Р Е Ш Е Н И Е
№ …./……..04.2017г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Елена П.,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 1077
по описа за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Г.М.К., ЕГН ********** с настоящ адрес: *** и П.Н.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** и двамата чрез адвокат И.Р. *** срещу БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, представлявана от Д.Д.М., Д.Н.Н., В. М. С., Ю.Б.Г., М.Д. П.-К., със седалище и адрес на управление: *****, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26 от ГПК вр. чл. 16 от ЗКНИП за прогласяване нищожността на допълнително споразумение към договор за кредит 17/15972009 от 29.07.2008г., сключено на 14.04.2014г. между Г.М.К., ЕГН ********** и П.Н.К., ЕГН ********** от една страна и "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, от друга поради противоречие на закона, невъзможен предмет и липса на правно основание за сключването му, както и с правно основание чл.34 от ЗЗД за осъждане на "БАНКА ДСК" ЕАД София, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.К., ЕГН **********, сума в общ РАЗМЕР 6294,86 лв., представляващи заплатени от нея вноски по кредит въз основа на нищожно допълнително споразумение от 14.04.2014г. към договор за кредит 17/15972009 от 29.07.2008г., като получени от ответника суми без правно основание, ВЕДНО със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на 29.07.2008г. Н.П. К. ***, починал на 05.03.2014г., съпруг на първата ищца и баща на втория ищец, е сключил договор за жилищен и ипотечен кредит с Банка ДСК ЕАД. Съгласно т. 1 и т.2 от договора, кредитът е отпуснат в размер на 159 000 лв. със срок на издължаване 300 месеца, считано от датата на усвояване. Кредитът се е погасявал по разплащателна сметка на кредитополучателя с №10711357. Лихвеният процент е бил в размер на 8,29%. Съгласно т.8 от същия договор, за обезпечаване на вземането на Банка ДСК ЕАД по него е била учредена договорна ипотека в полза на банката кредитор върху следния недвижим имот, придобит в режим на СИО от починалия Н. К. и ищцата Г.К., а именно: ЖИЛИЩЕ на трети етаж от жилищна сграда, находящо се в гр.Варна, кв. Виница, ул. "Св. Димитър Солунски" № 11 с площ от 101,90 кв.м., състояща се от кухня с трапезария, хол, две спални и сервизни помещения, заедно с две тавански помещения, едното от които с площ от 13,63 кв.м., а другото - 9,79 кв.м. или с обща площ от 23,42кв.м., ведно с ГАРАЖ с площ от 13,58кв.м. и ИЗБА с площ от 12,46кв.м. /нот. акт за учредяване на договорна ипотека, вписана с акт №87, том XIX, дело №17292, вх.рег. № 22180/01.08.2008г./ На 05.03.2014г. кредитополучателят Н.П. К. починал от внезапно заболяване /препис-извлечение от акт за смърт №0244/19.03.2014г./ и оставил като наследници съпруга - първата ищца и син - втория ищец. Към датата на смъртта му, кредитът се е погасявал изцяло и единствено от кредитополучателя Н.П. К., които е работил на кораб, плаващ под чужда флаг и е имал добро финансово състояние, за да изплаща ипотечния кредит с месечна вноска в размер на 1500лв. При неплащане на поредната вноска от банката се свързали с ищците, които уведомили банката за настъпилото обстоятелство, а именно смъртта на кредитополучателя, като обяснили също, че нямат възможност да продължават да обслужват кредита, поради липса на доходи. На 14.04.2014г., без предварително проучване на възможността на ищците за погасяване на ипотечния кредит, ищците са подписали допълнително споразумение от 14.04.2014г. към договора за кредит и други съпровождащи кредита документи.
Съгласно т. 1.1 от подписаното допълнително споразумение за остатъка от кредита в размер на 156 306,60 лв., банката е предоставила 6 /шест/ месечен гратисен период, в който месечната вноска по кредита е в размер на 598,12 лв., а след изтичане на този гратисен период месечните вноски по кредита стават в размер на 1483,70 лв. През периода от 01.04.2014г. до 31.12.2014г. чрез заеми от роднини и други близки ищцата Г.К. е превеждала като вноски по кредита суми в общ размер 5085.00 лв., както следва :
1. 14.05.2014г. - сума в размер на 605лв.
2. 16.06.2014г.- сума в размер на 600лв.
3. 14.07.2014г.- сума в размер на 600лв.
4. 14.08.2014г.- сума в размер на 600лв
5. 15.09.2014г.- сума в размер на 600лв
6. 14.10.2014г.- сума в размер на 600лв
7. 22.12.2014г. - сума в размер на 1480лв.
На 26.02.2015г. са вписани в особената книга, водена при ВРС, отказите на ищците Г.К. и П.К. от наследството, останало след смъртта на Николай К..
Сочи се, че при сключване на допълнителното споразумение банката не е проучила финансовите възможности на ищците, които не са имали трудови или други доходи и поради това са били в невъзможност да погасяват вноските по кредита. Излага се също, че преди сключване на процесното споразумение банката не е извършила проверка дали ищците са приели наследството на кредитополучателя.
В писмения отговор ответникът "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК ********* оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Сочи се, че с подписване на процесния договор ищците са изявили воля за приемане наследството на Николай К.. Предявен е с отговора инцидентен установителен иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на извършените от ищците откази от наследството, останало след смъртта на Н.П. К., поч. на 05.03.2014г., вписани в особената книга на ВРС под №№42/2015г. и 43/2015г.
С допълнителната искова молба ищците оспорват
възраженията на ответника. Правят възражение за
настъпила преклузия по отношение на писмения отговор от ответника и предявения
инцидентен установителен иск въз основа на твърдения, че са постъпили след
изтичане на предвидения в чл.131 от ГПК срок. Оспорват автентичността на
приложената към допълнителното споразумение Декларация за гражданско състояние
и свързани лица въз основа на твърдения, че ръкописният текст цифром и словом
не е изписан от Г.К., поради което при одобряването на ищците за кредитополучатели
са взети предвид неверни данни. По отношение на предявения инцидентен
установителен иск се изразява становище за недопустимост поради настъпила
преклузия, както и за липса на твърдяната от ищеца по ИУИ обуславяща връзка,
като се твърди, че така предявеният иск би могъл да се разгледа в настоящото
производство единствено като насрещен иск.
В срока по чл.373 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа възраженията си. Изразява становище за неоснователност на твърденията за настъпила преклузия по отношение на депозирания отговор по реда на чл.131 от ГПК и предявения ИУИ, като се излага, че същите са изпратени в рамките на законоустановения едномесечен срок. С допълнителната искова молба по инцидентния установителен иск "Банка ДСК" ЕАД поддържа, че ответниците по ИУИ са приели наследството, преди да осъществят процедурата по чл.52 от ЗН и да впишат отказ от наследство. Направени са доказателствени искания.
С допълнителния отговор по ИУИ, депозиран в срока по чл.373 ГПК, ответникът поддържа възраженията си за депозиране на писмения отговор и предявяване на ИУИ след изтичане на законоустановения срок.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Представено е като доказателство по делото допълнително споразумение към договор за кредит от 14.04.2014г., сключено между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и Г.М.К. и П.Н.К. като кредотополучатели от друга страна, по силата на което е договорен начина на погасяване на остатъка от задължението по договора за кредит №17/15972009 от 29.07.2008г. в размер на 154 520 лв. Предвиден е гратисен период, както и размера и падежа на погасителната месечна вноска. Към допълнителното споразумение са приложени общи условия на „Банка ДСК“ ЕАД, относими към всички видове ипотечни кредити.
Видно от приетия по делото договор за жилищен и ипотечен кредит от 29.07.2008г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Н.П. К., кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 159 000 лв., със срок на издължаване 300 месеца чрез плащане на равни месечни вноски. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека, собственост на Н.П. К. и Г.М.К.. Представени са също и общите условия на „Банка ДСК“ ЕАД, както и нот. акт за учредяване на договорна ипотека от 01.08.2008г.
От представените препис-извлечение от акт за смърт от 05.03.3014г. и удостоверение за наследници се установява, че Н.П. К.,***, е починал на 05.03.2014г. и е оставил като наследници Г.М.К. – съпруга и П.Н.К. – син.
Представени са също и заявление от ищците, адресирано до „Банка ДСК“ ЕАД с приложено известие за доставянето му, също и удостоверения от ВРС от 27.02.2015г. и декларации от 25.02.2015г., от които се установява наличието на заявени и вписани в особената книга при съда откази на Г.М.К. и П.Н.К. от наследството, останало след смъртта на Н.П. К.,***, починал на 05.03.2014г.
Приети са като доказателства по делото също така и молба от Г.К. и П.К. до „Банка ДСК“ ЕАД за заместване в дълг на починалия Николай К. като титуляр по кредит 17/15972009 с приложени към нея декларации за гражданско и имотно състояние и за свързани лица и за липса на публични задължения.
Видно от протокол №45 от заседание на
кредитния комитет на „Банка ДСК“ ЕАД, проведено на 10.04.2014г., е взето
решение за преструктуриране кредити на граждани по приложен списък, в който
фигурира и процесния кредит на името на Г.К..
От заключението по назначената и приета в съдебно заседание на 01.02.2017г. съдебно-счетоводна експертиза на оспорената от ищците Декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица от 26.03.2014г. относно нейната автентичност, се установява по отношение преправките в графа „Семейно положение“ в частта, касаеща П.Н.К., че първоначално на отделните намиращи се един под друг редове са били изписани цифри „1“, „1“, „1“,, които впоследствие са поправени на цифри „2“, „3“ и „3“, като тези две групи цифри са били изписани с две различни химикалки, от две различни лица и относително неедновременно. В областта на цифрата „6“ от числото „600“ в полето „Получавам общ чист нетен месечен доход“, отнасящо се до Г.К. се установи наличие на щрихи на цифрата „4“, която е останала недовършена и върху нея е изписана цифрата „6“.
От представеното по делото удостоверение от „Българо-американска кредитна банка“ АД се установява, че през период от 05.03.2014г. до 16.03.2014г. Г.К. е извършила превод от депозитна сметка с титуляр Николай К., както и че през същия период П.К. не е извършвал разпореждане със средства по разкрити на името на Николай К. сметки.
От представените по делото удостоверения от Община Варна се установява, че с декларация от 01.09.2014г. Г.К. е декларирала недвижим имот, придобит от декларатора и П.К. по наследство от Николай К., като за през периода след 05.03.2014г. задължените лица не са заплащали данъци за декларирания имот. С декларация от 22.08.2014г. Здравко К. е декларирал недвижим имот, по отношение на който Г.К. и П.К. са вписани като съсобственици, но партидата по отношени ена тях е закрита въз основа на представени удостоверения за отказ от наследство.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:
По предявения с отговора на исковата молба инцидентен установителен иск за прогласяване недействителността на извършените от ищците откази от наследството, останало след смъртта на Н.П. К., поч. на 05.03.2014г., вписани в особената книга на ВРС под №№42/2015г. и 43/2015г.
Съдът намира за допустим така предявения установителен иск от кредитор срещу законните наследници на кредитополучателя за установяване нищожността на отказите от наследство поради предшестващо приемане на наследството й съобразно Постановление № 7/1973г. на Пленума на ВС на РБ т. 3 б. "д", представляващо задължителна съдебна практика на ВС на РБ по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.II.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Съобразно теорията и константната съдебна практика отказът от наследство е изричен, формален и неоттегляем акт. Касае се за окончателно волеизявление, след което последвалото приемане е нищожно. Както приемането на наследството, така и отказът от наследство изчерпват възможността след неговото надлежно заявяване да се извърши обратното действие. Второто по ред изявление няма предмет, поради което то е недействително. /Решение № 310 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 721/2008 г., III г. о., ГК; Решение № 112 от 19.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 520/2003 г., I г. о./
При наличие на спор относно действителността на отказ от наследство следва да бъде извършена преценка дали действията и изявленията на призованите към наследяване, извършени след откриване на наследството, не представляват приемане на наследството. От анализа на представените по делото писмени доказателства е видно, че преди момента на вписване на оспорените откази от наследство ищците са подали молба за заместване на техния наследодател в задължението му по процесния договор за кредит, ищцата Г.К. е декларирала за данъчни цели недвижим имот, придобит по наследство и е извършвала преводи от открити на името на наследодателя депозитни сметки. Действията по деклариране и превеждане на суми са извършени само от ищцата Г.К., но молбата за заместване в договора за кредит и допълнителното споразумение, приети по делото и с неоспорена автентичност, е подадена от двамата наследници. Доколкото наследството съставлява съвкупност от активи и пасиви, действията, касаещи задълженията на наследодателя са също толкова релевантни с оглед формиране на извод за извършено приемане, колкото и действията по усвояване на активи.
От изложеното следва извода, че отказите от наследството на Николай К., извършени от двамата ищци следват по време фактическите им действия по приемане на наследството, каквито представляват подаването на молбите за заместване в дълг и сключване на допълнително споразумение за изплащане кредита на наследодателя. Поради това и направенитe впоследствие откази от наследство от тяхна страна са нищожни, което обуславя основателността на предявения инцидентен установителен иск.
Исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД са установителни искове, с които се цели установяване по съдебен ред, че определен договор страда от порок, обосноваващ неговата нищожност. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства, а според чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.
Съобразно задължителната практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, начинът на съединяване на искове зависи от естеството на материалните правоотношения. Начинът за съединяване на искове за недействителност на сделка, независимо от поредността и съотношението, които е посочил ищецът, са предявени в условията на евентуалност - ако сделката е нищожна на едно основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго основание е безпредметно. Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на форма. /Р № 199 от 12.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 583/2016 г., IV г. о., ГК/.
По предявения иск за прогласяване нищожност на допълнителното споразумение поради противоречие на материалния закон:
Основанието за нищожност на сделките по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - противоречие на закона представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни разпоредби. То е налице, когато има обективно несъответствие на договора с повелителна правна разпоредба, свързана със съдържанието, формата и фактическия състав на сключване на сделката. Основанието за нищожност "противоречие на закона" е общо и е налице само тогава, когато конкретното нарушение на закона не е предвидено като специално основание за недействителност, каквито са тези по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 27 ЗЗД.
В случая се твърди от ищцовата
страна противоречие на закона поради неспазване разпоредбата на чл.16, ал.1 от
Закона за потребителските кредити, приложима
и към настоящия ипотечен кредит на основание чл.4, ал.1, т.1 от ЗПК. Съобразно
действащата към момента на сключване на допълнителното споразумение редакция на
разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 от ЗПК разпоредбите на този закон не се прилагат
по отношение договори за кредит, обезпечени с ипотека, с изключение на изрично
изброени разпоредби на закона, сред които и чл.16, съгласно ал.1 от който преди
сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на
потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена
от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен
регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособността на потребителите.
Задължението за проверка на кредитоспособността на потребителя е съпътстващо сключването на договор за кредит, но не представлява елемент от фактическия състав или изискване, отнасящо се до формата или съдържанието на сделката. При противоречието на закона поведението на страните следва да е в пряко нарушение на повелителна правна норма, забраняваща настъпването на резултата от правната сделка. Неизпълнението на задължението по чл.16 от ЗПК, ако приемем, че такова е налице в конкретния случай, обуславя единствено затруднение или дори невъзможност на банката да събере вземанията си, поради което води до административна отговорност за съответните отговорни лица, но не би могло да причини най-тежкия порок на сключената сделка, а именно нищожност.
Освен това в случая не е налице хипотеза, при която се сключва договор за кредит и в която отрицателната преценка за кредитоспособността на клиента би могла да доведе до липса на сделка. В настоящата хипотеза задължението преминава върху наследниците на кредитополучателя като негови универсални правоприемници. В този смисъл правоотношението между наследниците и банката не възниква по силата на подписаното допълнително правоотношение, а с приемане на наследството, от който момент съгласно чл.48 от ЗН се придобива наследството, включващо всички права и задължения на наследодателя. Приемането, както е посочено по-горе, се извършва съгласно чл.49, ал.2 от ЗН с всяко действие, което несъмнено предполага намерение да се приеме наследството. В случая първото по време действие на ищците – наследници е подаването на молба до банката да заместят наследодателя си в кредитното правоотношение, след което е сключено и процесното допълнително споразумение. Именно поради тази молба банката не е предприела действия по завеждане на производство с правно основание чл.51 от ЗН, тъй като с с писмена молба наследниците са изразили волята си да изпълняват задълженията по кредита като част от наследствената съвкупност. По силата на сключеното впоследствие допълнително споразумение единствено са изменени част от договорните условия, като размер на погасителните вноски, гратисен период и др., но то не е правопораждащия факт за съществуващото между наследниците и банката облигационно правоотношение.
Въз основа на горното съдът намира за
неоснователен предявения на това основание иск, поради което подлежат на
разглеждане предявените в евентуалност иск за обявяване на договора за нищожен
поради невъзможен предмет и липса на основание.
Неоснователни съдът намира и исковете за
прогласяване нищожност на кредитния договор поради невъзможен предмет и липса
на основание. Хипотезата на невъзможен предмет е приложима при сделки с
правопораждащо или правопроменящо действие, когато
невъзможността е налице към момента на сключване на сделката и тя да следва от
обективно непреодолими пречки. Съдебната практика непротиворечиво приема, че
основанието за нищожност на договора невъзможен предмет предполага начална
фактическа или правна невъзможност да се изпълни договора, поради липса на
обекта на правоотношението, напр. при незаместими престации е погинала договорената вещ. Липсата на парични
средства за изпълнение на договорното задължение, дори и в случай, че тя е била
налице още в момента на сключването му, не се приема като обективна
невъзможност за изпълнение по смисъла на чл.81 от ЗЗД, още по-малко би могла да
се приеме като начална невъзможност, водеща до нищожност на договора.
Липсата на основание на сделката води до нищожност при каузалните сделки, каквато е настоящата. Основанието за сключване на сделката е причината за сключването й, с оглед на целения правен резултат - в случая придобиване на средства за закупуване на недвижим имот по отношение на договора за кредит. Основание за сключване на допълнителното споразумение е изменение на параметрите на погасяване на задължението по кредита, от което следва извод за неоснователност на иска, основан на твърдения за нищожност поради липса на основание.
По предявения иск с правно основание чл.34 от ЗЗД за връщане на платените от ищцата Г.К. вноски: Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна това, което е получила от нея. Доколкото основателността на иска е обусловена от изхода на спора по исковете за прогласяване нищожността на допълнителното споразумение, извода и по отношение на този иск е за неоснователност. Следва да се отбележи, че както е посочено по-горе, правоотношението между наследниците и банката не възниква по силата на подписаното допълнително правоотношение, а с приемане на наследството, тоест дори евентуално прогласяване нищожността на допълнителното споразумение не би довело до извод за недължимост на платените вноски.
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено направеното от ответника искане на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени в размер на 300 лв. съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в действащата редакция във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и 80 лв. заплатена държавна такса за съдебни удостоверения съобразно представения списък и приложени писмени доказателства.
Воден от горното, съдът
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ отказите от наследство по реда на чл.52 от ЗН, заявени пред ВРС от Г.М.К., ЕГН ********** с настоящ адрес: *** и П.Н.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** по отношение на наследството, останало след смъртта на техния наследодател Н.П. К., поч. на 05.03.2014г., вписани в особената книга на ВРС под №№42/2015г. и 43/2015г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Г.М.К., ЕГН ********** с настоящ адрес: *** и П.Н.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** срещу БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, искове с правно основание чл.26 от ГПК вр. чл. 16 от ЗКНИП за прогласяване нищожността на допълнително споразумение към договор за кредит 17/15972009 от 29.07.2008г., сключено на 14.04.2014г. поради противоречие на закона, в евентуалност поради невъзможен предмет и липса на правно основание за сключването му.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г.М.К., ЕГН ********** иска с правно основание чл.34 от ЗЗД за осъждане на "БАНКА ДСК" ЕАД София, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ищцата сума в общ размер 6294,86 лв., представляваща заплатени от нея вноски по кредит въз основа на допълнително споразумение от 14.04.2014г. към договор за кредит 17/15972009 от 29.07.2008г., като получени от ответника суми без правно основание, ВЕДНО със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.М.К., ЕГН ********** с настоящ адрес: *** и П.Н.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, представлявана от Д.Д.М., Д.Н.Н., В. М. С., Ю.Б.Г., М.Д. П.-К., със седалище и адрес на управление: *****, сумата от 380 лв. (триста и осемдесет лева), представляваща сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.