№ 4364
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110208008 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от "България Ер" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район "Слатина", Аерогара София срещу наказателно постановление
№ 187/08.05.2024 г., издадено от началник на ГПУ-София на РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР за
нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, с което на основание чл. 51 ЗЧРБ
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
В жалбата се сочат допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Поддържа се, че в АУАН и НП не са посочени законовите норми, които се твърди да са
нарушени, което препятствало право на защита на санкционираното лице. Конкретно, по
отношение нормата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ се застъпва, че касае физически лица, при което
е неотносима към осъществяваната от превозвача дейност, а по отношение чл. 20, ал. 1, т. 1
ЗЧРБ се поддържа, че е бланкетна, и е следвало да бъде запълнена с конкретна диспозиция
на друга норма, с оглед възможността на дружеството да разбере какво конкретно му се
вменява в отговорност. Оспорва се фактът на извършване на нарушението, като се
поддържа, че превозвачът не е имал задължението да извърши проверка на документите за
пътуване на конкретно посочения в АУАН и НП пътник, тъй като осъщественият полет бил
"вътрешен" за държавите-членки на ЕС, излага подробни доводи по отношение на
задължението си да проверява за наличието на валидна „виза“. По изложените съображения
се прави искане НП да бъде отменено.
Въззивникът е редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Кабранска с пълномощно по
делото. пледира за потвърждаване на НП.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно
постановление, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 14.03.2024г. авиокомпания "България Ер" АД осъществила полет № FB450 от Рим за
София, с който превозила лицето W.L.J.M.. род. на 14.05.1993 г., гражданство Мексико.
Същата притежавала разрешение за постоянно пребиваване в Република България
№*********. Същата обаче била загубила паспорта си, издаден в Мексико, докато била в
Италия, като разполагала само със снимка на една от страниците. На същата дата около
15:15 ч., при осъществяване на гранична проверка на ГКПП Аерогара София на
пристигащите пътници от цитирания полет, служители на ГДГП, заедно със свидетелката К.,
установили, че посоченият пътник бил превозен до Република България без валиден
документ за пътуване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ и чл. 6, ал. 1, т. А от Регламент /ЕС/
2016/399, като превозвачът "България Ер" АД, преди да извърши услугата по превозването
му, не бил проверил документите за пътуване, и въпреки липсата на валиден такъв, му бил
издал превозни документи - билет и бордна карта.
Пътничката не била допусната да влезе в Република България, като бил съставен отказ
за влизане в страната на чужденец на основание чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ. Била съставена докладна
записка до Директора на РД "Гранична полиция", в която били описани обстоятелствата по
случая.
Свидетелката Д. П. И.-М. съставила срещу "България Ер" АД АУАН № 135 от
11.04.2024г., в който описала времето, мястото и обстоятелствата относно извършеното и
констатирано нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. АУАН бил предявен
и връчен.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо
описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация било издадено
наказателно постановление № 187/08.05.2024 г., издадено от началник на ГПУ-София на
РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР за нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, с
което на основание чл. 51 ЗЧРБ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 2 000 /две хиляди/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите М. и К., и писмени - докладна записка, АУАН,
НП, покана, съобщение от 14.03.2024г., заповеди за компетентност, копие на разрешение за
пребиваване, отказ за влизане в страната №1171 и други, приобщени по реда на чл.283 от
НПК.
Съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост, намирайки гласните и
писмени доказателствени източници за относими към предмета на доказване и допринасящи
за правилното му изясняване.
Посредством показанията на свидетелите се изясняват в пълнота обстоятелствата по
извършената гранична проверка, при която било установено, че лицето не разполагало с
валиден документ за пътуване - паспорт или друг документ за пътуване, с който да влезе в
Република България, а само с разрешение за пребиваване, което изключвало задължението да
притежава виза. Съдът се довери на изложеното от свидетелите, преценявайки го като
обективно, последователно и в корелация с писмените доказателства, които също кредитира,
и които безпротиворечиво установяват съответните обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
2
следното:
Процесният АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57
ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазени
за изискванията на чл.53 от ЗЧРБ по отношение на компетентността на актосъставителя и
АНО, като са налични и заповеди, доказващи длъжността им и предоставянето на
правомощие да съставят съответните документИ.
И двата акта отговарят съответно на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.
6 ЗАНН - съдържат конкретно описание на нарушението, мястото и времето на
извършването му, и дадената правна квалификация. Обстоятелствата при извършването му
са точно и ясно конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява допуснатото
административно нарушение. Налице е корелация между фактическото описание и правната
квалификация, като доводите в обратна насока не могат да бъдат споделени, противно на
изложеното в жалбата. Следва да се има предвид, че както в АУАН, така и в НП е посочено,
че пътничката не е притежавала документ за пътуване, като е уточнено, че жалбоподателят
не е изпълнил задължението си да провери дали такъв е наличен преди да осъществи
допускане на борда на самолета. В този смисъл пространните възражения в жалбата по
отношение на наличието или липса на виза са напълно неотносими, доколкото нито в НП,
нито в АУАН се твърди лицето да не е притежавало виза. Такава впрочем не се е изисква,
доколкото се установи, че мексиканската гражданка е притежавала разрешение за постоянно
пребиваване на територията на Република България. Чл. 6, ал. 1, т. б от Регламент /ЕС/
2016/399 на Съвета предвижда, че виза не се изисква ако лицето притежава разрешение за
постоянно пребиваване. В случая лицето не е разполагало с документ за пътуване въобще и
липсата на извършена проверка от страна на жалбоподателя и по-точно на неговите
служители за наличието му, консумира съставът на административното нарушение при
положение, че превозът е осъществен.
Поради това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили
съставените АУАН и НП или да са нарушили правото на защита на дружеството
жалбоподател, с което да налагат отмяната на санкционния акт на формално основание.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ постановява, че превозвач, който превозва по
суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши
услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на
визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки,
зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както
и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на
притежателя. Чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧБР от друга страна предвижда, че чужденец, който влиза в
Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от
целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за
пътуване, както и виза, когато такава е необходима.
В случая от доказателствата по делото се изясни безспорно, че на 14.03.2024г.
авиокомпания "България Ер" АД е осъществила полет № FB450 от Рим за София, с който
превозила лицето W.L.J.M.. род. на 14.05.1993 г., гражданство Мексико и същата
притежавала разрешение за постоянно пребиваване в Република България №*********.
Същата обаче била загубила паспорта си, издаден в Мексико, докато била в Италия, като
разполагала само със снимка на една от страниците. В този смисъл пътникът е бил превозен
без валиден документ за пътуване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ или чл. 6, ал. 1, т. А от
Регламент /ЕС/ 2016/399, като превозвачът "България Ер" АД, преди да извърши услугата по
превозването му, не бил проверил документите за пътуване, и въпреки липсата на валиден
3
такъв, му бил издал превозни документи - билет и бордна карта.
Следва да се посочи, че разрешението за пребиваване на територията на република
България не е валиден документ за пътуване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ. Лицето е
следвало да притежава и да носи валиден документ за пътуване, тъй като за него са важали
изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, като не са били налице изключенията по чл. 8, ал. 1
ЗЧРБ и чл. 6, ал. 1, т. А от Регламент /ЕС/ 2016/399. Съгласно легалната дефиниция, дадена в
§ 1, т. 3 ДР на ЗЧРБ, "паспорт или заместващ го документ за пътуване" е този, който е
издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена
виза, и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в
държавата на произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване
самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания,
добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни,
изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е
изтекъл. В случая документът за пътуване на лицето е бил загубен на територията на друга
държава и лицето не е предприело действия да се снабди със заместващ или друг документ,
даващ право на еднократно пътуване. Следвало е жалбоподателят да установи това
обстоятелство и да откаже извършването на превоза.
Хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. б от Регламент /ЕС/ 2016/399 на Съвета /25/ - пътникът да
притежава валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001, с
изключение на случаите, когато притежава валидно разрешение за пребиваване или валидна
виза за дългосрочно пребиваване, също не се констатира, а и не изключва самостоятелното
задължение да притежава валиден документ за пътуване, което е самостоятелно изискване
на чл. 6, ал. 1, т. а от Регламента. Република България, макар да е член на Европейския съюз,
не е част от Шенгенското пространство към датата на нарушението – 14.03.2024г., поради
което не е имала вътрешна граница с другите държави в него. В случая приемането на
Република България „частично“ В Шенгенското пространство по въздух и вода на
31.03.2024г, не се отразява на съставомерността на деянието, доколкото към датата
14.03.2024г. жалбоподателят е имал задължението да превозва само пътници с валиден
документ за пътуване.
Предвид това еднозначно следва изводът, че превозвачът е бил длъжен да извърши
проверка на пътника дали притежава редовен паспорт или заместващ го документ за
пътуване, преди да издаде превозни документи - билет и бордна карта. Като не е
осъществило тази проверка, "България Ер" АД от обективна страна е осъществило състава
на нарушението на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ.
Субективната му съставомерност се презюмира, предвид безвиновния характер на
отговорността на юридическите лица.
Наказващият орган е индивидуализирал наложената санкция в минимално предвидения
съгласно чл. 51 ЗЧРБ размер от 2 000 /две хиляди/ лв., предвид което основания за изменение
на наказателното постановление в санкционната част не се констатират и обсъждането на
справедливостта и обосноваността й се явяват безпредметнИ.
По силата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за административнонаказващия орган не
съществува задължение да описва доказателствата, което са иззети (както се твърди в
жалбата), а само тези, които потвърждават нарушението, което изискване в случая е спазено.
Неоснователно е позоваването на „бланкетния“ характер на вменените за нарушени
норми на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. В НП, безпротиворечиво е направено
позоваване на изискването на чл. 6, ал. 1, т. "А " от Регламент (ЕС) № 2016/399 - при
планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90
4
дни в рамките на всеки 180-дневен период, при което се отчита 180-дневният период,
предшестващ всеки ден от престоя, за влизането на гражданите на трети страни се прилагат
следните условия: да притежават валиден пътен документ, който дава право на притежателя
да преминава границата. Визираното нормативно изискване е съответно на установените
факти – чуждият гражданин не притежава валиден паспорт като документ за пътуване. По
силата на чл. 3 от Регламента той се прилага за всяко лице, което пресича вътрешна или
външна граница на държавите членкИ. България не бил член на Шенгенското пространство
към датата на превоза, респ. превозеното лице се явява гражданин на трета страна по
смисъла на чл. 6 от Регламента. Наказание не е наложено поради непритежаване на виза,
поради което доводите на въззивника в тази насока са неотносимИ. Неотносимо е и
позоваването на чл. 22 и чл. 23 от Регламент (ЕС) № 2016/399, уреждащи отсъствието на
граничен контрол по вътрешните граници - вътрешните граници могат да се преминават на
всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата, независимо от тяхното
гражданство, тъй като България не е част от шенгенското пространство. В този смисъл
Решение № 5726 от 12.10.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 5667/2022 г.
Не се споделя от съда разбирането на санкционираното дружество, че нормата на чл.
20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ е бланкетна и не съдържа самостоятелен състав на административно
нарушение. Посочената в НП като нарушена императивна разпоредба / чл. 20, ал. 1, т. 1 от
ЗЧРБ/ вменява изрично задължение за превозвача, нарушаването на което е основание за
ангажиране на административнонаказателната му отговорност по чл. 51 от ЗЧРБ. При полет
от летище в Шенгенското пространство към летище на територията на Република България,
съответният пътник пресича външна граница, а при кацане в Република България следва да
притежава валиден документ за пътуване и виза, даваща му право да пребивава законно на
територията на Европейския съюз (извън страните от Шенгенското пространство). Така
изрично в Решение № 1908 от 22.03.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 995/2024 г.
В конкретиката на казуса не са налице предпоставки за квалифициране на нарушението
като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като изпълнението на
задължението по чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ е свързано с упражняване на строг граничен и
паспортно-визов контрол на българските и чуждестранни граждани, влизащи и излизащи от
територията на страната през ГКПП, с оглед обстоятелството, че Република България е
външна граница на ЕС и се цели да бъде засилен контролът на миграницонните процесИ.
Липсата въобще на документ за пътуване препятства пълноценния граничен контрол.
Предвид това, въпреки формалния характер на нарушението, като прецени, че конкретното
му проявление не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайното
проявление на нарушенията от съответния вид, а напротив, типичната такава, съдът прие, че
случаят не е маловажен.
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с
изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна
дирекция "Гранична полиция" при Министерство на вътрешните работИ. Същата следва да
бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 80 /осемдесет/ лв.
Така мотивиран Софийски районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 187/08.05.2024 г., издадено
от началник на ГПУ-София на РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР за нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1
вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, с което на основание чл. 51 ЗЧРБ на България Ер" АД, ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв..
ОСЪЖДА "България Ер" АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Министерство на вътрешните работи сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6