Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 30.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
председател: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д. № 8896 по описа на СГС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 7870/03.08.2020 г.,
подадена от ипотекарния
длъжник „И.2.“ ЕООД, ЕИК *******, и от длъжника „И.“ ООД /н./, ЕИК *******,
против Постановление за възлагане от 14.07.2020 г. по изпълнително дело № 20178400400908
по описа на ЧСИ, с рег. № 840 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което подробно
описаният недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 1,2, находящ
се в гр. София, ж.к. „*******“, е възложен на купувача Ш.Б.З..
Жалбоподателите считат, че обжалваното постановление е порочно, като постановено
при съществени процесуални нарушения, че е насочено върху непродаваем имот,
собственост на трето лице, и че е в нарушение на закона. Излагат подробни
съображения, че:
1.
Изпълнителното
производство е било образувано срещу „И.“ ООД /н./ и към този момент, недвижимият имот - предмет на
възлагане с обжалваното постановление, е бил
включен като апортна вноска в капитала на друго дружество – жалбоподателя „И.2.“
ЕООД. Поради това, с насочването на изпълнението върху този имот, ЧСИ е допуснал съществено
процесуално нарушение и извършената публична продан се явявала изначално
опорочена, което довело и до опорочаване и на постановлението за възлагането
му.
2.
При насочване на изпълнението върху
продаваемия се имот, в поканата за доброволно изпълнение ЧСИ е описал различен имот от продадения с обжалваното
постановление за възлагане, като разликите били не само в площите, а и в
границите, като към този момент ЧСИ необосновано
е приел, че имотът е собственост на „И.“ ООД, а не на „И.2.“ ЕООД, тоест
имало пълно разминаване в площите, в идеалните части, в съседите и в
собствеността.
3.
Апартаментът,
предмет на възлагането, бил продаден
като самостоятелно жилище, докато същият представлявал апортна вноска в
регистрирания капитал на „И.2.“ ЕООД още от 2013 г. В този смисъл, той
представлявал регистриран капитал на търговското дружество, което било нещо
напълно различно. Поради това, не можел
да бъде продаван самостоятелно, отделно от самото дружество, като имот -
собственост на длъжника, без да се съобрази, че представлява регистрирания
капитал на нов субект - юридическо лице, различно от длъжника „И." ООД.
4.
ЧСИ не е имал право да изнесе имота на публична продан поради отмяна на допуснато обезпечение. Същото било допуснато по спор
между „И.“ ООД и банката- кредитор „И.“ АД, но с оглед откриването на производството по несъстоятелност и този спор бил
спрян екс леге, на
основание чл. 637, ал. 1 ТЗ, за да се даде възможност на кредитора да предяви
своето вземане в производството по несъстоятелност. Банката-кредитор поискала
продължаването на изпълнителното производство по изп.д.
№ 20178400400908,
като с влязло в сила определение №
5627/22.10.2019 г. по т.д. № 2327/2018 г. на СГС, VI-17 състав съдът по
несъстоятелността оставил без уважение
искането на „И.“ АД. Като насрочил публична продан и постановил възлагането на
имота, ЧСИ допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, налагащо отмяната на обжалваното постановление.
5.
Самата публична продан била проведена
в нарушение на чл. 638 ТЗ, според
който с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните
производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с
изключение на имуществата по чл. 193 ДОПК. В настоящия случай, в резултат на извършените преустройства
в жилищната сграда, които били приключени преди изнасянето на имота на публична
продан, възложеният апартамент станал съсобствен между „И.“ ООД /н./ и „И.2.“ ЕООД, при
различни квоти.
6.
ЧСИ извършил неправилно
заснемане на имота и отразяване на неговата реална площ, както и съседи.
Съгласно Таблица за площообразуване, площта на
апартамента не била 312,56 кв.м., а 354.68 кв.м. Поради това, като е постановил
възлагане на имот с по-малка площ от неговата действителна, ЧСИ увредил
собствениците и неоснователно бил облагодетелствал купувача.
7.
