ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1127
гр. Бургас, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500282 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., вр.чл.413, ал.2 от ГПК и е образувано
по частната жалба на "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин”, ж.к. Люлин 9, бл.
963, ет. 1, офис 11, представлявано от Десислав Володиев Димитров, против Разпореждане
726 от 14.01.2022 г. по ч.гр.д.201/2022 г. по описа на Бургаски районен съд, в частта, с която
е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК против длъжника Е. А. Ж., ЕГН **********, от ***, за сумата от 57,30 лв -
договорна лихва за периода от 10.01.2022 г. до 10.01.2022 г. - по втора погасителна вноска с
падеж 10.01.2022 г. по индивидуален договор за потребителски кредит № SO-2789 от
16.11.2021 г.
Твърди се, че са неправилни изводите на съда, че договорът за потребителски
кредит е недействителен, тъй като не е съобразен с императивната норма на чл.11, т.10 ЗПК.
Сочи се, че в случая ГПР отговаря на изискванията на чл.11, т.10 от ЗПК, където изрично и
изчерпателно са изброени всички разходи, включени в ГПР, както и на чл. 19 от Директива
2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити. Твърди се, че договорената лихва представлява цената, която потребителят заплаща
на кредитора за това, че ползва неговите парични средства, именно това прави лихвата
възнаградителна, поради което се дължи така, както е уговорена, тъй като такава е била
волята на ищеца, обективирана изрично в подписания от него договор, а съгласно чл. 20а от
ЗЗД договорът има сила на закон за тези, които са го сключили. На следващо място се
твърди, че в случая не е налице и противоречие с добрите нрави, тъй като договорената
възнаградителна лихва не може да се счете за прекомерна, водеща до противоправно
облагодетелстване и противоречаща на добрите нрави.
Твърди се още, че таксата за експресно разглеждане не е включена в ГПР, без
това да е в противоречие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи се, че таксата за
експресно разглеждане на документи представлява услуга, която по естеството си е свързана
със сключването на договора за кредит, а не с неговото усвояване или управление.
Усвояването на кредита може да се извърши само след постигнато съгласие за сключване на
1
договора. Твърди се, че законодателят е предвидил възможността за начисляването на
такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на ГПР по кредита и в случая
таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем е начислена в
съответствие с чл.10а ЗПК, като е изпълнено и изискването на ал.4 на същия член видът,
размерът и действието да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит.
Посочва се, че съгласно доклад на Европейската комисия от 08.05.2012 г.,
съдържащ насоки за приложението на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23.04.2008 г, относно договорите за потребителски кредит във връзка с
разноските и ГПР, е изложено становище на комисията, че допълнителната услуга се
включва в ГПР, ако е задължителна и ако е свързана с кредита, като в случай, че едно от
условията не е налице, то тогава разходите за допълнителна услуга не се включват в ГПР.
Твърди се, че в случая липсва задължителност на услугата експресно разглеждане на
документи, поради което няма основание нейната стойност да бъде включвана в общите
разходи по кредита и оттам - при изчисляването на ГПР. По изложените съображения се
твърди, че предвиденият в процесния договор лихвен процент не противоречи на
предвидения в закона максимум по чл.19, ал.4 ЗПК.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед представените по делото доказателства, по същество, съдът намира
жалбата за основателна, по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на
частния жалбоподател "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Е. А. Ж. от ***, за сумата от 125
лв главница, 57,30 лв - договорна лихва за периода от 10.01.2022 г. до 10.01.2022 г. - по
втора погасителна вноска с падеж 10.01.2022 г. по индивидуален договор за потребителски
кредит SO № 2789 от 16.11.2021 г., както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски в
общ размер от 425 лв.
Заповедният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед от
14.01.2022 г. за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за главницата в размер на 125
лв, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното производство
разноски в размер на 291,42 лв, изчислени съразмерно с уважената част от вземането.
С обжалваното разпореждане от 14.01.2022 г. съдът е отхвърлил заявлението в
останалата част, като е отказал да издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в частта
относно вземанията за сумата от 57,30 лв – договорна лихва и за разноските в останалата им
част над присъдената сума до претендирания размер от 425 лв.
Заповедният съд е мотивирал отказа си досежно претенциите за договорна
възнаградителна лихва със съображения, че с включването в ГПР на таксата за експресно
разглеждане, ГПР ще надвиши значително допустимия размер по чл.19 ЗПК, поради което
договорът за потребителски кредит е изначално недействителен съгласно чл.10а, чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, и на основание чл.22 и чл.23 от ЗПК, длъжникът дължи само чистата остатъчна
стойност на кредита и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й
2
изплащане.
Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция, по следните
съображения:
В приложимия в случая ЗПК, няма предвидени разпоредби, уреждащи
максималния размер на възнаградителната лихва. Същата представлява очаквана печалба на
кредитора и съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК съставлява част от общите разходи по кредита,
които се включват в ГПР. За да бъде избегната злоупотреба и несъразмерно възлагане на
тежести за икономически по-слабата страна, в чл.19, ал.4 от ЗПК е предвиден фиксиран
максимален размер на ГПР, а именно забрана той да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на Република България, в случая – не по-висок от 50%.
В настоящия случай възнаградителната лихва е уговорена в размер 39.22%, а ГРП
- 47.1%, т.е. в случая уговореният ГПР не надвишава допустимия максимален размер по
чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което доводите за наличие на нищожност на договорената
възнаградителна лихва поради противоречие с морал и добрите нрави се явяват
неоснователни.
Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите в обжалваното разпореждане
за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като видно от съдържанието на договора - е
посочен изрично размера на ГПР – 47.1%, както и какъв е конкретния размер на сумата,
представляваща "общата стойност на плащанията", която следва да бъде върната. Предвид
горното настоящият състав счита, че е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за
посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, поради което не е
налице недействителност на договора за кредит по смисъла на чл.22 от ЗПК.
Съгласно приетото в т.2б на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, в
производството по чл.410 от ГПК, съдът не събира доказателства, нито може да прави
изводи въз основа на представени такива, и преценката на съда по основателността на
искането е ограничена единствено до проверка на твърденията изложени в заявлението. В
случая твърденията изложени в т.9 и т.12 от заявлението по чл.410 от ГПК
индивидуализират претендираното вземане по основание и размер за всяко от отделните
пера (главница, договорна лихва и законна лихва върху непогасената главница), т.е.
заявлението е редовно от формална страна. В заявлението са изложени всички фактически
обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на
претендираните вземания за главница и договорна лихва в посочения размер и период.
Твърдения за съществуването и изискуемостта на вземане за такса за експресно разглеждане
не са били изложени. Липсва и претенция за такса за експресно разглеждане, поради което,
според настоящия състав, съображенията на заповедния съд относно недействителността на
договора за паричен заем поради невключването в ГПР на такса за експресно разглеждане на
заявката, не кореспондират с претенцията на заявителя. Задължението на заповедния съд да
извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи, от които се извежда
предявеното със заявлението вземане произтича от разпоредбата на чл.411, ал.2, ал.2 от
ГПК, съгласно която заповед за изпълнение не се издава, а депозираното заявление се
отхвърля в случаите, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. В
случая предмет на заявлението са вземане за неплатена част от главницата, законната лихва
3
върху нея и начислената договорна за посочени в заявлението периоди от време. Предвид
обстоятелството, че с депозираното пред съда заявление, жалбоподателят не е претендирал
вземане за такса за експресно разглеждане на заявката, следва да се приеме, че не са били
налице законовите предпоставки на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, районният съд да извършва
преценка за съответствието на включена в ДПК клауза за такса за експресно разглеждане със
закона, да изследва, дали същата води до нарушение на императивна правна норма - чл.19,
ал.4 ЗПК, както и дали същата противоречи на добрите нрави.
С оглед изложените по-горе съображения съдът намира, че приемайки, че
договорът за кредит е недействителен, поради противоречие на клауза за такса за експресно
разглеждане на заявката със закона, съдът е излязъл извън обективните предели на
дължимата потребителска защита по см. на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, и неправилно е отрекъл
и съществуването на основанието на които се претендират уговорената с ДПК договорна
лихва. Дали в ГПР по кредита следва да бъде включена таксата за експресно разглеждане, и
дали в този случай ГПР би отговарял на изискванията по чл.19, ал.4 ЗПК, може да се
изследва единствено в исковото производство.
По изложените съображения, настоящата инстанция счита жалбата за
основателна досежно отхвърленото вземане за възнаградителна лихва, което налага отмяна
на обжалваното разпореждането и постановяване на ново за издаване на заповед за
изпълнение на задължение по чл.410 ГПК за това вземане.
С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 15 лв за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Последното се определя от въззивния съд в минималния
размер по чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащане то на правната помощ от 50 лв. Тези
допълнителни разноски (в общ размер на 65 лв) следва да се възложат на длъжника на
основание чл.81, вр.чл.78, ал.1 ГПК, като се включат в заповедта за изпълнение при
изпълнение на въззивния съдебен акт.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 726 от 14.01.2022 г. по ч.гр.д.201/2022 г. по описа на
Бургаски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението на "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Люлин”, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Е. А. Ж., ЕГН **********, от ***, за сумата
от 57,30 лв - договорна лихва за периода от 10.01.2022 г. до 10.01.2022 г. - по втора
погасителна вноска с падеж 10.01.2022 г. по индивидуален договор за потребителски кредит
№ SO-2789 от 16.11.2021 г., като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на задължение по чл.410 ГПК в полза на
"ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Люлин”, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет.1, офис 11, против
4
длъжника Е. А. Ж., ЕГН **********, от ***, за сумата от 57,30 лв - договорна лихва за
периода от 10.01.2022 г. до 10.01.2022 г. - по втора погасителна вноска с падеж 10.01.2022 г.
по индивидуален договор за потребителски кредит № SO-2789 от 16.11.2021 г.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в размер на 65 лв в полза на
жалбоподателя "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД, ЕИК *********,
която сума да се включи в същата заповед, на основаниечл.81, вр.чл.78, ал.1 ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Бургас за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5