№ 305
гр. Б., 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:БоЖ. Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241200600722 по описа за 2024 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната
жалба на адв.М.- служебен защитник на подсъдимия В. М. Д., с ЕГН-
**********, от Б. , и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 5 от
29.01.2024 год., постановена по нчхд №713/2022 год., по описа на РС Б..
С цитираната присъда подсъдимия В. Д. е признат за виновен, в това, че на
**** година около 14.00 часа в гр. Б., в ж.к. „Е.“, пред блок 49, в съучастие
като извършител с М. И. Т. като непълнолетен, но можещ да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, и М. К. Н.,
чрез нанасяне на удари са причинили на В. Н. Д. от Б., лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК вр. с
чл. 20, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 2 от НК вр. с чл. 20,
ал. 2 НК, вр. с чл. 54 от НК го е осъдил да изтърпи наказание „Глоба“ в размер
на 300 лева.
С цитираната присъда, РС е признал М. И. Т. от гр. Б., с ЕГН **********, за
виновен в това, че на **** година около 14.00 часа в гр. Б., в ж.к. „Е.“, пред
1
блок 49, като непълнолетен но можещ да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с В. М. Д.
и М. К. Н., чрез нанасяне на удари са причинили на В. Н. Д. лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2 от
НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК вр с чл. 63, ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 78а, ал. 6 от НК, районният съд го е освободил от наказателна отговорност
и му е наложил административно наказание „Обществено порицание“, което
да бъде изпълнено чрез обявяване на присъдата на информационното табло на
община Б. за срок от 1 месец.
С атакуваната присъда, РС е признал М. К. Н. от гр. Б., с ЕГН **********, за
виновен в това, че на **** година около 14.00 часа в гр. Б., в ж.к. „Е.“, пред
блок 49, в съучастие като извършител с М. Т. като непълнолетен, но можещ да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, и
В. Д., чрез нанасяне на удари са причинили на В. Н. Д. лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК вр. с
чл. 20, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 78а от НК, решаващия съд го
е освободила от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
С присъдата, предмет на въззивна проверка, тримата подсъдими- В. Д., М. Н.
и М. Т. са осъдени солидарно да заплатят на пострадалия В. Н. Д., от Б.
сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, предмет на деянието по частната тъжба, ведно със
законната лихва от датата на деянието - **** г. до окончателното изплащане
на сумата, като в останалата част, над уважения размер иска е отхвърлен от РС
като неоснователен. Тримата подсъдими са осъдени и да заплатят по равно
дължимите държавни такси, както и да заплатят по равно на пострадалия
сумата от 400 лв., представляваща сторените от него разноски по делото.
Недоволен от така постановената присъда останал само служебния защитник
на подсъдимия В. М. Д., който съгласно разпоредбата на чл.318,ал.6 от НПК
има самостоятелни права да обжалва присъдата. В жалбата на адв.М. се
твърди, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, без да
излага съображения за това / жалбата е подадена при постановяване на
мотивите, но след съобщаването им не е допълнена/. Иска отмяна на
присъдата и оправдаване на подсъдимия Д., както и отмяна на присъдата в
2
частта с която подсъдимия е осъден да заплати солидарно с останалите двама
подсъдими , на пострадалия Д. сумата от 400 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди от деянието. Прави се и алтернативно
искане да се измени присъдата, предмет на въззивна проверка, като
наказанието „глоба“ се определи при условията на чл.55, ал.1т.1 във вр. с ал.2
от НК- под предвидения в закона минимум. Доказателствени искания не са
направени.
В съдебно заседание подсъдимия В. Д. се явява лично и със служебния
защитник адв.М., която поддържа въззивната си жалба, както и направените с
нея искания. В право на лична защита и последна дума подсъдимия Д. моли да
бъде оправдан, като твърди, че видно от писмените доказателства по
инкриминираното време е бил на работа.
Подсъдимия М. Т. не се явява. Представлява се от адв.У., която заявява, че
няма да се присъедини към въззивната жалба, като моли атакуваната присъда
да бъде потвърдена. Пледира, в случай на протендирани разноски за въззивна
инстанция да не се присъждат на нейния доверител, тъй като той не е
жалбоподател.
Подсъдимия М. Н. се явява лично и с адв.К.. Също правят изявление, че не
желаят да се присъединят към жалбата, присъдата да се потвърди и да не им
се възлагат разноски за въззивна инстанция.
Частният тъжител В. Д. не се явява. Представлява се от адв. М.,
преупълномощен от А.. Повереникът пледира атакуваната присъда като
правилна и законосъобразна да бъде потвърдена от въззивния съд.
Окръжният съд , в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното във
въззивната жалба, становищата на страните, след като извърши и цялостна
проверка на атакуваната присъда и извън основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК и се запозна с
доказателствата по делото, намира следното:
Решаващият съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, тъй
като е сторил това след верен анализ на доказателства и доказателствени
средства, събрани по предвидения процесуален ред, изяснява следното във
фактическо отношение:
Подсъдимия В. М. Д. е от гр.Б., роден през 2000 год. Осъждан е веднъж, за
3
престъпление по чл.249,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 и чл.20,ал.2 от НК, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ , изпълнението на което е
отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила- 31.03.2021
год.
Подсъдимия М. И. Т. е роден на **** год., непълнолетен към датата на
деянието. Не е осъждан.
Подсъдимия М. К. Н. е роден **** год., реабилитиран на основание чл.86,ал.2
т.1 от НК. Той е брат на свидетелката Ж. Н.а.
Свидетелката Н.а и частният тъжител В. Д. се познавали , като Д. й бил дал
малка сума пари на заем.
Свидетелката Г.Б. е приятелка на пострадалия В. Д.. На 27.12.2021 год. в
района на „Банята“ в Б. се намирали Д., Б. и свидетелките К.М. и М. случайно
се срещнали с Ж. Н.а, при което Д. поискал връщане на заема, като влязъл
спор с Н.а. Вечерта Н.а потърсила по телефона брат си- подсъдимия Н., за да
му разкаже за случилото се, но тъй като не го открила се обадила по телефона
и разказала за това на подсъдимия М. Т..
На **** година Н.а, която взела телефонния номер на Д. от К.М., му се
обадила, като му казала, че ще върне заема и двамата се уговорили да се видят
около 14 часа, в гр. Б., пред бл. 49 в кв. Е.. В посоченото време частният
тъжител, заедно с приятелката си Г.Б., отишли на уговореното място, като там
вече се намирали Ж. Н.а, заедно с брат й - подсъдимия М. Н., М. Т., В. Д. и
приятеля на Н.а. Когато Д. си поискал парите, подсъдимите М. Т., М. Н. и В.
Д. се нахвърлили срещу пострадалия и започнали да му нанасят удари с ръце и
крака по лицето и тялото, като в даден момент Д. паднал на земята и
същевременно се опитвал да се предпази с ръце от нанасяните му удари. В
същият момент свидетелката Г.Б. решила да се притече на помощ на приятеля
си и хванала за дрехата на подсъдимия Д.. Последният се обърнал, замахнал
към Б. и я ударил по лицето. Намираща се наблизо жена с дете се развикала,
при което подсъдимите се отдалечили от мястото. Веднага- в 14.04 часа,
частния тъжител Д. позвънил от тел. с номер **** на телефон 112, като
уведомил за инцидента и мястото на което той е станал, след което и посетил
сградата на 02 РУ Б., и подал жалба за случилото се, която е заведена с № УРИ
7852-00- 3327/29.12.2021 година.
Още на същия ден- в 16:00 часа частният тъжител посетил СПО към МБАЛ Б.,
4
където бил прегледан и му е издаден лист за преглед на пациент № 12611/****
година, като след преглед било установено дребни охлузни рани в областта на
главата и дясното бедро.
На 29.12.21г. частният тъжител посетил съдебен лекар - д-р Златин, който след
преглед на Д. и снемане на анамнеза издал медицинско свидетелство №
199/2021 година, в което е посочил, че обективно е установил по десния носен
проход, че се вижда коричка от засъхнала тъмночервена кръв; по дясната
слепоочна област се вижда вертикално разположено, ивицесто охлузване
покрито с тъмночервеникава тънка не здрава коричка с размери около 3/3,0
см, като около и под него по дясна слепоочна и ябълчна област се установява
напрегнат на пипане, леко изразен разлят оток; подобни две успоредни на 1,5
см едно до друго, вертикално разположени ивицести охлузвания с ширина по
2 мм се виждат и по лявата слепоочна област, като по предното е с дължина
около 3 см, а по задното е с дължина около 6 см; по шията в дясно се виждат
три подобни ивицести охлузвания отстоящи на по 1,5 см едно под друго и с
дължина по около 5-6 см. Д-р Златин е дал заключение, че при прегледа на Д.
установил данни за спряло кръвотечение от носа, ивицести охлузвания по
слепоочията, лек оток по слепоочието и ябълчната област в дясно, ивицести
охлузвания по шията вдясно, с което му е причинено болка и страдание.
На 31.12.2021 година от М.Г. - ПИ при Второ РУ Б. са съставени протоколи за
предупреждение, с които Ж. Н.а, М. Т.а, М. Т., М. Н. били предупредени да се
въздържат да влизат във физически спор и саморазправа с Г.Б. и В. Д..
От изготвената справка за лице се установява, че по отношение на Ж. Н.а има
заявителски материали от 2017 година, 2018 година за извършени претъпения
кражба, по отношение на М. Н. също има данни за заявителски материали, за
извършени престъпления кражба. По отношение на В. Д. също има
заявителски материали от 2020 година за извършено престъпление от общ
характер.
По делото е представено удостоверение с изх. № 2 от 30.01.2022 година,
издадено от И.Ч., че В. Д. е бил служител в „Х.“ ЕООД по трудов договор,
който е прекратен на 03.05.2022 година. От „Х.“ ЕООД е изпратен график на
служителите, които са били на работа на **** година, от който е видно, че Д. е
бил първа смяна за времето от 07,30 часа до 16,30 часа. Към инкриминираната
дата -**** година в хотелския комплекс не се е водил дневник, в който да
5
се чекират/подписват служителите при постъпване и напускане на работа.
От приложеното по делото постановление от 02.02.2022 година се установява,
че в РП е била образувана, въз основа на подадената жалба от Д., преписка с
вх. № 1042/2022 година, която е приключила с постановление на прокурора,
че няма достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер,
поради което и на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 5 от НПК във вр. с чл. 213,
ал. 1 НПК е постановен отказ да се образува наказателно производство.
В хода на съдебното следствие е изготвена и приобщена към доказателствения
материал и съдебномедицинска експертиза за получените травматични
увреждания на пострадалия В. Д.. Вещото лице е констатирал следните
травматични увреждания: Охлузване на дясната слепоочна област, оток на
десните слепоочна и ябълчна области, охлузвания на дясната слепоочна
област, охлузвания в областта на шията. Състояние след кръвотечение от носа.
Вещото лице е категорично, че тези травматични увреждания са получени в
резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да се
получат при нанесен побой, каквито данни се съдържат в материалите по
делото. Установените при пострадалия увреждания са му причинили болка и
страдание, при което с нормално протичане на оздравителния процес тези
наранявания ще заздравеят за около 10-14 дни.
Така изяснената от решаващия съд фактическа обстановка се споделя и от
настоящия състав, тъй като тя е установена след верен анализ на
доказателства и доказателствени средства, събрани по предвидения
процесуален ред.
Тъй като присъдата се обжалва само от защитата на подсъдимия Д., то
основното възражение е, че Д. не е присъствал и не е участвал в побой
нанесен на пострадалия Д.. За изясняване на това обстоятелство са събрани и
гласни доказателствени средства и писмени доказателства. Гласните такива от
своя страна формират две противоположни твърдения- в показанията на
свидетелите Г.Б., К.М. и М. М. се съдържа информация за това, че подсъдимия
Д. е бил на мястото на инцидента и е участвал в побоя, вкл. и той е бил
лицето, което не само е участвало в нанесения над пострадалия побой, но е
бил и лицето ударило свидетелката Г.Б.. Вярно е, че от тези три свидетелки
само Б. е очевидец, но същата непосредствено след инцидента се е видяла с
М., на която е разказала за случилото се и за обстоятелството, че в побоя е
6
участвал и Д.. Именно обстоятелствата, които Б. е описала на М. по идентичен
начин е възпроизвела и пред свидетелката М.. Последната пък в показанията
си твърди, че същата информация- че подсъдимия Д. е участвал в побоя и той
е ударил Б. е получила и от неин братовчед, който бил колега на посочения
подсъдим. Показанията на Б. са кредитирани от решаващия съд в пълнота,
независимо, че тя е приятелка на частния тъжител и в този смисъл може да се
предполага, че е заинтересована от изхода на делото. Въззивния съд намира
тези изводи на РС за правилни, тъй като показанията на Б. са последователи, а
същевременно с това кореспондират и с писмените доказателства-
медицинското свидетелство, издадено от д-р Златин и заключението на
назначената в хода на съдебното следствие пред РС съдебно-медицинска
експертиза. На първо място Б. твърди, че е ударена по лицето от подсъдимия
Д., а именно точно от този удар тя е имала следа по лицето- в областта на
окото, която са възприели както свидетелката М., така и свидетелката М.. На
следващо място твърденията на Б. а начина на причиняване на телесните
увреждания на Д. се потвърждават и от писмените доказателства- обективните
находки, които д-р Златин е констатирал при прегледа на пострадалия и е
описал в медицинското свидетелство и от заключението на д-р Х.. Последният
сочи в изготвената от него съдебно-медицинска експертиза, че така
констатираните при прегледа на пострадалия увреждания могат да се получат
по начин и време , за които са събрани доказателства по делото- а те са именно
най-вече показанията на Б..
Противоречащи на показанията на така посочените по-горе три свидетелки са
показанията на Ж. Н.а и М. Т.а. И двете отричат в побоя да е участва
подсъдимия Д., като същевременно в писмените обяснения, дадени в РПУ,
свидетелката Т.а е посочила, че Д. е бил на мястото на инцидента. В съдебно
заседание отрича това, като твърди, че й било продиктувано какво да пише.
Това твърдение се опровергава, тъй като видно от писмените обяснения Н.а
изрично е заявила, че Д. не е бил на мястото, т.е. видно е, че няма тенденция
да им е диктувано какво да пишат. Въпросът е защо тази свидетелка – Н.а, е
посочила кой не е бил на мястото и същият може да намери своя логичен
отговор в данните от съдебното минало на подсъдимия Д., който е осъждан и
към момента на извършване на настоящето деяние е бил в срока на
изтърпяване на условна присъда. От гласните доказателствени средства в
подкрепа на това, че подсъдимия в посочения ден и около времето на деянието
7
е бил в Б., а не в Х., намиращ се на няколко километра извън Б. са и
показанията на свидетелката М., която лично е видяла подсъдимия, малко след
деянието. От друга страна при преценка на писмените доказателства от
работодателя на подсъдимия Д., установяващи , че по график същият е бил
инкриминирания ден на работа в Х. , правилно РС е ценил същите като
достоверни, но не и установяващи по категоричен начин, че Д. не е бил на
мястото на инцидента и не е участвал в побоя. От една страна се изяснява, пак
от писмените доказателства, че към датата на деянието в комплекса, където
подсъдимия е работил е нямало дневник, в който служителите да се подписват
или чекират при постъпване, респ. напускане на работното място.
Същевременно от показанията на свидетеля Л., който към този момент е бил
управител на комплекса се изяснява, че е било възможно графиците да се
променят и не може да се каже с категоричност дали подсъдимия е бил на
работа през цялото време на дневната му смяна.
Така, с оглед на изложеното и въззивния съд намира, че подсъдимия В. Д. е
един от съизвършителите на нанесения на В. Д. побой, поради което и
правилно и законосъобразно същият е бил признат за виновен по
повдигнатото му обвинение по чл.130,ал.2 от НК, във вр. с чл.20,ал.2 от НК.
По наказанието:
Във въззивната жалба защитника на Д. – адв.М. е направила алтернативно на
искането й за оправдаване на подсъдимия- искане за определяне на
наказанието му при условията на чл.55,ал.1 т.1 и ал.2 от НК. Както се посочи
по-горе в мотивите искането за оправдаване е неоснователно, като такова
съдът намира и искането за определяне на наказанието на подсъдимия Д. под
минимума предвиден в закона. От една страна , защитникът не сочи никакви
основания за направеното искане, а от друга съдът го намира за
неоснователно, тъй като не е налице нито една от предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл.55 от НК за определяне на наказание под минимума. За
извършеното от подсъдимия Д. престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК вр. с чл.
20, ал. 2 НК, законодателят е предвидил алтернативни наказания- лишаване от
свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Районният съд е определил наказанието при третата и най-лека алтернатива-
глоба. Това наказание е определено при изключителен превес на смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, като дори не е отчетено в
8
достатъчна степен обстоятелството, че подсъдимия Д. е извършил деянието в
срока на условно осъждане, което е отегчаващо отговорността му в доста по-
висока степен от приетото от РС, но въззивната инстанция не може да влоши
положението на подсъдимия при липса на жалба от частния тъжител. За да се
приложи разпоредбата на чл.55 от НК , следва да са налице не само
многобройни обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия или
изключително такова, но следва кумулативно и да се установи, че и най-леко
предвиденото в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за
подсъдимия – за неговата лична превенция, както и за генералната такава,
предвидена в разпоредбата на чл.36 от НК. В случая нето са налице
многобройни смекчаващи, нито изключително, а и наказанието е определено
по възможно най-леката алтернатива и тя е „глоба“, която макар и в
максималният й размер е 300 лв., която в никакъв случай в предвид и
съдебното минало на подсъдимия не може да се определи като „несъразмерно
тежка“.
Неоснователно се явява и последното искане на защитата на подсъдимия Д. за
намаляване размера на уважения граждански иск. Такъв е приет за
претендираните неимуществени вреди от пострадалия В. Д., но когото е
причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, срещу
тримата подсъдими. Уважен е от РС в размер на 500.00 лв., които следва да
бъдат заплатени солидарно от тримата подсъдими, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на увреждането до окончателното изплащане
на сумата, като в останалата си част иска е отхвърлен, като неоснователен. И в
тази част, касаеща обезвредата на причинените на Д. неимуществени вреди,
които са в пряка и причинна връзка с противоправното деяние, въззивният съд
не намира основание за изменение на атакуваната присъда. Искането на
защитата не е мотивирано, поради което и за съда не е налице задължение да
отговори на конкретни доводи. Обстоятелството, че пострадалия в резултат
на причинената му лека телесна повреда е преживял болки и страдания се
доказва по несъмнен начин както от показанията на свидетелите Б., М., М.,
така и от заключението на д-р Х. по изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза. Последният сочи, че тези телесни увреждания, са причинили
болка и страдание на пострадалия и ще заздравеят за около 10-14 дни, при
нормален оздравителен процес. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 45 от
ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вреди, които виновно е причинил другиму,
9
като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното, то правилно и законосъобразно решаващия съд е
уважил гражданския иск, като е определил , че обезвредата следва да се
определи по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД и я е определил в размер на
500 лв., като въззивната инстанция намира, че не са налице основания за
намаляване на така уважения размер на гражданския иск.
При служебната проверка на присъдата, въззивния съд не намери основание за
нейната отмяна или изменение, поради което и на основание чл.334 т.6 във вр.
с чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5 от 29.01.2024 год., постановена по нчхд
№713/2022 год., по описа на РС Б..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10