№ 151
гр. Стара Загора, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20245500500217 по описа за 2024 година
Производството е на осн. чл.269- 273, чл.417 и чл.422 от ГПК във вр. с
чл.535 от ТЗ.
Въззивното дело е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок
по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 5630/26.02.2024г. от
ответниците- пълнолетни български граждани К. Й. М. от гр.Р., *** и А. Д. П.
от гр.С.З. против изцяло негативното за тях първоинстанционно
установително Решение № 59/22.01.2024г. по гр.д.№ 2484/2023г. по описа на
РС- Ст.Загора, с което е било установено спрямо ответниците, че те дължат
солидарно на ищцата И. Г. К. от гр.С.З. сумата от 4 500 лв., представляващи
неплатено задължение по запис на заповед от 11.09.2019г. Излагат подробно
своите фактически и правни оплаквания във връзка с това. Молят да се
отмени изцяло атакуваното първоинстанционно Решение, което считат за
неправилно и необосновано, и да се постанови ново, с което да се отхвърли
изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Претендират
разноските си по делото. Не се е явил процесуален представител и не е
пледирал пред настоящия въззивен съд.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор вх.№ 9736/04.04.2024г. от ищцата И. Г. К. от гр.С.З., която счита
атакуваното първоинстанционно Решение за напълно мотивирано,
законосъобразно и правилно, и заявява, че направените във въззивната жалба
фактически и правни оплаквания се явявали напълно неоснователни и
недоказани. Поради което моли настоящия въззивен съд да отхвърли изцяло
1
в.жалба и да потвърди Решението на РС, със законните последици.
Претендира разноските си пред настоящата въззивна инстанция. В този
смисъл е и пледоарията на процесуалния й представител- адвокат по делото.
Настоящият въззивен съд, след като обсъди доводите на всяка от
страните, като провери мотивите и диспозитивите на атакуваното
първоинстанционно съдебно Решение, като обсъди събраните по делото
писмени доказателства и приложимите по казуса материалноправни и
процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и
безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :
Основната защитна теза на въззивниците/ответници/ се основава на
твърдението им, че положения подпис и изписване трите имена за издател на
записа на заповед не са изпълнени лично от ответницата /въззивница/ К. Й.
М., поради което процесният писмен документ, наименован „Запис на
заповед“ при липса на подпис на издателя съгласно чл.536 от ТЗ изобщо
нямал законовото качество на запис на заповед. От друга страна това дало
основание на другия ответник /въззивник/ А. Д. П. от гр.С.З. да твърди, че
този недостатък във формата на записа на заповед правел задължението му на
авалист недействително и въобще не дължал плащане по него. Считат отказа
на първоинстанционния съд за повторна съдебно-почеркова експертиза и
приключване на съдебното дирене за нарушение на правото им на защита в
процеса пред РС.
В първоинстанционното производство е приложено приключеното
ч.гр.д.№ 690/2022г. по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска,
образувано въз основа на подадено заявление от страна на ищцата И. Г. К.
срещу двамата ответници за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
издаване на съответния изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по запис
на заповед. Първоинстанционният съд е издал Заповед за изпълнение №
357/10.11.2022г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така
издадената заповед ответниците са подали възражения в срок, поради което
за ищеца се е породил правен интерес да предяви на този установителен иск.
По делото не се спори, че към датата на падежа и до завеждане на делото
ответниците не са престирали претендираната парична сума.
По правната си същност Записът на заповед е абстрактна, формална,
едностранна сделка и менителничният ефект възниква при наличието на
задължителните реквизити, посочени в чл.535 от ТЗ, като Записът на заповед
трябва да съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари.
Строгата форма на записа на заповед е съществено условие за неговата
действителност и ако не съдържа едно от изброените в чл.535 от ТЗ
съществени условия, няма менителнична сила. Поради което евентуалната
липса на задължителен реквизит на записа води до извод за липса на валидно
менителнично правоотношение, което от своя страна води до цялостна
недействителност на самия запис на заповед.
Въззивният съд констатира, че представеният към заповедното
производство оригинал на Запис на заповед е издаден на 11.09.2019г. за
2
сумата от 4 500, 00 лв. с падеж 11.11.2019г., издаден е от първата ответница
К. Й. М. в полза на ищцата И. Г. К. от гр.С.З., авалиран е от втория ответник
А. Д. П., съдържа всички необходими законови реквизити по чл.535 от ТЗ и
представлява валидна едностранна сделка. От формална страна, тъй като
записът на заповед е строго формална сделка, същата е действителна.
Относно искането на двамата въззивници /ответници/ за назначаване от
ОС- Ст.Загора на поисканата от тях повторна съдебно-почеркова експертиза
/СПЕ/, настоящият въззивен съд намира за правилни действията на
първоинстанционния РС, с които е отменил определението си за назначаване
на съдебно-почеркова експертиза и е решил делото по същество. РС-
Ст.Загора е дал достатъчно време, в което двамата ответници /въззивници/ да
заплатят определеният от първоинстанционния съд депозит за вещо лице-
графолог по поисканата от тях повторна СПЕ, което да изготви въпросната
експертиза. Поради което въззивният съд намира, че по напълно несъмнен и
безспорен начин пред РС е било установено и доказано, че подписите под
процесния запис на заповед са положени именно от издателя- първата
ответница /въззивница/ К. Й. М. и от поръчителя й - вторият ответник
/въззивник/ А. Д. П.. Поради което установителния иск на И. Г. К. от гр.С.З.
срещу двамата ответници се явява изцяло основателен и доказана, и
мотивирано, законосъобразно и правилно същият е бил напълно уважен,
ведно със законните последици от това.
Във връзка с гореизложеното и съгласно чл.272 от ГПК въззивната
жалба се явява напълно неоснователна и недоказана, не се установиха и
доказаха твърдените в нея пороци на атакуваното първоинстанционно
Решение, поради което то следва да бъде потвърдено изцяло, със законните
последици от това.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на осн. чл.273 във вр. с
чл.78, ал.1 от ГПК двамата въззивници /ответници/ следва да бъдат осъдени
да заплатят солидарно на въззиваемата /ищца/ всички нейни направени,
поискани и доказани разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция в
размер на общо 820 лв. за адвокатско възнаграждение на един пълномощник-
адвокат, съгласно представения от нея Списъка за разноските по чл.80 и чл.81
от ГПК.
Предвид крайния резултат от въззивното производство, размера на
уважените и потвърдени искови парични обезщетения от 4 500 лв. /тоест под
законовата граница от 5 000 лв./ и предвид законовите разпоредби на чл.280,
ал.3, т.1, пр.1 във вр. с чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК, настоящото въззивно
съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно касационно
обжалване пред по- горния ВКС- София.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.269- 273, чл.417, чл.78,
ал.1, чл.80 и чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ, въззивният
ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 59/22.01.2024г. по гр.д.№
2484/2023г. по описа на РС - гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА К. Й. М. - ЕГН ********** от гр.Р., ***, *** и А. Д. П. - ЕГН
********** от гр.С.З., ***, да заплатят солидарно на И. Г. К. - ЕГН
********** от гр.С.З., *** направените разноски в размер на 820 лв.
/осемстотин и двадесет лева/ за адвокатско възнаграждение по въззивното
дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4