Решение по дело №4154/2010 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                      22.11.2010г.                                 град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,           наказателно отделение,                ХІV състав

На деветнадесети ноември                                                                   година 2010

В публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Ганева

Съдебни заседатели:

Секретар: Мария Милева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Ганева 

НАХ дело №4154 по описа за 2010 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от И.Н.Д. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №8597/3.09.2010г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, с което на основание чл. 174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания: глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от петнадесет  месеца, за нарушение на чл. 5, ал.2,т.3 от ЗДвП.

С жалбата се изразява несъгласие с горепосоченото наказателно постановление, като се моли за намаляне размера на наложените наказания. Към жалбата не се представят доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.

В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата. Не оспорва извършеното нарушение. Моли единствено за намаляне размера на наложените наказания.

 За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката, е направено искане да се потвърди наказателното постановление. Не ангажират нови доказателства.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.08.2010г., около 15.40 часа полицейските  служители К.Д. и К Д били на работа. На посочената по-горе дата и час в гр.Бургас, в к-с „Меден Рудник” до бл.21 на околовръстен път  спрели за проверка лек автомобил ВАЗ 2103, с рег.№ К. Тъй като водачът видимо бил под въздействие на алкохол органите на реда му указали, че следва да му бъде извършена проверка  с техническо средство Алкотест Дрегер  7410+, но  жалбоподателя категорично отказва да бъде изпробван.   При проверката на документите св.Д. установил, че водач на автомобила е жалбоподателят.

С оглед на тази констатация св.Д., в качеството си на мл.автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Бургас съставил Акт за установяване на административно нарушение. Актосъставителят е приел, че с гореописаното деяние И.Д. е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.2, т.3 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя и свидетелите посочен в акта.

Въз основа на горепосочения АУАН впоследствие е издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, с което на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания: глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от петнадесет  месеца, за нарушение на чл.5, ал.2,т.3 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания на К.Д.– актосъставител потвърждаващ изцяло съдържанието отразено в акта, и от приложения АУАН, на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като те са кореспондиращи се и взаимно допълващи. Между тях няма противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин фактите от значение за делото. Съдът в цялост дава вяра на показанията на свидетеля Д., който пресъздава свои непосредствени възприятия и чиито показания съдът намира за последователни и логични. Свидетелят е категоричен,че жалбоподателя е бил под въздействие на алкохол и е отказал да бъде изпробван с техническо средство.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Фактическото описание на нарушението, съдържащо се в АУАН и в НП, съответства на посочената като нарушена от жалбоподателя разпоредба на чл. 5, ал.2,т.3 от ЗДвП, поради което и съдът счита, че в случая не може да се приеме, че на жалбоподателя не е било ясно за какво точно административно нарушение му е наложено административно наказание.

По съществото на спора:

Според разпоредбата на чл. 5, ал.2, т.3 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол .

Санкционната норма на чл. 174, ал. 3от ЗДвП предвижда, че водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв.

С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 5, ал.2,т.3 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на 21.08.2010г., около 15.40 часа,  в гр.Бургас, в к-с „Меден Рудник” до бл.21 управлявал лек автомобил ВАЗ 2103, с рег.№ А7632 КА под въздействие на алкохол. Актосъставителят е категоричен, че жалбоподателя видимо е бил употребил алкохол и той е бил водач на МПС.   Нарушението на забраната, уредена в чл. 5, ал.2,т.3 от ЗДвП, е обявено за наказуемо със санкционната норма на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

Съдът счита, че извършването на гореописаното административно нарушение от жалбоподателя е установено по несъмнен начин от показанията на свидетеля , както и от приложения АУАН, на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на това нарушение.

Относно наложените наказания, съдът съобрази следното:

Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв.

С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. От обективна страна това нарушение е извършено чрез действие. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като жалбоподателя е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не трябва да управлява МПС след употреба на алкохол, но въпреки това е управлявал автомобила, с което е целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние. Предвид на това съдът намира, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление, в частта му за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на това административно нарушение на правилата за движение.

При така установените факти по делото съдът обаче счита, че административнонаказващият орган неправилно е оценил значимите за определяне на административните наказания обстоятелства, за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, в частта относно наложените наказания. Цитираната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда за такъв вид нарушение две кумулативни наказания – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок до 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая за това нарушение административнонаказващият орган е определил наказания глоба  над минималния предвиден от закона размер и лишаване от право да управлява МПС над минималния предвиден от закона размер. Съдът счита, че определения размер на наказанията е несправедлив, тъй като не е съобразен с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. По конкретно личността на нарушителя е с ниска степен на обществена опасност - по делото липсват данни за предходни нарушения по ЗДвП или други противообществени прояви, към настоящия момент жалбоподателят по негови твърдение е безработен и не разполага допълнителни доходи. С оглед на така изтъкнатите смекчаващи отговорността обстоятелства, които съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН обуславят налагане на по-леко наказание, настоящата инстанция намира, че наложените на жалбоподателя на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, наказания следва да бъдат намалени до предвидения в закона минимален размер , а именно глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца .

С оглед на изложеното до тук, съдът направи крайният си извод, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, в частта, с която на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 15 месеца, като размерът на тези наказания бъде намален до минимума, предвиден в закона, а именно на глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца..

Мотивиран от гореизложените съображения, и на основание чл.63, ал.1, предл. 1 и 2 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №8597/3.09.2010г, издадено от Началник група в сектор ПП-КАТ към ОДП Бургас, с което на И.Н.Д. ***, с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания –глоба в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 15 месеца, като намалява размера на тези  наказания на глоба в размер на 500 лв. и  лишаване от право да управлява МПС за срок от 12  месеца.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                                                                           СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала:

ММ