№ 109
гр. гр.Велинград, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20215210100434 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно евентуално съединени искове от
Е.Б. Л. срещу Б. В. Ч. и ИВ. Й. Ч., с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2-за
прогласяване за нищожност на договор за дарение по Нотариален акт № 11 от
07.11.2019г., том II, рег. № 1602, нот. дело № 207 Нотариус Георги Халачев, с
район на действие РС Велинград, като сключен при заобикаляне на чл. 33, ал.
2 ЗС, с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД- като сключен при липса на
основание, с правно основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3-
като противоречащ на добрите нрави и с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 5,
във вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД -като привиден, прикриващ дарение, както и иск с
правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на прехвърлените с
Нотариален акт № 11/07.11.2019 г. по нот. дело № 207/07.11.2019 г. на
Нотариус Георги Халачев, с район на действие РС Велинград и Нотариален
акт № 13/08.11.2019 г. по нот. дело № 209/08.11.2019 г. на Нотариус Георги
Халачев, с район на действие РС Велинград общо ½ ид. части от имота при
цена и условия, уговорени между двамата ответници в прехвърлителната
сделка от 08.11.2019 г..
Ищцата твърди, че първият ответник-Б. В. Ч., е неин баща и че двамата
с него са съсобственици по силата на договор за доброволна делба с
нотариална заверка на подписите от 14.05.1999 г., вписан в Агенция по
вписвания при Районен съд Велинград под № 598/14.05.1999г., А-86, т. 1, на
по ½ ид. част от УПИ XLVII-4362, в кв. 75 по стария план на гр. Велинград с
площ от 295 кв. м., идентичен с УПИ XLVII-7901, кв. 501 по кадастралния
план на гр. Велинград от 2004г. с площ от 277 кв. м. и идентичен с поземлен
имот с идентификатор № 10450.502.1600 по кадастралната карта и
1
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД
на АГКК, с адрес на имота гр. Велинград, ул. “Никола Вапцаров“ без номер, с
площ от 277 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м./, номер по предходен
план: 7901, квартал 75, парцел XLVII, при съседи: 10450.502.1531,
10450.502.3407, 10450.502.1598, 10450.502.1419. Имотът е останал от
наследството на общата им наследодателка Л.Х. Ч.а, починала на 29.12.1987,
майката на ищцата и съпруга на ответника Б.Ч..
Твърди, че от години живее и работи извън страната и почти не
поддържа контакти с баща си. На 02.03.2021г. в Белгия, където пребивавала,
получила обаждане от Дома за настаняване на стари хора „Ела“ в гр.
Велинград от служителка, която се представила за М. К.. От нея узнала, че
баща е настанен в дома на 25.02.2021 г.. Служителката К. й предоставила
обща информация за реда за настаняване, условията, за това, както и че
следвало да заплаща пълна такса, защото през последните пет години Ч.
извършил продажба на имот и доходът му е надхвърлил 60 кратния размер на
гарантирания минимален доход за страната. Обяснила , че след справка от
Агенция социално подпомагане и Агенция по вписванията установили, че
Б.Ч. се е разпореждал с имот, от където е получил доходи. Ищцата помолила
служителката на дома да изпрати информацията събрана за баща . На
11.03.2021 година била изпратена чрез фейсбук частична информация от
протокол за изготвяне на предварителна оценка на потребностите от
социални услуги на баща , информация за това, че през последните 5 години
се е разпореждал с имоти, от която извадка видяла, че е продавал и подарявал
дела си от общия им имот в гр. Велинград, от който притежава половината.
Излага, че това се е случвало без нейно съгласие и знание и без да бъде
предложено първо на нея, като съсобственик да изкупи имота.
Посочва, че се е свързала с баща си и в разговор с нея той обяснил, че
за да избегне нейното съгласие и за да не го предложи първо на нея направил
фиктивно дарение на много малка част от имота на втория ответник ИВ. Й.
Ч., за да направи бъдещия купувач съсобственик и да може да го продаде без
нейно знание, а всъщност продал цялата своя половина за 5 000 лв.
От справка в Имотния регистър на 13.04.2021 г., след снабдяване с
преписи от нотариалните актове, ищцата разбрала, че в два последователни
дни на 07.11.2019 г. и на 08.11.2019 г., ответникът Б.Ч. е извършил две
последователни сделки на разпореждане със собствената си ½ идеална част от
поземлен имот с идентификатор № 10450.502.1600 по КККР на гр. Велинград,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота гр. Велинград, ул. ****** без номер, с площ от 277
кв. м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план: 7901,
квартал 75, парцел XLVII,при съседи: 10450.502.1531, 10450.502.3407,
10450.502.1598, 10450.502.1419, както следва: 1./ с договор за дарение,
2
обективиран в Нотариален акт № 11/07.11.2019 г. на нотариус Халачев, Б. В.
Ч. прехвърлил на ИВ. Й. Ч. 1/100 идеални части от собствените му ½ идеална
част от имота; 2./ с договор за продажба, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба № 13/08.11.2019г., продал на ИВ. Й. Ч. останалите 99/100
идеални части от собствените му ½ идеална част от процесния имот за сумата
от 5 000 лв.
Счита, че договорът за дарение, обективиран в нотариален акт №
11/07.11.2019г. на нотариус Халачев, по силата на който Б. В. Ч. дарява на ИВ.
Й. Ч. 1/100 идеални части от собствените му ½ идеална част от имота е
нищожен, тъй със сключването му се цели да се избегне изискването на чл.
33, ал. 2 ЗС имотът да бъде предложен за изкупуване на нея като
съсобственик. Договорът за дарение не бил мотивиран от дарствено
намерение, а от намерението за създаване на законово основание за
изключване приложението на нормата на чл.33, ал.1 ЗС. Общо положение
било, че водещи при формиране на волята за дарение у дарителя са
благодарността, признателността и желанието безвъзмездно да се награди
едно лице, а не желанието целенасочено да се накърнят интересите на другия
съсобственик. Поддържа също, че договорът е нищожен поради липса на
основание, тъй като липсва дарственото намерение, както и че то или
мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона и
добрите нрави.
Излага, че е привиден и прикрива продажба. Прехвърлянето чрез
дарение на 1/100 от ½ идеални части /представляващо 1.3 кв.м. от цялата
площ на имота от 277 кв./ било безполезно и незначително по естеството си,
поради което и лишено от всякаква житейска и правна логика. С него се
прикривал договор за възмездно придобиване на имота, а извършеното
плащане на цената по възмездната сделка включвала и дареният 1.3 кв.м.
Иска да бъде постановено решение, с което съдът да прогласи
нищожността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт №
11/07.11.2019г. на нотариус Халачев , вписан в Служба по вписванията гр.
Велинград с вх.рег.№2156/07.11.2019г., поради заобикаляне на закона,
евентуално поради противоречие с добрите нрави, евентуално като сключен
при липса на основание, евентуално като привиден, прикриващ дарение,
На основание чл. 33, ал. 2 ЗС прави искане съдът да допусне ищцата да
изкупи общо ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор №
10450.502.1600 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.
Велинград, ул. “Никола Вапцаров“ без номер, с площ от 277 кв. м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване/до 10м./, номер по предходен план: 7901, квартал 75,
парцел XLVII, при съседи: 10450.502.1531, 10450.502.3407, 10450.502.1598,
10450.502.1419, при цена и условия, уговорени между двамата ответници в
договор за продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба №
3
13/08.11.2019г. на нотариус Халачев, вписан при Агенция по вписвания под
№2165/08.11.2019г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. В. Ч. не оспорва изложените в
исковата молба факти. Излага, че когато решил да продаде неговата част от
имота имал нужда от пари. И.Ч. му е предложил да купи имота, като
ответникът му обяснил, че същият е съсобствен с дъщеря му и тя скала по
принцип да купува. Посочва, че за да може да продаде имота без знанието на
дъщеря си направил дарение на малка част, за да избегне нейното съгласие,
тъй като знаел, че тя никога няма да се съгласи и щял да го даде на нея.
Посочва, че с И.Ч. се били разбрали да му продаде неговата половина за
сумата от 5 000 лева и че всъщност му продал неговата половина от имота на
ул. ******, който имот наследил от съпругата си.
Излага, че след като го настанили в дома за стари хора, ищцата
разговаряла със служители, които й се обадили и съобщили за това, че
трябва да плаща пълна такса за неговото настаняване. Тогава тя разбрала за
сделките с имота. След това ищцата се свързала с него да го попитала дали
това е истина, при което ответникът не отрекъл и й разказал всичко.
Сочи, че при продажбата на имота му било обещано да му бъде платена
сумата от 5 000 лева, но му били дадени само 2 000 лева. Останалата сума до
момента не получил.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ИВ. Й. Ч., оспорва
основателността на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, с доводи че ищцата е узнала за
сделките не през март 2021 г., а още в края на 2019 г., когато била уведомена
от ответника и от неговия зет А.И.Ш.. През 2020 г. А.Ш. разговарял по
телефона със сина на ищцата - А.Л., неин пълномощник, за разпределение на
реалното ползване на имота, тъй като ответникът обещал на Ш. да му
разреши да разположи в имота гараж. Двамата контактували и с електронни
съобщения по интернет с програмата месинджър, където Ш. му изпратил
снимки на нотариалния акт. Сочи, че междувременно, когато ищцата е идвала
в България, не реагирала на поканите и не се срещнала с него и неговия зет и
до сключване на договор за разпределение на реално ползване не се е
стигнало. Взема становище, че искът за изкупуване е заведен след изтичане
на двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Оспорва исковата молба и в частта, с която се претендира нищожност
на дарението поради неговата привидност, като прикриващо покупко-
продажба. Сочи, че твърденията за безполезност и незначителност на
предмета на дарението са ирелевантни, тъй като това са обстоятелства, които
зависят от личната преценка и личните отношения между страните по
сделката, част са от субективното възприятие и нямат отношение на страните
към предмета на сделката. Оспорва, че цената за 1/100 ид. ч. от 1/2 ид. ч. от
имота била включена в цената на сделката за покупко-продажбата. Видно от
нотариалния акт данъчната оценка на ½ ид. ч. била 2 773,50 лева, а
4
продажната цена на 99/100 от ½ ид. ч. -5 000 лева.
Счита за неоснователен иска за изкупуване, тъй като покупко-
продажбата била извършена между съсобственици и в такъв случай не
следвало имотът да се предлага на останалите съсобственици.
Съдът като прецени представените по делото доказателства, счита за
установено следното от фактическа страна:
Ищцата ЕК. Б. Л. и ответникът Б. В. Ч. са наследници на Л.Х. Ч.а-
дъщеря и съпруг на наследодателката. С Договор за доброволна делба на
съсобствен имот от 14.05.1999 г. са получили в общ дял и са придобили
всеки по ½ ид. част от недвижим имот парцел XLVII-4362 в кв. 75, при
съседи: от две страни улица и братя Г., целият урегулиран от 295 кв. м..
Имотът е идентичен с имот с идентификатор 10450.502.1600 по КККР на гр.
Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, с
площ от 277 кв. м., с номер по предходен план 7901, кв. 75, парцел XLVII,
находящ се в гр. Велинград, ул. ******, при съседи имоти с идентификатори:
10450.502.1531, 10450.502.3407, 10450.502.1598, 10450.502.1419.
Ищцата и ответникът Ч., са баща и дъщеря, но е поддържат близки
отношения. Не живеят заедно и не контактуват често. От 21 години ищцата
живее и работи в Кралство Белгия.
На 07.11.2019 г. Б. В. Ч. се е разпоредил с 1/100 ид. част от собствената
му ½ ид. част, която дарил на ответника ИВ. Й. Ч.. На следващия ден
08.11.2019 г. сключил договор за покупко-продажба на останалите 99/100 ид.
части от притежаваната ½ ид. с ИВ. Й. Ч. за сумата от 5 000 лв.. Ответникът
не е изпращал покана до собственика на останалата ½ ид. част-ищцата Е.Л. с
предложение да изкупи притежаваната от него ½ ид. част.
На 25.02.2021г. ответникът Б.Ч. бил настанен в Дом за стари хора „Ела“
гр. Велинград, поради напредналата му възраст, невъзможността му да се
справя сам с ежедневните си нужди и лошото здравословно състояние, в
което се намирал. За настаняването била изготвена Предварителна оценка на
потребностите от социални услуги. При изготвянето й, след справка в
Агенция по вписванията, се установило, че Ч. е извършил две прехвърляния-
покупко-продажби на недвижими имоти-едното на 29.03.2017г., а другото на
08.11.2019г., касаещо продажбата на 99/100 ид. части от процесния имот.
Установило се, че материалният интерес надвишава 60-кратния размер на
гарантирания минимален доход за страната, поради което трябвало да
заплаща такса за престоя в пълен размер.
Няколко дни след настаняването му в дома, на 02.03.2021г., с дъщеря
му, ищцата Л., се свързала служителката в дома М. Т. К.. Информирала я, че
баща й е настанен при тях, за здравословното му състояние и че дължи такса
в пълен размер, заради извършени разпореждания с недвижими имоти в
близките пет години с материален интерес, надхвърлящ 60-кратния размер на
гарантирания минимален доход за страната. Л. останала изненадана от
съобщеното й. Обадила се на сина си АС. ГР. Л. и го помолила да отиде в
5
дома, където е настанен баща й, за да вземе документите за настаняване. На
13.04.2021г., се снабдила с преписи от нотариалните актове за
разпоредителните сделки с процесния имот, след което предявила настоящите
искове против ответниците.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът счита от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 33 ЗС не съдържа забрана за съсобственика да се
разпорежда със своята част от недвижимия имот в полза на външно за
съсобствеността лице, а само въвежда ограничение в упражняването на това
право. Когато правото на собственост върху идеална част от недвижим имот
се придобие чрез продажба в нарушение на правилото за предлагане на дела
на останалите съсобственици, в полза на останалите съсобственици се
поражда потестативното право да изкупят продадената идеална част като
встъпят в продажбеното правоотношение и заместят купувача при
действителност на продажбената сделка, чрез предявяване на конститутивен
иск по чл. 33, ал. 2 ЗС. Предпоставка за основателността на иска е да се
установи сключен между съсобственик и трето за съсобствеността лице
валиден договор за покупко-продажба и липсата на отправена покана до
някой от останалите съсобственици.
В случая ищцата Е.Л., притежаваща ½ ид. от имот с идентификатор
10450.502.1600 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-
1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, с площ от 277 кв. м., предявява иск по чл.
33, ал. 2 ЗС за изкупуване на останалата ½ ид. част, която Б.Ч. е прехвърлил
последователно чрез договор за дарение и договор за продажба. Оспорва
първоначално сключения договор за дарение на 1/100 ид. част от
притежаваната от Ч. ½ ид. част като нищожен на няколко основания. Счита,
че дарението не е породило вещно-транслативно действие, поради което
дареният ответник Иван Чълъмов е трето за съсобствеността лице и
продажбата е извършена в нарушение на чл. 33 ЗС. Ето защо, преди да се
произнесе по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, съдът следва да
разгледа и да се произнесе по действителността на договора за дарение между
Б.Ч. и И.Ч., доколкото този въпрос е преюдициален по отношение на правото
на изкупуване и е от значение за основателността на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Когато искът е за прогласяване недействителност на сделка, а в
обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно
основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с
множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил
множество основания за прогласяване недействителността на сделката.
Независимо от поредността и съотношението, посочените от ищеца, исковете
са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е недействителна
на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на
нейната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа
основанията за недействителност в поредност според сочения от ищеца
6
порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок
/противоречие със закона или заобикалянето му/ към по-леките, каквито са
липсата на основание /за каузалните сделки/, липсата на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на
форма.
Настоящият състав намира че по делото са предявени следните искове
за прогласяване на нищожност на договора за дарение на 1/100 ид. части от
07.11.2019 г. : 1. / по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД - поради заобикаляне на чл. 33, ал.
1 ЗС; 2./ чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД поради липса на дарствено намерение; 3./ по
чл. 26, ал. 1, пр. 3, във вр. чл. 226, ал. 3 ЗЗД-защото мотивът, единствено
поради който то е направено противоречи на добрите нрави 4./ по чл. 26, ал. 2,
пр. 5 ЗЗД - поради привидност, прикриващ съглашението ответникът Б.Ч. да
продаде на ответника Иван Часъмов идеалните части, които е придобил по
силата на договора за доброволна делба. Исковете са предявени при
условията на евентуалност при следваща от тежестта на порока поредност на
разглеждането им. Искът по чл. 33, ал. 2 ЗС - за изкупуване на продадените от
ответника Б.Ч. на ответника И.Ч. ½ идеална част е предявен спрямо исковете
за нищожност под положително процесуално условие, че един от тях бъде
уважен.
Съгласно задължителните указания в ТР № 5 от 28.11.2012г. по тълк.
дело № 5/2012г. на ОСГК на ВКС, сделката е сключена при заобикаляне на
закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства;
когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез
нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Приема
се, че дарението на идеална част от съсобствен имот, последвано от
отчуждаване на останалата идеална част от имота в полза на трето за
съсобствеността лице чрез възмездна сделка – покупко- продажба, не е
нищожно поради заобикаляне на закона, дори целта на дарението да е била
осуетяване правото на изкупуване, доколкото чрез него не се постига
забранен от закона резултат, тъй като резултатът от дарението е
прехвърлянето на собственост, което не е забранено от закона. При
извършване на дарение на част от съсобствен имот в полза на лице, външно за
съсобствеността, сделката по принцип не е в нарушение на закона. Когато
надареното, външно за съсобствеността лице, впоследствие придобие по
силата на продажба и останалата част от собствената на продавача идеална
част от имота, резултатът е придобиване на право на собственост върху
идеална част от недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди
извършването на първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен
от закона. Това е така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с
цел да се осуети правото на изкупуване от съсобственик в последваща
продажба, тъй като преследваният резултат не е забранен или непозволен.
По тези съображения съдът намира, че предявения иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е за прогласяване на нищожност на договора
за дарение по Нотариален акт № 11 от 07.11.2019г., том II, рег. № 1602, нот.
7
дело № 207 Нотариус Георги Халачев, с район на действие РС Велинград,
като сключен при заобикаляне на чл. 33, ал. 2 ЗС е неоснователен и следва да
се отхвърли.
Неоснователен е и искът за прогласяване на нищожност на договора за
дарение поради липса на основание.
Основанието на договора за дарение, разбирано като типичната и
непосредствена правна цел, поради която страните го сключват, е да се даде
нещо безвъзмездно. Воден най-често от нравствени съображения-
приятелство, любов, признателност, дарителят прехвърля едно свое
имуществено право на дарения безвъзмездно и безвъзвратно. Срещу това
дареният не дължи насрещна престация, а само поема моралното задължение
за признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се
трансформира в правно такова за даване на издръжка. Тази цел на дарителя е
елемент от договора и представлява неговото основание. Макар чл. 226, ал. 3
ЗЗД да обявява дарението за нищожно не само когато то противоречи на
закона, но и когато единственият мотив за извършването му е
противозаконен, това значение, което е отдадено в закона на мотива на
дарението, не го превръща в основание на договора. Мотивите, от които е
обусловено дарственото намерение, макари решаващи при формиране на
волята на дарителя да се разпореди с имуществото си, не са част от
основанието на договора и липсата им или сключването на договора при
водещи други мотиви за дарителя, не прави договора за дарение нищожен
поради липса на основание. Договорът за дарение е действителен и има
основание дори когато праводателят цели да направи дарения съсобственик
на имота, за да избегне изискването на чл. 33, ал. 2 ЗС, доколкото
преследваната от страните типична и непосредствена правна цел е да се
разпореди безвъзмездно с имуществото си и насрещната страна приема
дареното. След като ищцата сама твърди, че волята на дарителя е да се
разпореди с незначителна по обем и стойност част от притежаваните от него
½ ид. част от недвижимия имот, като я дари на И.Ч. и по този начин го
направи съсобственик по силата на правна сделка, по отношение на която не е
приложимо изискването на чл. 33, ал. 2 ЗС, то налице е дарствено намерение.
Налице е типичната и непосредствена правна цел ответникът Б.Ч. да се
разпореди безвъзмездно и окончателно с процесната 1/100 ид. част от
притежаваната ½ ид. част от имот с идентификатор 10450.502.1600 по КККР
на гр. Велинград в полза на ответника И.Ч., която Ч. е приел. Сделката е
сключена при наличието на основание, тъй като с нея е извършено
безвъзмездно прехвърляне на собственост.
По тези съображения, предявеният от ЕК. Б. Л. против Б. В. Ч. и ИВ. Й.
Ч. иск за прогласяване на нищожен на договор за дарение на 1/100 ид. част от
½ ид. част от имот с идентификатор 10450.502.1600 по КККР на гр.
Велинград, поради липса на основание следва да бъде отхвърлен.
При установените и описани по-горе факти, настоящата инстанция
8
приема за неоснователен и недоказан и предявеният като евентуален
инцидентен установителен иск за обявяване нищожността на договора за
дарение, на основание чл. 226, ал. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради
накърняване на добрите нрави. Като основание за противоречие на договора с
добрите нрави се сочи не волята на дарителя в знак на проява на благодарност
и признателност да награди дарения, а желанието целенасочено да се
накърнят интересите на другия съсобственик.
Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи
на общо установените нравствено етични правила на морала. Добрите нрави
не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието
нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по
последица с нарушение на закона. Затова вложеният в това понятие смисъл,
следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили
се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности,
които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на
обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от
договарящите страни - такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения,
намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване. При преценка за действителността на
двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите
нрави следва съдът да преценява действителната воля на страните, защото
нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на договорите да
установява действителната обща воля на страните, формирана от всичките им
уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора. Както се
посочи по-горе дарението е едностранна сделка и чрез него едно лице се
обогатява, т.е. неговото имущество се увеличава, като обогатяването на
дарения и обедняването на дарителя настъпват веднага, тъй като основанието
на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно и тази цел е елемент
от договора за дарение. Дарението е единственият договор, при който
мотивите имат правно значение. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД,
ако мотивът, единствено поради който е направено дарението, е противен на
закона или добрите нрави, дарението е нищожно. В случая, презумпцията,
установена в чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД обръща доказателствената тежест и този,
който твърди, че сделката е сключена в нарушение на добрите нрави, трябва
да докаже това свое твърдение. Основанието е обичайната цел на сделката,
като при дарение това е да се прехвърли собствеността върху някаква ценност
върху някой без насрещна престация. Мотивът и в този случай не е елемент
от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала. В този смисъл
реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази сделка, а
този, който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и добрите
нрави, следва да докаже тези мотиви, т.е. в случая в тежест на ищцата е да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, че дарението на
процесния имот в полза на И.Ч., като акт на щедрост е извършено с
9
единствения мотив да бъдат увредени правато й, поради което то е
извършено в противоречие с добрите нрави. В конкретния случай такова
твърдение е налице, но то не е подкрепено с доказателства. Предвид
съдържанието на договора за дарение, не може да се приеме, че същият
противоречи на добрите нрави, тъй като чрез дарението се прехвърля
собствеността върху незначителна част от един имот, за да се накърни
правото на изкупуване на другия съсобственик. Дарственият акт не е
противозаконен, нито укорим като несъвместим с добрите нрави. Не е
неморално и обществено неприемливо съсобственикът да се разпореди с
притежаваната от него идеална част от недвижимия имот безвъзмездно в
полза на трето за съсобствеността лице. Дори когато отношението му с
останалите съсобственици, които са от най-близкия му родствен кръг са
влошени, не може да се приеме, че с разпореждането се цели да се увредят
техните интереси. В правомощията на носителя на правото на собственост е
да се разпорежда с имуществото си, без ограничения, като избира в чия полза
и по какъв начин да го прехвърли. Не съществува морално задължение на
родителите към децата да предпочетат тях пред други купувачи. Тъй като в
случая не е доказано, че мотивът за извършване на дарението е единствено с
цел да се увредят интересите на ищцата Л. настоящата инстанция приема, че
договорът за дарение не накърнява установените в обществото норми на
поведение и общоприетия морал, поради което не е нищожен и искът с
правно основание 226, ал. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 5, във вр. чл. 17, ал. 3 ЗЗД в
разглеждания случай е основателен и следва да се уважи.
От представените по делото доказателства се установя, че с договора за
доброволна делба на съсобствен имот ищцата Е.Л. и ответникът Ч. са станали
съсобственици с равен дял от по ½ ид. част за всеки от тях на парцел XLVII-
4362 в кв. 75 в гр. Велинград, идентичен с имот с идентификатор
10450.502.1600 по КККР на гр. Велинград, одобрени със РД-18-1214/06-06-
2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота гр. Велинград, ул. ******, без номер,
с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10 м., останал от наследството на Л.Х. Ч.а-
майка на ищцата и съпруга на ответника Б.Ч.а /чл. 30, ал. 2 ЗС, чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 ЗН/.
