Р Е Ш Е Н И Е № 134
гр. Сливен, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и пети октомври две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ
РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното
от председателя касационно
административнонаказателно дело № 123 по описа на съда за 2023 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С
Решение № 33 от 21.07.2023 г., постановено по АНД № 20222210200157/2022 г. по
описа на Районен съд – Котел е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ № 22-0287-000526/ 02.11.2022 г. на Началника на РУ - Котел, с
което на Ж.М.И. са наложени следните административни наказания: за нарушение на
чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС
за 2 месеца; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, като Ж.М.И. е
осъден да заплати в полза на ОД на МВР - Сливен разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Ж.М.И., който
чрез процесуален представител го обжалва в срок. В касационната жалба се
твърди, че решението на Районен съд – Котел е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл.
първо и трето от АПК. Посочва се, че: разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП вменява на водача на моторно превозно средство да носи в себе си
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория - изискване единствено и само при управление на автомобила; водачът
бил установен, след като на собственика на автомобила била изпратена покана и в
изпълнение на изискванията на закона е била подадена декларация с имената на
лицето, на което автомобилът е бил предоставен за ползване на процесната дата.
Заявява, че униформените служители не са предприели действия за последване на МПС,
следователно нямало как да са установили дали по време на нарушението водачът е
носил със себе си съответните
документи. Счита, че с оглед направеното възражение от страна на жалбоподателя,
че не е възприел по никакъв начин подаден му сигнал за спиране от контролен
орган, е следвало да бъде извършен внимателен анализ
на фактите и обстоятелствата, при които е констатирано нарушението. Моли съда
да отмени решението на Районен съд – Котел и да реши делото по същество, като
отмени наказателното постановление. В условията на алтернативност, моли
наложеното наказание за извършеното нарушение по чл. 103 от ЗДвП да бъде
определено в законовия минимум, предвид всички факти и обстоятелства, изложени
в касационната жалба. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
В
съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В
съдебно заседание ответникът по касацията – Началникът на РУ - Котел, редовно
призован, не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище,
чрез процесуален представител, който заявява, че оспорва касационната жалба и
изразява становището си по същество. Моли съда да бъде оставено в сила
първоинстанционното решение. В случай, че насрещната страна поиска присъждане
на разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Сливен изразява становище, че касационната жалба е
частично основателна, касателно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвид
изложените в касационната жалба аргументи в тази насока. По отношение на
останалата част, приема същата за неоснователна.
Касационната
жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 04.08.2022
г. около 22:00 часа в ***, полицейски служители осъществявали охрана на
обществения ред в района на к. на у. „Л. К.“ - у. „А. Б.“ - у. „Р.“. Служебният
им автомобил бил спрян на мост, намиращ се по продължението на у. „Р.“, насочен към у. „Л. К.“ и със запалени фарове. Полицейските
служители забелязали
МПС, което се движело по у. „Л. К.“, от А. към Х., в двете ленти за движение. При
подаден сигнал със „Стоп" палка, на видимо и осветено от улични
лампи място, водачът на автомобила
марка „JEEP", модел „WRANGLER" с рег. № ********, не спрял на посоченото място, а ускорил скоростта и подминал
служителя на МВР, без да му даде възможност да извърши проверка. Съставена била
Докладна записка от 04.08.2022 г. и била извършена проверка, при която бил
установен с. на лекия автомобил – П. М. Г., на която била изпратена покана да
се яви в РУ - Котел за съставяне на АУАН. Г. попълнила декларация, че на
04.08.2022 г. автомобилът ѝ се управлявал от Ж.М.И..
На
10.10.2022 г. до жалбоподателя е била изпратена Покана № 287000-4094 по описа
на РУ – Котел, да се яви в РУ - Котел за съставяне на АУАН, връчена същия ден лично на жалбоподателя.
Актосъставителят приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 103 от ЗДвП
и чл.100 ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като поради неявяването му АУАН бил съставен в
негово отсъствие - на 25.10.2022 г.
Въз основа на съставения
АУАН било издадено и процесното наказателно постановление, с което на Ж.М.И. били
наложени следните административни наказания: за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и
на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца; за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП – глоба в
размер на 10 лева.
