Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… май 2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в проведеното на тринадесети март две хиляди и осемнадесета
година съдебно заседание, при закрити врати, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1316 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Молителят „З.П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, чрез адв.А.Х., твърди, че
има вземане срещу „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
сграда на *******, което произтича от договор за цесия, сключен между молителя
и „Б.90“ ЕООД, на 18.11.201 година.Твърди, че след извършената цесия,
длъжникът- ответник в това производство, е уведомен от цеденнта
за прехвърляне на вземането.Твърди, че произход на вземанията са договори за
доставка, за които са издадени описаните в молбата фактури.Твърди, че е
извършено частично плащане от ответника.Твърди, че вземането е установено с
влязло в сила решение по т.д.№1335/2014г., с което ответникът е осъден да плати
на настоящия молител и негов кредитор сумата от 28 662,32лв и обезщетение
за забавеното и плащане в размер на 2 200лв.И след постановяване на това
решение ответникът не е извършил плащане.Твърди, че на 11.12.2015 година
страните са постигнали споразумение, по силата на което са се съгласили
плащането от страна на ответника да се извърши разсрочено- на равни месечни
вноски, всяка от по 750 лв,
с начало на срока за плащане 14.12.2015 година.Твърди, че въпреки това
ответникът отново не е престирал.Твърди, че основание
за липсата на плащане е състоянието на неплатежоспособност на ответника, което
е основание за откриване на производство по несъстоятелност.Сочи като начална
дата на това състояние 14.12.2015 година.Моли съда да постанови решение, с
което открие производство по несъстоятелност на ответника.
Ответникът „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, в срока за
отговор на молбата, не дава такъв.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, а това се установява и от
представените от молителя писмени доказателства, че на 18.11.2013 година
молителят „З.П.“ АД, ЕИК ******* и „Б.90“ ЕООД, ЕИК *******, са сключили
договор за цесия, по силата на който „Б.90“ ЕООД, ЕИК ******* прехвърля
възмездно на „З.П.“ АД, ЕИК ******* всички свои вземания към „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *******,
в общ размер на 28 662,32 лв,
произтичащи от фактури под №№ 6304/31.07.2010 г.
за сумата от 6 552,62 лв;
6339/03.08.2010 г.
за сумата от 8 863,03 лв
и 6342/03.082010 г.
за сумата от 13 246, 67 лв. Вземанията са прехвърлени с техните
принадлежности, като страните по тази сделка са уговорили, че цената на
прехвърленото вземане, дължима от цесионераq е равна на стойността на
прехвърленото вземане. Изрично
са уговорили, че погасяването на задължението на цесионера
към цедента може да се извърши с прихващане на
дължими от цедента на цесионера
суми, представляващи вземания по доставки на цимент, в количества и на дати,
посочени в т.2.2 от договора.
По делото няма спор, че на 20.11.2013 година
длъжникът е бил уведомен, на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, от цедента
за извършената цесия, чрез представеното по делото нотариална покана, с което
цесията е породила действието си спрямо него.
Установено е в производството, че с Решение №313
от 29.05.2015г. по т.д.№1335/2014
г.
по описа на СГС, ТО, 6-3 състав, ответникът е осъден да заплати на настоящия
молител сумата от 28 662,32
лв, дължима по
описания по- горе договор за цесия, ведно с обезщетение за забавено плащане от
2 200 лв
и разноските по делото в размер на 1 634лв. Решението
е влязло в сила на 02.12.2015 година, с който факт се установява безспорността
на вземането на молителя.
На 11.1.2015 година страните в настоящата
процесуална връзка постигат споразумение, с което се съгласяват, че ответникът
дължи на молителя сумите, посочени и в съдебното решение, че длъжникът „Д.Т.“
ЕООД, ЕИК ******* се задължава да заплаща на своя кредитор „З.П.“ АД, ЕИК *******
дължимата сума на равни месечни вноски от 750 лв
всяка, начиная от 14.12.2015 година. Вземането на кредитора е обезпечено
чрез встъпване в дълга на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, извършено от Д.Т.Т..
По делото е допусната и изслушана ССчФИЕ, изготвена от вещото лице А.Т..
От приетата като годно доказателствено
средство, експертиза, даденd
компетентно и незаинтересовано, се установява следното:
Дружеството- ответникът има следната структура на
активите за периода 2013 – 2016 година: ДМА на стойност 219 хил.лв, размер на нетекущи вземания от 456 хил.лв; краткосрочните активи за изследвания период от време са
с преобладаващо участие на вземания към свързани лица от 71,12% през 2005г. до
69,04% през 2013 година, през 2016 година вземания от клиенти и доставчици в
размер на 4 898 хил. лв или 80, 79% от всички
активи на дружеството. Паричните средства заемат от 0,10% до 0,13% през този
период.
