№ 4063
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110162770 по описа за 2021 година
Производството е по чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от „А срещу
Б , с която е предявен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 400лева / частичен иск от 801,31лева/, представляваща част
от дължимо застрахователно обезщетение за нанесени щети на а-л „Р“ с рег.
№ 111 , вследствие на ПТП от 06.04.20г., настъпило по вина на водача на
МПС-„1111 застраховано със застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в Б.И , заедно със законна лихва от датата на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата. Претендират се и разноски по
делото.
В исковата молба се твърди че на 06.04.20 в гр. В. Търново е настъпило
ПТП между л.а. „1111 , управляван от В.В. и собственост на ищцовото
дружество. Поддържа, че ПТП е причинено по вина на водача на първия а-л-
„О“ , за който към момента на ПТП е била сключена валидна застраховка
„ГО“ с ответния застраховател Б.И с полица № БГ/02/120000636658.
Поддържа , че виновният водач, движейки се по бул. „В.Л“ с посока на
движение от ул. „С към бул. „Б предприел маневра за изпреварване от
1
дясната страна на движещия се пред него а-л „1111, като при извършване на
изпреварването виновният водач не съобразил разстоянието между своя
автомобил и автомобил „1111, при която го ударил в предната дясна част. В
резултат на ПТП на притежавания от ищцовото дружество автомобил били
причинени щети , изразяващи се в следните повредени детайли: облицовка
на предна броня с отвори за фарове за мъгла, , предна дясна врата, преден
десен калник, , десен фар, мотор реглаж фар. При ответното дружество била
заведена щета № **********, по която заплащане не било осъществено.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от
ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Изрично се
оспорва описания механизъм на ПТП, като ответникът поддържа, че
произшествието е настъпило поради виновно и противоправно поведение на
водача на автомобила, собственост на ищцовото дружество. Оспорва
наличието на причинна връзка между събитието и обезщетените от ищеца
вреди. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като счита, че
надхвърля действителните вреди. Твърди съпричиняване от страна на водача
на увредения автомобил. Моли за отхвърляне на иска . Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения по делото двустранен констативен протокол ,
подписан от двамата водачи на процесните автомобили , може да се направи
извод, че на посочените дата, час и място , е реализирано процесното ПТП ,
при което са причинени описаните на автомобила, собственост на ищеца,
щети .
От заключението на вещото лице по назначената автотехническа
експертиза, както и от допълнителното заключение на вещото лице, приети
като обективни, компетентно дадени и неоспорени от страните, се установява,
че механизмът на ПТП представлява движение на двата автомобила в една
пътна лента, като а-л „О“ се движи след автомобил „Р“ , при което водачът на
а-л „Р „ заобикаля шахта в пътното платно , без да излиза от лентата си за
движение, и без да има подаден сигнал, като в същия момент водачът на а-л
„О започва маневра по заобикалянето му отдясно , при което настъпва
сблъсък между предна лява част на а-л „О и и дясна страна в предния й край
на а-л „Р“ . Според допълнителното заключение на вещото лице в резултат на
2
продължителния сблъсък между автомобилите са увредени предна дясна
врата, преден десен калник, предна броня и десен фар на автомобил „Р“., като
сблъсъкът е продължил до пълното разминаване на двата автомобила.
Вещото лице посочва , че от техническа гледна точка и двамата водачи имат
принос за инцидента, като в с.з. е уточнило, че активната страна в пътния
инцидент е водачът на автомобил „О и ако не е било поведението на този
водач, поведението на другия е нямало да има никакво значение. Посочва, че
щетите и характерът на повредите са в причинно –следствена връзка с
установения механизъм. Стойността на щетите вещото лице е изчислило на
810,62лева.
Не е спорно, че автомобил „О“ с рег.№ 1111 , е бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, действаща
към момента на настъпване на ПТП.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че в резултат на
заведената от ищеца при ответното дружество щета , ответникът не е
извършил заплащане.
От показанията на разпитания по делото свидетел С. К. М.- водач на
процесния а-л „О“ към датата на инцидента , се установява , че се е движил
зад а-л „Р“ в една пътна лента и в една посока на движение , като водачът на
а-л „Р“ заобиколил препятствие в платното си за движение, при което св. М.
си помислил, че първият водач ще се отклони от платното и ускорил
скоростта си на движение , за да продължи направо. Заявява, че в последния
момент забелязал, че първият автомобил се връща на мястото си и настъпил
удар между двата автомобила.
От показанията на св. В.В.- водач на а-л „Р“ , се установява при
движение с автомобила в посока от ул. В.Л. към бул. „Б в гр. В.Търново , без
да напуска лентата си на движение и без да подава мигач за някаква маневра,
се отклонил леко вдясно, за да заобиколи шахта на платното, при което при
връщане вдясно след заобикаляне на шахтата , водачът на а-л „О“ реализирал
ПТП от дясната страна. Свидетелят Витков заявява, че първоначалната лента
на движение не е напускана от него , нито пък е подавал сигнал за маневра,
като автомобилът отзад се опитал да го заобиколи отдясно. Съдът кредитира
показанията на двамата разпитани по делото свидетели, доколкото са
непротиворечиви, съответстват на приобщените писмени доказателства и са
3
житейски логични.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото да бъде
установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: че в
причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
„Гражданска отговорност“ към датата на деянието е застрахована при
ответника, ищецът е претърпял имуществени вреди, на притежавания от него
лек автомобил, както и техния размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, сега чл. 432, ал. 1 КЗ /в
сила от 01.01.2016г./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, сега чл. 432, ал. 1 КЗ /в сила от
01.01.2016 г. /, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
Между страните по делото не се спори, че на 06.04.2020г. е
възникнало ПТП между лек автомобил „О” с рег.№ 1111 , управляван от С.
М. и автомобил „Р“ с рег. № 111 управляван от В.В. и собственост на „А. Не
се спори и че а-л „О” с рег.№ 1111 , управляван от С. М. , е застрахован при
условията на застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество.
Съдът намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установява описания в исковата молба от ищеца механизъм
4
на произшествието. Доказва се както неправомерното поведение на
деликвента /нарушаване на правилата за движение по пътищата/, което е в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат /ПТП/, така и вината на
същия, доколкото и вещото лице при изслушването на заключението му е
посочило , че без поведението на водача на а-л „О, който е активната страна в
инцидента, не би се стигнало до него , както и че ако не е било поведението
на този водач, поведението на водача на а-л „Р „ не би имало значение. Съдът
намира, че в случая , доколкото водачът на а-л „Р“ не е излязъл от лентата си
за движение и не е подал светлинен сигнал за предприемане на маневра за
излизане от платното , при движение на безопасна дистанция зад него от
страна на водача на а-л „О не би се стигнало до инцидента , т.е. съдът намира
, поведението на водача на а-л „О се явява противоправно, в нарушение на чл.
23. , ал.1 от ЗдВП /“ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко“, и е основна причина за настъпване на събитието. Доколкото
с поведението си обаче водачът на другия автомобил „Р“ е нарушил
разпоредбите на чл. 24 , ал.1 и 2 от ЗДвП /„ Водачът на пътно превозно
средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо
за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие;(2)Преди да намали
значително скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно
средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното
движение. В този случай водачът на пътно превозно средство, което няма
стоп - светлини или те са повредени, подава своевременно сигнал с ръка“ / ,
съдът намира , че е налице съпричиняване на резултата до размер на 40%.
Съдът приема, че към датата на произшествието е налице валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника ЗБ.И ,
което е покривало съответния риск за причинените имуществени вреди в
резултат на настъпилото ПТП- обстоятелство, което е безспорно между
страните по делото.
От събрания и проверен по делото доказателствен материал се
установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия
състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от
ищеца пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на
застрахования при ответника лек автомобил, настъпилите вследствие на
произшествието имуществени вреди, както и причинността между ПТП и
настъпилите вреди. От заключенията на автотехническите експертизи, които
съдът кредитира изцяло като обективно изготвени, почиващи на знанията и
опита на експерта и неоспорени от страните, се установява по несъмнен
5
начин, че остойностените увреждания по процесния автомобил са следствие
на удара с лекия автомобил , застрахован при ответника.
От заключението на вещото лице се установява, че стойността на
подлежащите на подмяна части, по средни пазарни цени, която е напълно
достатъчна за репариране на щетите / за един качествен ремонт на
автомобила/, е в размер на –810,62 лв., като с оглед преценката за
основателност на възражението за съпричиняване , съдът намира че
дължимото обезщетение , което следва да се присъди на ищеца е в размер на
486,37лева.
Предвид изложеното, предявеният частичен иск от 400лева се явява
основателен и следва да бъде уважен за целия предявен размер .
На основание чл. 86 от ЗЗД и с оглед основателността на иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди застрахователят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, от
датата на исковата молба до окончателно изплащане на усмата .
Относно разноските:
При този изход на спора и с оглед направеното от ищеца искане, на
същия следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал. 1 ГПК, в
размер общо на 1235лева- за адвокатско възнаграждение, депозити за
експертизи и свидетел, и внесена държавна такса, съобразно представен по
делото списък .
Предвид изхода на делото , на ответника не се следват разноски за
производството.
По изложените съображения Софийският районен съд, 69 гр. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 432, ал.1 КЗ Б.И. , ЕИК 1111 , да заплати на
„А, ЕИК 1111 , сумата от 400 лева /частичен иск от обща сума в размер на
801,31лева/ , представляваща обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди по отношение на л.а.“Р“ с рег. № СВ 4534МР , в резултат
на ПТП от 06.04.2020г., по образувана щета № **********/10.04.20г. , ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда -03.11.21г. до окончателното изплащане на вземането.
6
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК Б.И. , ЕИК 1111, да заплати на
„А, ЕИК 1111 , сумата от 1235лева , разноски за производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7