Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 01.07.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 6977 по
описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл. 435 - 437 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е
по жалба на длъжника З.к. „Н.“ АД, действащ чрез надлежно упълномощен
представител, срещу разпореждане от 22.04.2019г. по изп. дело № 20199210400529 по
описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното
производство и да бъдат вдигнати наложените запори.
Жалбоподателят
твърди, че изп. дело № 20199210400529 е образувано на 17.04.2019г. по
изпълнителен лист, издаден на 16.04.2019г. по т.д. № 516/2019г. от Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-15 състав на основание чл. 404, т. 1 от ГПК въз основа на арбитражно решение от 01.03.2019г., по арбитражно дело №
4/2018г. на Арбитражен съд при Европейската юридическа палата. Твърди, че срещу
това решение е подадена искова молба с правно основание чл. 47 от ЗМТА, като е
образувано т.д. № 950/2019г., 2-ро ТО, по описа на ВКС, а на основание чл. 48,
ал. 2 от ЗМТА и след внасяне на обезпечение в размер на 2 400 000
лева на 16.04.2019г., съдът постановил определение от 17.04.2019г. по т.д. №
950/2019г., 2-ро ТО, по описа на ВКС, с което изпълнението на решението по
арбитражното дело било спряно. Поддържа, че на 18.04.2019г. съдебният
изпълнител, едновременно с изпращането на покана за доброволно изпълнение е
наложил запори върху банковите сметки на длъжника, в конкретно посочени банки,
до размера на сумата от 2 599 238.95 лв. Твърди, че с молба от
18.04.2019г. съдебният изпълнител бил уведомен от длъжника за постановеното от
ВКС определение и бил сезиран с искане за прекратяване на изпълнителното дело и
вдигане на наложените запори върху банковите сметки, а с молба от 22.04.2019г.
били представени нови аргументи за прекратяване на изпълнителното дело, като
при условията на евентуалност и на основание чл. 442а, ал. 2 от ГПК било
направено искане за частично вдигане на наложените от ЧСИ запори с оглед
прекомерност на обезпеченията. Направено било и възражение срещу определените
на основание чл. 79 от ГПК разноски, тъй като длъжникът не е дал повод за
образуване на изп. дело.
Твърди, че обжалваният
акт на ЧСИ е незаконосъобразен и превишаващ пределите на неговата компетентност,
като излага конкретни и подробни съображения. Поддържа, че формално
изпълнителният лист не е подлежал на изпълнение към момента на образуване на
делото, т.е. не е било налице императивното изискване на чл. 426, ал. 1 от ГПК,
както и не са били налице предпоставките за налагането на запорите на банковите
сметки. Счита, че изпълнителното дело е подлежало на прекратяване на основание
чл. 433, т. 1, предл. 2 от ГПК, тъй като длъжникът преди образуването на
изпълнителното дело – на 16.04.2019г. е внесъл по банкова сметка ***0 лева.
Твърди, че това представлява обезпечение предоставено на основание чл. 48, ал.
2 от ЗМТА, което ползва кредитора „В.-В.Х.“ ЕАД – взискател по делото. Жалбоподателят
моли съда да отмени обжалваното разпореждане от 22.04.2019г. и да укаже на ЧСИ С.П.,
рег. № 921 да прекрати изп. дело № 20199210400529 и да вдигне всички наложени
на длъжника обезпечителни мерки.
При условията
на евентуалност жалбоподателят поддържа, че наложените от ЧСИ обезпечителни
мерки са несъразмерно високи с оглед размера на задължението, като иска съдът да
отмени отказа за прекратяване на изп. дело и да укаже на ЧСИ да вдигне всички
наложени обезпечителни мерки за сумите над 199 238.95 лв. Моли съда да
даде указания на съдебния изпълнител да вмени в тежест на взискателя всички
сторени в изпълнителното производство разноски.
С молба от
20.06.2019г., чрез пълномощника си, жалбоподателят излага допълнителни
аргументи за основателност на жалбата си. Твърди, че сумата от 2 400 000
лева е гаранция, която е внесена преди образуването на изпълнителното дело,
което съгласно хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК е самостоятелно
основание за прекратяване на изпълнителното производство. Поддържа, че
вземането на кредитора ще бъде удовлетворено от вече внесената гаранция, а
двойното му обезпечаване се явява прекомерно и несъразмерно по смисъла на чл.
442а, ал. 2 от ГПК. Представя копия от молба от „В.-В.Х.“ ЕАД по т.д. №
950/2019г., 2-ро ТО, по описа на ВКС, както и от определение № 177/27.05.2019г.
по същото дело на ВКС. Жалбоподателят не претендира разноски и не представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК, от взискателя в изпълнителното производство - „В.-В.Х.“
ЕАД, чрез представител по пълномощие, е постъпил отговор по жалбата, с който я
оспорва, като частично недопустима и неоснователна. Излага подробни
съображения, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди, че определението
с което е допуснато спиране на изпълнението не представлява обезсилване на
изпълнителния лист, респ. не е пречка за образуване на изпълнително производство,
както и за запазване на неговата висящност. Подържа неоснователност на жалбата
и в частта срещу разноските по изпълнението, а за недопустимост – в частта
срещу отказа за вдигане на наложените запори. Не сочи доказателства и не
претендира разноски.
По делото се
съдържат мотиви на ЧСИ С.П., по изп. дело № 20199210400529, в които излага съображения
за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че изпълнителното дело е образувано
надлежно, като представеният изпълнителен лист подлежи на изпълнение и са
спазени изискванията на чл. 426 от ГПК. Твърди се, че по делото не е
представена разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенска станция, или писмо от Б. от които да е видно, че сумата по
изпълнителния лист е платена от длъжника, а непредставянето на лимитативно
изброените доказателства е пречка за прилагане на чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК. Поддържа
се и неоснователна на жалбата в частта за разноски, тъй като адвокатският
хонорар е платен и е изчислен съгласно Наредба № 1/2004 г. Излага се, че по
изпълнителното дело не са постъпили средства, като единствената индиция за
„хипотетично“ възможно удовлетворяване на взискателя е от отговора на „ЦКБ“ АД
в качеството на трето задължено лице, за наличност по откритата сметка на длъжника.
Излага и съображения, че изискванията за съразмерност предвидени в текста на чл.
442а от ГПК са спазени. Моли
съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и да потвърди действията на ЧСИ,
като законосъобразни. Изпратено е заверено ксерокопие на цялото изп. дело № 20199210400529
на ЧСИ С.П..
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от
изпратеното копие на изпълнително дело № 20199210400529 по описа на ЧСИ С.П.,
същото е образувано на 17.04.2019г. по молба на взискателя „В.-В.Х.“ ЕАД, ЕИК********въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 16.04.2019г. по т.д. № 516/2019г. на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-15 състав на основание чл. 405,
във вр. с чл. 404, т. 1 и чл. 51, ал. 1 от ЗМТА, въз основа на решение от
01.03.2019г. по вътрешно арбитражно дело (ВАД) № 4/2018г. на Арбитражен съд при
Европейската юридическа палата срещу З.к. „Н.“ АД с ЕИК ********. В молбата за
образуване взискателят е искал да се извърши справка в БНБ за открити банкови
сметки на името на длъжника и при наличието на такива да се наложи запор.
На 17.04.2019г. на длъжника З.к. „Н.“ АД е изпратена
покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20199210400529 по описа на ЧСИ С.П.,
като
същата е връчена на длъжника на 18.04.2019г.
Видно от
представените с изпълнителното дело документи се установява, че на името на
длъжника има открити сметки в „П. И. Б.“ АД, „Б.П.Б.“ АД, „Б. ДСК“ ЕАД, „У.Б.“
АД и „Ц.К.Б.“ АД, върху които по разпореждане на ЧСИ от 18.04.2019г. е наложен
запор, за което длъжникът е надлежно уведомен със съобщение за налагане на
запор, изх. № 10480/18.04.2019г., връчено на 18.04.2019г.
На 18.04.2019г. от З.к. „Н.“ е депозирана молба с вх. № 8613/18.04.2019г.,
с която е представено определение № 4/17.04.2019г. по т.д. № 950/2019г., 2-ро
Т.О. по описа на ВКС, с което съдът е постановил спиране на изпълнението на
Арбитражното решение от 01.03.2019г., постановено от Арбитражен съд при
Европейска юридическа палата по ВАД № 004/2018г. С разпореждане от 18.04.2019г.
и на основание чл. 432, ал. 1 от ГПК изпълнителното производство е спряно от
ЧСИ С.П., като до банките са изпратени съобщения във връзка с наложените запори
върху банковите сметки на длъжника, в които е посочено, че изпълнителното дело
е спряно и сумите следва да бъдат задържани от Б.та до второ нареждане на
съдебния изпълнител.
С молба вх. № 8720/22.04.2019г. длъжникът З.к. „Н.“ АД моли изпълнителното
дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ГПК, да бъдат
отменени наложените запори върху банковите сметки на дружеството и да останат
само за разликата над сумата, внесена за обезпечение на вземането по сметка на
ВКС, във връзка с принципа за съразмерност, съгласно критериите и изискванията
на чл. 442а от ГПК. Направено е и възражение за определените и приети за
събиране от съдебния изпълнител разноски по изпълнението.
С разпореждане от 22.04.2019г. по изпълнително дело № 20199210400529 по описа на ЧСИ С.П.,
последният е отказал да прекрати изпълнителното дело, да вдигне наложените запори, а по
отношение на възражението срещу разноските по делото е дал указание на длъжника
да отстрани допуснатите нередовности във връзка с чл. 262, ал. 1 от ГПК и
последиците от неотстраняването им във връзка с чл. 262, ал. 2 от ГПК.
Съобщението за разпореждането от 22.04.2019г. е получено чрез адв. Ст. М.
на 24.04.2019г. (лист 79 от приложеното изп. д.). Срещу разпореждането от
22.04.2019г. е подадена жалба от 02.05.2019г. по описа на входящия регистър на ЧСИ
С.П., чрез пълномощника на длъжника З.к. „Н.“ АД.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът приема,
че частната жалба по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално
легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт
на съдебния изпълнител. С измененията на чл. 435 от ГПК (обн. в ДВ бр. 86 от
2017 г.) е разширен кръга на лимитативно изброените действия на съдебния
изпълнител, които подлежат на обжалване. В чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК е
посочено, че длъжникът може да обжалва отказа
на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Жалбата е
подадена в предписания от закона едноседмичен срок (01.05.2019г. е обявен за
официален празник и е неработен ден), изхожда от лице, овластено да търси
защита от принудително изпълнение за действие, изрично указано от закона като
подлежащо на съдебен контрол. Внесена е и дължимата държавна такса. В този
смисъл настоящият съдебен състав приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Законът
изрично указва пороци в действията на съдебния изпълнител, обуславящи съдебен
контрол по реда на чл. 435 от ГПК.
Изпълнителното
производство представлява предписан от закона способ за заместване на дължимо
поведение, което не е осъществено доброволно. Законът предвижда различни
средства за осигуряване на принципно зачетени от правния ред интереси. В
рамките на изпълнителното производство длъжникът дължи подчинение, доколкото
принудата е оправдана. В закона изрично и лимитативно са очертани хипотезите,
засягащи отстоявания в изпълнителното производство интерес на длъжника.
Следва
най-напред да се разгледа дали са изпълнени предпоставките за прекратяване на
изп. дело № 20199210400529 по описа на ЧСИ С.П. при хипотезата на чл. 433,
ал.1, т. 1, предл. 2 от ГПК, каквото е твърдението на жалбоподателя.
В чл. 433,
ал.1, т. 1, предл. 2 от ГПК, на което се позовава длъжникът, е визирано, че
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: длъжникът
представи писмо от Б., от която се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.
По делото не
се твърди, нито се установява длъжникът З.к. „Н.“ АД да е представил писмо от Б./платежно
нареждане, от които да се установява, че сумата по изпълнителния лист –
2 400 000 лв. е внесена за взискателя - „В.-В.Х.“ ЕАД преди подаване
на молбата за издаване на изпълнителен лист. Действително длъжникът е
представил пред ЧСИ препис на определение № 4/17.04.2019г. по т.д. № 950/2019г.,
2-ро Т.О. по описа на ВКС, с което съдът е постановил спиране на изпълнението
на арбитражното решение от 01.03.2019г., постановено от Арбитражен съд при
Европейска юридическа палата по ВАД № 004/2018г., но такава хипотеза не е
посочена в изчерпателно изброените основанията за прекратяване на
изпълнителното производство съгласно цитираната т. 1 на чл. 433, ал. 1 от ГПК. От мотивите на
определение № 4/17.04.2019г.
на
ВКС се установява, че с платежно нареждане от 16.04.2019г. длъжникът е внесъл
по сметка на ВКС обезпечение в размер на 2 400 000 лв., но последното
не променя извода на съда, че не са изпълнени предпоставките за прекратяване на изп. дело № 20199210400529
по описа на ЧСИ С.П. при хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 1, предл. 2 от ГПК. Внесеното
обезпечение по цитираното дело на ВКС има характер на обезпечителна мярка,
която е аналогична на тези по чл. 397, ал. 1 от ГПК. Т.е. определението от
което е видно внасянето на сумата от 2 400 000 лв. по т.д. № 950/2019г.,
2-ро Т.О. по описа на ВКС, не може да се приеме, че е „писмо от Б., от която се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя“ по смисъла на чл. 433,
ал.1, т. 1, предл. 2 от ГПК.
С оглед на
задължителните указания, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК, настоящият съдебен състав приема, че
съдът (в случая ВКС) не представлява трето задължено лице по смисъла на чл. 508
от ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда. Т.е. внесената от длъжника
по сметка на ВКС сума в размер на 2 400 000 лв., като обезпечение по смисъла
на чл.48, ал. 2 от ЗМТА, преди образуване на изпълнителното дело, не изпълва
никоя от предпоставките по чл. 433 от ГПК, респ. не може да доведе до
законосъобразно прекратяване на изп. дело № 20199210400529 по описа на ЧСИ С.П..
В този смисъл следва да се разбират и мотивите на определение № 4/17.04.2019г.
по т.д. № 950/2019г., 2-ро Т.О. по описа на ВКС, че в производството по чл.48,
ал. 2 от ЗМТА не се прилага по аналогия чл. 282 от ГПК.
Смисълът, който влага законодателят в израза „сумата по изпълнителния лист
е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство“, съгласно нормата на чл. 433, ал.1, т. 1 от ГПК, е сумата да е внесена за взискателя,
а обстоятелството дали той е получил внесената за него сума в пощенската
станция или в Б.та е ирелевантно за прекратяване на изпълнението. Според процесуалния
закон е достатъчно сумата да е внесена за взискателя, т.е. достатъчно е да се
установи, че взискателят има право да се
разпорежда със сумата, за което следва да е надлежно уведомен и то преди образуване на
изпълнителното производство, което не се установява да е изпълнено в настоящия
случай.
Смисълът на обезпечението по чл.48, ал. 2 от ЗМТА е друг. Като вид
обезпечителна мярка тя цели изваждането от гражданския оборот на определено
имущество, за да се осигури оставането му на разположение при решаването в
бъдеще на въпроса за основателността на
гражданския иск и съответно да се удовлетвори от това имущество увреденото
лице. Т.е. нейната цел е да гарантира удовлетворяване на кредитора в производството
по предявения иск по чл. 47, ал. 1 от ЗМТА. С оглед на очертаните разлики, настоящият
съдебен състав приема, че внасянето на сумата от 2 400 000 лв., по т.д. № 950/2019г.,
2-ро Т.О. по описа на ВКС, не може да се приеме, че е „писмо от Б., от която се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя“ по
смисъла на чл.
433, ал.1, т. 1, предл. 2 от ГПК.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че формално изпълнителният лист не е
подлежал на изпълнение към момента на образуване на изп. дело № 20199210400529
по описа на ЧСИ С.П.. Установи се, че изпълнителното дело е било образувано на
17.04.2019г. по изпълнителен лист, издаден на 16.04.2019г. Към момента на
образуване на цитираното дело ЧСИ С.П. е разполагал с изпълнителен лист, който
е подлежал на принудително изпълнение, поради действието на чл. 51, ал. 1 (изм.
– ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ЗМТА, вр. с чл. 404, т. 1 от ГПК. Този извод на съда
не се променя от установеното, че с платежно нареждане от 16.04.2019г.
длъжникът е внесъл по сметка
на ВКС обезпечение в размер на 2 400 000 лв., респ. от
постановяването на определението на ВКС, с което изпълнението на решението по
арбитражното дело било спряно, тъй като производството по чл. 47 от ЗМТА е
различно от изпълнителното производство, образувано по молба на взискателя. От
представеното копие на цялото изп. дело № 20199210400529 по описа на ЧСИ С.П.
не се установява към момента на образуване на изпълнителното дело да е било
известно на ЧСИ определение от 17.04.2019г. по т.д. № 950/2019г., 2-ро ТО, по
описа на ВКС, с което изпълнението на решението по арбитражното дело е спряно,
тъй като и двете са от дата 17.04.2019г. и не може да се установи хронологично
кое предхожда/следва другото.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя приетото в определение № 13 от 09.01.2012 г. по
ч. гр. д. № 369/2011 г. на ВКС, I г. о., ГК, че със спиране изпълнението на
решението на основание чл. 432, т. 4 от ГПК е спряно и
изпълнителното дело, но наложените запори
не са вдигат защото спирането не отменя извършените изпълнителни действия.
Отделно от
изложеното следва да се отрази, че своевременно – непосредствено след като е
бил уведомен за постановеното спиране на решението по арбитражното дело, с разпореждане
от 18.04.2019г. изпълнителното производство е спряно, като ЧСИ С.П. е уведомил банките
при които са наложени запори върху банковите сметки на длъжника, че изпълнението
на арбитражното решение е спряно и сумите следва да бъдат задържани до второ
нареждане на съдебния изпълнител. Т.е. запорираните суми по сметките на
длъжника не са излезли от неговия патримониум независимо, че дружеството не
може да се разпорежда с тях в периода на спирането. Съдебната практика приема,
че спирането на принудителното изпълнение на паричното вземане не е забрана да
се извършват действия по изпълнителното дело и не е пречка да бъде връчена
покана за доброволно изпълнение, да бъдат налагани запори върху вещи и
вземания, както и възбрани върху недвижими вещи, да бъдат приемани плащания от
трети задължени лица и извършвани описи на движими и недвижими вещи, както и да
бъде назначаван пазач. Спирането на
принудителното изпълнение на паричното вземане е забрана за осребряване на имущество на длъжника и за предаване на постъпилите парични суми на
взискателя (в този смисъл е решение № 273 от 14.12.2015 г. по гр. д. №
3303/2014 г. на ВКС, IV г. о., ГК).
Не се
установи да са изпълнени предпоставките за прекратяване на изпълнителното
производство, нито се установява неговото приключване (по смисъла на чл. 433,
ал. 2 от ГПК), поради което и не са били налице предпоставките за вдигане на
наложените запори по банковите сметки на длъжника.
По отношение
на жалбата срещу разпореждането от 22.04.2019г. в частта за разноските по изп.
дело № 20199210400529 на ЧСИ С.П., настоящият съдебен състав приема, че тя е
преждевременно предявена. По общите правила длъжникът в изпълнителния процес
има правото да възразява относно основанието и размера на приетите от съдебния
изпълнител разноски и такси. Съответно нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК дава възможност
на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските,
респективно отказът да ги намали или отказът му да се произнесе по искането за
намаляването им, пред съответния окръжен съд, в чийто район е районът на
действие на съдебния изпълнител. Но за да бъде осъществен такъв съдебен контрол
следва да е налице изричен акт на съдебния изпълнител в тази насока. В
изпълнителното производство адресат на искането за изменение на приетите
разноски такси е съдебният изпълнител, пред който се развива изпълнението.
Следователно именно органът по принудителното изпълнение следва да се произнесе
по това искане и този негов акт ще подлежи на съдебен контрол относно неговата
законосъобразност. С процесното разпореждане няма произнасяне по възражението
на длъжника за определяне размера на разноските по изпълнителното дело, а са
дадени указания на длъжника за отстраняване на допуснати нередовности, във
връзка с възражението му за разноските по изпълнението. Едва след тяхното
изпълнение или неизпълнение ЧСИ С.П. ще дължи произнасяне за разноските, който
акт ще подлежи на съдебно обжалване в случай, че е незаконосъобразен (по арг.
от чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК). По изложените съображения съдът отхвърля жалбата срещу
разпореждането и в частта за разноските, като неоснователна.
Недопустима е
жалбата срещу разпореждането от 22.04.2019г. в частта, с която ЧСИ е отказал вдигането на наложените
запори. В нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК не е уредена правна възможност за
длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложените запори. Такава
възможност не е предвидена изрично и в разпоредбата на чл. 442а от ГПК. Съразмерността на
наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите
изпълнителни способи с размера на задължението, се определя при отчитане на
множество фактори – всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното
поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено
(съгласно чл. 442а, ал. 1 от ГПК). Същевременно
разпоредбата на чл. 441, ал. 2 от ГПК (нова – ДВ, бр. 86 от
2017г.) обявява за незаконосъобразно само това принудително изпълнение, при
което съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с
размера на задължението по изпълнителното дело. Следователно, касае се за
преценка за целесъобразност, която съдебният изпълнител е оправомощен да прави,
като действията му остават законосъобразни дори при наличие на известна
несъразмерност на наложените обезпечения с размера на дълга, стига тя да не е
необосновано голяма, очевидна и драстична. Това е така, тъй като принудителното
събиране на вземането чрез издирване и осребряване на длъжниковото имущество е
процес, който понякога изисква значително технологично време, през което дългът
нараства значително (чрез начисляването на лихви и разноски по изпълнението), а
пазарната стойност на длъжниковото имущество е възможно значително да намалее (поради
амортизирането му или в резултат от промяна в пазарната конюнктура). При
налагане на обезпечителните мерки съдебният изпълнител трябва да отчита и тези
фактори, за да гарантира успешното събиране на цялото вземане. Разликата между
обоснована, необходима несъразмерност на обезпеченията, и явна несъразмерност,
водеща до незаконосъобразност на принудителното изпълнение, изисква сложна
икономическа оценка на множество фактори, която във всеки един момент от
изпълнителното производство би била различна, поради динамиката на факторите,
подлежащи на преценка. Ето защо, законодателят е предвидил тя да се прави в
отделен исков процес, с участието на съдебния изпълнител като страна, който би
осигурил възможност и на двете страни (длъжника и съдебния изпълнител) да
обосноват и докажат тезите си (в този смисъл е определение № 1598 от 15.05.2019
г. по в. гр. д. № 1773/2019 г. на САС).
След като
законодателят не е уредил възможност за съдебен контрол на това действие по
изпълнителното дело, то следва да се приеме, че за длъжника е открита
възможността, при изменение на обстоятелствата и при наличие на правен интерес,
отново да прави възражение и при установяване на несъразмерност да иска от съдебния
изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки.
По изложените
съображения съдът оставя без разглеждане жалбата срещу разпореждането от 22.04.2019г. в частта, с която ЧСИ е отказал
вдигането на наложените запори по изп. дело № 20199210400529 на ЧСИ С.П..
Страните не
претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 09314/02.05.2019г., изходяща от З.к. „Н.“ АД с ЕИК ******** – длъжник по изпълнително дело № 20199210400529 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, срещу разпореждане от 22.04.2019г., в частта, с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното дело № 20199210400529, поради липса на предпоставките, визирани в чл. 433 от ГПК;
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 09314/02.05.2019г., изходяща от З.к. „Н.“ АД с ЕИК ******** – длъжник по изпълнително дело № 20199210400529 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, срещу разпореждане от 22.04.2019г., в частта, с което е отказано да бъдат вдигнати наложените запори и
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 6977/2019 год. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в тази част.
Решението, в частта с която жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.