Решение по дело №1135/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 792
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 14 януари 2020 г.)
Съдия: Нейко Нейков
Дело: 20195510101135
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  

 

 

гр. К., 17.12.2019 година

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А    

 

 

Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 09.12.2019 г. година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Д., като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 1135 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от В.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** и М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание - чл. 87, ал. 3 ЗЗД

Ищците твърдят, че ответницата М.Д. била тяхна внучка, дъщеря на сина им Д.Д..

Сочат, че през 2007 г. с нотариален акт № **, том *, рег. № **** дело № ***/2007 г. по описа на нотариус П. К.прехвърлили на внучката си М.Д. притежавания от тях недвижим имот, представляващ дворно място с площ от *** кв. м., което по действащия план на с. Ю., общ. М. представлявало УПИ I-*** в кв. **, заедно с построените в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, гараж и други подобрения срещу задължение за гледане и издръжка. Тъй като тогава ответницата била непълнолетна - на 14 години, било уговорено до навършване на пълнолетие грижите и издръжката по отношение на ищците да бъдат поети от нейната майка С.Й.А., а след като М. стане на 18 г. тя да поема задължението по договора.

Твърдят, че до края на 2017 г. имали контакти с М., като тя идвала при тях в с. Ю. само за да ги види. Понякога оставала да нощува, друг път идвала само за няколко часа. От началото на 2018 г. нямали никаква връзка с нея.

От момента на прехвърлянето на имота и до настоящия момент нито майката на М., нито самата М. полагали грижи за ищците, съгласно уговореното в нотариалния акт. Двамата били сме вече възрастни хора и имали нужда от помощ.  Първият от ищците имал белодробно заболяване - хронична обструктивна белодробна болест, за което имал издадено експертно решение за 58% неработоспособност, пожизнено. Лекарствата, които закупувал, се поемали частично от НЗОК, като ежемесечно доплащал по около 50 лв. за лекарства само за себе си. Втората ищца също имала заболяване, ежедневно приемала лекарства заради заболяването си, което също сама закупувала и те стрували около 20 лв. на месец.

Сочат, че и двамата били пенсионери, като първият ищец получавал пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 198,64 лв., а втората ищца получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 207,60 лв. Въпреки, че разчитали, че на стари години ще бъдат обгрижвани от внучката си - отв. Д., това не се случило.

Молят съда  да постанови решение, с което да развали сключения между ищците и ответницата М.Д.Д. договор, обективиран в нотариален акт № **, том VI, № **** дело № ***/2007 г. по описа на нотариус П. К., с който бил прехвърлен срещу задължение за гледане и издръжка следния недвижим имот - Дворно място с площ *** кв. м., а по скица *** кв. м., ,съставляващ урегулиран поземлен имот I-*** в кв. ** по плана на с. Ю., община М., ведно с построените в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, гараж и други подобрения, при граници на имота - от две страни улици, УПИ **-*** и УПИ ***-***, поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на приобретателката М.Д.Д..

Молят да бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Д.Д., в качеството му на особен представител на ответника М.Д.Д..

Заявява, че искът бил недопустим, понеже не била внесена в цялост необходимата държавна такса. Изразява становище, че искът бил неоснователен.

Сочи, че в исковата молба се твърдяло, че връзката с ответницата - внучка на ищците, била прекъсната от началото на 2018 г. Но алеаторния договор бил сключен повече от 10-десет години преди този сочен момент за прекъсната по между им връзка. Ответницата навършила пълнолетие през м. януари на 2011 г., докогато задължението по договора било поето от майка ѝ С.Й.А.. От друга страна, искът бил заведен на 17.04.2019 г. - около 15 месеца след твърдяното прекъсване на контактите от началото на 2018 г.. Този период - около 15 месеца, за който се твърдяло, че липсвала връзка между страните по спора, съпоставен с предходния, представлявал близо една седма дробна част от 10-годишния период преди това, когато и в който страните по договора поддържали връзка и тесен контакт според изложеното в исковата молба, и в този смисъл - дори да се докажело, че през 15-те месеца, връзката и контактите били престанали, същият период бил незначителен, ако се докажело, че ищците, не са приемали по тяхна вина изпълнението на задължението, или задължението било изпълнявано чрез трето лице /в този смисъл е представения нотариален акт/.

Твърди, че през този 10-десет годишен период, дори и съпоставен с 15 месеца на твърдяната липса на връзка, ищците приемали задължението на ответницата, както и с майка ѝ да е било в достатъчна степен, по смисъла на договора, а именно - като е било осигурявано всичко необходимо за един спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сключването на договора. Индиция за това, че задължението за издръжка и гледане било изпълнявано, било пряко, било - чрез майката, или чрез трето лице, или, че било възпрепятствано /затруднявано/ от ищците по тяхна вина, или не било приемано от тях изпълнението на задължението за гледане /поради смяната на местоживеенето им от гр. С. в село Ю./, се съдържала в нотариалния акт, от който категорично се констатирало, че при сключването му адресите на страните - двамата ищци и ответницата, вкл. и на майка ѝ, били в един и същ град - С.. Установявало се и друго, че ищците живеели на адрес: гр. С., ул. „*** ********“ № *, който адрес предполагал имотът там да е тяхна собственост.

Сочи, че задължението по договора било изпълнявано, понеже ищците са живеели в гр. С., в който град било и местоживеенето на ответницата и майка ѝ, и че в с. Ю. имотът, описан в нот. акт като двуетажна масивна жилищна сграда, не бил пригоден за изпълнение на задължението, бил фактът, че такава сграда нямало нанесена в скицата, приложена към исковата молба. Това обстоятелство имало значение в два аспекта - не само дали била годна сградата за обитаване като жилищна, но имало значение и за това, дали било прехвърлено с договора нещо повече от реалното притежание, а оттам възниквал въпросът за съответствията между величината на прехвърленото и изискваното задължение в алеаторния договор. Нещо повече - ако такава сграда съществувала към момента на сключване на договора, за нея следвало да се представят към договора документи, които да са посочени като приложение към нотариалния акт, каквито обаче липсвали.

 

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Предявеният иск е допустим, тъй като изхожда от активно легитимирано лице - прехвърлителят по договора, имащ правен интерес от развалянето му, а ответникът е пасивно легитимиран по иска като приобретател по договора.

Разгледан по същество, искът е и основателен.

От приложения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане № **, том **, рег. № ****, дело № *** от 2007 г. по описа на Нотариус П.К.е видно, че ищците  сключили договор с ответницата  /тяхна внучка/, по силата на който й прехвърлили следния свой недвижим  имот: Дворно място с площ *** кв. м., а по скица *** кв. м., ,съставляващ урегулиран поземлен имот I-*** в кв. ** по плана на с. Ю., община М., ведно с построените в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, гараж и други подобрения, при граници на имота - от две страни улици, УПИ **-*** и УПИ ***-***  срещу задължение за М.Д.Д., със съгласието на нейната майка и законен представител С.Й.А. за издръжка и гледане  не прехвърлителите В.С.В. и М.Г.Д. до края на живота им, било лично или чрез трето лице, като до навършване на пълнолетието задължението се поема от С.Й.А., като им осигуряват всичко необходимо за един спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега, при условие, че прехвърлителите си запазват изключително и безвъзмездно право на ползване и обитаване върху целия имот до края на живота си, заедно и поотделно.  

По делото е приложено Експертно решение № **** от ***/****.2013 г., от което е видно, че ищецът В. е с  ТЕЛК с водеща диагноза „друга неуточнена хронична обструктивна белодробна болест“ с 60 % т.н.р. Представени са епикризи, издадени от МБАЛ „***. *** *********“ АД, от които е видно, че същият е постъпвал за лечение в болничното заведение през 2015 г. и 2018 г.

Видно от представена епикриза № ***** г. от МБАЛ „Проф. д-р *********“ АД, ищцата М.Д. е постъпила за лечение с диагноза язва на стомаха. Диафрагмална херния.

Видно от удостоверение изх. № *******/****2019 г. В.В. получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване 198,64 лева.

Видно от удостоверение изх. № **********/***.2019 г. М.Д. получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване 207,60 лева.

От показанията на свидетеля И.Д.Ж., без родство със страните,  се установява, че същият познавал ищците от 25 години. Били съседи в с. Ю.. Не бил виждал ответницата Мариана от 2-3 години. Заявява, че В. и М. не били добре здравословно, особено В., който и към момента бил в болница, страдал от белодробно заболяване. Нямало кой да им помага. Не познавал сина им Д., не знаел къде е той и не знаел защо не се вижда с тях.

От показанията на свидетеля Т.П.Т., братовчед на В.В., желае да свидетелства, се установява, че ищците от много години живеели в Ю., имали нова къща там. Заявява, че не е виждал внучката М. от 2 години. Твърди, че В. не бил добре здравословно и в момента бил в болница. В домакинството сами се справяли, нямало кой да им помага. Сочи, че не бил виждал сина им Д. от дълго време.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

В хода на производството по делото безспорно се установи, че след сключването на договора, приобретателят по него не е изпълнявал в пълен обем задълженията си към прехвърлителите  така, както е уговорено в него, както и че ищците, предвид влошеното им здравословно състояние и преклонната им възраст, имат остра нужда да се полагат за тях грижи и да им се дава издръжка.

Гореизложеното се установи и от кореспондиращата част на твърденията на ищците, както и от показанията на разпитаните свидетели.

Досежно събраните гласни доказателства, следва да се отбележи, че разпитаните свидетели  са очевидци на описваните от тях събития, като същите са възприели последователно различни факти и обстоятелства от развилите се отношения между страните, касателно процесния спор. Разгледани в тяхната съвкупност показанията им дават ясна картина какво точно се е случило и във взаимовръзката си са логични, безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото, поради което съдът дава пълна вяра на показанията им и ги възприема като обективни.

Съдът намира, че предявеният иск за разваляне на сключения договор срещу задължение за издръжка и гледане е допустим, основателен и доказан.

Допустим и основателен е, тъй като ищците, които са страна по договора, имат право да искат развалянето му, след като не са получили договореното изпълнение. Не се оспориха писмените доказателства представени от ищците, които доказват, че те са стари  и  болни  и имат нужда от гледане и издръжка. 

Договорът за издръжка и гледане следва да се изпълнява в натура трайно и постоянно без периодичност и цикличност. Всяко отклонение се счита за неизпълнение и води до развалянето. Ако кредиторът не оказва съдействие за изпълнение на задълженията на длъжника, същият има право да трансформира задължението си от натура в парично. Не се събраха доказателства за неоказано съдействие от страна на ищците, нито постъпки за трансформация от страна на ответника. Налице е пълно неизпълнение от страна на ответника,  поради което договорът следва да се развали.

Предвид изложеното дотук и като съобрази, че ответницата не е изпълнявала в пълен обем, изцяло, пълно и трайно поетите задължения по договора за гледане и издръжка, като не престира на прехвърлителите  дължимата грижа по договора, лично или чрез трето лице, нито е предприела мерки да иска от съда трансформиране на натуралните си задължения в паричен еквивалент, съдът намира за основателен иска за разваляне, поради пълно неизпълнение на сключения между страните алеаторен договор за гледане и издръжка.

На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, съдът следва да даде шестмесечен срок на ищците за отбелязване на това съдебно решение в службата по вписванията на Районен съд- К..

На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ответницата  следва да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 1 254,90 лв., съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

 

Водим от гореизложеното, съдът


Р Е Ш И:


РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, сключения с нотариален акт за

прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане № **, том **, рег. № ****, дело № *** от 2007 г. по описа на Нотариус П.К.между В.С.В., ЕГН ********** от и М.Г.Д., ЕГН ********** ***, в качеството им на прехвърлители и М.Д.Д., ЕГН ********** ***, в качеството й  на приобретател, договор за прехвърляне на подробно описан в нотариалния акт недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, съгласно който М.Д.Д., ЕГН ********** е придобила  правото на собственост върху следния недвижим имот:  Дворно място с площ *** кв. м., а по скица *** кв. м., ,съставляващ урегулиран поземлен имот I-*** в кв. ** по плана на с. Ю., община М., ведно с построените в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, гараж и други подобрения, при граници на имота - от две страни улици, УПИ **-*** и УПИ ***-***   срещу задължение за М.Д.Д., със съгласието на нейната майка и законен представител С.Й.А. за издръжка и гледане  на прехвърлителите В.С.В. и М.Г.Д. до края на живота им, било лично или чрез трето лице, като до навършване на пълнолетието задължението се поема от С.Й.А., като им осигуряват всичко необходимо за един спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега, при условие, че прехвърлителите си запазват изключително и безвъзмездно право на  ползване и обитаване върху целия имот до края на живота си, заедно и поотделно. 

 

 

ДАВА шестмесечен срок, считано от влизане на решението в сила на В.С.В., ЕГН ********** и М.Г.Д., ЕГН ********** *** да отбележат влезлия в сила съдебен акт в Службата по вписванията на Районен съд- К..

 

 

ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН ********** *** да заплати на В.С.В., ЕГН ********** от и М.Г.Д., ЕГН ********** ***  направените по делото разноски в размер на 1 254,90 лв /хиляда двеста петдесет и четири лев а и деветдесет ст./.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на страните пред Окръжен съд-гр. С..

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: