеб сайд за професионални фотографии „*******“ в албума „*****“, както и в самостоятелен албум под името „******************************“.
Твърди се, че по делото фотографията като извадка от сайта на ищеца е приложена
на л.17, а на л.34 и л.35/доказателство 7 и доказателство 8/ е представена
извадка на същото изображение от сайта на ответника. Твърди, че на 02.08.2019г.
установил, че ответникът „Версо травъл“ООД, който извършва туроператорска
дейност, е използвал въпросната фотография за реклама на организирани от него
екскурзии в *****. Снимката била качена на сайта на ответното дружество и към
дата 27.02.2020г., поради което ищецът извежда твръдението, че фотографията му
е използвана през времето от 02.08.2019г. до 27.02.2020г., в продължение на
повече от шест месеца.
Ищецът твърди, че под никаква форма не е давал съгласие
процесната фотография да бъде ползвана от ответника, както и че последният
никъде не е отбелязал кой е авторът на използваното изображение. На 20.08.2019г.
Т. поканил дружеството да разрешат спора извънсъдебно, но не получил отговор.
Счита, че с действията си ответникът е нарушил авторските му права, както и че в
пряка причинна връзка с поведението на ответника е пропуснал да реализира доход
под формата на възнаграждение за творчеството и труда си, какъвто би получил в
родината си, ако беше предоставил с договор своята фотография за ползване.
Заявява още, че е претърпял финансова загуба в размер на 420,00 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ на
основание чл.95 от ЗАПСП. Поддържа се, че ищецът е претърпял и неимуществени
вреди под формата на психически болки, страдания, стрес и дискомфорт, тъй като
поведението на ответника го карало да се чувства унизен и подценен и го
принуждавало постоянно да следи в интернет дали някой не краде труда му.
По изложените в исковата молба и в уточняващите молби подробни
съображения от съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца сумите:
1858,32 лева, представляващи обезщетение за пропуснати ползи от използваната от
ответника фотография, изчислено по средни цени, срещу които фотографите в *******
предоставят ползването на своите снимки, за периода на нарушението – над 6
месеца; 108,40 лева – законна лихва върху посочената главница за периода от 02.08.2019г.
до 27.02.2020г.; 420,00 лева, представляващи претърпяна загуба под формата на
платено адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ; 500,00 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, претендирани частично от обща сума в размер
на 1000,00 лева; законна лихва върху всички главници, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане /последното искане е заявено с молба
от 11.12.2020г., приложена на л.470 от делото/.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Версо травъл“ООД чрез
пълномощника си адвокат В.П. е подал писмен отговор, с който предявените искове
се оспорват като неоснователни. Признават се твърденията, че: ищецът е
фотограф, домейнът „*******“ е регистриран на
негово име, процесният картинен образ е възпроизведен на сайта „********.***“
на уеб адрес ********.***/*****/*****-*****-*******, дружеството ответник
притежава лиценз за извършване на турагентска и туроператорска дейност и е
собственик на домейна „****.**“, на 08.02.2019г. картинен образ, наподобяващ
процесния, е бил възпроизведен в сайта с неговия домейн. Навеждат се следните
възражения: изображението на *******, предмет на спора не е фотография,
фотографско произведение или произведение, създадено по анаголичен начин;
файлът, съдържащ процесния цифров образ не е идентичен със суровия файл,
създаден при заснемане на наблюдавания обект с цифров фотоапарат; касае се за
картинен образ, получен на база суровия файл, обработен дигитално с компютърна
програма, който картинен образ вече не е фотография, а краен програмен продукт,
тъй като е създаден не с използване на светлина, а с цветова палитра и ефекти,
заложени в компютърната обработка; като производител на база данни, по аргумент
на чл.93б, ал.2 вр. с ал.1 от ЗАПСП, ищецът е имал възможност да защити правата
си на такъв посредством въвеждане на забраните по чл.93в, ал.1 и ал.4 от ЗАПСП,
но той не го е сторил, а е предоставил неограничен и свободен достъп до тази
база данни на всеки потребител и получател на услуга от информационното
общество и по този начин е направил всеки посетител на сайта „********.***“
пълноправен ползвател на произведение по смисъла на пар.2, т.6 от ДР на ЗАПСП; Н.Т.
