Решение по дело №13879/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, …....01.2021 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

Председател: Георги Иванов

        Членове:Валерия Банкова

Десислава Зисова

 

като разгледа докладваното от съдия Банкова ч.гр.д. №13879/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

            Образувано е по жалба от ЗАД „ОЗК – З.“ АД – длъжник по изп.д. №20208510401795 на ЧСИ М.П.срещу отказа на ЧСИ да намали по възражение на длъжника приетите разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., както и съответно да намали размера на начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като изчисли същата само върху размера на присъденото вземане по изпълнителния лист.

            Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по делото, е прекомерно, а таксата по т.26 от Тарифата – незаконосъобразно определена.

            Взискателят не взема становище по жалбата.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество, въззивният съд намира следното:

Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от процесуалния представител на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното дело, в която са посочени изпълнителни способи. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по чл. 10 т. 1 НМРАВ, а не и по т. 2 на същата разпоредба. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Други действия по процесуално представителство, защита и съдействие по делото няма данни да са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото. Поради това, адвокатското възнаграждение, уговорено с представения договор за правна помощ в размер на 350 лв. се явява прекомерно и следва да се намали на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер съгласно Наредба №1/2004 г.   - от 200 лв.

Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания акт в частта относно определената такса по чл.26 от Тарифата са основателни. Съдът намира, че не следва да дава указания на ЧСИ относно изчисляването на пропорционалната такса, а сам следва да я определи в настоящото решение. Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист, която възлиза на 2 949,29 лв. /главница +законна лихва към датата на ПДИ, мораторна лихва и разноски/, и размерът й е 255,94 лв.

            Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че разноски в производство по спор относно разноските в изпълнителното производство, не са дължими и не следва да се присъждат. Това е така, защото предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановление за разноски на ЧСИ М.П.от 05.10.2020г. по изп. дело №20208510401795, като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение -  сумата от 200 лв.

ОПРЕДЕЛЯ размер таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ -  сумата от 255,94 лв.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                               Членове: 1.

 

                2.