Процесният имот (преди преустройството му) бил даден като обезпечение в полза на банката-взискател
с договорна ипотека, сключена на 20.06.2011 г. съгласно нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 120, том II, peг. №
3669, дело 287/2011 г. на нотариус Д.Т., като съгласно т. 2 от договора, този
имот и апартамент 3, послужили за обезпечаване на част от вземанията по
договора за кредит в размер само до размер на главница 500 000 евро, заедно с
договорените лихви, евентуални наказателни лихви (неустойки), комисионни, такси
и разноски вкючително и разноски по събирането му. Тази част от кредита била изплатена, и
до 17.11.2014 г. длъжникът „И.“ ООД погасил кредитни задължения в размер на 1
246 160,50 евро, тоест, повече от два пъти от размера, който е бил обезпечен.
8.
ЧСИ е можел да наложи запор
върху дружествените дялове на „И.2.“ ЕООД, които да бъдат изнесени на
продан при условията и по реда на чл. 517 и сл. ГПК. Тази възможност не е била
изпълнена, а вече била неприложима, предвид откритото производство по
несъстоятелност.
9.
Видно от съобщението за
изготвена пазарна оценка, имотът - предмет на публична продан, бил заснет с
площ от 301 кв.м и по КК и КР бил с два
идентификатора: 68134.1004.42.1.13 и част от 68134.1004.42.1.44. Този втори
идентификатор бил деклариран като апартамент 2 от вход „В“, собственост на „И.“
ООД, което се установявало от кадастрални схеми от 26.10.2017 г., доказващо аснемането на двата самостоятелни имота, както и от разрешение
за строеж № 53/10.07.2018 г. на главен архитект на район „Триадица“, СО, от
които било видно, че е разрешено и законно извършено
преустройство на апартамент 4, ет. 2, вх. „Б“ в жилищна сграда чрез
увеличаване на площта и преименуването му в ап. 4а, намаляване на площта на ап.
2, ет. 2, вх. „В" и преименуването му в апартамент 1,2. Апартамент 2, ет.
2, вх. „В“, обаче, нито бил възбранен, нито ипотекиран, като част от него била придадена
към продаваемия се имот, променяйки неговата площ и съответно право на
собственост - от това преустройство възникнала съсобствеността. Същото
преустройство било извършено в период след спиране на изпълнението съгласно
Постановление от 08.02.2018 г.
10.
Доказателства за преустройството
можели да бъдат установени и при обикновено сравнение между описанието на
ипотекирания с нотариален акт № 120/20.06.2011 г. имот, в който същият е описан
с площ от 312,26 кв.в., на едно ниво, докато продаваемия от ЧСИ имот - предмет
на постановлението за възлагане, бил на две нива. Това нарушение на ЧСИ било съществено,
защото имотът бил описан по КК от 2016 г. (преди преустройството), но бил
продаден след това преустройство и в обем и площи, включващи придадените части
от съседния апартамент.
11.
В извършената оценка освен
това липсвали идеалните части:
заснемането и изготвянето на оценката е за реална площ на жилището била от 301
кв.м., без да са включени съответните идеални части, към които освен
принадлежащите към апартамент 1,2 - 22,92 % ид.ч. от
общите части на сградата, равняващи се на 49,54 кв.м. (съгласно ПДИ), ЧСИ
добавил и придадените в резултат на преустройството идеални части от съседния
апартамент 2 от вход „В“ в размер на 2,77 %. По този
начин реалната продаваема площ на имота била не 301 кв.м., както неправилно е
приела ЧСИ, а над 354.68 кв.м. Това се отразявало както на правото на
собственост, включващо и съответните идеални части от общите части на сградата,
така и на определянето на пазарната оценка на имота, което представлявало материалноправна
пречка за проданта. ЧСИ изнесъл на публична продан негоден обект, без да
съобрази неговите доказани площи и идеални части.
12.
Посочените пропуски, пороци и нарушения били пренесени и в обжалваното
постановление за възлагане и го опорочавали до степен на невъзможност за
изпълнение.
13.
Възложеният имот бил собственост на две самостоятелни дружества,
едното от които било в несъстоятелност. ЧСИ игнорирало този юридически факт
и възложило имота само като собственост на „И.2.“ ЕООД, с което, щяло да се
създаде съсобственост без основателна законова причина
В жалбата е
посочено също, че съгласно чл. 435, ал.
4 ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само
когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната
или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това
лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на
длъжника при налагане на запора или възбраната. Видно било от данните по изпълнителното дело, че „И.2.“
ЕООД е придобило собствеността и владението преди издаването на изпълнителния
лист, съответно преди налагането на възбраната от ЧСИ, поради което жалбата му
била допустима. В схема № 15-531531-22.06.2020 г. на СГКК, имотът бил записан
със собственици - двете дружества жалбоподател, поради което и за да пристъпи
към изпълнение само върху дела на „И.2.“ ЕООД, ЧСИ бил длъжен първо да провери
неговата поделяемост, като назначи техническа
експертиза, която да изготви архитектурен проект за делба, същият да бъде
одобрен от компетентните органи на общинската администрация и едва след това да
изнесе на продан единия обособен обект. Като не е направил това, ЧСИ също допуснал
съществено нарушение.
Жалбоподателите
молят, обжалваното постановление за възлагане да бъде отменено. С жалбата е направено
и искане да бъде постановено спиране на изпълнението по изпълнително дело №
20178400400908, на основание чл. 438 ГПК и чл. 638 ТЗ.
Ответникът – взискател „И.“ АД счита,
че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна. Излага съображения, че основанията
за отмяна на постановлението за възлагане на недвижим имот по реда на обжалване
на действията на съдебен изпълнител, са императивно и изчерпателно уредени в
чл. 435, ал. 3 ГПК. Изложените от жалбоподателя оплаквания били изцяло
неоснователни и същите вече били обект на разглеждане многократно от съда.
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е
изложил подробни съображения, че жалбата е недопустима, евентуално – неосноватена.
Софийски градски съд, след като
съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Изпълнително дело № 20178400400908 е било образувано въз основа на молба от
12.10.2017 г. на ТБ „Виктория“ ЕАД, ЕИК *******(чиито универсален правоприемник
е „И.” АД)
и изпълнителен лист от 12.07.2017 г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, по гр.д. № 41310/2017 г. по
описа на СРС, 69 състав, срещу съдлъжниците: 1. „И.“
ООД, ЕИК *******, 2. Т.Й.С., с ЕГН: **********, и 3. В.Д.С., с ЕГН: **********.
С молбата, взискателят е направил искане
изпълнението да бъде насочено върху имущество, ипотекирано в негова полза
- недвижими имоти, находящи
се в София, СО – район „Триадица”, в
жилищна сграда, изградена в УПИ IV-112, в квартал 9, по плана на гр. София,
местност „Жилищна група Южен парк”, един от които е процесният
АПАРТАМЕНТ 1,2 находящ
се във вход “В”, на втори етаж.
Ведно с молбата за образуване
на изпълнително дело са представени и нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека от вписан в СВ-София на 04.03.2009 г., нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека от вписан в СВ-София на 01.03.2010 г. и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека от вписан в СВ-София на 20.06.2011 г. - за АПАРТАМЕНТ № 1,2 (л. 10 и сл.).
Въз
основа на молба от 12.10.2017 г. (л. 31), с постановление от 18.10.2017 г. (л.
46) по изп.д. № 20178400400908 е бил конституиран
като присъединен взискател ТБ „Виктория“ ЕАД за
събиране на вземанията му срещи същите длъжници, за
които е бил издаден изпълнителен лист от 13.08.2013 г. по ч.гр.д. № 24465/2013
г. по описа на СРС, 120 състав, принудително събирани по изп.д.
№ 20178380404335 по описа на ЧСИ с рег. № 838 от КЧСИ (л. 33). Впоследствие, с
влязло в сила решение от 20.03.2019 г., е признато за установено, че длъжниците дължат на кредитора сумите по изпълнителния лист
от 13.08.2013 г. по ч.гр.д. № 24465/2013 г.
на СРС, 120 състав – видно от Определение № 126/20.03.2019 г. по т.д. №
2380/2018 г. на ВКС, І ТО (л. 1196 и сл., л. 1510 и сл.).
В хода на изпълнението по делото са
присъединени за събиране и вземанията по изпълнителен лист от 09.04.2019 г.,
издаден по гр.д. № 16598/2013 г. на СГС, I ГО, 14 състав, изпълнителен лист от
19.09.2019 г. по гр.д. 16598/2013 г. на СГС и др.