няма авторски права по отношение на процесния картинен образ, тъй като не е
автор на електронната страница от секцията блог, намираща се на адрес: ********.***/*****/*****-*****-*******,
от текста на която става ясно, че автор на тази страница е лице, различно от Т.,
което описва свое пътуване заедно с последния до ***** и не е посочено изрично,
че именно Т. е автор на картинните образи, съпровождащи текста; ищецът не е
претърпял твърдените вреди; не може да намери приложение националното право на
ищеца – тарифата, на която той се
позовава за остойностяване на пропуснатите ползи; исковете са неоснователни
поради това, че ищецът е организирал сайта си по начин, който представлява злоупотреба
с право – представяне на заблуждаваща потребителя информация в нарушение на
Директива 2000/31/ЕО, транспонирана в Закон за електронната търговия; ищецът
умишлено разпространява чрез сайта си картинни образи по този начин с цел да
принуждава потребителите да му заплащат „по доброволен път“ обезщетения за
ползването.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното:
Съгласно чл.95, ал.1 ЗАПСП който наруши авторско право,
сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на
носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право
на използване. Обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от нарушението /ал.2/. Приложими са правилата за
деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД, поради което за да бъде уважен иска по
чл.95, ал.1 ЗАПСП, е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки:
нарушаване на авторското право, чиято защита се търси, претърпяна вреда и
причинно-следствена връзка между вредата и нарушението, които следва да се
установят от ищеца, както и виновно поведение на нарушителя, което се
предполага до доказване на противното.
Ответникът не оспорва твърдението, че извършва
туроператорска дейност и във връзка с търговската си дейност използва сайта ********************, като организира
екскурзии, включително такива до *****. Не е оспорен и факта, че на сайта на
дружеството на 08.02.2019г. е била публикувана фотография, подобна на тази на процесната.
От показанията на свидетеля Г.А., който определя себе си като един от
създателите на фирмата на ответника, който и досега работи в нея, се
установява, че въпросното картинно изображение на площад *********** в *****, ***** *****, е било
поставено в сайта на дружеството през м.януари 2019г. за онагледяване на оферта
за организирана екскурзия до *****, *****. Свидетелят обяснява, че намерил
изображението с помощта на интернет търсачката *******, където същото се
появило като „******************“, без данни да е обект на авторско право.
По делото са допуснати и приети три експертизи на вещото
лице Б.М., който след запознаване с материалите по делото и с интернет сайтовете
на ищеца и на ответника е отговорил на поставените от страните въпроси, касаещи
процесното изображение. Както се вижда от приложените като неразделна част от
експертизите нощни снимки, предмет на изследванията на вещото лице е бил
кадърът, който ищецът е описал в исковата молба и който е възпроизведен в
представените доказателства към исковата молба под №2, №7 и №8, а визуално
представлява нощен градски пейзаж на фона на *******. Въпреки че по почин на
разглеждащия делото към този момент докладчик е била назначена и приета
комплексна експертиза, която е отговорила отново само на въпросите на ответната
страна /след уточнение от страна на ищеца коя именно снимка от представените с
исковата молба твърди, че е негово авторско произведение, авторските права по
отношение на което защитава в настоящия процес/, съдът в настоящия си състав
намира, че в хода на делото нито страните, нито вещото лице М. са имали
съмнение кое изображение е процесното. В този смисъл са и писмените заявления
на страните, направени чрез пълномощниците им на 30.03.2021г. /от ответника/ и
на 28.04.2021г. /от ищеца/. Ето защо
съдът счита, че експертизите на това вещо лице следва да се ценят като
компетентно изготвени и даващи отговор на поставените въпроси именно във връзка
с фотографското изображение, което е предмет на исковите претенции.