С договора по Нотариален акт № 11, том II, рег. № 1602 по нот. дело №
207/07.11.2019г. е изразено съгласие ответникът Б.Ч. да дари на ответника
И.Ч. 1/100 ид. част от придобита от делбата ½ ид. част от имота.
С договора по Нотариален акт № 13, том II, рег. № 1614 по нот. дело №
209/08.11.2019г. е изразено съгласие ответникът Б.Ч. да продаде на ответника
И.Ч. на цена от 5 000 лв. останалите 99/100 ид. части от придобитото по
договора за делба.
Настоящият състав намира, че двата договора инкорпорират общо
10
съглашение между ответниците, което е нищожно като привидно /чл. 26, ал.
2, изр. 1 пр. 5 ЗЗД/, доколкото прикрива действителното им съгласие
ответникът Иван Ч. да продаде на цената от 5 000 лв. всичките си идеални
части, придобити по договора за доброволна делба. Съгласно чл. 17, ал. 1
ЗЗД, прикритият договор за покупко-продажба е породил действие,
доколкото са налице условията за неговата действителност.
Твърденията за привидност на договора от 07.11.2019 г. като прикриващ
действителното съглашение между ответниците за покупко-продажба се
установява от съвкупна преценка на следните доказателства: 1./ сключени са
на две последователни дати 07.11.2019г. и 08.11.2019г., съставил ги е един
нотариус /Георги Халачев вписан в регистъра на Нотариалната камара под №
156/; 2./ безвъзмездният характер на дарението е опроверган с факта на
уговаряне на цена, надвишаваща данъчната оценка на имота по договора за
продажба на 99/100 ид. ч. от него и включваща данъчната оценка на дарената
идеална част; 3./ обемът и стойността на дарената идеална част е
незначителен, поради което дарственият акт житейски е лишен от всякакъв
смисъл; 3./ уговорката, че владението се предава от датата на подписване на
нотариалния акт за продажба, каквато липсва в предшестващия го договор за
дарение на 1/100 ид. част от притежаваните от ответника вещни права; 4./
признанието на ответника Б.Ч. в отговора на исковата молба на
обстоятелството, че е решил да продаде своя дял, защото е имал нужда от
пари, т.е. волята му е да се разпореди с него възмездно, че е получил
предложение от ответника Ч. му да я купи, че са уговорили за имота да
получи 5 000 лв., че заради съсобствения статут на имота и за да избегнат
изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗС се решили първо да дари една малка част от
него, я след това да продаде останалото. В подкрепа на признанието на
ответника Ч. на фактите за уговорките между двамата ответници
притежаваната от него ½ ид. част да бъде продадена за сумата от 5 000 лв. е
идентичността на цената на имота, посочена в договора за продажба от
08.11.2019г.. Настоящият състав съобрази и другите установени по делото
обстоятелства, а именно: усложнените семейни отношения между баща и
дъщеря, липсата на близост между тях, ниските доходи на ответника според
изготвената социална оценка при приемането му в дома /391,43 лв./. Всички
тези доказателства, макар и косвени, съобразени в тяхната съвкупност,
обосновават категоричния извод на формирана воля между съконтрахентите
за продажба на 1/100 ид. част, предмет на договора за дарение, ведно с
останалите 99/100 ид. части срещу уговорената цена от общо 5 000 лв., а не за
безвъзмездно разпореждане с идеална част от него, т.е. за симулация на
съглашението по договора за дарение, обективиран в Нотариален акт № 11 от
07.11.2019г., том II, рег. № 1602 и дело № 207 от 2019г., поради неговата
привидност, като прикриващо продажба.
По тези съображения искът за прогласяване на нищожност на договора
за дарение, като приведен, прикриващ продажба с правно основание чл. 26,
ал. 2, пр. 5 ЗЗД, във вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
11
При този изход на установителния иск за нищожност основателен е и
предявения конститутивен иск за изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
Сключеният между страните като привиден договор за дарение на 1/100
ид. част от притежаваните от Б. В. Ч. ½ ид. част от поземлен имот с
идентификатор 10450.502.1600 е относително недействителен. Той е породил
правните последици на прикрития с него договор за продажба. С двете
продажби на идеални части от имота, съсобственикът Борис се е разпоредил с
него без да предложи на другия съсобственик Е.Л. да изкупи процесната ½ ид.
част , което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС. В
резултат на това за съсобственика Л. е възникнало субективното потестативно
право да изкупи дела на собственика прехвърлител.
Искът е предявен в предвидени от закона двумесечен срок.
Съгласно константната практика на ВКС, ако съсобственикът, продал
своята идеална част, не е предложил писмено на останалите съсобственици да
изкупят дела му, т. е. те не знаят за извършената продажба, както е в
настоящият случай, срокът за предявяване на иска за изкупуване и
реализиране по съдебен ред на потестативното субективно право тече от
момента на узнаването за сделката. Когато липсва отправено предложение, се
предполага, че ищецът - съсобственик не знае за продажбата и моментът, от
който следва да се счита, че тече преклузивният срок, е този на узнаването, т.
е. моментът е твърденият от ищцата по делото. В тези хипотези тежестта на
доказване при възражение, че съсобственикът-ищец знае за промяната на
титулярите в собствеността от един по-ранен момент и срокът от два месеца е
пропуснат, е на релевиралия възражението ответник. /решение №
1/23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/2007 г. на ВКС, II-ро г.о. /.
В случая от събраните по делото доказателства съдът намира, че
ищцата е узнала за сделката в началото на месец март 2021г., когато се е
снабдила с документите за настаняването на баща й в дома за възрастни хора.
В подкрепа на този извод са показанията на свидетелката М. К., на които дава
вяра като обективни, логични и непротиворечиви. Свидетелката К. установи,
че е информирала ищцата Л. два- три дни след 25.02.2021 г., датата на
настаняване баща й ответникът Б.Ч. в дома за стари хора, за дължимата от
него пълна такса, защото е реализирал в близките пет години доходи от
продажба на имоти, които надвишават 60-кратния размер на гарантирания
минимален доход за страната; че Л. останала изненадана и разочарована от
това; че след разговора им на сина й, са били предоставени документите за
настаняване от социалното заведение, съдържащи информация за
сключваните сделки.
В тази насока са и показанията на свидетеля Н.И., пред когото на
рождения си ден през месец март 2021г., ищцата споделила, че й се обадили
от дома за възрастни хора, за да я уведомят за настаняването на баща й в
социалното заведение и че трябва да плаща пълна такса, защото е продавал
имоти, сред които и процесната ½ ид. част от недвижимия имот. Била учудена
12
как се е разпоредил, след като и тя също била съсобственик. Споделила, че е
правил дарение. От посочения в исковата молба единен граждански номер на
ищцата е видно, че е родена на 10 март, поради което съдът намира, че към
тази дата вече е знаела за сключените от баща й последователни сделки на
разпореждане с притежаваната 1/2 ид. част от поземлен имот с
идентификатор 10450.502.1600, за техния вид и предмет.
За момента на узнаване съдът кредитира отчасти показанията на
свидетеля АС. ГР. Л., син на ищцата и внук на ответника, които преценени по
реда на чл. 172 ГПК не противоречат на останалите гласни доказателства
относно обстоятелството, че Е.Л. е узнала за сделката след настаняването на
Б.Ч. в дома за възрастни хора на 25.02.2021г.. Съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля Л., че това е станало три седмици след
постъпването на дядо му в дома. Както се установи от показанията на
свидетелката К. документите за настаняване на ответника Ч. са предоставени
на А.Л., а според показанията на свидетеля Н.И. на рождения си ден, който е
на 10 март, ищцата му е споделила, че баща й се е разпоредил с
притежаваната от него идеална част от недвижимия имот, където имала
намерение да строи къща за сина си. Това опровергава показанията му, че е
узнала по-късно от началото на март месец.
Възражението на ответника И.Ч. в отговора на исковата молба, че
ищцата е узнала още в края на 2019г., когато той и неговият зет свидетелят
Ш. са я уведомили, а през 2020г. Ш. и разговарял със сина й А.Л., който е
неин пълномощник, за разпределение на реалното ползване на имота; че
двамата са контактували по месенджър и че Ш. му е изпратил нотариалния
акт за сделката, останаха недоказани. От показанията свидетеля Ш. не може
да се направи несъмнен извод, че ищцата е била уведомена за сделките.
Обстоятелството, че Ш. се е свързал със сина на ищцата през 2020г. уведомил
го е за прехвърлянето на имота и му е изпратил снимки по месенджър на
нотариалните актове, не налага извод, че тази информация е достигнала до
нея. Действително в представеното по делото нотариално заверено
пълномощно /л. 65/ Е.Л. е упълномощила А.Л. да получава документи от
нейно име, но не се установи, че преписи от документите за
прехвърлителните сделки са връчени на пълномощника. Не се доказа, че са
получени от него по месенджър. Показанията на свидетелите Ш. и Л. в тази
част са противоречиви, а от ответника не беше поискано събиране на други
доказателства за установяване на това обстоятелство или за отстраняване на
противоречията. Не може да се приеме, че пълномощникът е надлежно
уведомен за сделките по телефона от свидетеля Ш.. Уведомяването не
изхожда от страна по сделката или от неин представител, доколкото
ответникът Ч. не твърди да е овластил за това действие свидетеля Ш.. По
същите съображения не може да се приеме за надлежно уведомяването на
ищцата за сделките по телефона от свидетеля Ш..
В подкрепа на извода, че ищцата е узнала за сделките след
настаняването на ответника Б.Ч. в социалното заведение, е направеното от
13
него признание на този факт в отговора на исковата молба. Това признание,
преценено по реда на чл. 175 ГПК, се подкрепя от показанията на свидетелите
К., Илинов и отчасти на свидетеля Л.. Освен това, при липсата на безспорни
данни за момента на узнаване на договора, приема се, че ищцата е узнала
преди да е изтекъл двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, т. е., че искът е
предявен в законоустановения преклузивен срок / Решение № 72 от
02.06.2021 г. по гр. д. № 3478/2020 г., г. к., I г. о. на ВКС/
В настоящия случай, доколкото ищцата е узнала за двете сделки през
месец март 2021г., а искът е предявен на 23.04.2021г., то е спазен
преклузивния двумесечен срок по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Искът за изкупуване на ½ и част от имота е основателен.
Съсобственикът се е разпоредил със своя дял от недвижимия имот с две
последователни сделки на 07.11.2019г. дарение, прикриващо продажба на
1/100 ид. част и продажба на 08.11.2019г. на останалите 99/100 части. Налице
са условията на действителност на прикритата сделка -сключена е в
изискуемата от закона форма на нотариален акт и има изискуемото от закона
съдържание-индивидуализирана е вещта, която се продава и е посочена
стойността на вещта.
По изложените съображения, съдът намира, че предявения иск по чл.
33, ал. 2 ЗС за изкупуване прехвърлените с Нотариален акт № 11/07.11.2019 г.
по нот. дело № 207/07.11.2019 г. на Нотариус Георги Халачев, с район на
действие РС Велинград и Нотариален акт № 13/08.11.2019 г. по нот. дело №
209/08.11.2019 г. на Нотариус Георги Халачев, с район на действие РС
Велинград общо ½ ид. части от поземлен имот с идентификатор
10450.502.1600 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-
1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.
Велинград, ул. ******, с площ 277 кв. м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, с номер по предходен план 7901, кв. 75, парцел XLVII, при съседи
имот с идентификатор 10450.502.1531, имот с идентификатор 10450.502.3407,
имот с идентификатор 10450.502.1598, имот с идентификатор 10450.502.1419,
следва да се уважи.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата се
дължат разноски в размер на общо 700,00 лв. /600,00 лв. за процесуално
представителство, съгласно Договор за правна защита и съдействие-л. 6 по гр.
д. 434/2021г. и 100,00 лв. за държавна такса/, които следва да се възложат в
тежест на ответника ИВ. Й. Ч..
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на Районен съд
Велинград:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Б. Л., ЕГН: ********** от гр. Велинград,
14
ул. **** № 13 срещу Б. В. Ч., ЕГН: **********, от гр. Велинград, бул.
******** № 288 и ИВ. Й. Ч., ЕГН: **********, от гр. Велинград, ул. ******
№ 38А, ет. 1, ап. 1, искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 за
прогласяване за нищожен на договор за дарение, обективиран в Нотариален
акт № 11/07.11.2019 г. по нот. дело № 207/07.11.2019 г. на Нотариус Георги
Халачев, с район на действие РС Велинград, като сключен при заобикаляне на
чл. 33, ал. 2 ЗС, с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване за
нищожен на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №
11/07.11.2019 г. по нот. дело № 207/07.11.2019 г. на Нотариус Георги Халачев,
с район на действие РС Велинград, като сключен при липса на основание и с
правно основание чл. 226, ал.3 ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 1, за прогласяване за
нищожен на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №
11/07.11.2019 г. по нот. дело № 207/07.11.2019 г. на Нотариус Георги Халачев,
като противоречащ на добрите нрави.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД,
във вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, договор за дарение, обективиран в Нотариален акт
№ 11/07.11.2019 г. по нот. дело № 207/07.11.2019 г. на Нотариус Георги
Халачев, с район на действие РС Велинград, като привиден, прикриващ
покупко-продажба.
ДОПУСКА, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, по предявените от Е.Б. Л.,
ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. **** № 13 срещу Б. В. Ч., ЕГН:
**********, от гр. Велинград, бул. ******** № 288 и ИВ. Й. Ч., ЕГН :
**********, от гр. Велинград, ул. ****** № 38А, ет. 1, ап. 1, искове
изкупуване от страна Е.Б. Л., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. **** №
13 на прехвърлените с Нотариален акт № 11/07.11.2019 г. по нот. дело №
207/07.11.2019 г. на Нотариус Георги Халачев, с район на действие РС
Велинград и Нотариален акт № 13/08.11.2019 г. по нот. дело № 209/08.11.2019
г. на Нотариус Георги Халачев, с район на действие РС Велинград общо ½ ид.
части от поземлен имот с идентификатор 10450.502.1600 по КККР на гр.
Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота гр. Велинград, ул. ******, с площ 277 кв.
м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начина на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план 7901, кв.
75, парцел XLVII, при съседи имот с идентификатор 10450.502.1531, имот с
идентификатор 10450.502.3407, имот с идентификатор 10450.502.1598, имот с
идентификатор 10450.502.1419 , при условията, обективирани в Нотариален
акт № 13/08.11.2019 г. по нот. дело № 209/08.11.2019 г. на Нотариус Георги
Халачев, с район на действие РС Велинград, както и при условие, че в
едномесечен срок от влизане на решението в сила Е.Б. Л., ЕГН: **********
заплати на ИВ. Й. Ч., ЕГН: ********** сумата 5 000 лв. /пет хиляди лева/.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ИВ. Й. Ч., ЕГН: **********, от гр.
Велинград, ул. ****** № 38А, ет. 1, ап. 1, да заплати на Е.Б. Л., ЕГН:
********** от гр. Велинград, ул. **** № 13, сумата 700,00 лв. /седемстотин
лева/ лв., представляваща направени разноски по гр. д. 434/2021 г. по описа на
15
Районен съд Велинград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
16