Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и първи ноември
две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
СЕКРЕТАР:
Р. ПЕТКОВА
ПРОКУРОР:
С. ДАНЕВА
Като разгледа
докладваното от съдия Марин Атанасов ВНАХД № 1209 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивна
проверка е решение № 118
от 19.09.2019г. по НАХД № 275 по описа за 2019 г на РС Девня
.
Обжалваният съдебен
акт е осъдителен за обвиняемия А.В.М.,
като
той е признат за виновен в това, че на 18.04.2016 г. в гр.
Девня, обл. Варна причинил средна телесна повреда на С. И. Д., изразяваща се в
обезобразяване на други части на тялото- десен горен крайник поради немарливо
изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – като
координатор оперативни дейности и охрана на труда в „Ойлтанкинг България“ в
нарушение на чл. 194 ал. 1 от Наредба 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
на работното оборудване не осигурил на работниците безопасен достъп и пълна
безопасност във всички места и зони, където се извършва дейност по поддържане
на работно оборудване; в нарушение на ал. 2 на същия член не извършил операция
във връзка с монтаж/демонтаж на работно оборудване при спазване на инструкциите
на производителя и установените организационни и технически мерки за
безопасност и опазване здравето при работа, съгласно Оперативна инструкция по
подготовка и дрениране на помпен възел и демонтаж/монтаж на помпен агрегат;
както и чл. 246 ал. 2 от същата Наредба, като допуснал до работа лица, които са
без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и
специални работни облекла - престъпление по чл. 134 ал. 1 т. 2 от НК.
На
основание чл. 78а
ал.1 от НК
А.В.М. е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
- ГЛОБА в размер на в размер на **** /хиляда/
лв.
Съдът на основание
чл.189,ал.3 от НПК е осъдил обвиняемия,
да заплати направените по делото разноски в размер на 708,68 лв /седемстотин
и осем лева, 68 ст./., представляваща разноски по делото.
Недоволен от решението е останал обвиняемият,
който е депозирал жалба чрез защитника си- адв. В. Я., с която се прави искане
за прекратяване на наказателното производство. Доводите които са изтъкнати за
това искане, развити и в допълнителни съображения постъпили в срока по чл.
320,ал.3 НПК могат да бъдат систематизирани по следните съображения:
- за деянието предмет на наказателното
производство е проведено е административно такова
приключило с акт и издаването на наказателно постановление. За констатираните
нарушения, вмени във вина на М. е наложена глоба в размер на 300 лв. НП №
03/006353 с което на обвиняемия е влязло в сила, 10.05.2015 г., преди
постановяването на атакуваното решение и същата е заплатена.
-
постановеното решение е за идентично изпълнително деяние, като касае същите
нарушения на правилата на безопасност на труда. Според защитата са налице
предпоставките за приложение на Тълкователно решение № 3 от 22.12.2015 г., на
ВКС на РБ, за приложение разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН респективно чл. 24 ал.
1 т. 6 от НПК, и образуваното наказателно производство да се прекрати, което
съдът не е сторил. В тази връзка се навеждат и твърдения, че в мотивите към
атакуваното решение, съдът не е изложил мотиви, защо отказва да се съобрази със
задължителната за съдилищата съдебна практика.
Въззивният прокурор
счита, че решението е законосъобразно. Изказва виждането, че ДРС добре е мотивирал,
защо не са налице основания за прекратяване на наказателното производство,
приемайки тезата, че не е налице идентичност на наказанията наложени по
административен ред и това със съдебния акт. Според него наложеното е наказание
справедливо, поради което предлага същото да бъде потвърдено.
В съдебно
заседание защитникът
на обвиняемия поддържа жалбата по наведените в нея основания, и моли същата да
бъде уважена, като преповтаря доводите посочени по горе изложени в нея.
Обвиняемият, редовно
призован се явява и в последната си дума изявява желание наказателното
производство да бъде прекратено.
Настоящият състав на
окръжния съд намира въззивната жалба за основателна по някои от съображенията
наведени в нея по следните съображения:
Първоинстанционното
съдебно производство е било образувано по внесено предложение във РС Девня за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на А.В.М.
за извършено престъпление по чл. 134 ал. 1 т. 2 от НК.
Съдът е провел
съдебно следствие и е проверил събраните в досъдебното производство
доказателства. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват
следните релевантни факти:
Свид. С. И.
Д. работил като „монтажник изделия от метал“ при „Монтажи Про БГ” ЕООДД, като
имал сключен трудов договор с дружеството на пълен работен ден. Длъжностната му
характеристика била връчена и той бил запознат с нея, което било удостоверено с
подпис. Свил. Д. бил преминал и всички видове инструктажи, съгласно
изискванията на Наредба № РД - 07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Работодателят му също така му бил осигурил лични предпазни средства при работа
със сярна киселина - ботуши, работен гумен гащеризон, цяла лицева маска, очила,
дихателна маска, гумени ръкавици.
Съгласно
сключен договор № 11/2016г. между „Ирида 22“ ООД като възложител и „Монтажи Про
БГ“ ООД като изпълнител, последният приел да изпълни демонтаж и последващ
монтаж на циркулационна помпа от работната и позиция, както и участие в
центроването към двигателя. Съоръжението било собственост на „Ойлтанкинг
България“ ООД.
След координация
между трите дружества, на 18.04.2016 г. било издадено разрешение за работа №
106 от обв. А.В.М. - координатор оперативни дейности и охрана на труда за
извършване на демонтаж на помпа в помпена станция - 2, позиция 21. Според
длъжностната характеристика за длъжността, която заемал обв. М., същия
отговарял за спазването на нормативните изисквания и вътрешните правилници и
правила за работата, за въвеждането в ескплоатация само на безопасни
съоръжения, освен това следвало да следи и да извършва редовни посещения на
място, за да контролира работата и да следи дали минималните и допълнителните
лични предпазни средства се носят и използват според изискванията. В
горепосоченото разрешение за работа, той отбелязал като задължителни лични
предпазни средства химически костюм, предпазни очила, каска, ръкавици и лицева
маска.
За
изпълнение на работата - демонтаж на помпа били определени следните лица:
пострадалия С. Д., и свидетелите И. Петров И. - технически ръководител и К.
Вълчев Кръстев - монтажник изделия от метал.
Около
14,00 часа на 18.04.2016 г. тримата се намирали на територията на „Ойлтанкинг
България“ ООД , която се намирала на Пристанище Варна Запад в гр. Девня, за
изпълнение на поставената задача - демонтаж на циркулационна помпа. Преди
започване на демонтажа било извършено предварително дрениране на тръбопровода,
пренасящ сярна киселина. Тази операция била извършена от служители на
„Ойлтанкинг България“ ООД - М. П. Т. - оператор - апаратчик в Терминал за сярна
киселина и обв. А.В.М.. След приключването й обв. М. не проверил филтъра на
помпата с цел визуално да се убеди, че в системата няма наличие на сярна
киселина, което влизало в задълженията му. След извършване на дренирането,
около 15, 20 часа свидетелите С. Д., И. И. и К. Кръстев предприели действия по
демонтаж на помпата, като били допуснати да сторят това от обв. А.М.. И тримата
били с обикновено работно облекло, само с каски и защитни очила, а следвало да
бъдат облечени с гумирано облекло, да носят гумирани ръкавици и защитна маска.
Обвиняемия забелязал това и ги предупредил устно да сложат облеклата си и да
започват демонтажа, след което се отдалечил от мястото, без да се убеди, че това
условие ще бъде спазено. Тримата работници започнали демонтаж на фланеца на
помпата, при което следствие на напор от течаща под налягане сярна киселина,
фланеца се изместил встрани. Тъй като и тримата започнали посочената работа без
да са облечени в защитни облекла, следствие на пряк контакт през работното
облекло на сярната киселина с кожата им, те получили химически изгаряния по
лице, шия, тяло и горни крайници. Веднага след това те отишли да се измият на
аварийните душове с помощта на колегите им и самия обвиняем, след което били
отведени във Военно медицинска академия Варна.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, С. И. Д. е
получил изгаряне I - III степен в областта на лицето, шията, горни и долни
крайници, гръдния кош. Описаните травматични увреждания са резултат на
действието на корозиращ агент, какъвто може да бъде сярна киселина и други, при
директен контакт с описаните анатомични области. При проведен клиничен преглед
на 12.09.2016г. са установени груби отчетливи белези в областта на десния горен
крайник, които създават видима асиметрия, водят до загрозяване. Съгласно
юридическия критерий това обуславя обезобразяване на други части на тялото
което се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК
От заключението на съдебно медицински
експертизи за определяне телесните увреждания, получени от свидетелите И. И. и К.
Кръстев, е видно, че причинените им увреждания съставляват леки телесни повреди
по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК.
Според
заключението на съдебно техническа експертиза при настъпилата трудова злополука
със С. Д. са допуснати нарушения на изискванията на нормативните документи,
както от страна на обвиняемия, така и от пострадалия работник изразяващи се
непълно дрениране на помпата и не извършване на проверка на филтъра. Неправилно
са допуснати до работа и тримата пострадали без да имат задължителни лични
предпазни средства при работа със сярна киселина от страна, което е било
ангажимент на обвиняемия.
Описаната фактическа обстановка ДРС и настоящия състав на
съда приема за установена въз основа на преценка на всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Същите са упоменати,
макар и бегло и от първоинстанциионния съд - свидетелски показания,
писмени доказателства и експертизи, приобщени по надлежния процесуален ред.
Правилна е оценката
на експертните заключения на назначените експертизи, тъй като същите са пълни,
ясни, обективни и компетентно дадени и законосъобразно съдът ги е кредитирал.
Законосъобразно ДРС е оценил свидетелските показания,
макар и без да ги анализира. Същите са конкретни, подробни, логични, вътрешно и
взаимно непротиворечиви, поради което и следва да се кредитират изцяло. Този
извод се налага от възприетата фактическа обстановка и изведените правни
съображения.
При така установената
фактическа обстановка въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция
относно материалната квалификация на деянието на обвиняемия.
Същия е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по на чл. 134 ал. 1 т. 2 от НК.
ВРС е изложил убедителни и обосновани
съображения, анализирайки
относимата нормативна уредба в чието нарушение е осъществил деянието
обвиняемия. Същите не е нужно да се преповтарят, тъй като спор между страните
по тях няма. При формирането на волята
на съда, не са налице пороци и превратно тълкуване на доказателствата по
делото. Изрично е посочено, че деянието от субективна страна е
извършено при несъзнавана непредпазливост, като обв. М.
не е предвиждал настъпването на вредни последици, но е бил длъжен и е могъл да
го направи.
ДРС е обосновал и
причинната връзка между настъпилия резултат и деянието на обвиняемия.
С оглед правната квалификация ДРС е освободил
обвиняемия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
„глоба” в размер на ****лева, намирайки основанията за приложение на чл.78а от НК.
По отношение на жалбата
Както бе посочено, в
жалбата се излагат възражения относно това, че за деянието предмет на
наказателното производство е проведено
административно такова развило се първо по време и приключило с издаването на
влязло в сила наказателно постановление. Иска се, съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 22.12.2015 г., на ВКС на Р. България, да се приложи разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, като
на основание чл. 24,ал.1, т.6 от НПК, наказателното производство да се
прекрати.
Жалбата
е основателна, но не по всички наведени в нея възражения. Следва изрично да се
отбележи, че към мотивите в атакувания съдебен акт не се съдържат мотиви,
относно искането на защитата за прекратяване на наказателното производство с
оглед твърденията, че се касае за едно деяние, за което спрямо обвиняемия има
проведени две производства, едното, от което с административен характер
приключило с акт имащ окончателен характер по редовните способи за проверка и
наказателно производство протичащо по ред предвиден в НПК. Този въпрос е разгледан от първоинстанционния
съд в хода на съдебното заседание преминало без участието на прокурор, тъй като
такъв не се е явил, като е постановено определение към края на съдебните
прения, без да е възобновено съдебното следствие по реда на чл.294 НПК .
Отказа
на съда да прекрати наказателното производство е мотивиран с анализ на правния
аспект на деянието съгласно чл. 4 от
Протокол № 7 на ЕКПЧ и Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС
на РБ. Прието е, че развилото се първо по ред административно наказателно
производство, както е в настоящия случай, не съставлява процесуална пречка за
образуване и провеждане на последващо наказателно производство срещу обвиняемия,
тъй като не е за същото деяние, както и че административното производство няма
наказателен характер по смисъла на чл. 6 параграф 1 от ЕКПЧ. В мотивите е
застъпено виждането на съда, че:
- цитираните като нарушени в Постановлението за
привличане в качеството на обвиняем на М., съответно и в предложението на ДРП
норми, са не са идентични с тези, за които той е наказан по административен ред,
тъй като в последното посочено е наказан за нарушение на чл. 126 ал. 1 т. 6 от
Кодеска на труда и чл. 202 ал. 2 т. 6 от Наредба № 7 за минималните изисквания
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда по работни места и
при използване на работно оборудване, които норми имат чисто административен,
но не и наказателен характер, съгласно първия от критериите Енгел приети в
практиката на ЕСПЧ и разяснени в ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС на РБ.
Основния довод на съда относим към този критерий е ,че квалификацията на
деянието по националното право, имат чисто административен характер. Като втори
критерии от теста Енгел, ДРС е извел -
характер и естество на нарушението. Посочвайки, че административното нарушение
се изразява в неспазване на минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд, и изграден извод, че същите не са от наказателно правно
естество. Като трети критерии на теста, съдът е сравнил вида и тежест на предвиденото наказание,
стигайки до извода, че той не е налице, тъй като в административно
наказателното производство обвиняемият е бил санкциониран единствено с глоба, в
незначителен размер от 300 лева. По-нататък ДРС се е обосновал, че това засягане на имуществената сфера на
обвиняемия, не води до други неблагоприятни последици за дееца, рефлектиращи
върху личната му свобода или ограничаване на неговото предвижване, не се
отразява и в бюлетина за съдимост и не би довела по никакъв начин до отежняване
на положението му в бъдеще в едно последващо производство срещу него от
наказателен, административен и дисциплинарен характер.
- Отделно от горното ДРС е изразил становище, че липсва идентичност между административното
нарушение и престъплението, за което е образувано настоящото наказателно
производство. То е мотивирано, че дори, да се
касае се за един и същ инцидент, то тъждество на фактите в двете
производства няма идентичност. Изрично е посочено, че фактите в
административното производство касае формални нарушения на трудовото
законодателство, докато в наказателното производство е за престъпление против
личността и по специално против телесната неприкосновеност на личността. От
това е изградено и становище, че
приемането на обратното би довело като правна последица до липсата на
наказуемост на настъпилия съставомерен резултат - причиняването на средна
телесна повреда на С. И. Д..
Настоящия
състав на ВОС намери, че с така мотивираното определение първоинстанционни съд
е разгледал и предрешил частично въпросите, които следва да реши с постановяване
на окончателния си акт, а именно: има ли извършено деяние, извършено ли е то от
подсъдимия, съставлява ли деянието престъпление и каква е неговата правна
квалификация. Изискването на чл. 6,
§ 1 ЕКПЧ,
делото да бъде разгледано от "независим и безпристрастен съд" не може
да бъде удовлетворено, ако съдията постановил контролния съдебен акт е
постановил друг такъв, като е навлязъл по същество на делото и е взел решение
по част от въпросите по които трябва да вземе решение едва с постановяване на
съдебното решение. Аргумент за наличие на предубеденост е изказана и по нататък
в пледоарията на защита, която след като е изслушала определението е взела
становище и по определянето и размера на наказанието. Ето защо, настоящият
състав намира, че в този и подобни случаи, следва да се изхожда от общото
основание за отвод, визирано в чл. 29, ал. 2 НПК - "предубеден или заинтересован, пряко или косвено от
изхода на делото.", което не е сторено. Това пък от своя страна сочи на
допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.3 вр с
ал.1,т.2 НПК, което от кръга на абсолютните и достатъчно за отмяна на атакувания
съдебен акт.
Независимо от горното
ВОС намира за необходимо да посочи, че въпреки, че ТР
№ 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС на Р.България е изготвено преди
законодателната промяна в НПК и ЗАНН с ДВ бр.63 2017г., същото не е изгубило
значението си , тъй като в него са разгледани хипотези за съотношението
между наказателната и административнонаказателната отговорност. В този смисъл е
и виждането на ОСНК изложено през 2018г в ТР №4 по т.д. №4/2017г. Макар и бегло
в първото от посочените тълкувателни решения е разгледан въпроса за принципа „ne
bis idem” и в
случаите, когато развилото се първо по време административно производство няма
наказателен характер по смисъла на чл.
4 от Протокол № 7 на ЕКПЧ. По-нататък изрично е посочено, че
съотношението е „ изяснено от разпоредбите на чл. 32, ал. 1
и ал. 2,
чл. 33, ал. 1
и ал. 2 от ЗАНН,
вкл. и чл. 70, б.
"г" от ЗАНН. Тези норми утвърждават принципната
постановка, че в случаите, когато с едно деяние се нарушава едновременно
наказателна и админстративнонаказателна норми с един и същи обект на защита,
по-тежката наказателна отговорност поглъща административнонаказателната. Със
санкционирането на извършеното престъпление държавата охранява най-значимите
обществени отношения, а наказателноправната репресия най-интензивно въздейства
върху дееца. Когато деянието засяга един и същи кръг
обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя
реализация на отговорност или за административно нарушение, или за
престъпление, но не и за двете едновременно, като административно наказателната
отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява
престъпление. Това положение изключва и опасността от нарушение на правилото ne
bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поради отсъствието на дублиращи се
процеси”…
В
тълкувателното си решение ОСНК на ВКС е отделило място и на практиката на СЕС
относно „критерия за приложение на принципа „ne bis in idem” - тъждеството на
деянието ("историческият акт"), разбирано като съвкупност от
неразривно свързани помежду си факти, независимо от правната му квалификация
или от защитавания правен интерес. СЕС изрично признава правилото за
"фундаментален принцип на общностното право", интерпретирайки го като
същностна гаранция за недопустимостта същото лице да бъде санкционирано повече
от веднъж "за единствен фактически състав на незаконно поведение,
предназначен да защити същия правен актив". Според СЕС отправната точка за
преценка на понятието "същото деяние" е "конкретното незаконно
поведение", "идентичността на фактическите актове". Посочени са
и конкретни дела в които е приета тезата, че приложението на правилото „ne bis
in idem” не се изключва заради различия в правната квалификация на едно и също
деяние или с оглед критерия "тъждество на защитения правен интерес",
който може и да не е еднакъв
В т. 3.1. на
тълкувателното решение е посочено, че основен принцип в правовата държава е
законоустановеност на съставите на престъпленията и административните нарушения
и наказанията за тях. По нататък ОСНК на ВКС се позовава и на мотивите на решение № 5
от 27.03.2014 г. по к. д. № 2 от 2014 г. Конституционният съд на
Република България където е изяснено, че принципът за законоустановеност
обхваща не само установяването на съставите на престъпленията и съответстващите
им наказания в особената част на НК, но включва и разпоредбите в общата част,
отнасящи се до определяне на наказание. В аспекта на
правилото „ne bis in idem”, ОСНК на ВКС посочва, че „отговорът на въпроса дали
е допустимо деецът да носи отделно наказателна и административнонаказателна отговорност за
деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и административно наказателна норма, логически
се предпоставя от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за понятието "idem"
- че сама по себе си разликата в защитения обект не предотвратява действието на
принципа. Отправна точка при
определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на
инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се
основава само на фактическото му
съдържание, без оглед на неговата квалификация и на
класификацията му като "престъпление" или "административно
нарушение". Като отговор на
това разяснение и препоръки дадени в тълкувателното решение настъпи и
посочената по горе законодателна промяна, с която в НПК бяха въведени норми в
НПК - в чл.24, ал.1 т. 8а. за прекратяване на наказателното в случаите,
когато извършеното деяние съставлява
административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно
производство; Механизмът на това прекратяване посочен в чл.24,ал.4 НПК „ …ако в
случаите по чл. 25, т. 5 в
едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на
административно наказателното производство или предложението не е уважено” и
обвързващата норма на чл.25, т. 5 НПК, че
наказателното производство се спира, и когато за същото деяние, което е
престъпление, е приключило административнонаказателно производство. Разбира се
посочената правна уредба бе обвързана и с въвеждането на т. „Д” в чл.
70. от ЗАНН , където се предвиди възможност „административнонаказателните производства, по
които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и
прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни
постановления, подлежат на възобновяване и когато „деянието, за което е
приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление”,
при запазване на редакцията на буква „Г - ако с влязла в сила присъда се установи,
че деянието, за което е наложено административното наказание, съставлява
престъпление”. Обобщавайки изложеното, ВОС намира, че първоинстанционния съд
дължи произнасяне дали не се нарушава принципа „ ne bis in idem” в случаите не
само, когато развилото се първо по време административно производство има
наказателен характер по критериите изведени в ТР
№ 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС на Р.България , но и тогава когато той е
изправен пред въпроса, че административното производство не е от наказателен характер,
а отнесено към настоящия случай и с оглед обстоятелството, че е внесено
предложение за освобождаване на лице от наказателна отговорност и налагане
отново на административно наказание. В мотивите на атакувания съдебен акт няма отговор на този въпрос,
което също е пречка да бъде осъществен контрол от настоящата инстанция , което
пък е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК
Изложеното
по горе обосновава извода на настоящия състав на ВОС за необходимост
атакуваното решение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд
за отстраняване на допуснатите от него нарушения на съдопроизводствените
правила.
Предвид
изложеното и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2 и т.3 от НПК Варненският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 118
от 19.09.2019г. по НАХД №
275 по описа за 2019 г на РС
Девня .
ВРЪЩА делото на първата инстанция – Районен съд,
гр.Девня, за ново разглеждане от друг състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.