Решение по дело №436/2022 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 88
Дата: 13 април 2023 г.
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20223130100436
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. ****, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100436 по описа за 2022 година
Производството образуването по искова молба от ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, със седалище и адрес на управление ******* срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез областно пътно управление ****, като
трето лице помагач на страната на ответника е привлечено „Пътища и
мостове“ ЕООД със седалище и адрес на управление *****.
В исковата молба се твърди, че при настъпило ПТП на 31.07.2021 г.
при движение по АМ Хемус от гр. **** посока гр. ****, след разклона за гр.
Провадия И. К. Т., като водач на МПС с марка “Волво”, ДК № *****,
собственост на ВФС България ЕООД Клон Бургас преминава през стърчащо
от пътя желязо, при което се поврежда предна лява гума.
Твърди се, че между ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” и
собственикът на МПС с марка “Волво”, ДК № *****, собственост на „ВФС
България“ ЕООД Клон Бургас бил сключен договор за застраховка Каско
стандарт със застрахователна полица № 5С095970592 за срок от 12
/дванадесет/ месеца и обвързваща страните за периода от 22.06.2020г. до
21.06.2021 г.
Щетите нанесени на МПС с марка “Волво”, ДК № *****, собственост
на ВФС България ЕООД Клон Бургас били подробно описани в опис-
заключение по щета № 470421212139055. При настъпилото застрахователно
събитие била увредена предна лява гума.
На 04.10.2021 г. била преведена сумата от 767 лева на „ВИ ТРАНС 19“
1
ООД, ползвателя на МПС. За ликвидация на щетата в ЗЕАД “Булстрад Виена
Иншурънс Еруп” били сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лева.
Твърди се, че причина за настъпването на застрахователното събитие
била необозначена дупка на пътното платно като ответника носел
отговорност пред пострадалия собственик на автомобила, тъй като нейните
работници и служители не изпълнили задължението си по поддържане на
пътното платно в изправност.
Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
сумата от 792 лева, представляващи изплатено застрахователно обезщетение
в размер на 767 лева и разноски по ликвидация на щетата в ЗЕАД “Булстрад
Виена Иншурънс Груп” в размер на 25 лева, лихва за забава в размер на 36,52
лева за периода от 04.10.2021 до 17.03.2022 г., ведно законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до деня на пълното изплащане на
сумите, на основание чл. 86 от ЗЗД. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него се твърди, че искът е неоснователен.
Оспорва се наличието на валидно застрахователно обезщетение между
ищеца и собственика на МПС марка "Volvo Truck " с ДК № A3102HG.
Не били представени доказателства за заплащане на дължимата
застрахователна премия, за да породял действие договора за застраховка.
Това опорочавало валидността на договора.
Оспорва процедурата по регистриране на щетата и изплащане на
застрахователното обезщетение. Не били спазени правилата затова и твърдят,
че застрахователя не е трябвало да изплаща застрахователно обезщетение.
Не били представени доказателства, че са изпълнени изискванията по
Глава четвърта, раздел I „Регистриране, уведомяване и доказване на
застрахователното събитие. Нямало доказателства, че събитието е
регистрирано на тел. номер 0800 11111 и че били изпълнени инструкциите на
застрахователя. Видно от приложеното Заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховки „каско" и „Гражданска
отговорност на автомобилистите при имуществени вреди, датата, на която то
е подписано е 02.08.2021 г., но кога е регистрирано от застрахователя не било
отбелязано. Не било отбелязано и от къде произтича качеството на заявител
на „Ви Транс 19“ЕООД и на какво основание водачът И. К. Т. е управлявал
пострадалото МПС. Твърдят, че същият не имал право да управлява МПС.
Не оспорват, че път А2 е път от републиканската пътна мрежа и като
такъв се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура”, както и
обстоятелството, че на територията на Варненска област тази дейност се
извършва чрез специализираното й звено - Областно пътно управление-****.
Оспорва твърдението, че причинените вреди на ищеца са в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП, преминаване през несигнализирани
неравности по пътното платно на път А2 — стърчащо от пътя желязо.
2
Счита, че Агенция „Пътна инфраструктура” не следва да носи
отговорност в конкретния случай. В условията на евентуалност твърди, че е
налице висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на автомобила, тъй като е управлявал МПС-то със скорост
несъобразена с пътните условия.
Твърди се, че съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, вр. чл. 19,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата Агенция „Пътна инфраструктура”
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища, какъвто е път АМ „Хемус“. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата „лицата, които стопанисват пътищата, ги
поддържат изправни и с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път и организират движението по тях като осигуряват
условия за бързо и сигурно придвижване. Същите, обаче, се явявали и
задълженията и отговорностите на дружествата, извършващи дейности по
текущ ремонт и поддържане , с оглед сключените между тях и Агенция
„Пътна инфраструктура” договори за възлагане на обществени поръчки.
Агенция „Пътна инфраструктура“ имала сключен договор № РД-38-
13/18.06.2020 г. с предмет: „Извършване на поддържане (превантивно,
текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации)
на АМ Хемус - ОПУ София и ОПУ Ловеч; АМ Хемус - ОПУ **** и ОПУ
****; АМ Тракия - ОПУ София, ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив и ОПУ
Стара Загора; АМ Тракия - ОПУ Стара Загора, ОПУ Сливен, ОПУ Ямбол и
ОПУ Бургас; АМ Марица - ОПУ Хасково, по обособени позиции,
стопанисвани от АНИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата", по
обособена позиция №2 - АМ Хемус - ОПУ **** и ОПУ ****. Договорът е
сключен между АПИ и ДЗЗД „Хемус ****“ с Булстат *********, образувано
от „Пътища и мостове“ЕООД гр. ****, „Пътно стротелство“ АД гр.Добрич и
„Соманс 200“АК гр.София.
Съгласно чл. 12 от същия договор, изпълнителят бил длъжен „в
рамките на своите права по договора да предприеме всички необходими
действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и осигуряване
на безопасни условия за движение“ ; „да започва работа веднага след
появяване на необходимост от това“. Изпълнението на дейностите по
поддържане да трябва да е в съответствие, съгласно Наредба №РД-02-20-19
от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата; Техническата
спецификация на АПИ от 2014 г.; „Техническите правила и изисквания за
поддържане на пътищата на НАПИ от 2009 г. и изискванията на Възложителя.
Молят за привличане на тяхна страна като трето лице помагач на „Пътища и
мостове“ ЕООД, за отхвърляне на иска, в евентуалност за намаляване на
размера на присъденото обезщетение поради съпричиняване на вредоносния
резултат.
В срока за отговор третото лице помагач „Пътища и мостове“
ЕООД представя такъв.
3
В него твърди, че предявения иск е неоснователен. Твърди, че ДЗЗД
„Хемус“ чрез „Пътища и мостове“ ЕООД е изпълнило задълженията си по
договора за възлагане на обществена поръчка. Твърди се, че съгласно раздел
дефининции, т.8 „Извънредно задание“ означавало писмено възлагане от
възложителя на видове количества работи, които не били включени в месечно
и допълнително задание, необходими за осигуряване проходимостта и
безопасността на движението при възникване на непредвидени обстоятелства.
Според чл.9 от договора възложителя е длъжен да определя
приоритетите на видовете и количества работа, да представя на изпълнителя
месечни, а в случай на необходимост извънредни задания за извършване на
дейности предмет на договора.
Твърди се, че към моментна на ПТП-то липсвало възлагане от страна
на ответника към „Пътища и мостове“ ЕООД за дейности в района на ПТП-
то.
Твърди се, че в исковата молба имало неяснота по отношение начина
на настъпване на вредоносния резултат.
Застрахователната полица била невалидна, тъй като в исковата молба
бил посочен краен срок – 21.06.2021г., а ПТП-то настъпило на 31.07.2021г.
Липсвало доказателства за осъществяване на ПТП-то в този участък от
магистралата.
Декларацията за настъпване на застрахователно събитие била
подписана от В.У. без да било посочено в какво качество.
В декларацията пописана от водача на МПС било посочено, че той
видял стърчащо желязо, но не направил опит да спре и не спрял. Липсвало
пълномощно И. Т. да има право да управлява МПС-то.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалният си представител
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. Ответникът моли
за отхвърляне на предявените искове, а в евентуалност при тяхната
основателност твърди, че е налице съпричиняване. Третото лице помагач не
изпраща представител.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От застрахователна полица „Каско Стандарт“ №
5С095970592/19.06.2020 г.; покрИ.е на изключителни рискове по
застрахователна полица „Каско Стандарт“ № 5С095970592/19.06.2020 г.;
свидетелство за регистрация на МПС І част № *********; удостоверение за
техническа изправност на МПС; заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение; копие от СУМПС № **********; карта за квалификация на
4
водач на МПС № З266110; удостоверение за психологическа годност №
716612; контролен талон № **********; декларация за настъпване на
застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“; опис-заключение по
претенция № 59-040250-00534/21/02.08.2021 г.; опис на претенция № 59-
040250-00534/21/02.08.2021 г.; доклад по щета № 470421212139055; платежно
нареждане от 04.10.2021 г.; регресна покана по щета № 470421212139055;
известие за доставяне № ИД PS 1000 049B66 I; писмо рег. № 53-00-
113/07.02.2022 г.; снимки – 6 листа се установява, че „ВФС България“
ЕООД-клон Бургас е собственик на МПС с марка “Волво ФК”, влекач, ДК №
*****. Между ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”и „ВФС България“
ЕООД Клон Бургас на 19.06.2020г. е сключен договор за застраховка Каско
стандарт с многогодишна застрахователна полица № 5С095970592 за пет
периода от 22.06.2020г. до 21.06.2021 г., от 22.06.2021г. до 21.06.2022г., от
22.06.2022г. до 21.06.2023г., от 22.06.2023г. до 21.06.2024г., от 22.06.2024г. до
21.06.2025г.
Като застрахован лизингополучател в полицата е посочено „Ви Транс
19“. Застрахователната премия се дължи на четири вноски за всеки един от
петте периода.
На 02.08.2021г. в ищцовото дружество е получено заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение от „Ви Транс“ ООД, в което се
посочва, че водача на процесното МПС И. К. Т. по време на движение на
31.07.2021г. в около 11:30 ч. по АМ“Хемус“ посока ****-****, след разклона
за гр.**** при преминаване през съединителен участък се чул звук и шофьора
установил липса на част от предната лява гума.
От представените документи за водача и автомобила се установява, че
МПС с марка “Волво ФК”, влекач, ДК № ***** е в техническа изправност
към датата на ПТП-то, а водача И. Т. е имал правоспособност за водач и
издадено удостоверение за психична годност за превоз на пътници и товари.
По повод подаденото заявление В.У. е декларирала, че по време на
движение на влекач той преминал през стърчащо от съединителен механизъм
желязо, в резултат, на което се нарушила целостта на гумата. И. Т., който е
управлявал влекача също е декларирал, че на 31.07.2021г. при управление на
влекача на АМ „Хемус“ посока ****-****, след уширение за **** преминал
през стърчаща метална пръчка излязла от съединителния участък по
5
магистралата, в резултат, на което се наранила повърхността на предна лява
гума.
Щетите нанесени на МПС с марка “Волво”, ДК № *****, собственост
на ВФС България ЕООД Клон Бургас са описани в опис-заключение по щета
№ 470421212139055 от 03.08.2021г., а именно увредена предна лява гума за
подмяна. От представения снимков материал е видно увреждането на
целостта на предната лява гума на влекача.
Посочено е обезщетение в размер на 767 лева, от които 760 лева
подмяна на гумата и 7 лева демонтаж и монтаж.
На 04.10.2021 г. е преведена сумата от 767 лева на „ВИ ТРАНС 19“
ООД, ползвател на влекача.
Ищцовото дружество е изпратило регресна покана до ответника с
искане за заплащане на 767 лева по щета № 470421212139055 от 03.08.2021г.,
получена от ответника на 31.01.2022г.
Ответникът е отказал заплащане на обезщетението по регресната
покана поради липса на съставен протокол за ПТП, неясноти по отношение
механизма на настъпването му, липса на доказателства за спазена процедура
по изплащане на застрахователното обезщетение.
От договор за възлагане на обществена поръчка изх. № РД-38-
13/18.06.2020 г. и възлагателно писмо се установява, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ е възложила на ДЗЗД „Хемус“ с партньори в обединението
„Пътуща и мостове“ ЕООД, „Пътно строителство“ АД, „Команс 2000“ АД
поддържането (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановително
работи при аварийни ситуации) на АМ“Хемус“ на територията на ОПУ ****
и ОПУ **** с начален срок на договора от 19.06.2020г. за срок от 60 месеца.
Видно от чл.5 от договора дейностите по поддръжката се възлагат от
възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания.
От разпита на св.Т., чиито показания съдът кредитира като
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал се
установява, че при управлението на влекача след **** в посока ****
преминал през дупка със стърчащо желязо, в резултат, на което гумата се
нарязала. Св.Т. сменил гумата, а нарязаната изхвърлил. В този участък на
магистралата винаги се получавали такива дупки на моста, който е след
отбивката за **** на мястото където се съединява моста имало пропадания.
6
Св.Т. се е движил със скорост 80-90 км.ч. ПТП-то се случило през деня,
когато на магистралата са се движили и други автомобили.
От приетата по делото САТЕ, кредитирана от съда се установява, че
Механизмът на настъпване на щетите е следният: на 31.07.2021 год. влекача е
преминал през процесния участък от автомагистралата в резултат, на което се
поврежда протектор/напречно/ на предна лява гума, което е видимо от снимка
на стр. 2-ра и стр.5-та от шест приложени страници. Вещото лице е
направило оглед на пътния участък и е установило, че на него са извършвани
ремонтни дейности. Същевременно се установява от следата на гумата, че не
е имало пробив/дупка/ от стърчащо желязо/пръчка/ на протекторната част от
гумата, както е описал свидетеля, а е било по скоро напречно/широчинно/
срязване, което е зрително установимо от посочените снимка на
протекторната част от външността на гумата. Такова срязване е възможно да
се получи напречно на гумата само при преминаване през съединителен
участък от автомагистралата, какъвто е показан на страница 3, 4 и 5 от
приложените снимки на фотоалбума. „Стърчащото желязо” не е пръчка, а е
било с по голяма дължина не по малка от 12-14см. с остър срязващ и широк
връх, от който до спирането на автомобила, срязаното парче от протектора
ще се откъсне/излети/ от въртеливото движение и целостта на гумата. Само
такава следа от напречно срязване на протектора на гумата е налице в
конкретния случай и само тя е допустима като механизъм на настъпване на
описаната щета, видно от следите в снимките приложени във фотоалбумата
по делото.
Видно от разпита на вещото лице в осз от 07.12.2022г., скоростта на
движение на МПС-то няма значение за настъпване на процесната щета.
Размерът на минималните средства по пазарни цени, в сервизни
условия на място, нужни за отстраняване на причинената щета/части, труд и
материали/ от описаното ПТП, възлизат на 815 лева.
Размерът на заплатеното от застрахователя обезщетение е в размер на
767лева и е в по малък размер от нужните средства по пазарни цени за
причинената щета. В конкретния случай, размерът на минималните средства
по пазарни цени, в сервизни условия на място, нужни за отстраняване на
причинената щета/части, труд, материали и други/ от описаното ПТП възлиза
на 840 лева.
7
Освен претендираните разходи за материали и труд по щетата,
застрахователя е направил разходи за оглед на гумата на товарния автомобил
по претенцията на щетата и за обработка/приключване/ на преписката която е
в порядъка от 25 до 50 лева, която сума е характерен размер в практика и
задруги застрахователни компании.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.2
от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на сумата от 792 лева, представляващи изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 767 лева и разноски по ликвидация
на щетата в ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” в размер на 25 лева,
лихва за забава в размер на 36,52 лева за периода от 04.10.2021 до 17.03.2022
г., ведно законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
деня на пълното изплащане на сумите.
Възражение по чл.51 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на св.Т..
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че е настъпило
процесното ПТП, за което е виновен ответника, поради неподдържане на
пътното платно и в резултат, на което са настъпили имуществени щети на
МПС с марка “Волво”, ДК № *****, собственост на „ВФС България“ ЕООД
Клон Бургас, механизма на настъпване на ПТП-то, размера на щетите,
наличие на сключена валидна застраховка „КАСКО“, спазване на
процедурата по съобщаване за настъпилото застрахователно събитие,
изплащане от ищеца на пострадалото лице на 762 лева застрахователно
обезщетение и сторените разноски по щетата в размер на 25 лева.
Ответникът следва да докаже, че И. Т. е управлявал МПС-то с
несъобразена скорост и с това е съпричинил вредоносния резултат.
От събраните по делото доказателства се установи, че на 31.07.2021г. е
настъпило ПТП с “Волво ФК”, влекач, ДК № *****, който е бил управляван
от св.Т.. От изготвената по делото САТЕ се установи механизма на
настъпване на увредата на предната лява гума на влекача. Механизмът на
ПТП-то е при преминаване на МПС-то през съединителен участък от
АМ“Хемус“ в посока от **** за гр.**** след разклона за гр.**** през
стърчащи метални елементи с дължина не по малка от 12-14см. с остър
срязващ и широк връх, се е нарушила целостта на предната лява гума на
влекача. Описаният механизъм съответства и на показанията на св.Т., който е
управлявал влекача в този момент. От показанията на св.Т. и от становището
на вещото лице се установи, че в момента на преминаването през
неремотирания пътен участък влекача се е движил със скорост 80-90 км.ч.,
скоростта му на движения е без значение за настъпване на конкретната щета.
8
Разминаването между посоченото в декларацията за настъпването на
ПТП-то от св.Т., че ПТП-то се случило в резултат на преминаване на МПС-то
през стърчаща метална пръчка и заключението на вещото лице, че щетата е
получена в резултат на преминаване на МПС-то през стърчащи метални
елементи с дължина не по малка от 12-14см. с остър срязващ и широк връх
вероятно се дължи на разбиранията и речниковия запас на св.Т..
Посоченият механизъм на настъпване на ПТП-то от вещото лице и
възприет от съда съответства и на снимковия материал по щетата.
От застрахователната полица се установи, че към момента на
настъпване на ПТП-то за “Волво ФК”, влекач, ДК № ***** собственост на
ВФС България ЕООД Клон Бургас и ползвано от „ВИ ТРАНС 19“ ООД е била
налице валидно сключена застрахова „Каско“ с ищцовото дружество.
Съдът намира, че са спазени изискванията за деклариране на щетата, за
извършване на опис и оценка на щетата.
Съдът намира, че ответната страна като трето на застрахователното
правоотношение лице не разполага с възможността да отправя възражения
относно договорната обвързаност по него и вида на покрития застрахователен
риск. Такива възражения могат да се навеждат единствено от страните по
договора.
ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп е изпълнило свое задължение,
породено от договор за застраховка „Каско” като изплатило застрахователно
обезщетение за щети по “Волво ФК”, влекач, ДК № ***** настъпили
вследствие на процесното ПТП на 31.07.2021 г. в размерт 767 лева на „ВИ
ТРАНС 19“ ООД, лизингополучател.
На основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, с оглед осъщественото плащане,
в полза на застрахователя е възникнало регресно вземане срещу причинителя
на вредата до размера на заплатеното обезщетение. Встъпвайки в правата на
застрахования, застрахователя следва да търпи всички възражения, които
могат да се направят против застрахованото лице, свързани с настъпилото
застрахователно събитие. Няма спор, че участъкът, в който е станало
произшествието, е АМ „Хемус“ в посока от **** за гр.**** след разклона за
гр.**** при преминаване през мост. Участъкът, в който е станало
произшествието, е част от републиканската пътна мрежа и като такъв
съгласно чл.8, ал.2 от ЗП е изключителна държавна собственост.
Управлението на републиканските пътища, включващо проектирането,
строителството и тяхното поддържане, е възложено на Агенция “Пътна
инфраструктура” /чл.19 ЗП/. Съдът намира, че данните по делото сочат на
безспорен извод, че на процесния участък, част от републиканската пътна
мрежа, към момента на инцидента се е намирала неравност – стърчащи
метални елементи при съединителния участък от пътя с моста. В този смисъл
са показанията на св. Т., непосредствен участник в ПТП и заключението на
назначената по делото авто-техническата експертиза.
Съдът намира за несъстоятелни доводите за наличие на съпричиняване
9
от страна на водача на МПС за настъпилото ПТП, тъй като въпреки
разпределението на доказателствената тежест с доклада по чл.146 от ГПК
ответника при главно и пълно доказване не установи наличието на това
обстоятелство- по делото липсват доказателства, от които следва извод, че в
резултат на негово виновното поведение е настъпил процесния инцидент.
Установено е по делото, че процесното ПТП е в резултат на проявеното от
ответника бездействие по осигуряване на необходимите условия за безопасно
движение, като поддържа пътищата изправни с необходимите маркировки и
сигнализация. Ответникът дори не е поставил знак за пътна неравност, за да
предупреди водачите да съобразяват скоростта с неравностите по пътя. От
показанията на св.Т. се установи, че в процесния пътен участък често има
пропадания на пътя и стърчащи метални елементи при съединяването на
моста с пътя. Няма данни, от които да се направи извод, че водачът на МПС е
управлявал същото със скорост над допустимата. Установените по делото
вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на служители на ответника,
което по своя характер е противоправно. След изплащане на дължимото
застрахователно обезщетение, за ищеца възниква и регресно вземане срещу
ответника. По изложените съображения съдът намира, че искът е доказан по
основание. Съдът приема, че предявения иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ е
основателен за сумата от 767лв., която сума според заключението на вещото
лице е в по-малък размер от минималните средства по пазарни цени, в
сервизни условия на място, нужни за отстраняване на причинената
щета/части, труд, материали и други/, които той е посочил на 840 лева.
Претенцията за сторените разноски по ликвидационната щета в размер
на 25 лева видно от заключението на вещото лице са обичайните такива,
поради което тази претенция също следва да бъде уважена.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му
следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи
за наличието на главен дълг. Обезщетение за забава. Задължението
наделинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като ирелевантен е и моментът на
извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното
право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Следователно, за поставяне
на ответника в забава е необходима покана. В случая по делото се установява,
че ищецът е поканил ответника да изпълни задължението си с покана,
получена ответника на 31.01.2022 г. Ето защо, ответникът дължи обезщетение
за забавено плащане, което върху главницата от 767 лв. и за период на забава
31.01.2022 г. до 17.03.2022 г. (подаването на исковата молба в съда, както е
претендирано от ищеца) възлиза на сума в размер на 9,80 лв., определен от
съда при условията на чл.162 ГПК чрез лихвен калкулатор.Предвид
изложеното акцесорният иск е основателен и следва да се уважи до посочения
размер от 9.80 лева, като до пълния предявен размер от 36,52 лв. за периода
10
04.10.2021г. – 17.03.2022г. следва да бъде отхвърлен. Предвид
основателността на главницата, следва да се уважи акцесорната претенция за
законната лихва, считано 17.03.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца, според направеното от него
искане, следва да бъдат присъдени сторените от него съдебно-деловодни
разноски съразмерно уважената част от исковете. Съобразно доказателствата
за сторените по делото разноски от ищеца те са в размер на 100 лева за
държавна такса, 360 лева адвокатско възнаграждение, 20 лева депозит за
свидетел, 606 за вещо лице. От сторените разноски следа да се приспаднат 20
лева за свидетел, които не са му изплатени, поради липса на желание от
негова страна затова. Ищецът може да поиска възстановяването им от съда с
нарочна молба. От останалите разноски в общ размер от 1066 лева на ищеца
съобразно уважената част от исковете следва да се присъдят 1031,62 лева.
На ответника също следва да се присъдят разноски съобразно
отхвърлената част от предявените искове. Ответникът няма сторени разноски,
но претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правна помощ определя юрисконсулткото възнаграждение в
размер на 200 лева, предвид протичане на делото в три открити заседания,
явяването на юрисконсулт по тях. От него съразмерно отхвърлената част от
исковете следа да му се присъди 6,45 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски районен
съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД и
чл.86 ЗЗД Агенция “Пътна Инфраструктура“ ЕИК: *********, ****** чрез
областно пътно управление ****, да заплати на ЗАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
*********** сумата от 767 лева, представляващи изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” за причинени имуществени вреди на
МПС с марка “Волво ФК”, влекач, ДК № ***** при ПТП на 31.07.2021г., при
движение по автомагистрала „Хемус“ в посока от гр.**** за гр.**** след
разклона за гр. **** ведно със законната лихва от 17.03.2022 г. до
окончателното й изплащане; сума в размер на 9,80 лева обезщетение за
забава върху главницата от 767 лева за периода 31.01.2022 г. до 17.03.2022 г.,
11
като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата от уважения размер от 9,80 лева за
периода 31.01.2022 г. до 17.03.2022 г. до претендирания размер от 36,52 лв. за
периода 04.10.2021г. – 17.03.2022г.; сума в размер на 25 лева разноски по
ликвидация на щетата № 470421212139055 от 03.08.2021г. в ЗЕАД “Булстрад
Виена Иншурънс Груп”.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна Инфраструктура“ ЕИК: *********, ******
чрез областно пътно управление ****, да заплати на ЗАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
*********** сумата от 1031,62 лева, представляваща сторените по делото
съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, съразмерно
уважената част от исковете, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – ******* да заплати на Агенция “Пътна
Инфраструктура“ ЕИК: *********, ****** чрез областно пътно управление
**** сумата от 6,45 лева, представляваща сторените по делото съдебно
деловодни разноски, съразмерно отхвърлената част от предявените искове, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението по настоящото дело e постановено при участие на трето
лице помагач „Пътища и мостове“ ЕООД със седалище и адрес на управление
***** на страната на ответника на Агенция “Пътна Инфраструктура“ ЕИК:
*********, ****** чрез областно пътно управление ****.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
12