С експертизата на вещото лице М. от 04.12.2020г. се
установява следното: 1/ищецът Н.Т. притежава оригиналния *** файл на процесното изображение, който съдържа цялата информация, снета от
цифровата камера, с която е направена снимката и който е бил предоставен за
изследване за целите на експертизата; 2/Н.Т. е посочен като автор на снимката с
фотоапарат *****
****, като авторството е видно както на изображенията, качени
в сайта на ищеца, така и на изображението, публикувано на сайта на ответника; 3/изображението, качено на сайта на ищеца е
идентично с използваното от ответника на неговия сайт, като при сравнението е
установено съвпадение относно името на автора, датата на създаване на
изображенията, датата на компютърната обработка на изображенията, както и
програмата, с която е направена тя, а разминаване е констатирано само в имената
на изображенията; 4/сайта на Т. *************
представлява стоков сайт, предлагащ срещу заплащане лицензионни права за
публикуваните в него изображения; на началната страница на сайта е изведен
бутон „**** *****“, който е оцветен и се отличава от останалите; 5/достъпът,
копирането и използването на публикуваните изображения в този сайт не са
защитени; публикуваните изображения са общодостъпни и за разглеждането им не се
изисква регистрация/идентификация на посетителя; 6/в секциите „Контакти“ и
„Изключителни/специални лицензи“ на сайта са посочени варианти за осъществяване
на контакт с автора и ценова листа с пряк линк.
Приетите по делото първоначална и допълнителна комплексни
експертизи на вещите лица Н.Л. и И.К. потвърждават част от изводите на вещото
лице М., доколкото са работили само по задачите на ответната страна.
Вещите лица от комплексната експертиза
са обосновали допълнителен извод, че предоставената информация на сайта на
ищеца за връзка с него е неясна, труднодостъпна и подвеждаща.
Съдът не споделя възраженията на ответника, че
фотографията на ищеца няма художествен характер и не е годен обект на
авторското право. Фотографията е обект на авторско право по смисъла на чл.3,
ал.1, т.7 от ЗАПСП и е резултат от творческа фотографска дейност, която включва
не само заснемането на кадъра, но и неговата допълнителна обработка до
получаване на крайното изображение. Обработването на суровия файл с помощта на
компютърна програма не отнема нито авторството, нито художествения характер на
фотографията като творчески продукт. В случая ищецът като автор на фотографията
е разгласил своето произведение в интернет пространството чрез публикуване в
авторския му сайт, което е регламентирано в пар.2, т.1 от ДР на ЗАПСП,
довеждайки го до знанието на неограничен кръг лица. Тази форма на използване на
произведението е изключително право на неговия автор съгласно чл.18, ал.2 от ЗАПСП.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е
производител на база данни, можел е да защити правата си на такъв посредством
въвеждане на забраните по чл.93в, ал.1 и ал.4 от ЗАПСП и като не го е сторил е
направил всеки посетител на сайта пълноправен ползвател на произведение по
смисъл на пар.2, т.6 от ДР на ЗАПСП. В експертизата от 22.10.2020г. вещото лице
М. е посочил, че сайта на ищеца не представлява структурирана база данни. Както
е посочено по-горе в другото му заключение по делото, експертът посочва, че се
касае за стоков сайт на Т., предлагащ срещу заплащане лицензионни права върху
негови авторски фотографии. Освен това на ответното дружество не може да се
признае качеството на „ползвател на произведения“ по смисъла на цитирания текст
от закона, доколкото от примерното изброяване на такива ползватели става ясно,
че това са физически и юридически лица като издателства, театри, организатори
на концерти, радио и телевизионни организации, заведения за обществено хранене
и забава, продуценти на звукозаписи, филмови продуценти и други, чиято дейност
включва довеждане на произведението до знанието на читателите, зрителите и
слушателите пряко или чрез други разпространители.
Не може да се сподели доводът на ответната страна, че
публикуването на изображението в сайта на ищеца и достъпът до него на
неограничен кръг лица, автоматично дава право на всяко трето лице да го ползва
без съгласието на автора. В настоящия случай „Версо травъл“ООД чрез лицето, което го представлява и/или негов
служител е използвал фотографията на Т.
без негово съгласие и то непосредствено във връзка с извършваната
търговска дейност – за онагледяване и реклама на предлагани екскурзии до
мястото, заснето на кадъра. Не са ангажирани доказателства, които да оборват
презумпцията за вина, регламентирана в чл.95г от ЗАПСП.
Не се споделя и възражението на ответната страна за
неоснователност на исковете, тъй като ищецът е предоставил заблуждаваща
потребителя информация предвид начина, по който е организирал сайта си.
Събраните по делото доказателства установяват, че се касае за сайт за директна
продажба на качените в него изображения - на заглавната страница са поставени
бутони с надпис, указващи възможността за закупуване на качените авторски
изображения, посочени са начини за контакт с автора. Факт е, че информацията за
връзка с ищеца е налична, а дали е труднодостъпна и неясна е обстоятелство, от
което не може да се обосновава извод за целенасочени действия за заблуда на
потребителите. Единствено вещите лица по допълнителната комплексна експертиза
считат информацията за връзка с автора за подвеждаща, но този извод не е
аргументиран, поради което не се кредитира от съда.
Колкото до оплакването, че ищецът умишлено разпространява
чрез сайта си изображения с цел принудително да получи плащане от
потребителите, същото не се подкрепя с доказателства.
С оглед изложеното съдът приема, че са налице всички
законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника: ищецът като
автор на процесната фотография е претърпял имуществена вреда под формата на
пропусната полза от неполучено възнаграждение от предоставяне на ползването;
тази вреда е в пряка причинна връзка с извършеното от ответника нарушение на
авторското право чрез използване на снимката без съгласието на автора посредством
публичното й показване с търговска цел и без съгласието на автора за процесния
период; виновно поведение на ответника, доколкото не се доказа противното.
Размерът на дължимото обезщетение за пропуснати ползи от
неполучено авторско възнаграждение следва да се определи при съобразяване с
цените, установени в представения от ищеца Сборник на Съюза на професионалните
търговци на фотографии в *******. Методологията на изчисляване на стойността на
фотографиите като стока в сборника се основава на обективни данни – стандартни
общи условия за използването на снимки в различните медийни сфери. Този начин
на изчисляване на цената на ползването е подходящ, доколкото липсва лицензионен договор, предвиждащ използване на
процесната фотография в България и не са посочени от страните други обективни
критерии за изчисляване. Съгласно таблицата, приложена на л.73 от делото,
цената за ползване на фотографията за повече от шест месеца е в размер на
310,00 евро. За ползване от онлайн магазин е предвидена надбавка върху хонорара
за ползване в размер на 50%, която в случая възлиза на 155,00 евро. Така общо
дължимото възнаграждение възлиза на 465,00 евро. В случай като процесния,
когато при ползването на фотографията е пропусната информация за нейния
източник, се предвижда надбавка от 100%, т.е. към сумата 465,00 евро следва да
се добави още толкова и така общия размер на обезщетението възлиза на 930,00
евро с левова равностойност 1818,92 лева. Искът като основателен и доказан ще
се уважи до този размер, а за разликата над 1818,92 лева до пълния предявен
размер от 1858,32 лева ще се отхвърли като неоснователен.
Акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД ще се уважи до размер на 106,10
лева, на колкото възлиза лихвата за забава върху главницата 1818,92 лева за
периода 02.08.2019г. – 27.02.2020г., изчислена с помощта на електронен
калкулатор. За разликата над този размер до пълния предявен размер от 108,40
лева искът ще се отхвърли като неоснователен.
Представени са от ищеца договор за правна защита и
съдействие и платежен документ /приложени на л.76-78 от делото/. Договорът
установява, че Т. е направил разноски за защита на правата си срещу ответника в
размер на 400,00 лева – платено адвокатско възнаграждение за откриване на
нарушителя на авторските му права, квалификация на нарушението, обезпечаване на
доказателствата, подготовка за споразумение. Тази имуществена вреда е в пряка
връзка с нарушението и подлежи на обезвреда, поради което искът за вреди в тази
му част следва да бъде уважен.
От съдържанието на платежния документ на стойност 296,40
лева за платена нотариална такса от дата 06.08.2019г. не се установяват
направени от ищеца разходи във връзка със защитаваното авторско право в
настоящия процес. Ето защо претенцията за сумата от 20,00 лева, която се твърди
да е платена за използване на адвокатски услуги, ще се отхвърли като
неоснователна.
По делото не се събраха каквито и да било доказателства в
подкрепа на твърденията, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба
неимуществени вреди от извършеното от ответника нарушение. Ето защо тази
претенция ще се отхвърли като недоказана по основание. В случая не е приложима
разпоредбата на чл.95а от ЗАПСП, която посочва начина за определяне на размера
на обезщетението само при доказан по своето основание иск.
Главниците в уважените размери ще се присъдят ведно със
законна лихва, считано от подаване на исковата молба на 02.03.2020г. до
окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в общ размер на 1174,43
лева, от които: 224,43 лева – държавна такса, 150,00 лева – възнаграждение за
вещо лице и 800,00 лева – адвокатско възнаграждение. Предвид защитавания
материален интерес и действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът намира възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно. Освен това дължимия минимален
размер на адвокатското възнаграждение при материален интерес по делото в размер
на 2886,72 лева, възлиза на 588,67 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г., т.е. платената от ищеца сума не надвишава значително нормативния
минимум на възнаграждението. Ето защо и предвид уважената част от претенциите, на
ищеца ще се присъдят разноски по съразмерност в
размер на 946,00 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника ще
се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Направените от
страната разноски са в размер на 3155,63 лева, от които: 600,00 лева –
адвокатско възнаграждение, 900,00 – депозити за вещи лица, 50,00 лева – депозит
за свидетел, 200,00 лева – адвокатски хонорар по ч.гр.д.№8064/2020г. на Районен
съд Бургас /разпит на свидетел по делегация/, такси за превод на документи –
613,63 лева, 72,00 лева - нотариална такса за изготвяне на констативен
протокол, 720,00 лева – допълнително платено адвокатско възнаграждение на
основание чл.7, ал.9 от Наредба №1/2004г. Не се признават като разход по делото
посочените в представения списък с разноски на ответника стойности на копирни
услуги в общ размер 27,92 лева, тъй като приложените фактури не установяват
тези услуги да са ползвани именно във връзка с настоящото дело. При така
направените разноски, на ответника по съразмерност следва да се присъди сумата
614,00 лева.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Версо травъл“ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: с.Марково, община Родопи, ул.”Подем”№12 да заплати на Н.Т.,
роден на ***г., гражданин на ** ******* с адрес: гр.***************, със
съдебен адрес:*** – чрез адв.Д.Г., сумите:
- 1818,92 лева
- обезщетение за пропуснати ползи, както и 400,00
лева – обезщетение за претърпяна загуба /платено адвокатско възнаграждение/ от
неправомерно използване на фотографията „*******“ за през периода 02.08.2019г.
– 27.02.2020г., ВЕДНО със законна лихва върху двете главници, считано от
подаване на исковата молба – 02.03.2020г. до окончателното изплащане;
- 106,10 лева,
представляващи законна лихва върху главницата 1818,92 лева, дължима за периода 02.08.2019г.
– 27.02.2020г.
ОТХВЪРЛЯ претенциите: за обезщетение за пропуснати ползи
за разликата над 1818,92 лева до 1858,32 лева; за обезщетение за претърпяна
загуба за разликата над 400,00 лева до 420,00 лева и за лихви върху главницата 1818,92
лева за разликата над 106,10 лева до 108,40 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Т., роден на ***г., гражданин на
** ******* с адрес: **************, със съдебен адрес:*** – чрез адв.Д.Г.
против „Версо травъл“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
с.Марково, община Родопи, ул.”Подем”№12 иск за сумата 500,00 лева, претендирани
частично от 1000,00 лева като обезщетение за неимуществени вреди от
неправомерно използване на фотографията „*******“ през периода 02.08.2019г. – 27.02.2020г.
ОСЪЖДА „Версо травъл“ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: с.Марково, община Родопи,
ул.”Подем”№12 да заплати на Н.Т., роден на ***г., гражданин на ** ******я с
адрес: *****************, със съдебен адрес:*** – чрез адв.Д.Г. сумата 946,00
лева – разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.Т., роден на ***г., гражданин на ** ******* с адрес: *****************,
със съдебен адрес:*** – чрез адв.Д.Г. да заплати на „Версо травъл“ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: с.Марково, община Родопи,
ул.”Подем”№12 сумата 614,00 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: