№ 91
гр. Ямбол, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500056 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба на П. Т. П. и С.Т.П. от гр. Т., чрез пълномощника им
адв. К.С. от АК-Ямбол против Решение №70/26.11.2021 г., постановено по гр.д.№195/2021
г. по описа на РС-Тополовград, с което съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан
предявения иск от въззивниците с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗС за
признаване за установено спрямо Г.И.К. правото им на собственост върху имот, находящ се
в землището на Тополовград, местност "Градище", с №72761.56.145, с площ от 1153 кв.м.,
при граници: от север- имот 56.191- собственост на Т.П.Т. и МЗГ, от изток-полски път, от
юг- имот №56.144- собственост на наследници на К. Д. М., и от запад - имот №56.144-
собственост на наследници на К. Д. М. и върху 512 кв. м. от имот, находящ се в землището
на Тополовград, местност "Градище" с №72761.56.144, целият с площ 3756 кв.м., при
граници на целия имот: от север -полски път; от изток-имот 56.191- собственост на Т.П.Т. и
МЗГ, имот 56.145- собственост на наследници на К. Д. М. и полски път, от юг - имот 56.14-
на наследници на П.П.К. и от запад- полски път, придобито на основание давностно
владение, започнало 2007 г., непрекъснато, явно и необезпокоявано от никого. С
атакуваното решение въззивниците са осъдени да заплатят на ответника /въззиваем/ Г.И.К.
направените по делото разноски в размер на 600 лв.. Жалбоподателите чрез пълномощника
си адв. К.С. оспорват първоинстанционното съдебно решение, с мотивирано становище за
незаконосъобразност, изразяваща се в допуснато противоречие с материалноправни
разпоредби, трайно установената съдебна практика и превратен анализ на събрания
доказателствен материал. Обосновава се несъгласие с основополагащия правен извод на
ТРС, отразяващ тезисни съждения, извън законосъобразната преценка на фактическия
състав на материалноправния институт на придобивната давност, че издадената от кмета на
Община Тополовград заповед от 17.01.2014 г. за възстановяване правото на собственост на
наследниците на К. Д. М. върху процесните имоти е препятствало изтичането на
предвидения 10- годишен давностен срок в полза на въззивниците. Поддържа се, че
влизането в сила на административния акт, респ. моментът на влизане в сила на плана на
новообразуваните имоти са ирелевантни за фактическите отношения, свързани с
установеното давностно владение. Посочва се, че приложимият с оглед спецификата на
1
спора закон- е този на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, съгласно който изтеклата придобивна давност за
имоти, собствеността върху които се претендира по реда на ЗВСОНИ или на ЗСПЗЗ, не се
зачита и започва да тече от влизането на ц. разпоредба в сила, чиято актуална редакция е от
1997 г. С оглед липсата на изрична регламентация в цитираната особена нормативна уредба,
както и в общото правило на чл.116 ЗЗД, която да регулира хипотеза на прекъсване на
придобивната давност с издаването или влизането в сила на административни актове,
формираният на тази основа съдебен извод е юридически неправилен. В аспекта на
противопоставяне на решаващите изводи на първата инстанция се поддържа като доказана
фактическата теза, че от обозначения в уточнението на исковата молба момент- 2007 г. на
встъпване във владение до настоящия момент въззивниците са владели със съзнанието на
собственици имот с №72761.56.145 с площ 1153 кв. м. в землището на Тополовград, и са
установили самостоятелна фактическа власт върху 512 кв.м. от имот с № 72761.56.144,
целия с площ 3756 кв. м. в землището на гр. Тополовград. В подкрепа на този аргумент е
предложена доказателствена съпоставка с части от отговорите по изслушаната пред ТРС
съдебно-техническа експертиза, според които видимите граници на процесните имоти
съвпадат с очертаните кадастрални граници съгл. утвърдения план за новообразувани имоти
за м. Градище, землище на гр. Тополовград, и като се имат предвид нормативните
изисквания и утвърдените планове за землището на гр. Тополовград има реално обособената
част с площ от 512 кв. м. от имот 72761.56.144. Предлага се собствена доказателствена
интерпретация със съждения за еднопосочност и вътрешна съгласуваност между
свидетелските показания, приложените карти от геодезическо заснемане и СТЕ,
установяващи убедителна фактически релевантна информация относно трайно
установеното, продължило в претендирания времеви интервал, необезпокоявано и явно
владение на въззивниците върху индивидуализираните имоти. Настоява се за цялостна
отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което ЯОС да признае за
установено претендираното от въззивниците вещно право на собственост, с формулирано
съпътстващо искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна Г.И.К., ЕГН
********** от гр. Т. и същият не е взел становище по оплакванията в жалбата
В с.з. въззивниците се представляват от адв. К.С., която заявява, че поддържа жалбата
по подробно изложените в нея съображения и моли за нейното уважаване. Формулира
искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
След обстоен преглед на събраните пред първата инстанция писмени и гласни
доказателства, съобразявайки оплакваният в жалбата и фактическите твърдения на страните,
ЯОС формира следните констатации от фактическа страна:
Съгласно Нотариален акт №136, том 4, рег. №947, дело №327/2013 г. по реда на
обстоятелствената проверка и на основание чл.587, ал.2 ГПК С. С. Т., П. Т. П. и С.Т.П. са
признати за собственици по давностно владение и наследство на : 1.Масивна жилищна
сграда със застроена площ 30 кв. м. и 2.Паянтова селскостопанска сграда със застроена площ
15 кв. м. , които сгради са построени в поземлен имот ЕКАТТЕ 72761.56.191, представляващ
новообразуван имот №191 в масив 56, съгласно утвърдения план на новообразуваните
имоти на гр. Тополовград, обл.Хасково /№РД-11-123/05.07.2005г/ целият с площ 542 кв, м.,
собственост на МЗХ, в местността "Градище" в землището на гр.Тополовград.
От Заповед №01-Г-222/17.01.2014 г. , издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност
"Градище" , землище на гр. Тополовград, одобрен със заповед №РД-11-123/05.07.2005 г. на
Областния управител на обл.Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ №Т1014/13.02.1993
г. на ПК/ОСЗГ- гр. Тополовград, по заявление и представени писмени доказателства от
И.К.Д., скици №14 и №15 от 17.01.2014 г., е възстановено правото на собственост на
наследници на К. Д. М., върху 1. новообразуван имот №56.144 по плана на
новообразуваните имоти за местността "Градище", землище на гр.Тополовград с площ 3756
кв. м. и 2.новообразуван имот №56.145 по плана на новообразуваните имоти за местността
2
"Градище", землище на гр. Тополовград с площ 1 153 кв. м.
Приложени са скици с №286 и №287 от 25.06.2021 г., изд. от Община Тополовград,
отдел ППУТ на парцел с №144, масив 56 и парцел с №145 по плана на новообразуваните
имоти в местност Градище, гр. Тополовград, видно от които имотите са собственост на
наследници на К. Д. М..
От страна на ответника е представена молба-декларация вх.№93-00-1259/15.06.2021г.
до нотариус Радостина Цанева, съдържаща искане за издаване по реда на обстоятелствената
проверка на нотариален акт за собственост на ПИ с площ 1153 кв. м. с идентификатор
72761.56.145 и ПИ с площ 3756 кв. м. с идентификатор 72761.56.144 по плана на
новообразуваните имоти, и двата разположени в местността "Градище", гр.Тополовград,
удостоверения №358/04.06.2021 г. и №356/04.06.2021 г., съгл. които горепосочените имоти
не са общинска собственост и не са вписани в регистрите за общински имоти в Община
Тополовград, както и скици №255/02.06.2021 г. и №256/02.06.2021 г. на описаните
поземлени имоти, изд. от Община Тополовград.
Сред ангажираните писмени доказателства са документите от преписката във връзка
със заявената реституционна процедура от страна на Г.И.К., а именно: заявление с вх. № 94-
Г-18 от 09.01.2014 г., извлечение от кадастрален регистър на недвижими имоти в местността
"Градище" , скица №14/17.01.2014 г. на новообразуван поземлен имот 56.144 в м.
"Градище", землище на гр. Тополовград, скица №15/17.01.2014 г. на новообразуван
поземлен имот 56.145 в местността "Градище" землище на гр.Тополовград, в които се
съдържа информация, че новообразуваните имоти са записани на наследници на К. Д. М.
съгл. разписен лист към плана на новообразуваните имоти и Решение на ПК на
гр.Тополовград; решение № Т1014 от 12.02.1993 г., на поземлената комисия в
гр.Тополовград.
От представено по делото удостоверение за наследници се установява, че въззиваемият
Г.И.К. е един от наследниците на И.К.Д.,който от своя страна е сред наследниците К. Д. М..
В първоинстанционното производство е изслушано и кредитирано като обективно и
неоспорено от страните заключение по СТЕ с приложени към него скици от №1-№6 , в
което след извършено геодезическо заснемане на видимите граници на ПИ 72761.56.145 и
ПИ 72761.56.144е аргументирано становище, че видимите граници на процесните имоти
съвпадат с очертаните кадастрални граници съгл. утвърдения план на новообразуваните
имоти за местност "Градище", землище на гр. Тополовград.Отразено е, че на скица №1,
скица №3, скица №5 и скица №6 /обозначена в зелен цвят/ част от имот с идентификатор
72761.56.144 е оградена с трайна ограда от колове и мрежа, а от запад и север е разделена от
имот с №72761.56.144 и №72761.56.145 с бразда. Посочено е, че като се имат предвид
нормативните изисквания и утвърдените планове за землището на гр.Тополовград има
реално обособена част от имот 72761.56.144, показана с условно приет №1 на скица №6, с
площ 512 кв. м., която заедно с имот 72761.56.145 се ползва от въззивниците, а частта от
имот 72761.56.144 с площ 3244 кв. м. в западната му част се ползва от ответника Г.К.. При
изслушване на вещото лице в с.з. пред първата инстанция, проведено на 28.10.2021 г.,
същото е конкретизирало заложените в СТЕ научно обосновани отговори, като е
пояснило,че използваната скица №3 му е предоставена от ищците. На нея с дебели черни
линии е обозначен целият имот 145 и означението на лозето в имот 144 до границата с имот
146, каквито граници на практика не съществуват в плана и в депозираните от
Общ.Тополовград документи, но след проверка на място от в.л., същите съответстват на
границите, в които се осъществява фактическо господство върху земята от ищците. Скица
№4 и скица №5 са издадени през 2014 г. въз основа на плана на новообразуваните имоти.
Посочва, че през 2005 г. е направено аерофото-заснемане на съществуващи реални граници,
въз основа на което са обозначени границите в кадастралната карта, като с изготвяне на
плана на новообразуваните имоти е налице пълна идентичност между кадастрални граници
и имотни граници съгл. плана. Според становището на вещото лице обособените части в
двата процесни имота, илюстрирани с пунктирни линии в скиците, означават растителни
групи /в конкретния случай лозе и овощна градина/. Тези пунктирни линии , онагледяващи
растителните групи, не следва да бъдат отъждествявани с имотни граници , а единствено за
съществуващи на място материализирани граници. Еднозначно и категорично вещото лице
изтъква, че условно обособеното от него място от 512 кв. м. в имот №144 попада в
3
приложното поле на нормативно третиране на Наредба №3/28.04.2005 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, но същото
не може да бъде определено като отделен имот, т.к. означената с пунктирна линия
материализирана граница- бразда няма характер на имотна граница.
Събрани са гласни доказателства от разпита на св. Д.Д., който установява, че от вилата,
притежавана от въззивниците надолу, посока запад техният баща е засадил лозе, грижил се е
за него, вилата е оградена с каменна ограда покрай пътя, а има и дълбока вада, по пътя
надолу и успоредно с пътя. Посочва, че за последно е бил там през 2012 г. и е заварил
половината лозе изкъртено, както и че не са му известни обстоятелства за неуредени
отношения между страните във вр. с двата имота.
Приобщените гласни сведения от св. М.И. предоставят информация, че въззивниците са
притежавали лозя, разположени под вилата им, като едното американка, а другото алжирка,
което впоследствие било изкоренено и на негово място засята люцерна, а впоследствие
разположени машини. Свидетелката уточнява, че Г.К. също има лозе и са съседи с
въззивника П., като между двата имота няма ограда. Конкретизира, че каменната ограда на
вилата на въззивниците минава над мястото, където въззивниците са засадили лозята, и е
разположена от началото на техния имот до имота на въззиваемия Г.К.. При предявяване на
скици №286 и №287/25.06.2021 г. свидетлката идентифицира имот 195 и 191 като
собствени на въззивниците, където са обозначени притежаваните от тях постройки.
Уточнява, че черната непрекъсната линия между имот 191 и 145 е каменната ограда, а оттам
надолу са притежаваните от въззивниците лозя.
Св.И.П. предоставя информация , че земята собственост на ответника е с площ около пет
декара, представлява наследствена собственост е и се обработва от въззиваемия Г., който
отглежда насаждения - тютюн, бамя , лозе. Свидетелят посочва, че не е ходил там от около
15 години, но си спомня, че бащата на въззивниците бил посял малко лозе върху място,
което му било дадено от бащата на ответника., но не му е известно основанието за това.
Лозето е непосредствено до вилата на въззивниците , оградено с телена мрежа.
Св.К.А. при разпита си пред първата инстанция изтъква, че земята собственост на
родителите на отв. Г.К. е с площ около 5 дка, обработва се и се използва от ответника и
понастоящем, като в нея се отглежда лозе и овощна градина. Посочва, че въззивникът П.П.
гледа кози , като стопанският му двор, където отглежда животните има ограда. Посочва, че
въззивникът освен вилата има и други сгради-стопански навеси, където разполага
селскостопанска техника, притежава постройки, които са разположени около главния път.
При предявяване на горепосочените скици на свидетелят,същият идентифицира сградите, в
които въззивниците отглеждат животни и ползват по начин, който не съвпада с имотите,
предмет на искова претенция.
След анализ и проверка на доказателствените материали в съответствие с нормативно
установения метод за оценка, заложен в процесуалните норми на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, и
при съпоставка с оплакванията и възраженията във въззвивната жалба, поддържани в
производството пред въззивния съд, ЯОС достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок, от правно
легитимирана страна, изпълняваща изискванията на чл.259 и сл. ГПК и обусловена от
наличието на правен интерес с оглед изхода на спора пред ТРС.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на ТРС е валидно и допустимо
в обжалваната му част, същото не страда от радикални пороци, свързващи се с нарушение
на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като аргументите на въззивната инстанция в отговор на
формулираните в жалбата оплаквания са следните:
Прегледът на изложението в исковата молба относно фактическите обстоятелства, на които
почива претенцията и вида на търсената процесуална защита, и допълнителната
уточнителна молба, с която е конкретизирано и стеснено съдържанието на първоначално
4
заявената претенция, предопределя изводът, че РС-Тополовград валидно е определил
материалноправната квалификация на иска по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС ЗЗД.
Прецизна и законосъобразна е нормативната оценка на процесните отношения,
квалифицирани като положителен установителен иск за собственост, в чийто
правопораждащ фактически състав се съдържа придобивната давност като сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, обхващащ
владение по см. на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС през определения в
законовата норма период от време. В Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК и Тълкувателно решение № 10 от 5.12.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 10/2012 г., ОСГК е прието, че "Законодателят е уредил придобивната давност като способ
за придобиване на вещни права в чл. 79 ЗС и е използвал законодателната техника на
препращането в чл. 84 ЗС, изрично предвиждащ съответно прилагане на съществуващите в
ЗЗД норми на чл. 113, чл. 115, чл. 116, чл. 117 и чл. 120."В цит. тълкувателна практика е
дефинирано правното значение на изтичането на законоустановения срок на давностното
владение: "Изтичането на срока на придобиваната давност не води автоматично до
възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се
прилага служебно. Необходимо е позоваването от владелеца на изтичането й чрез
предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез
снабдяването с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка на
основание давностно владение." В в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2012 е прието, че принцип в гражданското законодателство е, че вещните права
се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това, с което се отдава
приоритетно значение на волята на правните субекти и се създават гаранции за охрана на
обществения интерес, чиято еманация е съхраняването на правната сигурност чрез създаване
яснота по отношение субектите и обектите на вещните права. В настоящия случай, според
фактическото описание, конкретизиращо основанието на иска в допълнителната искова
молба, ищците претендират придобиване чрез десетгодишно недобросъвестно давностно
владение на имот в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС, находящ се в землището на гр.Тополовград,
местност "Градище", с №72761.56.145, с площ от 1153 кв.м., и върху 1700 кв. м. от имот,
находящ се в землището на Тополовград, местност "Градище" с №72761.56.144 целият с
площ 3756 кв.м., като давностното владение е започнало през 2007 г. и осъществявано
непрекъснато, явно и необезпокоявано. След приемане на заключението по СТЕ,
установяващо, че обособената част от имот №72761.56.144, засадена с лозе и владяна от
ищците, е с площ 512 кв. м., по тяхно искане на основание чл.214 ГПК е допуснато
изменение на иска за признаване право на собственост върху 512 кв.м. от ПИ №72761.56.144
целият с площ 3756 кв.м.
Съвкупността от очертаните по делото фактически данни са послужили като
легитимна доказателствена основа на правния извод на ТРС, че в полза на ищците не е
изтекъл предвидения в закона срок на десетгодишно давностно владение, чието начало е
2007 г., т.к. издадената заповед на кмета на Община Тополовград на 17.01.2014 г. за
възстановяване правото на собственост върху процесните имоти заличава с обратна сила
действието на изтеклия до момента давностен срок и поставя началото на нова давност,
която към момента на депозиране на исковата молба /10.06.2021 г./ не е изтекла. Правните
констатации на първоинстанционния съдебен орган, включващи отричане на фактическите
тези на ищците, се основават на интерпретация на външната изява на тяхното поведение, т.к
същите не са оспорили плана за новообразуваните имоти преди влизането му в сила и/или
по реда на искане за изменението на плана чрез повдигане на спор за материално право съгл.
параграф 4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСП. Според районният съд този факт индицира липсата на
външна манифестация на волята за владение с намерение за своене на процесните имоти,
който извод е споделим и от настоящата инстанция. По отношение на установителната
претенция, касаеща придобиване на собственост върху 512 кв.м. от имот 144 ,
първостепенният съд е формирал решаващ извод, че не може да бъде изпълнен
фактическият състав на чл.79 ЗС и правото на собственост върху процесната част от
поземлен имот не може да бъде придобито чрез давностно владение. Изтъкнати са правно-
аналитични съображения, базиращи се в изобилно позоваване на изводите в СТЕ, в насока,
че процесната част не представлява обособен имот, нито реално обособена част от него, а
единствено част от имот, която не разполага с имотни граници, а с нематериализирани
5
такива, охарактеризиращи обособена растителна група, предвид което в същността си
претенцията за част от имот 144 с площ 512 кв. м. не въвежда годен предмет на владение и
своене. Настоящата инстанция не може да се съгласи с тълкуването, вложено в това правно
становище, доколкото същото противоречи на разяснението, дадено в т.2 ТР 8/2014/ 23.02
2016 год. ОСГК, ВКС. В мотивите на ТР е посочено, че "Когато е осъществен
фактическият състав на реституцията по ЗВСОНИ или е налице влязъл в сила
административен акт за възстановяване по ЗСПЗЗ или по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ,
ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и собствеността е придобита, то не би могло да се отрече правото на
възстановения собственик да се защити чрез предявяване на иск за реална част от
самостоятелен парцел, поземлен имот или урегулиран поземлен имот. Залегналият в
реституционните закони принцип, че обект на собственост и съответно на защита на
собствеността може да бъде и реална част от поземлен имот, е прокаран и в други закони -
например в чл. 200 ЗУТ, според който реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез
правни сделки или по давност, ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.
19 ЗУТ или ако се касае за присъединяване на такава реална част към съседен имот при
условията на чл. 17, а оставащата част отговоря на изискванията на чл. 19 или също се
присъединява към съседен имот. " Посочено е още, че ЗСПЗЗ не поставя изискване
подлежащите на възстановяване бивши земеделски имоти да имат въведените в
благоустройствените закони минимални площи и лице за обособяването им като
самостоятелни урегулирани поземлени имоти, нито препраща към нормите на
благоустройствените закони относно необходимите минимални площ и лице на
урегулираните поземлени имоти. С визираните постановки са изключени правните
ограничения на принципа, че може да се придобива чрез реституция реална част от поземлен
имот, който принцип обслужва ефективното реализиране на процедурата по реституция
спрямо бившите собственици върху целите им отчуждени или отнети имоти или върху
възможно по-голяма част от тези имоти. Но по аналогия със спецификата на фактическите
отношения в процесната ситуация, в която се претендира придобиване по давност на реална
част от поземлен имот, реституиран по реда на пар.4к, ал,7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се
признае правната възможност и на трето лице да защитава правото на собственост върху
реална част от поземлен имот, която то твърди, че е придобило по давност. В подкрепа на
това становище, за принципната допустимост на установителната претенция по отношение
правото на собственост върху реална част от поземлен имот се съдържа и в поясненията,
дадени от вещото лице, в о.с.з. на 28.10.2021 г. /л.122 от делото/. Според в.л. спрямо имот
№144 и №145 не се прилагат критериите за минимална площ, указани в чл.19 ЗУТ, т.к. тези
имоти са категоризирани като попадащи в обхвата на пар.4 ПЗРЗСПