Решение по дело №417/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 118
Дата: 8 юли 2019 г.
Съдия: Румен Петров Лазаров
Дело: 20194400600417
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………..                                   08.07.2019 г.                                  гр. Плевен

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Плевенският окръжен съд                четвърти въззивен наказателен състав

На деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ

 

                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ

                                                        ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА

 

Секретар: Александра Сергева

Прокурор: ЕВЕЛИНА ПОПОВА

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

вчнд № 417 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

         Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-град **и по жалба от адвокат М.Л. – служебен защитник на осъдения И.С.А., подадени срещу определение № 65 от 17.04.2019 г., постановено по чнд № 34/2019 г. по описа на Районен съд-град ***.

         С протестираното определение ***ският районен съд, на основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, е постановил осъденият И.С.А. да изтърпи най-тежкото от наказанията, наложени му по нохд № 644/2017 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен и нохд № 214/2017 г. по описа на Районен съд-град ***, в размер на три години лишаване от свобода, при строг режим в затвор.

         На основание чл. 23, ал. 3 НК съдът е присъединил към определеното за изтърпяване общо наказание и наказанието глоба в размер на 5000 лева.

         На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал от определеното за изтърпяване от осъдения общо най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода, изтърпяното от И.С.А. до момента наказание, наложено му по нохд № 214/2017 г. по описа на Районен съд-гр. **в размер на шест месеца лишаване от свобода и наказанието, изтърпяно от А. по нохд № 1402/2016 г. по описа на Районен съд-гр. **в размер на осем месеца лишаване от свобода.

         Във въззивния протест се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт и се прави искане за неговата отмяна – в частта, с която на основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал от определеното за изтърпяване от осъдения  общо най-тежко наказание и наказанието, наложено на И.С.А. по нохд № 1402/2016 г. по описа на Районен съд-гр. ***, в размер на осем месеца лишаване от свобода.

         Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на постановеното определение. Твърди се, че са налице основанията на член 25, ал. 4, във връзка с чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изпълнението на наложеното на осъдения най-тежко наказание с подходящ изпитателен срок и се прави искане за изменение на съдебния акт в тази насока.

         Протестът се поддържа в съдебно заседание от прокурора, а въззивната жалба – от служебния защитник на осъдения И.С.А. – адвокат М.Л..

         Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се във въззивния протест и въззивната жалба, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановеното определение, намира за установено следното:

         Въззивният протест и въззивната жалба са подадени от легитимни страни, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговарят на изискванията на член 320 НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

         Разгледани по същество протестът и жалбата са основателни, но не по посочените в тях съображения. При разглеждане на делото и при постановяване на атакуваното определение, основният съд е допуснал отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на прокурора и осъдения. Поради това обжалваното и протестирано определение следва да бъде изцяло отменено, а делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

         С постановление от 22.02.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура-гр. ***, ***ският районен съд е бил сезиран с искане за определяне на общо наказание на осъдения И.С.А. по нохд № 644/2017 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен и нохд № 214/2017 г. по описа на Районен съд-гр. ***. По този повод в съда е образувано чнд № 34/2018 г.

         На 17.04.2019 г. съдът е разгледал делото еднолично и е постановил атакуваното с жалбата и протеста определение.

Делото е разгледано и решено от незаконен състав, а това е абсолютно основание за отмяна на съдебния акт.

         По нохд № 214/2017 г. по описа на Районен съд-гр. ***, което е започнало по общия ред, но е решено със споразумение, подсъдимият И.С.А. е предаден на съд и е осъден за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1 НК, за което законът предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода.

         По нохд № 644/2017 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен, което е започнало по общия ред, но е решено със споразумение, подсъдимият И.С.А. е предаден на съд и е осъден и за извършено престъпление по член 339, ал. 1 НК, което се наказва с лишаване от свобода от две до осем години, както и за извършено  деяние по чл. 253, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 1 НК, което се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

         Поради изложеното по-горе ***ският районен съд, разгледал и решил нохд № 214/2017 г., и Плевенският окръжен съд, разгледал и решил нохд № 644/2017 г., на основание чл. 28, ал. 1, т. 2 НПК са заседавали в състав от един съдия и двама съдебни заседатели. Такъв по численост е следвало да бъде и съставът на първоинстанционния съд, разгледал и решил чнд № 34/2019 г. по описа на Районен съд-гр. ***.

         Съобразно непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 209 от 16.05.2003 г. по н. д. № 610/2013 г., ІІ н. о. и решение № 141 от 12.05.2015 г. по н. д. № 1476/2014 г., ІІІ н. о., съставът на съда е незаконен, когато не са спазени законовите изисквания за неговата численост и участието на съдебни заседатели, така както те са регламентирани в разпоредбата на чл. 28 НПК.

Като е разгледал и решил делото еднолично, основният съд е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК.

         При разглеждането на делото решаващият съд е допуснал и друго отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на прокурора и осъдения, което е самостоятелно основание на отмяна на атакуваното определение.

         Първостепенният съд е постановил И.С.А. да изтърпи наложеното му най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, без обаче да изложи никакви мотиви за решението си. Мотиви не са изложени и относно приспадането от определеното за изтърпяване от осъдения общо най-тежко наказание, на наказанието, наложено на И.А. по нохд № 1402/2016 г. по описа на Районен съд-гр. ***, в размер на осем месеца лишаване от свобода.

         Изготвянето на мотиви е гаранция, че съдът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и на закона. Липсата на мотиви води до невъзможност да се провели правилността на съдебния акт и затова всякога представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Но постановяването на съдебен акт без мотиви е едновременно с това и съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Правото на жалба на осъдения и на протест на прокурора срещу съдебен акт, който накърнява техните законни права и интереси, може да се упражни ефективно, когато се оспорят убедително не само крайните изводи на съда, но и съображенията, върху които са основани. От тази гледна точка липсата на мотиви ограничава процесуалните права на страните.

         При този изход от  процеса оплакванията, съдържащи се в жалбата и протеста, не следва да се коментират. Те следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото, ако са основателни.

         По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с чл. 335, ал. 2, във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, Плевенският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ОТМЕНЯ изцяло определение № 65 от 17.04.2019 г., постановено по чнд № 34/2019 г. по описа на Районен съд-гр. **и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

         Решението не подлежи на касационна жалба и протест.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      2.