За да потвърди
НП първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил описаните в АУАН и в НП
административни нарушения. Изложил
е съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя възражения;
направил е извод за липса на нарушения на процедурата при съставяне на АУАН и
издаване на НП; счел е, че наложените наказания са определени правилно.
Изводите на районния
съд са правилни, досежно нарушението по т. 1 от НП и наложеното съответно
административно наказание. Съобразени са със събраните по делото доказателства
и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя в тази
част са неоснователни.
От
гласните и писмени доказателства, събрани надлежно пред първата съдебна
инстанция се установява по безспорен начин авторството на визираното в
процесния санкционен акт административно нарушение. Правилно съдът е кредитирал
свидетелските показания на разпитаните полицейски служители като безпристрастни
и незаинтересовани от изхода на делото. В процесния случай
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Съгласно чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най – дясната страна на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В
процесния случай от показанията на разпитаните пред
първата съдебна инстанция полицейски служители и от приобщения към
доказателствата по делото видео материал, се установява, че жалбоподателят не е
изпълнил горепосоченото задължение, поради което правилно е прието от районния
съд, че жалбоподателят е извършил нарушение на
чл. 103 от ЗДвП. Твърдението, че водачът не е възприел подадения от
полицейския служител сигнал за спиране, не опровергава установената с АУАН и
свидетелските показания на полицейските служители фактическа обстановка.
Водачът на автомобила има задължение да управлява автомобила си така, че да
възприеме своевременно случващото се на пътя. Според приложената от наказващия
орган санкционна разпоредба на 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, водач, който откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца
и с глоба от 50 до 200 лева. С оглед събраните доказателства, нарушението е
установено и доказано, а санкционната норма е приложена правилно. Предвид издадените срещу И.
наказателни постановления и ЕФ, описани в представената по делото пред
първоинстанционния съд Справка за нарушител/водач, определеното от АНО наказание
по отношение на нарушението по чл. 103
от ЗДвП се явява съответно на характера на извършеното нарушение и на личността
на нарушителя.
Относно
нарушението по т. 2 от НП, решението е неправилно. Основателни са възраженията
на касатора за неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно
чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП (ДВ, бр. 51 от 2007 г.), водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелството за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Според нормата на §6, т. 25 от ДР на
ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен на 25.10.2022 г., за нарушение извършено
на 04.08.2022 г., на която дата управляваният от жалбоподателя автомобил не е
бил спрян и не е била извършена проверка от полицейските органи. Водачът е
установен едва на 09.09.2022 г. чрез подадена от собственика на автомобила декларация. Не
е било установено дали на датата, за която е прието извършване на нарушението -
04.08.2022 г. водачът е носил КТ към СУМПС.
С оглед
изложеното, според настоящия състав, в частта по точка 2 от НП, същото е
издадено в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна.
Изложеното
обосновава извод, че решението на районния съд в частта му, потвърждаваща НП
отнасяща се до нарушението по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП, следва да бъде
отменено, като бъде отменено и НП в частта му по т. 2. Като последица от отмяната на НП в
частта му по т. 2, съдебното решение следва да бъде частично изменено и по
отношение на присъдените в полза на ОДМВР Сливен съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като присъденото възнаграждение следва да бъде
намалено до размера от 91 лв. В останалата част решението на районния съд е
правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК,
претенцията на касатора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция следва да бъде уважена пропорционално с отменената
част на обжалвания акт, и в тежест на ответника по касацията да бъдат възложени
разноски в размер на 36 лева.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр.
1 и чл.222, ал.1 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 33 от 21.07.2023 г.,
постановено по АНД № 20222210200157/2022 г. по описа на Районен съд – Котел, в частта, с която е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление № 22-0287-000526 от 02.11.2022 г. на
Началника на РУ - Котел, с което на Ж.М.И., ЕГН **********, за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 10 лева, както и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер над 91 (деветдесет и един) лева до присъдения размер от
100 (сто) лв., като вместо него в тази част
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
22-0287-000526 от 02.11.2022 г. на Началника на РУ - Котел, с което на Ж.М.И.,
ЕГН **********, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33 от 21.07.2023 г.,
постановено по АНД № 20222210200157/2022 г. по описа на Районен съд – Котел, в
останалата му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати на Ж.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 36 /тридесет и шест/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :