РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300500058 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ответника по спора
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК ********* срещу Решение № 4190 от
12.12.2022 г., пост. по гр.д. № 9200/2022 г. на РС – Пловдив, с което е осъден на основание
чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД да заплати на С. А. Л., ЕГН – ********** сумата 44 /
четиридесет и четири / лева - представляваща платена на 19.05.2022 г. без основание от Л.
като клиент на дружеството с кл. № *** такса за възстановяване на снабдяването с
ел.енергия на обект с ИТН *** – находящ се в ***, ведно със законната лихва, считано от
23.06.2022 г. / предявяването на иска / до окончателното й изплащане, както и да заплати на
ищеца направените деловодни разноски от 50 /петдесет /лв. , а на процесуалния
представител на ищеца адвокат С. П. М. да заплати възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1
т. 3 от ЗА в размер на 300 / триста / лева.
Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност на решението и искане за
неговата отмяна и отхвърляне на иска. Претендира разноски, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата чрез процесуалният си представител адв. М. е депозирал
отговор за неоснователност на жалбата. Адвокатът претендира присъждане на
възнаграждение за въззивното производство на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3, предл.
последно от ЗА.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл. 55 ал.
1, предл. 1 от ЗЗД – за осъждането на ответното ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,
1
ЕИК ********* да заплати / върне / на ищеца С. А. Л., ЕГН - ********** сумата 44 /
четиридесет и четири / лева, представляваща заплатена на 19.05.2022 г. от Л. като клиент на
дружеството с кл. № *** такса за възстановяване на преустановеното по негова вина /
незаплащане на доставената ел. енергия / снабдяване с ел.енергия на обект с ИТН *** –
находящ се в ***, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до
окончателното заплащане.
Ищецът твърди, че процесната сума не се дължи поради начална липса на основание
за плащането й, като поддържа:
1/ Клаузата от Общите Условия на ответното дружество, предвиждаща
възстановяване на разходите на снабдяването с електрическа енергия при прекъсването му
по вина на клиента е неравноправна на основание чл. 143 от ЗЗП и нищожна на основание
чл. 146 от същия закон , като в тази насока е налице влязло в сила съдебно решение №
1214/24.06.2014 г. по гр.д. № 1751/2013 г. на ОС – Пловдив.
2/ Извън тази клауза, не съществува нито договорно, нито законово основание за
начисляване на такса „ разходи за възстановяване на снабдяването с ел. енергия „ – когато
снабдяването е преустановено по вина на клиента. Позовава се на разпоредбата на чл. 124 от
ЗЕ, според която енергийното предприятие възстановява снабдяването след отстраняване на
причините, довели до преустановяването му.
Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска. Поддържа че считано от
01.07.2021 г. и до настоящия момент / период включващ датата на която е заплатена
процесната сума / ищецът е небитов клиент на дружеството досежно доставяната в
процесният обект ел. енергия на основание § 15 ал. 5 изр. второ от ПЗР към ПЗР на ЗИД ЗЕ /
ДВ бр.57/20202 г./ във вр. с чл. 95а от ЗЕ, тъй като в обекта ищецът осъществява
професионалната си дейност като адвокат / адвокатска кантора /. Съгласно чл. 95а от ЗЕ
ответникът като доставчик от последна инстанция / ДПИ / с издадена от ДКЕВР Лицензия №
Л – 413 – 17/08.07.2013 г., добавена към лицензията му като краен снабдител, осигурява
снабдяването на ищеца – краен клиент, с ел.енергия досежно процесния обект, като я
предоставя въз основа на договор при общи условия при условия на равнопоставеност и в
съответствие с чл. 91 ал. 2 от ЗЕ, а съгласно последно посочената разпоредба сделките с ел.
енергия се извършват при спазване разпоредбите на ЗЕ и на правилата за търговия с ел.
