Р Е Ш
Е Н И
Е
324/15.1.2018г.
гр.София, 15.01.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение,
ІІ-Д въззивен състав в публично
заседание на петнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
Мл.с.АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при секретаря Илияна Коцева и прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдия Мая Дамянова гр.д.№17631/2013г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196-211 ГПК/отм./.
С
решение от 04.07.08 г. по гр. д. № 6376/ 06 г. на СРС, ГО, 30-ти състав е отхвърлен иска с пр.осн.чл.108 от ЗС
предявен М.К.Ж., Р.Г.Ж.-С. и М.Г.Ж. срещу Б.А.Н.:
за предаване владението върху втория, третия и таванския етажи от
сградата, находяща се на бул. „*******. С решението е отхвърлен и предявения от Б.А.Н. срещу М.К.Ж., Р.Г.Ж.-С. и М.Г.Ж.
иск с пр-осн.чл.108 от ЗС за предаване владението върху зимничния
и партерен етаж на същата сграда.
Срещу така постановеното решение в
частта, с която е отхвърлен иска с пр.осн.чл.108 от ЗС предявен от М.К.Ж., Р.Г.Ж.-С.
и М.Г.Ж. срещу от Б.А.Н. за предаване владението върху втория, третия
и таванския етажи от сградата, находяща се на бул. „******* е постъпила въззивна жалба от Б.А.Н.. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение
е неправилно по съображения изложени в жалбата. Моли съда да отмени решението на СРС в обжалваната му част и
постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Б.А.Н.
оспорва същата по съображения изложени в писмено възражение. Моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
С решение от 01.12.2010г. постановено от СГС,
по в-гр-д- №3385/2008г. решението от 04.07.08 г. по гр. д. № 6376/ 06
г. в частта, с която СРС, ГО, 30-ти състав са отхвърлени исковете на М.К.Ж., Р.Г.Ж.-С.
и М.Г.Ж.- С. срещу Б.А.Н. с правна квалификация чл. 108 ЗС - до установените
½ идеална част от правото на
собственост, като е признато за установено по отношение на Българската
академия на науките, че М.К.Ж., Р.Г.Ж.-С.
и М.Г.Ж. на основание приращение и
наследствено правоприемство са титуляри общо на 1/ 2 идеални части от правото
на собственост върху втория и третия етажи в сградата, находяща се в гр. София,
бул. „*******, заедно с принадлежащите им 14/ 100 идеални части от общите части
на сградата, вкл. тези в таванския етаж и 14/ 100 от дворното място, в което е
построена, като осъжда Б.А.Н. да им предаде владението на описания по-горе
имот. С решението е оставено в сила
първоинстанционното решение в останалата част, с която тези
искове са отхвърлени.
С решение от
04.10.2013 г. постановено от ВКС, Първо ГО по гр-д.№
262 по описа за 2012г. е отменено решението от 6.07.2012 г. по гр.д. № 5781 по описа
на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг
персонален състав на Софийски градски съд.
Съдът, след като обсъди направените доводи и
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
СРС е сезиран с иск с пр.осн.чл.108 от ЗС.
Ищците
Ищците, М.К.Ж., Р.Г.Ж.- С. и М.Г.Ж., твърдят, че са наследници по закон на М.Ж.М.,
който е бил собственик на дворно място от 493.47 кв.м. придобито с договор за продажба, оформен
с н.а. № 82, т.03, рег. № 511, н.д. №
480 от 1933 г. върху което е изградил триетажна сграда с два самостоятелни
обекта-сутерен и първи надпартерен етаж , тавански
етаж и мазе. Излага, че с решение от 25.04.1948 г.на Комисията по чл.11 ЗОЕГПНС
, утвърдено с ПМС № 1 от 6.04.1949 г. е извършено частично отчуждаване на
сградата- без първият надпартерен етаж и ½
идеални части от общите части на сградата, като след одържавяването е
предоставено от Държавата за оперативно управление от БАН, която , която след
това е изградила още два етажа. . Поддържа, че със Заповед от 12.08.1993г. на
Кмета на СО им е била възстановена собствеността върху цялата къща, без надпартерния етаж, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и мястото. Така мотивирани отправят искане до съда да
постанови решение, с което след като се увери, че са собственици на втори,
трети и тавански етажи да осъди ответника БОН да им предаде владението върху
тях. Претендират разноски.
Ответникът Б.А.Н./БАН/ оспорва
предявения иск, с довода,
че е придобил процесните имоти по силата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН, като не
оспорва, че упражнява фактическа власт върху същите. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
От представения по делото н.а. № 82, т.03, рег. № 511, н.д. № 480 от
1933 г. се установява, че наследодателя на ищците М.Ж.М., е придобил дворно
място от 493.47 кв.м.
С решение от 25.04.48 г. на Комисията по чл.
11 ЗОЕГПНС от Р. Ж. и М.Ж.е отчуждено и
предоставено в собственост на държавата жилището находящо се в сутерена, заедно
с 1/ 2 идеални части от общите части на сградата и още толкова от дворното
място, като след отчуждението с ПМС № 1003/ 07.12.50 г. за нуждите на БАН е
предоставено оперативното управление на собствеността по силата на отчуждаването
по ЗОЕПГНС.
По делото са представени три броя решения от 03.07.1950г.. на Комисията по чл.
11 ЗОЕГПНС, с които комисията допълва предходните си решения за отчуждаване
на недвижими имоти от други собственици, като включва в отчуждението извършено с предходните си
решения и отчуждаване на 1/6 ид.ч. от мястото.
През
1957 г. процесната сграда е надстроена с още два етажа. От приетото от
първоинстанционния съд по делото заключение на СТЕ се установява, че на всеки
един от етажите са разположени самостоятелни
обекти, които не обслужват жилищата на първи и втори етаж и се състоят съответно от : пет стаи, балкон, вестибюл, входно антре,
стълбищна клетка, баня, тоалетна, сервизен коридор и шахта. Според експертизата
при надстрояването таванският етаж е възстановен в предишния вид.
С ПМС № 1003 от 7.12.1950 г. е предоставила за оперативно управление на
БАН отчуждения имот, като в последствие БАН като възложител е надстроил два
етажа. В съпроводителното писмо е
посочено, че Държавата предоставя на
Българската академия на науките двата етажа от сградата на градския родилен
дом, собственост на Софжилфонд
От представения по делото нот.акт
№60, н.д.№18906/1979 г.- единствения наследник на Р. Ж. и М.Ж.- Г.Ж., което се установява от приетите
по делото удостоверения за наследници, е
продал на 09.12.75г. на БАН жилището в
първия надпартерен етаж, заедно с 36/ 100 ид. части от общите части на сградата и още толкова от
правото на строеж върху дворното място.
Със
Заповед №РД -57-157/от 12.08.1993г. на Кмета на СО на ищците е възстановена собствеността върху цялата къща,
без надпартерния етаж.
Представен
е договор за наем от 9 юни 1951г. с който ищците М.Ж. и Р.Ж. дават под наем на
БАН собствения си апартамент находящ се
в гр.София, бул.*******за срок от една година.
Във
връзка с направеното от ответника възражение за придобиване на процесния имот
по давност страните са ангажирали гласни доказателства.
Св.И.В.разказва, че от края на 1972г. работи
при ответника, а преди това през 1964-65г.
е посещавала процесната сграда заедно с майка си, която също е работила
в БАН, като през този период сградата се е ползвала единствено от БАН Заявява,
че след това -около 1992-93г. първия
етаж от сградата се ползва от друг.. Сочи, че сградата е на четири етажа с мазе
и таван и че не й е известно някой да е имал претенции към нея. Преди БАН да
закупи 2 –рия етаж от сградата, ответника е ползвал същия под наем.
Свидетелката не познава д-р Ж. и не го е виждала в двора. Сочи, че в мазето е
бил направен младежки клуб.
Св.Л.В.установява, че познава сградата от
студентските си години 1971-72г. Разказва, че до 1990г. сградата е била на БАН,
а впоследствие е бил реституиран един
етаж, но БАН го ползвал по споразумение. Мазето било останало на собствениците,
а трите етажа и тавана се ползвали от Института по философия, както и че до
2006г-2008г. не е имало никакви претенции към тази сграда.
Св.Л.Т.установява, че д-р Ж. е бил приятел на
съпруга й. Разказва, че д-р Ж. е ползвал дворното място, което е било квадратно
и в него е имало малка къща, където е слагал инструменти. Мазето е било пълно с
гинекологични инструменти. Заявява, че в
периода 1975-1990г. не е ходила в къщата и няма впечатление от нея.
Св. С.Д.установява, че нейните родители и д-р
М.Ж.са били приятели, поради което са си играли в двора, който бил ползван от
д-Ж. и семейството му. Сочи, че д-р Ж. е ползвал и мазето където била сложена
медицинска посуда. Заявява, че сградата била на два етажа, като след войната са
били построени няколко етажа, както и че не знае дали д-р Ж., който е имал апартамент отсреща да е ползвал клиниката след 50-те години.
По делото са представени от ищците и писмени доказателства-платежни документи за
извършени преводни по сметка на „Софийска вода“АД за заплащане стойността на потребена вода на адреса на процесната сграда,
удостоверение за декларирани пред СО от М.Ж. данни за собственост на а обект от сградата и дворно място с площ от
1196 кв.м. и копия от платежни
нареждания за извършени от същата преводи на Общината за дължими такси смет за
имота и данък сгради.
От въззивният съд са приети
основно и допълнително заключение на СТЕ, изготвени от в.л. инж.Г. Г.
което е дало заключение за размера на прилежащите към отделните етажи от процесната сградата
идеални части от общите части, включително и от земята.
От въззивният съд е прието и
заключение на СТЕ изготвено от в.л. инж.Л.Й., който е определил стойността на
отделните обекти на сградата-първия надпартерен етаж
и останалата част от сградата, която е останала държавна собственост и въз
основа на съотношението на стойността на отделните обекти и въз основа на
стойността на отделните обекти е
определил принадлежащите на всеки обект идеални части от общите части на
сградата и от мястото, съгласно чл.6 от Наредба-закон за етажната собственост.
Вещото лице е посочило, че общата стойност на жилището на партерния етаж/първи
ет./ с припадащите се ид.ч. от сградата и мястото е
91156 лв. и 49 ид.ч. от общите части на сградата и
мястото. А общата стойност на жилището на надпартерния
етаж/втори/ с припадащите се ид.ч. от сградата и
мястото 94461 и 51 %ид.ч. от общите части на сградата
и мястото.
Софийски
градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от правна страна следното:
Съгласно чл.108 от
ЗС предпоставките за основателност на ревандикационен
иск са ищецът да е собственик на процесния имот, имотът да се владее от
ответника и да липсва правно основание за упражняваната от него фактическа
власт. В тежест на ищеца по ревандикационния иск е да
докаже, че е собственик на процесния имот, и че същият се владее от ответника.
В случай, че ответникът възразява, че владее имота на правно основание, в
негова доказателствена тежест е да установи обстоятелствата, на които основава
своето възражение.
Настоящият съдебен
състав намира, че е осъществена първата от материалноправните
предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен
иск - ищеца да е собственик на процесния
недвижим имот. Въведеното от последния основание за твърдяното право на
собственост е реституция по ЗОЕГНС и приращение по
силата на чл.92 от ЗС. От анализа на събраните по делото доказателства се
установява, че наследодателят на ищците М.Ж.е
придобил по силата на договор за покупко-продажба от 1933г. дворно място с площ
от 493.47 кв.м. с н.а. № 82, т.03, рег. № 511,. върху което в последствие е изградил триетажна сграда с два
самостоятелни обекта, като с решение от 25.04.1948г. на Комисията по чл.11
ЗОЕГПНС , утвърдено с ПМС № 1 от 6.04.1949 г. е извършено отчуждаване на
сградата- без първият надпартерен етаж и съответните
идеални части от общите части и от дворното място, което се установява от
обсъдените в мотивната част писмени
доказателства-решение на Комисията по чл.11 от ЗОЕГНС и протокол опис на
недвижим имот, одържавен с акт № 210 изготвен на 07.04.1948 г., акта за
държавна собственост № 36 от 27.04.1949 г. , който е съставен въз основа на
преписка № 1741 от 1948 г. на ІV район София в който е посочено, че имота се
одържавява изцяло. От посочените писмени доказателства се установява, че с
отчуждаването на сградата е било
отчуждено и дворно място, поради което и съгласно чл.2 от Наредбата-закон за
етажната собственост/в редакцията към 1935г./ е била създадена Етажна
собственост, предвид на това, че в сградата са съществували вече различни
обекти-собственост на различни лица-наследодателя на ищците и Държавата, която
впоследствие с ПМС № 1003 от 7.12.1950 г.
е предоставила за оперативно управление на БАН отчуждения имот. По-късно
БАН като възложител е надстроил два
етажа. От представеното съпроводителното
писмо се установява, че Държавата
предоставя на Българската академия на науките двата етажа от сградата на
градския родилен дом, собственост на Софжилфонд. По
отношение на изградените от БАН като възложител допълнително два етажа, не се прилага чл.1 от ЗОЕГНС, тъй
като същите не са възникнали по силата на отчуждаването по посочения закон. Съгласно
чл.6 ал.1 от НЗЕС дяловете на отделните съсобственици в общите части са съразмерни на
съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават,
изчислени при възникването на съсобствеността. По-късни изменения в това
отношение не се отразяват върху размера на дяловете. С оглед на посочената
разпоредба настоящата съдебна инстанция кредитира заключението на СТЕ изготвено
от в.л.
инж.Л.Й.. Съгласно посочения вариант прилежащите към втория етаж/
първи надпартерен етаж/ от сградата идеални части от общите части на сградата и мястото са 51 %. Според експерта тавана и сутерена са
принадлежащи към основните обекти в
сградата и не могат да бъдат квалифицирани като самостоятелни обекти в процесната сграда..
Във връзка
с направеното от ищците в съдебно заседание проведено на 12.06.2007г.възражение
за придобиване на дворното място по давност същите са ангажирали писмени
доказателства-платежни документи за извършени преводни по сметка на „Софийска вода“АД
за заплащане стойността на потребена вода на адреса
на процесната сграда, удостоверение за декларирани пред СО от М.Ж. данни за
собственост на обект от сградата и дворно място с площ от 1196 кв.м. и копия от
платежни нареждания за извършени от същата преводи на Общината за дължими такси
смет за имота и данък сгради, както и
гласни доказателства по делото.
Настоящата съдебна инстанция намира, че обстоятелството,
че наследодателя на ищците до смъртта си е ползвал дворното място не е достатъчно
за да се приеме, че същия го е придобил по давност, тъй като само факта на ползването на имота не е
достатъчен, за да се приеме, че това лице осъществява владение върху него. В
случая, М.Ж. е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на
идеалните части на Държавата. За да се превърне във владелец на целия имот и
съответно след изтичане на давностния срок да стане
негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалия
съсобственик. Тоест, той следва да
доведе до знанието му намерението си да свои имота и да го уведоми, че
отказва да го допуска до този имот. Необходимо е да се докаже
и че е отблъснал владението на другия съсобственик. Доказателства в
тази насока страната не е ангажирала, поради което и настоящата съдебна
инстанция намира, че това твърдение на ищците не е доказано. Освен това следва
да се има предвид разпоредбите на отменения Закон за давността /отм./ от 1897
г. , действал до приемането на сега действащия ЗС от 1951 г. Според чл.29 от
ЗД, за придобиване по давност на правото на собственост върху недвижим
имот и други вещни права, е необходимо
10 години добросъвестно владение. А според Чл.34 от ЗД- за придобиване по
давност при недобросъвестно владение се изисква 20 години давностен
срок.
Във връзка с направеното от ответника
възражение за придобиване по давност на
процесните имоти същия е ангажирал писмени доказателства-данъчни съобщения за
2014г., 2015г. и 2016г. на СО-р-н Средец и платежни документи за платен данък
сгради за сградата находяща се на бул.*******, както
и гласни доказателства. От анализа на същите въззивният съд намира, че
посоченото възражение не е доказано. Следва да се има предвид, че Държавата съгласно чл.86 от ЗС /действащ от
1951 г. и до сега/ не може да придобие
по давност вещ, социалистическа собственост /в периода от 1951 г. до 1990 г./,
вещ, държавна или общинска собственост /в периода от 1990 г. до 1996 г
Следователно към датата на предявяване на настоящия иск не е могъл да изтече
необходимия 10 годишния давностен срок .
По делото не се спори между
страните, че ответника упражнява фактическа власт върху, втори, и третия етаж,.
От заключението на СТЕ, изготвена от в.л. както и върху таванското помещение.
С оглед изложеното, решението на СРС следва
да бъде отменено в обжалваната му част, като предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС за предаване на ищците на владението върху
втория и трети етаж от процесната сграда бъде уважен. Решението на СРС в частта, с която предявения на осн.чл.108 от ЗС иск за предаване на владението върху таванския етаж от сградата, находяща се в гр. София, бул. „******* следва да бъде оставено в сила, предвид на това, че същия принадлежи към основните
обекти в сградата и не представлява самостоятелен обект.
На осн.чл.64 ал.1 от ГПК /отм./ на
въззивниците-ищци следва да се присъдят направените по делото разноски за
всички съдебни инстанции в размер на 10710 лв.
На основание изложеното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решението от 04.07.08 г. по гр. д. № 6376/ 06
г. на СРС, ГО, 30-ти състав, в частта, с
която са отхвърлени исковете на М.К.Ж., Р.Г.Ж.-С. и М.Г.Ж.- С. срещу Б.А.Н. с
пр.осн.чл.108 от ЗС, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Българската академия на науките гр. *******, че М.К.Ж. ЕГН **********,
Р.Г.Ж.-С. ЕГН ********** и М.Г.Ж. ЕГН ********** са собственици на
втори и трети етаж от сградата,
находяща се в гр. София, бул. „*******, заедно с 51% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.части от дворното място в което е построена сградата,
като ОСЪЖДА Б.А.Н. на осн.чл.108 от
ЗС да им предаде владението на описания имот.
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 04.07.08 г.
по гр. д. № 6376/ 06 г. на СРС, ГО,
30-ти състав в частта, с която предявения на осн.чл.108
от ЗС иск за предаване на владението върху
таванския етаж от сградата, находяща се в гр.
София, бул. „******* е отхвърлен.
ОСЪЖДА Б.А.Н.
да заплати на М.К.Ж. ЕГН **********, Р.Г.Ж.-С. ЕГН ********** и М.Г.Ж. ЕГН **********
сумата 10710 лв. на основание чл. 64,
ал. 1 ГПК (отм).
Решение
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.