На 18.10.2017 г., ЧСИ е наложил възбрана върху недвижими имоти,
собственост на длъжника „И.“ ООД, ЕИК *******, сред които имоти е и въпросният АПАРТАМЕНТ № 1,2 – видно от Постановление за налагане на възбрана
върху недвижим имот от 18.10.2017 г., вписано в СВ-София на 18.10.2017 г. (л.
49 и сл). На 12.08.2019 г. е наложена възбрана върху
имота и по партидата на приобретателя – „И.2.“ ЕООД
(л. 1337).
На 17.11.2017 г., е извършен
опис на АПАРТАМЕНТ № 1,2 (и на други възбранени имоти), като имотът е намерен във
владение на длъжника „И.“ ООД – видно от Протокол за опис на недвижим имот (л.
143 и сл.).
На 28.11.2017 г., е извършен повторен оглед с помощта на геодезист на АПАРТАМЕНТ № 1,2 (и други имоти) – видно
от Протокол за повторен оглед от 28.11.2017 г. (л. 215 и сл.)
Стойността на имота е определена от вещо лице, назначено от ЧСИ по реда на
чл. 485 ГПК, което е представило по делото съдебно – техническа експертиза (л.
235 и сл.), като пазарната оценка на ипотекираното имущество е съобщена на
страните по изп.дело (л. 283 и сл.). Длъжникът е
оспорил заключението (с молба от 04.01.2018 г.) и с разпореждане от 09.01.2018
г., ЧСИ е назначил посоченото от длъжника вещо лице да изготви повторно
заключение на пазарната стойност на имотите (л. 308). На 31.01.2018 г. е
представен доклад от новоназначеното вещо лице относно пазарната цена на
имотите (л. 323), която е възприета от ЧС – с разпореждане от 01.02.2013 г. Насрочена е първата
публична продан на имота (в периода 22.02.2018 г. - 22.03.2018 г.), която е
настанала.
На 08.03.2018 г., принудителното изпълнение по изп.д.
№ 20178400400908 по отношение на АПАРТАМЕНТ № 1,2 (и други имоти) е било спряно – с постановление на ЧСИ (л.
379) и въз основа на обезпечителна заповед от 01.03.2018 г. (л. 376), издадена въз основа на
определение от 21.02.2018 г. по т.д. № 3108/2017 г. по описа на СГС, VI-11.
С Определение № 1910/20.06.2018 г. по ч.гр.д. № 3031/2018 г.
на САС (стр. 427 и сл.), определението от 21.02.2018 г. по т.д. № 3108/2017 г.
на СГС е било отменено, и принудителното изпълнение по отношение на АПАРТАМЕНТ № 1,2 е било възобновено (с
постановление, л. 429 и сл.).
На 02.07.2018 г., е насрочена
нова публична продан на АПАРТАМЕНТ № 1,2
(и на други имоти, л. 449 и сл.), която също е нестанала.
На 17.07.2018 г.,
производството по изпълнителното дело е прекратено частично – по отношение на длъжниците - физически лица за посочените в постановлението
на ЧСИ суми (л. 506)
Видно от Учредителен акт на „И.2.“ ЕООД (л. 568, л. 1308 и сл., л. 1373 и сл.), както и видно от Справка
в СВ-София (л. 580) и справка от ТР (л. 1276), процесният
АПАРТАМЕНТ № 1,2 е бил апортиран от
длъжника „И.“ ООД ЕИК ******* в дружеството–жалбоподател „И.“ 2.“ ЕООД, ЕИК *******,
с апорт, вписан в
Имотен регистър на 23.08.2018г.,
с вх. peг. № 55677/23.08.2018г., акт 131/2018г, том
126.
Впоследствие, по изпълнителното дело са проведени няколко публични продадени
на АПАРТАМЕНТ № 1,2, които са завършвали без възлагане на имуществото
(по една от тях е постъпило наддавателно предложение
(л.1409), но поради невнасяне на остатъка от предложената цена, задатъкът е задържан – л.1415).
С разпореждане от 24.04.2019 г., ЧСИ е отказал да спре публичната продан на
апартамент № 1,2, обявена за периода 02.04.2019 г. – 02.05.2019 г. (л.
923).
С влязло в сила на 18.12.2019 г. решение №
8676/18.12.2019 г. по ч.гр.д. № 9551/2019 г. на СГС, ТО, е оставена без
уважение жалбата срещу разпореждането от 24.04.2019 г. (л.1554 и сл.).
Междувременно, с
решение № 1406/31.07.2019 г. по т.д.
№ 2327/2018 г. по описа на СГС, ТО, VІ-17 състав (л. 1252 и сл.), е обявена
неплатежоспособността на длъжника, „И.“ ООД, ЕИК *******, определена е начална
дата на неплатежоспособността 31.12.2012 г., открито е производство по
несъстоятелност по отношение на „И.“ ООД, постановено е прекратяване на
дейността на предприятието на дружеството и е спряно производството по д. №
2327/2018 г. по описа на СГС, ТО, Vl-17 състав. Решението е обнародвано в ТР на
31.07.2019г.
С разпореждане
от 09.08.2019 г. (л. 1280 и
сл.), ЧСИ е отказал спиране на
изпълнението по отношение на имущество, извън масата на несъстоятелността на
длъжника „И.“ ООД, представляващо АПАРТАМЕНТ № 1,2 (тъй като, по силата
на апорта, същото е напуснало патримониума
на несъстоятелния търговец).
С влязло в сила на 26.09.2019 г. решение №
6652/26.09.2019 г. по ч.гр.д. № 11160/2019 г. е оставена без уважение жалбата
срещу разпореждането на ЧСИ от 09.08.2019 г. (л. 1491 и сл.).
С определение № 5627/22.10.2019 г. по т.д. № 2327/2018 г. на СГС, ТО, VІ-17 състав е
оставено без уважение искането на „И.“ АД да бъде разрешено продължаването на
изпълнителните действия по изп.д. № 20178400400908,
към което е присъединено изп.д. № 201984004000478 (л.
1496 и сл., л. 1718 и сл.).
С определение от 12.11.2019 г. по гр.д. №
14775/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 18 състав, е допуснато обезпечение на
предявения от „И.2.“ ЕООД иск по чл.
440 ГПК, чрез спиране на изпълнението по изп.д. №
20178400400908 (л. 1528 и сл.). Определението на СГС от 12.11.2019 г. е
отменено – с определение № 569/20.02.2020 г. по ч.гр.д. № 691/2020 г. на САС,
ТО, 5 състав (л. 1571 и сл.), като издадената обезпечителна заповед е
обезсилена, а искането за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението
е отхвърлено. Впоследствие, с определение от 26.02.2020 г., производството по гр.д. № 14775/2019 г. на
СГС, I ГО, 18 състав, е прекратено (л. 1678).
С Разпореждане
от 09.03.2020 г., принудителното изпълнение е възобновено и е насрочена
публична продан на АПАРТАМЕНТ № 1,2
за периода от 09.06.2020 г. – 09.07.2020 г. (л. 1585).
С определение № 3218/01.07.2020 г. по т.д. № 2327/2018 г. на СГС, ТО, VІ-17 състав е
оставено без уважение искането на длъжника „И.“ ООД /н./ за налагане на
обезпечителна мярка спиране на изпълнителното производство по изп.д. № 20178400400908.
Насрочената публична продан на АПАРТАМЕНТ № 1,2, за периода от
09.06.2020 г. до 09.07.2020 г., е при начална цена от 502 776 лева (без
ДДС), представляваща 90% от началната
цена при първата продан. При така определената начална цена, размерът на
депозита за участие в проданта възлиза на 50 277.60 лева (10 %).
За периода от 09.06.2020 г. до 09.07.2020
г., в Регистратурата на СРС са били заведени 4 наддавателни предложения, както
следва:
1.
Наддавателно предложение №
1037/02.07.2020 г. от С.Я.С., който е предложил цена за закупуване на имота в
размер на 515 346 лева и е представил доказателства за внесен задатък (л. 1742 и сл.);
2.
Наддавателно предложение №
1047/07.07.2020 г. от „А.П.“ ЕООД, което е предложило
цена за закупуване на имота в размер на 503 000 лева и е представило
доказателства за внесен задатък (л. 1748 и сл.);
3.
Наддавателно предложение №
1051/08.07.2020 г. от Ш.Б.-З., който е предложил цена за закупуване на имота в
размер на 503 000 лева и е представил доказателства за внесен задатък (л. 1752 и сл.); и
4.
Наддавателно предложение №
1057/09.07.2020 г. от Д.А.К. и А.Д.К., които са предложили цена за закупуване
на имота в размер на 502 800 лева и са представили доказателства за внесен
задатък (л. 1759 и сл.);
На 10.07.2020 г., в 9.05 часа, в сградата на
Софийски районен съд в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, помощник частен
съдебен изпълнител при ЧСИ с рег. № 840
от КЧСИ е съставил представения по делото Протокол (л. 1733), в който, след
като е индивидуализирана публичната продан и нейния предмет, в присъствието на явилите се наддавачи, са обявени постъпилите наддавателни
предложения.
След като е констатирано, че всички
наддавателни предложения са валидни, за купувач на имота е обявен С.Я.С.,
който е предложил най-високата цена
(515 346 лева).
Явилите се наддавачи
са предложили следните цени за имота:
1.
Д.А.К. и А.Д.К. – 565 623.60
лева;
2.
„А.П.“ ЕООД – 615 901.20
лева;
3.
Ш.Б.-З. – 666 178 лева;
4.
Д.А.К. и А.Д.К. – 716 456.40
лева
5.
Ш.Б.-З. – 766 734 лева;
6.
Д.А.К. и А.Д.К. – 817 011.60
лева;
7.
Ш.Б.-З. – 867 289.20 лева;
8.
Д.А.К. и А.Д.К. – 917 566.80
лева;
9.
Ш.Б.-З. – 967 844.40 лева;
За всяко едно от устни предложения за
закупуване на имота, направилият го наддавач се е
подписал.
За купувач на имота е обявен наддавача, предложил най-висока цена, а именно: Ш.Б.-З., за
цена от 967 844.40 лева
На 13.07.2020 г., Ш.Б.-З. е внесъл по сметка
на ЧСИ сумата от 917 566.40 лева, представляваща остатъка от предложената
от него цена за закупуване на имота след приспадане на задатъка
(967 844.40 лв. – внесения задатък от
50 278 лв.) – видно от платежно нареждане на л. 1763.
С обжалваното в настоящото производство Постановление за възлагане от 14.07.2020 г.,
АПАРТАМЕНТ № 1,2, е възложен на купувача Ш.Б.З. (л. 1767).
Видно
от решение № 991/13.07.2020 г. по т.д. № 2327/2018 г. на СГС, ТО, 17 състав,
производството по делото е възобновено, назначен е и временен синдик – Е.Г.Т..
На
28.07.2020 г., адв. Е.Т., в качеството си на временен
синдик на „И.“ ООД /н./ е уведомила дружеството, че АПАРТАМЕНТ № 1,2
представлява имущество, което е извън масата на несъстоятелността на длъжника. Уведомлението
е депозирано и при ЧСИ с вх. № 7483/28.07.2020 г. (л. 1806).
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
От
представените от съдебния изпълнител материали по изп.д.
№ 220178400400908 по описа на на ЧСИ, с рег. № 840 в
КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че жалбоподателят „И.2.“ ЕООД има
качеството на ипотекарен длъжник, а жалбоподателят „И.“ ООД /н./ има качеството на длъжник в образуваното изпълнително
производство за принудително събиране на присъдени в полза на взискателя парични вземания.
Както
беше посочено, с решение № 1406/31.07.2019 г. по т.д. № 2327/2018 г. на СГС,
ТО, VІ-17 състав, е обявена неплатежоспособността на длъжника, „И.“ ООД и е
открито е производство по несъстоятелност по отношение на „И.“ ООД, като с
решение № 991/13.07.2020 г., производството по т.д. № 2327/2018 г. на СГС, ТО,
17 състав е възобновено и е назначен временен синдик – Е.Г.Т..
Съгласно чл. 668 ТЗ,
временният синдик има правомощията по чл. 658
– т.е. представлява предприятието (чл. 658, ал. 1, т. 1 ТЗ), участва в
производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име
дела (чл. 658, ал. 1, т. 1 ТЗ) и т.н.
Жалбата
на „И.“ ООД /н./ не е подадена от временния синдик, нито последният е потвърдил
действията на управителя по подаване на жалба (напротив – изрично е заявил, че
АПАРТАМЕНТ № 1,2 представлява имущество, което е извън масата на
несъстоятелността). С оглед на това, жалбата,
в частта, в която е подадена от „И.“ ООД /н./, следва да се остави без
разглеждане.
Съгласно чл. 173, ал. 1 ЗЗД,
кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочитително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той,
а разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК, предвижда, че изпълнителният лист срещу
длъжника има сила и срещу третото лице,
дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т.2 от Тълкувателно решение от 11.03.2019 г. по т.д. №
4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за
обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху
това имущество, има процесуалното
качество на длъжник в изпълнителното производство.
В цитираното ТР е посочено
още, че залогодателят и ипотекарният
длъжник са обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника
изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК. По тази причина те имат идентични на длъжника в
изпълнителното производство процесуално качество, съответно права и
задължения.
С оглед на това,
жалбоподателят „И.2.“ ЕООД няма качеството на „трето лице“ по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК, респ. съдопроизводственият ред за разглеждане на
жалбите му е този по чл. 437, ал. 1 ГПК (в този смисъл е и
ТР по т.д. №
4/2017 г. на ОСГТК на ВКС).
В
чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия,
които подлежат на обжалване от длъжника, като в чл. 435, ал. 3 ГПК е предвидена
възможност за длъжника да обжалва и постановлението за възлагане, но само поради
това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В закона не се съдържа легално определение на термина
наддаване, но от разпоредбите на чл. 474, чл. 481, чл. 488, чл. 489 и чл. 490 ГПК е видно, че под такова се разбира само процедурата по определяне на
най-високата предложена цена и определянето въз основа на нея на купувач на
вещта или на имота. Поради това, от обжалване са изключени предварителните
действия по насрочване на проданта и определянето на началната цена, въз основа
на която да се извърши публичната продан. Съобразно задължителните
указания, дадени с т. 8 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК
на ВКС, част от наддаването са действията на съда и наддавачите
във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния
срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията
на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане
на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. На проверка
при обжалване на постановлението за възлагане подлежи и действието на съдебния
изпълнител по обявяването на купувач, но само по отношение на това дали имотът
е възложен на лицето, предложило най-високата цена. В мотивите, изложени по т.
8 от цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че връчването на
поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на
проданта са действия на съдебния изпълнител, които подготвят, но не са част от
наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване
на постановлението за възлагане. Т.е. описът и
оценката на имота не са сред подлежащите на обжалване действия с аргумент за надлежност на наддаването.
С оглед на това и по аргумент на противното от чл. 435, ал. 3 ГПК е недопустимо
жалбата срещу действията на съдебния изпълнител да се основава на твърдения за
нарушение на разпоредбите на чл. 494, ал. 1 и ал. 2 ГПК, тъй като
същите касаят не действия по наддаването, а такива по неговата подготовка.
С
оглед установеното от фактическа страна, в процедурата по публична продан на
въпросния АПАРТАМЕНТ № 1,2, проведена по изп.д. № 20178400400908, в периода от 09.06.2020 г. до 09.07.2020 г., са
направени четири валидни наддавателни предложения (от С.Я.С., „А.П.“ ЕООД, Ш.Б.-З.,
и едно общо от Д.А.К. и А.Д.К.), като всяко от тях е постъпило в
канцеларията на СРС в срока по чл. 488, ал. 1, изр. 2 ГПК, в запечатан плик,
подписано е от наддавачите, съдържа посочване с цифри
и думи на цената, на която се предлага да бъде възложен недвижимия имот, както
и към всяко от тях е представена квитанция за внесен задатък
в посочения в чл. 489, ал. 1 ГПК размер, който в случая с оглед началната цена,
от която е започнала проданта на имота, възлиза на 50 277.60 лева. Следователно
и четирите наддавателни предложения са надлежно извършени, при спазване на
предвидения в ГПК ред за това, а доводите в тази връзка са неоснователни.
На
следващо място, от обстоятелствата, обективирани в
протокола от 10.07.2020 г. за обявяване на наддавателните
предложения по насрочената публична продан, се установява, че всички действия
на помощник съдебния изпълнител по обявяване на постъпилите наддавателни
предложения, са извършени надлежно, както и че недвижимият имот, предмет на
проведената публична продан, е възложен по най-високата предложена цена. В тази
връзка, на първо място следва да се посочи, че този протокол е истински
документ и е съставен от лице, което има предоставени по закон правомощия да
направи това, както и да извърши всички действия, обективирани
в него. Следователно протоколът от 10.07.2020 г. за обявяване на постъпилите наддавателни
предложения по насрочената публична продан е съставен от длъжностно лице в
рамките на предоставената му по закон компетентност и следва да се разгледа
това дали от него се установява, че наддаването е надлежно извършено. От
съдържанието на този протокол е видно, че за участие в наддаването са допуснати
всички лица, които са направили наддавателни предложения. Установява се, че е
спазена процедурата по чл. 492, ал. 1 ГПК – в присъствието на явилите се наддавачи, ПЧСИ е обявил постъпилите наддавателни
предложения, като наддавачите и наддавателните
предложения са вписани в съставения за това протокол по реда на отваряне на
пликовете.
Установява
се, че ПЧСИ е спазил и процедурата за провеждане на наддаване с явни
наддавателни предложения, регламентирана в чл. 492, ал. 2 ГПК – явилите се наддавачи устно са предлагали цена, по-висока с размера на
един задатък, ПЧСИ е отразил предложенията в протокола, като
съответният наддавач е подписал предложението, и за купувач на имота е обявен Ш.Б.-З., който
е предложила най-високата цена от 967 844.40 лева.
След
като не се установи да е допуснато нарушение на процесуалните правила,
регламентиращи извършването на наддаването в производството по публична продан
на АПАРТАМЕНТ № 1,2, жалбата на „И.2.“ ЕООД, следва да се остави без уважение.
Както
беше посочено, съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане може да
бъде оспорено пред съда от длъжника само с доводи, че наддаването при
публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по
най-високата предложена цена. Действията,
предвидени в чл. 494, ал. 1 и ал. 2 ГПК, не са част от наддаването,
а по неговата подготовка, поради което и те излизат извън предмета на проверка при обжалване на постановлението
за възлагане /в тази насока са мотивите, изложени в т. 8 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д.
№ 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС/. Извън тази проверка излизат и останалите
оплаквания в жалбата с вх. № 7870/03.08.2020 г., поради което и съдът изобщо не
следва да се произнася по тях (друг е въпросът, че тези оплаквания са били
предмет на съдебен контрол и по същите са изложени подробни съображения в
определение № 1910/19.06.2018 г. по ч.гр.д. № 3031/2018 г. на САС, ГО, 8
състав, определение № 569/20.02.2020 г. по ч.гр.д. № 691/2020 г. на САС, ТО, 5
състав, и др., които е безпредметно да се преповтарят).
Без
уважение следва да се остави и искането за спиране на съдебното изпълнение по изп.д. № 20178400400908 на ЧСИ, peг.
№ 840, направено с жалба с вх. № 7870/03.08.2020 г. и искането за
спиране на производството по настоящото дело, направено с молба с вх.№
271110/09.10.2020 г. тъй като не са налице предпоставките за това. Подаването
на жалбата само по себе си има суспензивен ефект, а
предмет на принудително изпълнение не е само апартамент № 1, 2. Отделно от
това, тези искания са били предмет на разглеждане и по тях е налице произнасяне
(напр. във влезлите в сила решение от 18.12.2019 г. по ч.гр.д. № 9551/2019 г. на СГС, определение № 1910/19.06.2018 г. по
ч.гр.д. № 3031/2018 г. на САС, ГО, 8 състав и др.), съображенията по които също
е безпредметно да се преповтарят.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 7870/03.08.2020 г.
против Постановление за възлагане от 14.07.2020 г. по изп.д.
№ 20178400400908 по описа на ЧСИ, с рег. № 840 в КЧСИ, в частта, в която е подадена от „И.2.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на съдебното
изпълнение по изп.д. № 20178400400908 на ЧСИ, peг. № 840, направено с жалба с вх. №
7870/03.08.2020 г. и искането за спиране на производството по настоящото дело,
направено с молба с вх.№ 271110/09.10.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 7870/03.08.2020 г.
против Постановление за възлагане от 14.07.2020 г. по изп.д.
№ 20178400400908 по описа на ЧСИ, с рег. № 840 в КЧСИ, в частта, в която е подадена от „И.“ ООД /н./, ЕИК *******.
РЕШЕНИЕТО, в
частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните (вкл. и на синдика Е.Т. – на адреса, посочен на л.
1805 от изп.д.). В останалата част, РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.