енергия, които се публикуват на от енергийните предприятия и комисията / ДКЕВР / на
интернет страниците им. Като небитов клиент на горепосоченото основание въззиваемият е
приел условията по чл. 95а от ЗЕ на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД - доставчик
последна инстанция, за продажба на ел.енергия, които условия са публикувани на сайта на
дружеството и които уреждат отношенията между страните, вкл. и дължимостта на
разходите за предоставяне на „ мрежова услуга възстановяване на снабдяването при
директно измерване по искане от доставчик от последна инстанция“. Приложими са и
правилата на оператора на мрежата – Електроразпределение Юг ЕАД, който единствено има
лиценз да преустановява/възстановява преноса на ел. енергия по мрежата, които са също
публикувани на интернет страницата на дружеството и са посочени цените на услугата – без
и със ДДС, като процесната сума е в размера по публикуваните условия и същата е била
платена от ответното дружество – доставчик последна инстанция ЕВН ЕС АД на оператора
на мрежата ЕР Юг АД. Така е налице договорно основание за начисляване и заплащане на
процесната сума. Факта че разпоредбата на чл. 124 от ЗЕ не предвижда заплащане на
разходите по възстановяване на снабдяването не означава че тези разходи са недължими в
случаите при които снабдяването е преустановено по вина на клиента. По така изложените
доводи счита да не са налице възведените твърдения за начална липса на основание досежно
процесната сума поради липса на договорна клауза и в нарушение на евентуалната такава
клауза със закона – чл. 124 от ЗЕ.
Районният съд е уважил иска, като е приел че ЗЕ / чл. 124 / задължава енергийното
2
предприятие да възстанови снабдяването с ел. енергия след отстраняване на причините,
довели до преустановяването, тоест – след заплащане цената на доставената енергия в
случая. Друго условие за възстановяването законът не възвежда, не е налице и договорно
основание за начисляване на процесната такса, поради което плащането й е престирано при
начална липса на основание.
Въззивникът поддържа решението да е неправилно. Излага доводи че е възстановило
продажбата на ел. енергия за обекта веднага след като въззивамият е заплатил стойността на
доставената преди това в обекта, но незаплатена му в срок такава. В случай на незаплатени
задължения за обекта доставчикът от последна инстанция има нормативно установено право
да прекъсне ел. снабдяването и нормативно установено задължение да го възстанови след
заплащането им. Плащането на таксата не е поставяно като условие за възстановяването. Но
услугата „ възстановяване на снабдяването „ не е безплатна, за извършването й се дължи
процесната такса, съответно плащането й от клиента не е лишено от основание. Поддържа
че считано от 01.07.2021 г. въззиваемият е небитов клиент на дружеството / обектът се
използва за осъществяване на професионална дейност / на основание § 15 ал. 5 изр. второ от
ПЗР към ПЗР на ЗИД ЗЕ / ДВ бр.57/20202 г./ във вр. с чл. 95а от ЗЕ и не се ползва с
потребителска защита по ЗЗП. Факта че разпоредбата на чл. 124 от ЗЕ не предвижда
заплащане на процесната такса като условие за възстановяване на снабдяването също не е
основание за недължимост на същата – както неправилно приел районния съд. Като небитов
клиент на горепосоченото основание въззиваемият е приел условията на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД - доставчик последна инстанция, за продажба на ел.енергия, тези
условия са публикувани на сайта на дружеството, вкл. и цената за предоставяне „ мрежова
услуга възстановяване на снабдяването при директно измерване по искане от доставчик от
последна инстанция“. Поддържа всички възведени в отговора на ИМ възражения и
представените към отговора писмени доказателства.
Въззиваемият – ищец, чрез процесуалния си представител адвокат М. е депозирал
отговор за неоснователност на жалбата. Настоява, че в ЗЕ не се съдържа основание за
начисляване и събиране на процесната такса, Не е налице и договорно основание за нея.
Договор между въззивника и въззиваемия за доставка на ел. енергия няма / не съставляват
такъв твърдяните от жалбоподателя общи условия по чл. 95а ал. 2 от ЗЕ, публикувани на
интернет страницата му /, а в случай че се приеме наличие на договорна връзка и съдържаща
се в нея уговорка, предвиждаща задължение за клиента да заплаща процесната такса като
условие за възстановяване на снабдяването на обекта му с ел. енергия, то тази уговорка се
явява нищожна на основание чл. 26 ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – противоречие със закона и в
частност с нормата на чл. 124 от ЗЕ, която императивно не допуска възможност
електроснабдителното дружество да поставя допълнителни изисквания към клиентите си
във връзка със възстановяване на снабдяването освен отстраняването на причините за
временното му преустановяване.
По делото е безспорно установено:
Ищецът е небитов клиент на ответното дружество досежно доставяната в процесният
обект ел. енергия, договорното правоотношение между тях е по чл. 95а от ЗЕ на основание §
15 ал. 5 изр. второ от ПЗР на ЗИД ЗЕ / ДВ бр.57/20202 г./ - в обекта ищецът осъществява
професионалната си дейност като адвокат / адвокатска кантора /. Представено е изпратеното
до ищеца уведомление по § 15 ал. 1 от ПЗР към ПЗР на ЗИД ЗЕ / ДВ бр.57/20202 г./ от дата
30.06.2020 г. На интернет страницата на дружеството са публикувани Общите условия на
ЕВН България ЕС по чл. 95а ал. 2 от ЗЕ за продажба на електрическа енергия при условията
на доставка от последна инстанция, член 18 от които гласи, че ЕВН – ЕС – ДПИ изисква от
оператора на електроразпределителната мрежа възстановяването на снабдяването с
3
електрическа енергия на съответния обект на клиента, след отстраняване на причините за
преустановяването и след като клиентът е компенсирал разходите за преустановяване и
възобновяване на снабдяването с електрическа енергия в случаите, когато
преустановяването е по негова вина.
Снабдяването на обекта с ел. енергия е било преустановено на 18.05.2022 г. поради
незаплащането от ищеца на доставената такава в обекта му по фактури №№ ***/*** г. и
***/***г., издадени от ответното дружество.
На 19.05.2022 г. ищецът е заплатил на ответника стойността на ел.енергията и
процесната сума от 44 лв. / за възстановяване на преноса / и същия ден доставката на ел.
енергия в обекта му е била възстановена.
Преустановяването на преноса на ел. енергия до обекта, съответно неговото
възстановяване е извършено от енергоразпределителното дружество Енергоразпределение
Юг ЕАД / единствено имащо лиценз като оператор на ел. мрежата да извършва тези
дейности / по искания на ответника ЕВН България ЕС съответно от 05.05.2022 г. и от
19.05.2022 г..
Представена е извадка от Инструкция и правила на мрежовия оператор ЕР ЮГ ЕАД,
приета в съответствие с чл. 102 ал. 10 от ПТЕЕ / съгласно която разпоредба процедурите по
временно преустановяване и възстановяване на снабдяването се уреждат в инструкция на
съответния мрежови оператор / и Ценоразпис за така извършваните услуги, в т.ч. и по
искане на търговеца – доставчик последна инстанция за 1 място на потребление. Услугата
по преустановяването и възстановяването на преноса е заплатена от ЕВН България ЕС АД
на ЕР Юг АД съгласно Ценоразписа на последното и по издадени от него фактури №
***/*** г. за преустановяването / л. 78 от първоинстанционното дело / и възстановяването на
преноса – фактура № ***/*** г. / л. 79 от делото /. Сумите по фактурите са общи стойности
за всички обекти, за които в съответния период е преустановен, съответно възстановен
преноса, като няма спор между страните по делото, че в общата платена от ЕВН България
ЕС АД на ЕР Юг АД сума от 14 615 лв. с ДДС по последно посочената фактура са и
процесните 44 лева.
С оглед така установеното от фактическа страна настоящия съд намира жалбата за
основателна.
Отношенията между страните във връзка с продажбата на ел.енергия на основание §
15 ал. 5, изр. последно от ПЗР на ЗИД ЗЕ / ДВ бр.57/20202 г./ се уреждат с Договор по чл.
95а от ЗЕ. Приложими са следователно не Общите условия на ЕВН България ЕС ЕАД като
краен снабдител, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ – 13/10.05.2008 г. / разпоредбата на
чл. 34 от които ОУ е коригирана съгласно влязлото в сила решение № 1214/24.06.2014 г. по
гр.д. № 1751/2013 г. на ОС – Пловдив /, а Общите условия по чл. 95а ал. 2 от ЗЕ за продажба
на електрическа енергия при условията на доставка от последна инстанция на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД – публикувани на интернет страницата на дружеството,
които с казания по горе чл. 18 от същите дават право на доставчика от последна инстанция
да изисква от клиента си възстановяване на направените разходи за възобновяване на
снабдяването с електрическа енергия в случаите, когато преустановяването е по негова вина
– какъвто е настоящия. Установено е извършването на разходите и конкретно на процесните
такива за възстановяване на снабдяването с ел. енергия от ЕВН България ЕС ЕАД.
Съгласно чл. 28 ал. 2 от ПТЕЕ доставчикът от последна инстанция събира и заплаща
на оператора на електроразпределителната мрежа сумите за пренос, достъп и други мрежови
услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от ДПИ количество ел. енергия.
Съгласно чл. 31 ал. 1 от ПТЕЕ клиентите, регистрирани на пазара по свободно договорени
4
цени, които сключват договор за комбинирани услуги по чл. 11 т.10 заплащат дължимите
суми за мрежови услуги на доставчика си последна инстанция. Съгласно чл. 13 ал. 1 от
приложимите между страните ОУ по чл. 95а ал. 2 от ЗЕ клиентът заплаща на ЕВН - ЕС –
ДПИ освен доставената електрическа енергия и дължимите към съответното
електроразпределително дружество мрежови услуги.
С оглед изложеното налице е договорно основание за заплащане на процесната сума
– както правилно се поддържа от въззивника, съответно твърдението на въззиваемия – ищец
в противна насока е неоснователно.
Същият – както се каза по горе, е небитов клиент по смисъла на § 1 т. 33а от ДР на
ЗЕ, съответно няма качеството на потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ЗЗП. С оглед което,
досежно процесния договор, сключен при казаните ОУ по чл. 95 а ал. 2 от ЗЕ за продажба на
електрическа енергия при условията на доставка от последна инстанция на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, същият не се ползва с потребителска защита. Изискването на чл.
95а ал. 2 от ЗЕ за равнопоставеност на страните по договора съдът намира да не е нарушено
чрез казаната договорна клауза за заплащане на процесните разходи от клиента, тъй като
преустановяването на снабдяването е във връзка с виновно неизпълнение на основното
негово задължение по договора да заплаща цената на доставената ел. енергия. Не е налице и
нищожност на клаузата поради противоречие с нормата на чл. 124 от ЗЕ, доколкото същата
не предвижда забрана за заплащане на направени от доставчика последна инстанция по вина
на клиента му разходи, а въпросът дали плащането им може да се възвежда от доставчика
като условие за възстановяване на снабдяването с ел. енергия е извън предмета на настоящия
спор, тъй като ищцовата претенция не е досежно това условие, а е за недължимостта на
процесния разход поради начална липса на основание – липса на договор, неравноправна и
нищожна клауза в договора с оглед потребителската защита, противоречие със закона – чл.
124 от ЗЕ.
Предвид изложеното обжалваното решение се отменя изцяло и искът се отхвърля.
На въззивника се дължат направените разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение – за две инстанции. За първоинстанционното производство разноски не са
направени от него, поради което не се и присъждат, а за въззивното се присъжда заплатената
ДТ от 25 лева. Юрисконсултско възнаграждение се присъжда в размерите по чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, които съдът определя на 150 лв. – за
първоинстанционното производство и 100 лв. – за въззивното.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Отменя изцяло Решение № 4190 от 12.12.2022 г., пост. по гр.д. № 9200/2022 г. на
Районен Съд – Пловдив, вместо което Постановява:
Отхвърля като неоснователен предявеният от С. А. Л., ЕГН – ********** иск за
осъждането на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК ********* да му заплати на
основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД сумата 44 / четиридесет и четири / лева - като платена
на 19.05.2022 г. при начална липса на основание от Л. като клиент на дружеството с кл. №
*** такса за възстановяване на снабдяването с ел.енергия на обект с ИТН *** – находящ се в
***, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2022 г. / предявяването на иска / до
окончателното й изплащане.
Осъжда С. А. Л., ЕГН – ********** да заплати на ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство в размер на 150/ сто и петдесет / лева.
5
Осъжда С. А. Л., ЕГН – ********** да заплати на ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, ЕИК ********* за въззивното производство разноски в размер на 25 / двадесет и пет /
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/ сто / лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6