Пасивите на ответника- основен дял в тях са
краткосрочните задължения, от 81, 18% до 86, 90%. Вещото лице, поради липса на
достъп до счетоводството на ответника сочи, че не може да посочи кои са
кредиторите му.През процесния период дружеството
отчита дългосрочни задължения към финансови институции в размер на 1 799
хил.лв, като в.л. е установило, че ответникът има
договор за банков револвиращ кредит №1/08.08.2008г., изменян с посочените анекси, като дългът,
произтичащ от тази банкова сделка, към 26.02.2018 г. е 3 462 155,
57лв.Обявен е за предсрочно изискуем, съгласно предоставената информация от „У.Б.“
АД на вещото лице, на 28.02.2013 година.Освен този договор, вещото лице е
установило още пет банкови сделки, от които произтичат задължения на ответника,
като тяхната стойност е 9 455 378,66лв, посочени от вещото лице, въз
основа на получените от него данни от „У.Б.“ АД.Вещото лице е посочило, че след
извършена проверка в КЧСИ е установило, че срещу ответника има заведени 37 броя
индивидуални принудителни изпълнения, по които размерът на задълженията му е от
1 157 320, 65лв, към 26.01.2017 година.
Вещото лице е посочило, че за изследвания период
от време показателите за ликвидност на ответника са следните:КОЛ- 2013-1,01;
2014- 1; 2015-1 и 2016 – 1, 02; КБЛ – 2013 -,098; 2014 – 0,99; 2016 -1; КНЛ –
2012-2014- 0,98, а 2016 -1; КАЛ – 0.
Тези данни вещото лице е извело от получения от
НАП ГФО на ответника, но след информацията, предоставена му от „У.Б.“ АД,
вещото лице е изготвило алтернативен вариант на заключението, в частта показатели
за ликвидност и финансова автономност, при който КОЛ: 0,73- 2013 г.; 0,69 за
2014-2016 г.; 0,70 – 2016 г., КБЛ: 0,71 -2013; ;0,68 – 2014; 0,69 -2015 и 0,70
-2016, КНЛ за периода 2013-2016 година са същите както и предходния
коефициент.За целия изследан период КАЛ е 0.
Вещото лице е посочило, че при норматив от 0,33
коефициентът за финансова автономност на ответника за изследвания период от
време е отрицателна величина.
Вещото лице е
посочило и помощни коефициенти, касаещи рентабилността на предприятието на
ответника, като е изчислило и периода, който му е необходим да събере
вземанията си, посочвайки и обръщаемост на вземанията
в дни, която за изследвания период от време варира от 1 114 дни – през
2013г. до 376 569дни през 2016 година- непрекъснато увеличение на периода
за събиране на вземанията.
При така установеното съдът приема от правна
страна следното:
Подадената молба намира правното си основание в
разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.
За уважаване на молбата следва да са налице предвидените в закона
процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е
подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи
наличие на парично
задължение, породено от или отнасящо
се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане, свързано с
търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице предвидените от
закона процесуално-правни предпоставки – съзираният съд е надлежен по смисъла
на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от активно легитимирана за
това страна.
По отношение на материалните предпоставки за
уважаване на молбата.
По активната материална легитимация на молителя.
По виждане на състава молителят се явява кредитор
с изискуемо парично вземане, което в настоящия случай е и установено със СПН,
макар законът да не изисква това условие за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ.
По това дали вземането произтича от търговска
сделка.
По виждане на състава това е така, тъй като
вземането, предмет на договора за цесия, който също има характер на търговска
сделка, по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ/, тъй като с прехвърлянето на това
вземане, страните са уговорили да е възмездно и възможност за плащане на цената
е предвидена и чрез прихващане, на вземания на страните, произтичащи от
договори за доставка/, то самото вземане произтича от търговска сделка,
обвързала „стария“ кредитор с ответника по делото, по който въпрос по делото не
се спори.
Ето защо вземането, останало неудовлетворено, с
което молителят се легитимира в това производство, попада в предметния обхват
на нормата на чл.608 ТЗ, поради което настоящият състав на съда приема, че „З.П.“
АД, ЕИК ******* се установява като кредитор с изискуемо парично вземане, произтичащо
от търговска сделка и е материално-правно легитимирано в този процес.
По
отношение на втората предпоставка със съществуване на която законът свързва
уважаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност-
състоянието на неплатежоспособност.
Легалната
дефиниция на понятието неплатежоспособност е очертана в разпоредбата на чл.608 ТЗ, съгласно която неплатежоспособен е търговец,
който не може да изпълни изискуемо парично вземане, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или 2/. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или 3/. задължение по частно държавно вземане.
В практиката
се приема, че определящият показател за финансовото и имуществено състояние на
предприятието е общият коефициент на ликвидност, като норматив е цифрата
„1”.Коефициентът за обща ликвидност представлява съотношение между всички
краткотрайни активи към краткосрочните задължения и именно поради това, за да
се приеме, че предприятието е в добро финансово здраве, то неговите
краткосрочни активи следва да са колкото краткосрочните му
задължения.Останалите коефициенти и тежестта им при преценката за състоянието
на ответника и наличие на евентуална неплатежоспособност не следва да бъдат абсолютизирани, тъй като те зависят в голяма степен от
структурата на краткотрайните активи, т.е. от това какво е съотношението между
материални запаси, краткотрайни финансови активи и парични средства, в
процентно съотношение от общия размер на краткотрайните активи, което от своя
страна се определя от основната дейност на предприятието.
За да е налице състояние на
неплатежоспособност следва да се установи, наличие на парично задължение от
изрично посочените в чл.608, ал.1 ТЗ и
съществуваща невъзможност търговецът да покрие своите краткосрочни и
текущи задължения с притежаваните от него краткотрайни активи, дадени при
условие на кумулативност.
От
заключението на вещото лице тази невъзможност може да бъде приета като
обективно състояние, последица от което са показателите за ликвидност, отразени
по- горе.От тези показатели се установява, че в края на 2013 година ответникът
не е бил в състояние със своите краткосрочни активи да покрие краткосрочните си
вземания.Съдът възприема за меродавно заключението на вещото лице, касателно показателите за ликвидност, по алтернативния
вариант на експертизата в тази и част и това е така, тъй като именно в този вариант
са отразени всички текущи и краткосрочни задължения на ответника, включително и
тези, за които вещото лице е направило проучване откъм произход и настъпил
падеж /по банковите сделки/, отразени от ответника в счетоводните му отчети
като нетекущи.Тенденцията в намаляване на стойността на краткосрочните активи е
постоянна за изследвания период от време и този факт сочи, че затрудненията на
длъжника по сделката нямат временен характер.Вещото лице, при този алтернативен
вариант, не е отчело практическата липса на събираемост
на вземанията на ответника, чрез които е формирана структурата на неговите
краткотрайни активи, а посочените срокове за събирането им, представляват
практическа несъбираемост на тези активи, а това по необходимост води до извод,
че невъзможността на ответника да покрива с краткотрайните си активи своите
краткосрочни и текущи задължения е по- висока от посочената в заключението.
При така очертана фактическа
обстановка настоящият състав на съда намира, че и двете материално-прави предпоставки
за уважаване на молба с правно основание чл.625 ТЗ са налице – установено
изискуемо парично вземане, произтичащо от търговска сделка
По отношение на началната
дата на състоянието на неплатежоспособност.
По виждане на състава тази
дата е 31.12.2013 година- обективното проявление на невъзможността на ответника
да покрива с притежаваните от него краткотрайни активи своите текущи и краскосрочни задължения.
Относно предпоставките за
постановяване на решение по чл.630 ТЗ.
По виждане на състава решение,
основаващо се на цитираната разпоредба не може да бъде постановено, тъй като по
делото не се установяват съществуващи парични средства, с които нормата на
чл.630 ТЗ свързва решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Съдът, на основание чл.629б ТЗ, е постановил определение, с което е указал на кредиторите на ответника
възможността да привнесат необходимите разноски.Актът на съда е вписан в
книгата по чл.634в ТЗ на 13.04.2018 година и по делото не са постъпили
доказателства за привнасяне на необходимите разноски, определени от съда в
размер на 3 000лв, което налага приложение на разпоредбата на чл.632 ТЗ.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, сграда на ******* и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2013година.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по отношение на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, сграда на ******* .
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, сграда на *****
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, сграда на *******.
ПОСТАНОВЯВА
обща възбрана и запор върху имуществото на „Д.Т.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сграда на *******.
СПИРА производството по гр.дело № 1316/2017година
по описа на СГС, 6-6 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване
в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622
от ТЗ.
СЪДИЯ: