М О Т И В И
към присъда
№ /23.03.2012 година, постановена
по
НОХД № 901/2011 година по описа на ХРС
С
обвинителен акт от 03.06.2011г., Районна прокуратура /РП/ – Хасково е
повдигнала обвинение против подсъдимия А.К.Я.- роден на ***г***, български
гражданин, българин, със средно образование, неженен, неосъждан,
безработен, живущ ***, ЕГН **********, за
това че на 30.10.2010. в гр.Хасково, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото /нанесъл
побой на публично място на повече от едно лице, употребил огнестрелно оръжие и
възпроизвел изстрел с него, с което е нанесъл телесна повреда на едно лице/,
като по своето съдържание деянието се отличава с изключителна дързост -
престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Със
същият обвинителен акт РП-Хасково е повдигнала обвинение против същият
подсъдимия и за това, че на 30.10.2010г.
в гр.Хасково държал огнестрелно оръжие - пистолет марка ”EKOL Special 99”,
кал.9мм., със сер.№930594, без да има за това
надлежно разрешение - престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
В с.з. РП-Хасково, чрез свой
представител, поддържа изцяло повдигнатите обвинения, които се доказвали по
категоричен начина от събраните по делото доказателства, поради което моли съда
да признае подсъдимия за виновен и в двете обвинения. Според прокурора
наказанието в случая „лишаване от свобода” за подсъдимия и по двете повдигнати
обвинение следвало да се определи над минимума, като се приложи чл.66, ал.1 от НК. Така щели да се изпълнят целите на чл.36 от НК. освен това следвало на
основание чл.23 от НК да се определи и едно общо наказание измежду наложените
такива за двете деяния.
Подс. А.К.Я. не се признава за
виновен в повдигнатите му обвинения, като твърди, че инкриминираното оръжие не
е негова и той не е стрелял със него. Той твърди, че напротив той е бил бит от
пострадалите с тръба по главата. Подсъдимият в последната си дума моли съда за
справедливо решение.
Защитник на подсъдимия адв.Г.
пледира, че с оглед събраните по делото доказателства обвинението и за двете
деяния които са вменени на подзъщитният
му не са доказани по категоричен начин. В тази връзка защитата иска от съда да
оправдае подсъдимия и по двете повдигнати му обвинения. С оглед защитната теза адв.Г. излага доводи, че именно пострадалите са търсели
конфликта с подсъдимия, като вътле в бара не се било
случило нищо и не е имало разправии между тях. Излизайки отвън свидетелите Я.С.Д., Т.Д.В. и Д.С.Д. започнали да нанасят удари на
подсъдимия. той се защитава, като адвоката не изключва той да е нанесъл удар на
някой от пострадалите но през това време единият о свидетелите взел крик от
колата и ударил подсъдимия по главата. Подсъдимият бил паднал на земята при
първият удар с крика. По делото не било установено чие е оръжието. Не било
доказано, а и подсъдимият отрича, той да е носел инкриминираният пистолет, а
още по-малко да е стрелял с него. В тази връзка също не били събрани
доказателства и този факт не се доказвал по безспорен начин. Според защитата,
били вземани натревки от подсадимия,
когато той бил отведен в РУП-Хасково, но такова не били остановени
и приложени по делото, като според адвокат Г., те са укрити поради това, че с
тях не са установени барутни частици по ръцете на подсъдимия. освен това не
била направена и дактилоскопна експертиза и не били
иззети следи от оръжието за да се докаже, че подсъдимият го е държал в
определен момент. Твърди се още, че именно подсъдимият е пострадалияти
той след първият удар, когато е паднал на земята, след това само се е опитвал
да изпълзи и да избяга, а така наречените пострадали са били над него и са му
нанасяли удари.
Гражданско-правни претенции в
наказателното производство не са предявени и не са приети за съвместно разглеждане в съдебното
производство.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното: В
малките часове на 30.10.2010г. свидетелите Я.Д., Т.В. и Д.Д. отишли в бар "Казанова" в гр.Хасково. След като поседели в бара,
около 04.30-05.00 часа решили да си тръгват.
Лекия автомобил, с който дошли бил паркиран леко встрани от входа на бара. По същото това време в бара е бил и св.А.Т.,
който е стоял на масата до дисководещият, като на
същата маса до свидетеля е седял и подсъдимият. Св. Я.Д. се опитал да се обади на св.Т., тъй като се
познавали и били от един град, като това станало когато свидетелите
Я.Д., Т.В. и Д.Д. решили да си
тръгват. Тогава на излизане от
първата врата на бара, след която следват стълбите св.Я.Д. бил спрян от подс.Я.,
като последния се заял с него, като
го попитал защо го гледа така. Свидетеля Т.В. отишъл да види в какво се изразява спора им, като подс.Я. му
забранил да го гледа и да диша, като се заканил и на тримата, че сега ще видят какво ще им се случи
отвън. След този породил се конфликт с подс.Я., за
който свидетелства и св.Т., тръгвайки да излиза от бара св.Д.Д. звъннал на полицията, тъй като всички
били пийнали и можело нещата да ескалират, а те искали да се прибират. Подсъдимият след кратката
размяна на реплики и заплахи от негова страна в бара, взел якето си и тръгнал
да излиза от заведението преди свидетелите
Я.Д., Т.В. и Д.Д.. Те също тръгнали
да излизат от заведението като били след подсъдимия. след като излезли от
заведението тъкмо когато св.Я.Д. се
качвал в колата, подс.Я. го хванал за рамото. След
като свидетелят се обърнал към подс.Я., последния му нанесъл силен удар с дясната ръка в
носа. След удара, от силната болка, св.Я.Д. паднал на колене на земята. В този
момент към подс.Я. се насочили св. Т.В. и св.Д.Д., които искали да защитят св.Я.Д..
Тогава свидетелите Т.В. и Д.Д. започнали да си разменят удари с подсъдимия. в
този момент подсъдимият извадил пистолета, който носел в якето си и започнал да
го насочва хаотично срещу тримата свидетели. След като видели пистолета в ръката на подс.Я.,
свидетелите Я.Д., Т.В. и Д.Д. се
изплашили да не стреля срещу тях с него и решили да го избият от ръката му. Свидетеля В., който бил най-много повлиян от
алкохола, за да защити себе си и
приятелите си взел от багажника на колата метален предмет. Тогава двамата
свидетели се нахвърлили към подсъдмия за да избият от
ръката му оръжието. Започнали да го
бутат и удрят, като той също отвръщал на ударите им и ги удрял, като станало меле. При това меле след нанесени удари от
страна на свидетеля В. с металният предмет на подсъдимия, а и от ударите и
бутането и на другият свидетел Д.Д., подсъдимият паднал на земята. При продължилото
сбиване и боричкане и опитите на свидетелите да избият оръжието от ръката на
подсъдимия, той произвел изстрел с изваденият от него пистолет, като малко след
това, в резултат от ударите, които му нанесли
двамата свидетели, го изтървал и той
паднал на земята. В този момент се намесили свидетеля Х.Х.И. - портиер в
бара и свидетеля Ф.К.Ф., които били
излезли навън след пострадалите и подсъдимия заедно с още посетители на заведението.
Свидетел на сбиването, падането на земята и изстрела била и св.Ж., но тя не
видяла оръжие. свидетеля Х.Х.И. -
портиер в бара и свидетеля Ф.К.Ф. започнали да разтървават биещите се. В един
момент св.Ф. забелязал пистолет на
земята и го взел, като с оглед на сбиването което все още не било приключило,
той се изплашил, че може да се случи нещо по страшно. Влязъл в бара и го
прибрал в неговата чантичка, като оставил същата на свидетелката И.А.П.,
след което отново излязъл от бара. Свидетелката П. и нейната приятелка
свидетелката Т.З.Н. забелязали, че св.Ф.
оставил пистолет. След повторното
излизане на св.Ф. пред бара, дошли полицейски служители от РУ "П" Хасково- св.А. и св.С., които отвели всички
участници в побоя в полицията за изясняване на случая. В полицията свидетеля Т.В. заявил, че много го боли
крака и след като вдигнал крачола на дънките си, който бил целия в кръв, всички видели, че има огнестрелна рана на
дясната подбедрица, която според него му била
нанесена от подсъдимия. След това го закарали в ЦСМП Хасково за оказване на
първа помощ. Малко след това на св.Н. се обадил по мобилния телефон св.Ф., като
поискал да разговаря със св.П.. Заявил на
последната, че й писал съобщения, но тя не му отговаряла, като й казал, че
трябва да предаде оръжието на някой и да се махат от бара. След това св.П. предала пистолета на
св.Н., която пък от своя страна го предала на свидетеля Х.Х.И., когото познавала. Той от своя страна поставил пистолета в
касата на бара, след което с протокол
за доброволно предаване го предал на полицията, заедно със един брой пълнител и
шест патрона внего. На същия по делото бил направен оглед на веществени
доказателства /л.46/, като е било установено, че се касае за газ-сигнален пистолет марка ”EKOL Special 99”,
кал.9мм., със сер.№930594 със свалена предпазна муфа. От извършената по
делото справка в Служба „КОС" при РУ „П" Хасково/л.58/ става ясно, че
подс.Я. няма
издадено разрешение за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и
боеприпаси.
От
заключението на изготвената по
делото съдебно-балистическа експертиза/л.54-56/ е
видно, че в този си вид /със
свалена предпазна муфа/ изследваният пистолет марка ”EKOL Special 99”,
кал.9мм., със сер.№930594 е
годно огнестрелно оръжие, може да възпроизвежда изстрел с подходящи боеприпаси, снаражени с
проектили с диаметър до 7 мм.
От заключенията на назначените по
делото три съдебномедицински експертизи/л.64-66/ се установява, че при описаният по-горе инцидента на 30.10.2010г. Я.С.Д. е
получил открито счупване на костите на
носа, като е причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Т.Д.В. е получил
огнестрелно нараняване на дясната подбедрица - входна огнестрелна рана по
външната странична повърхност и изходна рана по задната
повърхност, пряк раневи канал свързва двете рани.
Поради извършената хирургична обработка на раната не можело да се определи дистанцията
на изстрела. Горното нараняване е причинено разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и 129 от НК.
Подс. А.К.Я. е получил две разкъсно-
контузни рани на главата, като също е причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Изслушан
в хода на съдебното следствие вещото лице д.р Е. е категоричен за описаните от
него в съдебномедицинските експертизи наранявания и причинените от тях телесни
повреди. По отношение на нараняването на св. Я.Д. вещото лице обяснява, че това нараняване е
възможно да се получи така както го описва свидетеля а именно с удар с дясната
ръка в областта на носа, странично от ляво към дясно. В случая било на лице открита
рана, тъй като костта на носа от вътре на вън разцепила кожата и се отворила
рана. Вещото лице не изключва пострадалият да е изпитал шок и да е паднал на
земята, което се обяснявало с богатото нервиране на носа, което карало такова
счупване да протича с много силна болка. Времето за отзвучаване на това
нараняване било около 20 дни.
По пространно вещото лице
обяснява нараняването на св. Т.Д.В.. Д-р. Е. е категоричен,че се
касае за огнестрелна рана, като подробно описва елементите на раната които я
характеризират като такава. Вещото лице е категоричен, че раната е от един проектил, като в тази връзка е имало най-малко един
изстрел. Според вещото лице раната е от огнестрелно оръжие като тя е от долу на
горе. Според него това действително е необичайно като се има предвид че е на
крака, но той не изключва възможността раната да е нанесена когато стрелящият е
на земята, на колене или легнал. А също така и при вдигнат крак от страна на
пострадалия срещу стрелящият. Всичко това вещото лице обяснява със свободното
движението и на крака и на ръката с която се стреля в пространството. той не
изключва възможността това да е станало при сбиването описано по-горе и при
опитите да се избие оръжието на подсъдимия от страна на двамата свидетели.
По
отношение на нараняванията на подсъдимият вещото лице е категоричен, че са
нанесени от твърд тъп предмет с два удара, като при положени, че не са били
обработени раните следвало да отшумят за 20 дни. Той не изключва ударите да са
нанесени отпред.
С
оглед наведените доводи на защитата за недоказаност на двете деяния за които на
подсъдимият е повдигнато обвинение съдът счита за необходимо да изясни въз
основа на кои точно доказателства приема горната фактическа обстановка. На
първо место съдът кредитира показанията на свидетелите Я.Д., Т.В. и Д.Д., по отношение на това кой е станал причина за сбиването и кой
първи е нанесъл удар. В случая тези свидетелски показания се подкрепят от
показанията на св.А.Т., който потвърждава, че между подсъдимия и двамата
пострадали е възникнал конфликт още в бара. Именно при този конфликт
подсъдимият се е заканил на пострадалите и на св. Д.Д., че ще видят какво ще им
се случи. Именно подсъдимият пръв излезнал от бара за
да чака свидетелите, като си взел и якето в което е било и оръжието му. Доказателство
в подкрепа на факта, че свидетелите
Я.Д., Т.В. и Д.Д. не са
търсели конфликта е и обаждането от страна на св. Д.Д. на телефон 112 за да
извика полиция която да предотврати евентуално сбиване. По отношение на това
дали подсъдимият е имал или не яке свидетелстват както свидетелите Я.Д., Т.В. и Д.Д., така и св.Х.И. в показанията
от ДП. По отношение на това дали
подсъдимият е имал или не оръжие и дали той е произвел изстрел с него и е
наранил св. Т.В., съдът
категорично приема, че това е точно така. Действително тук може най-условно да
се разделят свидетелските показания на такива свидетели които са видели, че
подсъдимият е държал и употребил оръжие – пистолет, като така е наранил св. Т.В. и на такива които не са видели това. за да приеме,
че подсъдимият е имал оръжие и че именно той е стрелял и нанесъл огнестрелната
рана с това оръжие на св. Т.В., съдът кредитира на първо место
показанията в тази им част на свидетелите
Я.Д., Т.В. и Д.Д.. И
тримата са категорични, че поидсъдимият е извадил
пистолет и го е насочил срещу тях. Нещо повече, те твърдят, че той е произвел и
изстрел с това оръжие в момента на сбиването. Изстрела като такъв се подкрепя и
от показанията на св.Х.И. дадени в ДП и от показанията на св.Ж.. А пистолета
освен свидетелите Я.Д., Т.В.
и Д.Д. е видян както от
св.Х.И., така и от св.Ф., който го е вдигнал от земята и в последствие го е
прибрал в бара, а после е предаден и на св. св.Х.И., който пък го е оставил в
касата и го е предал на полицията. Последните двама свидетели са категорични,
че пистолета е бил до биещите се, което е индиция, че
е изпаднал от някой от тях. Като има предвид, огнестрелното нараняването на св. Т.В.,тоест че е на лице обективна
находка, факта че е бил произведен изстрел в момента в който последният
свидетел и св. Д.Д. са
се биели и боричкали с подсъдимия и факта на падането на земята на пистолета и
вземането му от св.Ф., според настоящият състав по безспорен начин доказват, че
именно подс. Я. е произвел изстрела и то именно с оръжието което е
извадил лично от джоба на якето си и което в последствие св.Ф. е прибрал. Действително
по делото не се доказа да са взети натривки от подсъдимия с оглед установяване
на барутни частици по ръцете на същият, които от своя страна е индиция за употреба на огнестрелно оръжие, както и няма
данни за опит да се изземат дактилоскопни следи от
оръжието, но в тази връзка, следва да се отбележи, че тези способи за доказване
не са единствените и това, че не са използвани не опорочава разследването, а
още по-малко фактическите констатации които могат да се направят и които са
направени от съда въз основа на събраните по делото доказателства. Тук според съда е и местото където следва да
се отбележи, че прострелването на св. Т.В., от страна на подсъдимият е станало именно когато
последният е бил паднал на земята, а св. Т.В. и св. Д.Д. са се опитвали да му избият
оръжието нанасяйки му удари с крака и ръце в това число и с металният предмет
от страна на св. Т.В.. В
подкрепа на горното са и показанията на св.Ж. в тази им част, в която част се
кредитират и от съда. Факта, че именно подсъдимият е имал оръжие и е прострелял
с него св. Т.В., косвено с оглед горното се
доказва и от показанията на св.Ф., който твърди в показанията си дадени на ДП,
че единият от компанията на пострадалите, заявил, че добре че баща му е свалил
бойният пистолет от колата иначе, щял да застреля подсъдимия като куче. Тоест с оглед горното според съда оръжието е
на подсъдимия, той го е носел още с отиването си в бара, а след това, като са
се спречкали със свидетелите Я.Д., Т.В. и Д.Д., той го е взел със якето си навън и при сбиването е
прострелял св. Т.В.. Според настоящият състав няма спор, че именно
с това оръжие е прострелян св. Т.В.. Това следва от вече описаната
по-горе хронология на развитие на случая, а именно изстрел, обективна находка –
огнестрелна рана, падане на терена на пистолета прибирането му от св.Ф.,
предаването на същият на св. И.П.,
впоследствие предаването на същото оръжие от Т.Н. на св.Х.И.
и в последствие предаването на същото на полицията с протокола за доброволно
предаване от св.И..
В
случая настоящият състав намира безспорно доказано, че именно подсъдимият държи
инкриминираното оръжие без да притежава разрешително за това, нещо повече, той
го е държал в якето си, които е взел преди да излезе като е допускал, че може
да го употреби и в действителност е сторил именно това. В случая без значение е
колко продължително подсъдимият е държал това оръжие. Съгласно практиката на
ВКС „Намирането у някого на огнестрелно
оръжие, за което няма надлежно разрешение или носенето му поначало е достатъчно
да възникне наказателна отговорност за държане на това оръжие. Без значение за съставомерността е времетраенето на фактическата власт върху
предмета на деянието, нещо поначало характерно за така наречените продължени
престъпления - престъпления които траят непрекъснато. Заедно с това
фактическата власт върху оръжието сам по себе си обективира
в достатъчна степен и умисъла на дееца да държи това оръжие" - Решение №б32/1996г.
по наказателно дело №514/1995г. с докладчик Пламен Томов. Последното решение е
изцяло инкорпорирано и в Решение 378/2011г. на ВКС по н.д.№1806/2011г на ІІІ-то
н.о. с докладчик Саша Раданова.
По
отношение на второто повдигнато обвинение по чл.325, ал.2, вр.ал.1
от НК съдът счита че следва да отбележи, че Хулиганството е престъпление,
насочено срещу обществения ред и спокойствие и с него се засягат интересите на
обществото като цяло и на отделни негови членове. Изпълнителното деяние се
изразява в извършване на непристойни действия, които явно противоречат на
възприетите в обществото морални ценности и които грубо, в значителна степен
нарушават обществения ред. От субективна страна следва да бъде налице
хулиганския мотив, т. е деецът с действията си да изразява явно неуважение към
обществото, демонстрирайки пренебрежението си към законовия ред и добрите
нрави. Деянието се квалифицира като по-тежко наказуемо, когато редом с
хулиганството са на
лице някои от посочените в чл.325, ал.2 хипотези.
В настоящият случай съд счита, че
подсъдимият е извършил непристойни действия на обществено място, изразяващи се в
буйстване, в посегателство и безпричинно нанасяне на удар и причиняване на телесна повреда на св.Я.Д., на практика непознато за него
лице и без личен мотив, на изваждане и насочване срещу свидетелите
Я.Д., Т.В. и Д.Д. на
оръжие за което подсъдимият няма надлежно разрешително и прострелването на св.Т.В.,
който подсъдимият също не познавал, с което на практика е скандализирал обществото и е
нарушен обществения ред и спокойствие. Всичко това подсъдимият е извършил на публично место
както вече бе отбелязано по-горе, а именно отвън на улицата, която се намира в
голям жилищен квартал, където по това време освен горните трима свидетели и
подсъдимия, св.Ф., св.Х.И., св.Ж., св.А.Т. са били излезли и много от
посетителите на дискотеката /по показание на св.А.Т./. С
инкриминираните непристойни прояви подсъдимият грубо нарушил произтичащите от /Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия, обнародван в ДВ, бр.
73/17.09.2010 г./, общи задължения за носене, съхранение и използуване на
огнестрелни оръжия, изразил брутална
демонстрация срещу установения в държавата правопорядък
и открито неуважение към обществото, личността и нейните права, като създал тревожна
обстановка и предизвикал смут сред присъстващите на местопрестъплението лица.
Освен всичко изложено до тук
съдът счита, че следва да отбележи, че деянието при които са нанесени телесните
повреди от страна на подсъдимия се отличава с изключителна дързост, до колкото в
много груба форма са засегнати интересите на обществото и личността най-вече на
пострадалия В.. В случая по случайност резултатът за пострадалият не е
по-тежък, а е и на лице възможност за прострелване и на други лица които са се
намирали в близост до местото където е извършено деянието, а то е публично
место. Употребено оръжие на публично място, което може да нарани и други нищо
не подозиращи граждани, защото дискотеката е била оживена, като е имало и други
наблюдаващи граждани, а е и в близост до големи жилищни блокове. В насока защо
е налице изключителна дързост е Решение №578/21.08.1973г. по описа на ВКС, на
І-во н.о, което казва, че „Хулиганството ще се
отличава с изключителна дързост винаги, щом като непристойните действия са
свързани с употребата на огнестрелно оръжие. Случаят е именно такъв, касае се
за изключителна дързост, защото споменатите непристойни действия са свързани с
тази употреба, а то съдържа в себе си и опасност за живота на хората. В
настоящия случай е на лице огнестрелна рана и имаме засегнато лице. В случая от
изложеното по-горе може безспорно да се направи извода, че подсъдимият е търсил
този конфликт, на обществено место и е искал да настъпят тези последици.
От приетата по делото
справка за съдимост и бюлетини към същата е видно, че подсъдимият не е бил
осъждан към момента на извършване на деянията, за които е предаден на съд. Същия
е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание именно по чл.325, ал.1 от НК.
При така изяснената и установена фактическа обстановка от обективна и
субективна страна подсъдимият А.К.Я. е осъществил състава на престъплението по по чл.339, ал.1 от НК, като на 30.10.2010г. в гр.Хасково
държал огнестрелно оръжие - пистолет марка ”EKOL Special 99”, кал.9мм., със сер.№930594,
без да има за това
надлежно разрешение и по чл.325. ал.2, вр.
ал.1 от НК, а именно на 30.10.2010. в гр.Хасково, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото /нанесъл побой на публично място на повече от едно лице, употребил
огнестрелно оръжие и възпроизвел изстрел с него, с което е нанесъл телесна повреда
на едно лице/, като по своето съдържание деянието се отличава с изключителна дързост, както и по чл.339,
ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението по чл.339, ал.1 от НК умишлено,
с пряк умисъл - съзнавал е, че не притежава разрешение от компетентния държавен
орган за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно
оръжие и въпреки това е държал пистолета.
Престъплението по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК е
извършено от обвиняемия при евентуален умисъл - целял е да увреди здравето на лицата,
но е съзнавал, че тези му действия по необходимост
ще нарушат реда и общественото спокойствие, установените морални норми за общуване между членовете на обществото, като по
този начин ще изрази и явно неуважение към обществото, но съзнавайки характера на действията си, се е отнасял
безразлично към този резултат.
При определяне размера на
наказанието, по чл.339, ал.1 от НК съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за извършването на деянието,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете като отегчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства – лошите му характеристични данни. Смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие младата му възраст и липсата на предишни осъждания. Предвид
изложените съображения съдът счита, че в случая е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства,
като въз основа на изложените съображения, съдът определи наказанието за
подсъдимия, при условията на чл. 54 ал.1 от НК, над минимума, като му наложи
наказание „Лишаване от свобода”
за срок от 3 години, като на осн. чл.66, ал.1 от НК
отлага изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от 4
години.
При определяне размера на
наказанието, по второто престъпление по чл.325. ал.2,
вр. ал.1 от НК съдът взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за извършването
на деянието, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. И в този случай
съдът отчете като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства – лошите му
характеристични данни.
Смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие младата му възраст и липсата
на предишни осъждания. Предвид изложените съображения съдът счита, че в случая
е налице превес на смекчаващите
вината обстоятелства, като въз основа на изложените съображения, съдът
определи наказанието за подсъдимия, при условията на чл. 54 ал.1 от НК, под
средният размер, като му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години, като на осн.
чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание с
изпитателен срок от 3 години.
На осн.чл.25
ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК, съдът определи на
подсъдимия А.К.Я., ЕГН **********, едно
общо наказание измежду наложените му с настоящата присъда наказания в размер на
най-тежкото от тях – а именно „лишаване
от свобода” за срок от 3 години, като на осн.чл.66
ал.1 от НК отлага изпълнението на така определеното общо
наказание, за изпитателен срок от 4 години.
Така наложеното на
подсъдимия наказание, съдът счита, че ще съдейства за поправянето му и за
постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото – чл.36
ал.1 от НК.
С оглед така постановената присъда, съдът осъди
подсъдимия, да заплати по сметка на ХРС деловодни разноски в общ размер на 80
лева.
На основание чл.53,ал.2,
б.”а”, вр.ал.1 б.”а” от НК, съдът отне вещественото
доказателство по делото
пистолет
марка ”EKOL Special 99”,
кал.9мм., със сер.№930594 и 6 бр. патрони, всичките намиращи се на съхранение в
Служба
„КОС” при РУ „П” Хасково.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: /п/ не се чете.
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./