Решение по дело №746/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на на чл. 208 и следв. от АПК, вр. чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС.

Образувано е по касационна жалба на А. Х. А., [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас, и на процесуалния му представител – адвокат К. А., назначена по реда на чл.25 от ЗПП, срещу Решение № 1478/21.02.2024 г. по адм.д. № 1912/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлен предявеният иск на А. против ГД "Изпълнение на наказанията" - София за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода 28.09.2023 г. до 17.10.2023 г.

Касаторът излага твърдения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата доводи се претендира отмяна на оспореното решение и постановяване на ново такова, с което да бъде уважена исковата претенция на жалбоподателя.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се явява лично, и с процесуалния си представител, като и двамата поддържат касационната жалба и представят писмени защити с допълнителни съображения по съществото на спора.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител. С отговор на касационната жалба, подаден от процесуален представител, застъпва тезата за нейната неоснователност и излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Производството пред АС – Бургас е образувано по искова молба на А. Х. А., [ЕГН], изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора Бургас, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище в [населено място]. Със същата се претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода от 28.09.2023 г. до 17.10.2023 г. Вредите се претендират като причинени от незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, изразяващо се в неизпращане на подадено писмо с документи от А. Х. А. до европейския омбудсман и се изразяват в цялостното негативно отражение в неимуществената сфера на А., поради общовалидната значимост, която засегнатите неимуществени блага имат за всяко човешко същество. Изложени са твърдения, че вредите са вследствие възпрепятстване правото му на кореспонденция, нарушаване на правото му да изразява мнение и да го разпространяване чрез слово, както и вследствие нехуманното отношение към А. чрез умишленото му поставяне в неблагоприятни условия.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи.

От фактическа страна по делото е установено, че А. Х. А. изтърпява наказание „доживотен затвор без право на замяна“ в Затвора Бургас.

Съгласно справка с изх. № 4381/22.12.2023 г., изготвена от старши комисар Я. Ж. – началник на Затвора Бургас, на 27.09.2023 г. А. е предоставил на инсп. Л. – инспектор социална дейност и възпитателна работа, отговарящ за лишените от свобода изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“, настанени в 1-ва зона за повишена сигурност, писмо в запечатан плик, без приложени пощенски марки, адресирано до European Ombudsman – 1 avenue du President Schuman, CS 30401, F-670001 Starsbourg Cedex, което е следвало да бъде изпратено от администрацията на Затвора до посочения адресат. На 28.09.2023 г. писмото получило рег.№ М-4600/28.09.2023 г., а на 03.10.2023 г. същото било върнато на ищеца, но А. отказал да го получи, с твърдението, че затворническата администрация е длъжна да изпрати писмото за своя сметка. По случая била извършена проверка, като съгласно становище рег. № ДЗ-8197/09.10.2023 г. на инсп. Кискинова – инспектор режимна дейност, пликът, представен от лишения от свобода А. е донесен от ИСДВР без приложени марки за изпращане и на основание чл. 90, ал. 4 от ЗИЗНС е бил върнат на изпращача.

Като доказателство по делото била представена справка относно приходите на ищеца за периода 01.03.2023 г. – 31.10.2023 г., според която лишеният от свобода А. е получил сумата от 90 лева на 25.07.2023 г.

С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения иск. За да постанови този резултат съдът приел основното твърдение на ищеца за бездействие на затворническата администрация, което се изразява в накърняване правото му на свободна кореспонденция, съответно нарушаване на хуманното отношение към него, за недоказано. Прието е, че кумулативното въздействие на посочените обстоятелства, не сочи за процесният период ищецът да е бил подложен на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, в какъвто смисъл са неговите твърдения, за да се приеме, че за него са настъпили неимуществени вреди. На следващо място съдът приел, че понесените от ищеца ограничения, предвид липсата на данни за влошено здравословно състояние, не са достигнали онази степен на унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически последици в личната му сфера, които да подлежат на обезщетяване.

Съгласно чл. 285, ал. 1, изр. 1 и 2 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд.

На основание чл. 218, ал. 1 от АПК, съдът следва да обсъди само посочените в жалбата или протеста пороци на решението.

Решението на Административен съд – Бургас е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.

Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Съдът е събрал всички доказателства, релевантни за спора и след като ги обсъдил поотделно и съвкупно, установил правилно относимите факти по делото. Възприемайки фактическа обстановка, съдът формирал обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Правилен е изводът на административния съд, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди.

В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им (чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). "Нечовешкото" или "унижаващо" отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.

Разпоредбата на чл. 3 от Конвенцията защитава една от основните ценности на демократичното общество. Тя забранява по абсолютен начин изтезанията или нечовешкото или унизително отношение или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата. За да попадне в обхвата на този член, малтретирането трябва да достигне минимално ниво на суровост. Оценката на този минимум е относителна и зависи от всички обстоятелства по делото като продължителността на отношението, физическите и психическите последици и в някои случаи пола, възрастта и здравословното състояние на лицето.

В контекста на конкретиката на казуса, дори хипотетично да бе прието твърдението на касатора за липса на парични средства за закупуване на пощенска марка към процесната дата респ. за допуснато от страна на ответника нарушение на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС, то същото не представлява толкова дълбоко засягане на човешкото достойнство, което да обоснове признание на допуснато нарушение по чл. 3 О. З., вр. чл. 3 ЕКПЧ.

Горното дава основание на касационния състав да приеме, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и искът правилно е отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния съд.

При извършената служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установиха касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора то е основателно. Размерът следва да се определи по чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от НПП, а именно 100 лв., която сума следва да се заплати от касатора в полза на ответника по касация.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 1478/21.02.2024 г. по адм.д. № 1912/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ОСЪЖДА А. Х. А., [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас, да плати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.

Решението не подлежи на обжалване и протест.