Номер 47423.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20203001000424 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на
„ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, представлявано по
пълномощие от ю. к. Д. К., срещу разпореждане № 5474/11.06.2020г., постановено по
ч. т. д. № 716/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист по реда
на чл. 404, т. 1 вр. чл. 405, ал.3 ГПК, въз основа на влязло в сила решение от
08.01.2020г., постановено по арбитражно дело № 159/2018 год. на Арбитражен съд
при БТПП, с което „Рит транспорт“ ООД, ЕИК *********, и И.И.Д. са солидарно
осъдени да заплатят на жалбоподателя общо сумата 4 012.63 лв.
С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата
отмяна и постановяване на друг, с който да бъде уважена молбата за издаване на
изпълнителен лист. Конкретно се твърди неправилност на правния извод на окръжния
съд, че представеното удостоверение, издадена от АС при БТПП, и приложените към
молбата доказателства не са годни да удостоверят факта на влизане на арбитражното
решение в сила като предпоставка за издаване на изпълнителен лист. Към жалбата са
приложени удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответника И.И.Д. и за
актуално състояние на ответното дружество „Рит транспорт“ ООД.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, съставът на ВнАпС съобрази
следното:
С обжалваното разпореждане сезираният с молба по чл. 405, ал. 3 ГПК
1
Варненски окръжен съд е отказал издаване на изпълнителен лист въз основа на
влязло в сила арбитражно решение на АС при БТПП, тъй като е достигнал до правния
извод, че представеното с молбата удостоверение, издадено от секретаря на АС при
БТПП не установява връчване на решението на длъжниците, т. е. че същото е влязло в
сила ( арг. от чл. 41, ал. 3, изр. 3 ЗМТА) и удостоверява подлежащо на изпълнение
парично притезание.
Разпореждането е правилно.
За да бъде годно изпълнително основание влязлото в сила арбитражно решение
на арбитражен съд със седалище в Република България, то трябва не само 1) да е
редовно от външна страна и 2) да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
(арг. от чл. 406, ал. 1 ГПК), но и 3) да бъде представено доказателството, че
арбитражното решение е връчено на длъжника по изпълнението. Съгласно
разпоредбата на чл. 41, ал. 3, изр. 3 ЗМТА с връчването на арбитражното решение то
влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение.
Според специалната норма на чл. 32, ал.1 ЦМТА, която е аналогична на чл. 12, ал. от
Правилника на АС при БТПП, когато седалището, местожителството, обикновеното
пребиваване или адресът на получателя не могат да бъдат намерени след старателно
издирване, уведомлението се смята получено, ако е изпратено до последното му
известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или адрес с
препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то
да бъде предадено. Уведомлението се смята предадено и когато получателят е отказал
или не се е явил в пощенската станция да го получи, ако тя удостовери това – чл. 32,
ал. 2 ЗМТА и чл. 12, ал. 3 от Правилника на АС при БТПП.
В случая, според издаденото удостоверение на секретаря на АС при БТПП, е
прието, че арбитражното решение е връчено при условията на законовата фикция на
чл. 32, ал. 2 ЗМТА и на двамата длъжници. Както правилно е приел
първоинстанционният съд, удостоверението на секретаря на АС при БТПП за
връчване на арбитражното решение, не обвързва съда. Лицето, издало
удостоверението, не разполага с удостоверителна компетентност относно връчването,
като преценката на тези обстоятелства, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗМТА, е предоставена
на съдебния състав, разглеждащ молбата за издаване на изпълнителен лист.
Приложените към молбата писмени доказателства не установяват, че
арбитражното решение е връчено на длъжниците. Вероятно поради пропуск, за
длъжника И.И.Д. не се представят никакви документи за изпращане на съобщение за
арбитражното решение.
За длъжника – юридическо лице обстоятелството, че в представеното известие
е отбелязана като причина за невръчване на решението - "непотърсена", без да е
удостоверено кога и колко пъти е търсен адресата и кога са поставяни служебни
съобщения от оператора на пощенски услуги, че получателят следва да се яви в
2
пощенската станция, не може да обоснове извод, че са спазени Общите правила за
условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети от Комисията
за регулиране на съобщенията.
Следователно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в българския граждански процес ( арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК), недоказаното по
делото правнорелевантно обстоятелство следва да се приеме, че не е възникнало в
обективната действителност. Поради тези правни съображения настоящата съдебна
инстанция приема, че процесното арбитражно решение не е било връчено надлежно
на длъжниците по изпълнението, поради което то не е влязло в сила и не
представлява годно изпълнително основание.
Поради съвпадение на правни изводи на двете инстанции относно липсата на
законова предпоставка за основателността на молбата по чл. 406 ГПК, обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
Воден от горното, съставът на ВнАпС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5474/11.06.2020г., постановено по ч. т. д.
№ 716/2020г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3