Р Е Ш
Е Н И Е № 198
Гр. Самоков, 13.12.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Самоковският районен съд, ІІІ – ти състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на 29.11.2018 г. в следния състав:
секретар Екатерина Бандрова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело номер 1052 по описа на
съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по исковата молба на И.К.И.
ЕГН:********** против „Вуков транспорт" ЕООД ЕИК
*********. С исковата молба се твърди, че с Трудов
договор №2/25.01.2018 г. ищецът бил назначен при ответника на длъжността „шофьор
товарен автомобил /международни превози/“. Поради незаплащане на
дължимите трудови възнагражденията 11.04.2018 г. ищецът връчил на ответника
заявление за прекратяване на трудовият договор на осн.чл.327 т.2 от КТ, като
посочил и сумите, които не са му заплатени. На същата дата ответникът с писмо
уведомил ищеца, че ще му бъдат изплатени възнагражденията най-късно до 25.04.18
г.,а трудовото правоотношение ще бъде прекратено, считано от 11.04.18 г.,
съобразно заявлението. Ищецът сезирал
дирекция „ИТ-Софийска област"-гр.София, като от извършената проверка се
установило,че трудовият договор е прекратен на осн.чл.71 ал.1 от КТ. Междувременно
били преведени 1000 лв. Ищецът оспорва издадената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение и иска отмяната и като незаконосъобразна, поради това,
че основанието, което е посочено в същата не съответства на основанието,
посочено в молбата за прекратяване на трудов договор и претендира за да се
признае за установено, че трудовото правоотношение е прекратено на осн.чл.327
т.2 от КТ. Предявени са и осъдителни искове за заплащане на осн.чл.221
ал.1 от КТ сумата от 600 лв.,представляваща обезщетение поради прекратяването
на трудовия договор на осн.чл.327 т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане и за
заплащане на осн. чл.224 ал.1 от КТ на сумата от 100 лв., представляваща
обезщетение за неизползвани 4 дни платен годишен отпуск за периода от
25.01.2018 г. до 11.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата,считано
от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане.
От ответника е постъпил отговор, с който исковете се
оспорват, твърди се, че страните сключили договора с уговорка за изпитване,
като работодателя упражнил правото си да го прекрати едностранно без
предизвестие на основание чл. 71 КТ.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се
представлява. Ответникът чрез процесуалният си представител в съдебното
заседание излага съображения за законосъобразност на уволнението.
Самоковският районен съд, като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира
за установено следното от фактическа страна:
Установи се, че ищецът бил назначен при ответника на
длъжността „шофьор товарен автомобил /международни превози/“.
По делото се представиха два
преписа от трудов договор № 2/25.01.2018 г. сключен между ищеца и ответника,
които се различават по своето съдържание, като преписът, представен от
ответното дружество /на л. 25 от делото/ съдържа добавката „…и чл. 70 КТ”, както и добавката „…до 25то число“. Съдът следва да
установи действителната воля на страните, обективирана в договора, като направи
тълкуване и съпоставка на представените преписи.
Установи се от събраните по делото гласни
доказателства, че свидетеля Велина Иванова Вукова - съпруга на управителя и
едноличен собственик на капитала на ответното дружество, е запозната с постъпването
на ищеца на работа, както и че на следващия ден след сключването на трудовия
договор ищецът заминал със самолет в чужбина, като бил командирован за времето
от 26 януари до 01 март
От събраната по делото съдебно счетоводна експертиза
се установи, че на ищеца са били дължими сумите – 82,26 лв. за м. януари, 452,38
лв. за февруари, 452,38 лв. за март, 95,24 лв. за април и командировъчни
1788,12 лв. а пропорционално на отработеното време му се дължи и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 4 дни в размер на 86,17 лв. Установи се,
че на ищеца /по посочена от него банкова сметка/ ***. на 06,02,2018 г., 200 лв.
на 22,02,2018 г., 1500 лв. на 23,03,2018 г. и 1000 лв. на 02,05,2018 г.
Установи се от писмените доказателства, че на
11,04,2018 г. ищецът изпратил на ответника заявление за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1 ,т. 2 КТ.
Установи се със заповед № 1/10,04,2018
г. работодателят е прекратил трудовия договор с ищеца на основание чл. 71, ал.
1 КТ без предизвестие до изтичане срока за изпитване в чиято полза е уговорен.
Няма данни за датата на връчване на заповедта.
При така
установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи
По допустимостта на предявените искове съдът намира,
че същите са допустими – не са налице отрицателни и не липсват положителните
процесуални предпоставки за разглеждането им. Между ищеца и ответника е
съществувало трудово правоотношение. Трудовото правоотношение е възникнало по
сключен между страните трудов договор.
По основателността на исковете съдът намира следното:
Фактическият състав на претендираното от ищеца
потестативно право включва следните юридически факти: наличие на изискуемо от
закона трудово правоотношение между ищеца и ответника, прекратяване на
трудовото правоотношение, за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца
е да докаже наличие на конкретна заповед за прекратяване на трудово
правоотношение и незаконността на извършеното уволнение, по установителния иск по
чл. 357, ал. 1 КТ ищецът следва да докаже че е подал до работодателя писмено
изявление за прекратяване на трудовия договор както и че работодателят е
забавил изплащането на трудовото възнаграждение. По иска по чл.224 ал.1 от КТ – да докаже размера на
полагаемия и неизползвания отпуск.
1.По иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ:
Не се спори между страните, че по между им е
съществувало трудово првавоотношение, видно от представения с исковата молба
трудов договор. Спорно е съдържанието на клаузите по договора. Съдът намира, че
трудовият договор е сключен като безсрочен, не е уговорен срок за изпитване, по
следните съображения:
По делото се представиха два преписа от трудов договор
№ 2/25.01.2018 г. сключен между ищеца и ответника, които се различават по
своето съдържание, като преписът, представен от ответното дружество /на л. 25
от делото/ съдържа добавката „…и чл. 70 КТ”, както и добавката „…до 25то
число“. Съдът следва да установи действителната воля на страните, обективирана
в договора, като направи тълкуване и съпоставка на представените преписи.
В представените преписи от договор се съдържа
указанието, че договорът е изготвен в два еднообразни екземпляра по един за
всяка от страните. От горната клауза се достига до извода, че действителната
воля на страните относно съществените елементи на договореното между тях
трудово правоотношение е сведена до съвпадащите /еднообразните/ в двата преписа
съществени клаузи на договора. Както бе отбелязано и двата преписа съвпадат /и
са еднообразни/ по своето съдържание, с изключение на ръкописната добавка
„…и чл. 70 КТ”, както и добавката „…до 25то число“., намираща се в преписа,
представен от ответника. Същата не е еднообразна с втория екземпляр –
представен от работника – там такава добавка не се съдържа, добавката не е и
еднообразна по начина на материализиране върху документа – документа е с
машинно изписан текст, а добавката - ръкописна. Поради това, че волята на
страните е установена по отношение на съвпадащите в двата преписа съществени
клаузи на договора, то несъвпадащото ръкописно добавено условие „…и чл. 70 КТ”,
както и добавката „…до 25то число“ намиращо се в единия от екземплярите, следва
да се счита за непокрито от съгласието и припокриването на насрещните
волеизявления на двете страни по правоотношението. Ето защо съдът намира,
че несъвпадащото условие „…и чл. 70 КТ”,
както и добавката „…до 25то число“ не е част от конкретното правоотношение и
страните не са постигнали съгласие за него и не са уговорили изпитателен срок.
Съдът намира че е налице още едно обстоятелство поради което не следва да
приеме, че страните са уговорили изпитателен срок, а именно: добавката „…и чл.
70 КТ” е неясна за работника, който не е длъжен да знае съдържанието на чл. 70 КТ цифром, а липсата на уточнение словом какви именно условия по чл. 70 КТ са
приложими към този договор нарушава целта на писмения трудов договор и
изискването на чл. 66, ал. 2 КТ за изрично посочване на други уговорени условия,
свързани с предоставянето на работната сила. Неясно е и каква е
продължителността на изпитателния срок – законът /чл. 70, ал. 2 КТ/ допуска единствено
да не се посочи в чия полза е уговорен срока за изпитване, но по аргумент за
противното не допуска да не се определи продължителността на този срок.
По изложените по горе съображения настоящият състав
намира, че сключеният между страните договор не е с уговорен между тях срок за
изпитване.
Липсата на клауза за изпитване и определена
продължителност на изпитателен срок прави уволнението извършено от работодателя
без предизвестие на основание чл. 71 КТ незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът намира, че иска за
признаване на уволнението за незаконно е основателен, поради което следва да го
уважи.
ІІ.По установителния иск по чл. 357, ал. 1 КТ
По този иск ищецът следваше да докаже че е подал до
работодателя писмено изявление за прекратяване на трудовия договор както и че
работодателят е забавил изплащането на трудовото възнаграждение. Горните
обстоятелства се доказаха. Работникът е уведомил видно от приложената разписка
работодателя за това, че прекратява договора без предизвестие на основание чл.
327, ал. 1 ,т. 2 КТ. Установи се че работодателят е забавил изплащане на дължимо
трудово възнаграждение. Съгласно чл. 270, ал. 2 КТ трудовото възнаграждение се
изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е
уговорено друго. В договора не е уговорено друго. От счетоводната експертиза се
установи, че до края на м.
С оглед горното съдът намира и този иск за основателен
и следва да го уважи.
Ш. По осъдителния иск за заплащане на
осн. чл.221 ал.1 от КТ сумата от 600 лв., представляваща обезщетение поради
прекратяването на трудовия договор на осн.чл.327 т.2 от КТ, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й
изплащане, съдът поради това, че се доказа, че трудовото правоотношение е било
прекратено едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1 ,т. 2 КТ,
намира, че искът е доказан по своето основание. Що се отнася до размера съдът давя
вяра на заключението на вещото лице и приема, че размера на дължимото
обезщетение е 583 лв. съставляващо брутното трудово възнаграждение за един
месец предвид обстоятелството че прекратеният договор е безсрочен. искът следва
да бъде уважен до размера от 539,55 лв. /583 лв. намалена с размера от 43,45
лв. съставляващ разликата между дължимите възнаграждения и обезщетение за
неизползван отпуск и заплатената от работодателя сума в общ размер 3000 лв./, а
за разликата над 539,55 лв. до предявения размер от 600 лв. следва да бъде
отхвърлен.
ІV. По иска за заплащане на осн.
чл.224 ал.1 от КТ на сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за
неизползвани 4 дни платен годишен отпуск за периода от 25.01.2018 г. до
11.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на
подаване на ИМ до окончателното й изплащане, съдът намира иска за неоснователен,
предвид заключението на вещото лице за това, че дължимата сума от 86,17 лв. е
покрита с направените от работодателя плащания, поради което следва да го
отхвърли.
При този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на Самоковски районен съд сумата от 210 лв.
държавна такса по двата уважени неоценяеми /по 80 лв./ и уважения отчасти
оценяем иск /50 лв./, както и сумата от 70 лв. за разноски за възнаграждение на
вещо лице.
При този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 405 лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение пропорционално на уважените искове.
При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 100 лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение пропорционално на отхвърлените искове.
Мотивиран от изложеното, Самоковският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 1/10,04,2018 г. на „Вуков
транспорт" ЕООД, ЕИК ********* за прекратяване на трудовия
договор с И.К.И. ЕГН:********** на основание чл. 71, ал. 1 КТ без предизвестие
до изтичане срока за изпитване в чиято полза е уговорен и ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО
ЗА НЕЗАКОННО на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.
357, ал. 1 КТ, че трудовия договор между И.К.И. ЕГН:********** и
„Вуков транспорт" ЕООД, ЕИК ********* е бил прекратен едностранно без
предизвестие от И.К.И. ЕГН:********** на основание чл. 327, ал. 1 ,т. 2 КТ поради
забавяне изплащането на трудови възнаграждения.
ОСЪЖДА на основание чл.221 ал.1 от КТ „Вуков
транспорт" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на И.К.И. ЕГН:********** сумата
от 539, 55 лв. – обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,
ведно със законната лихва от 03.10.2018 г. до окончателното изплащане, като за
разликата над тази сума до предявения размер от 600 лв. отхвърля иска като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иск на И.К.И. ЕГН:**********
срещу „Вуков транспорт" ЕООД, ЕИК ********* за заплащане
на осн. чл.224 ал.1 от КТ на сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за
неизползвани 4 дни платен годишен отпуск за периода от 25.01.2018 г. до
11.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на
подаване на ИМ до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 ГПК „Вуков
транспорт" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на И.К.И. ЕГН:**********
сумата от 405 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 ГПК И.К.И.
ЕГН:********** да заплати на „Вуков транспорт" ЕООД, ЕИК ********* сумата
от 100 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК „Вуков
транспорт" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Районен съд Самоков сумата от
210 лв. държавна такса, както и сумата от 70 лв. за разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните пред Софийски Окръжен съд на основание чл. 315, ал. 2 ГПК в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 13.12.2018 г.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: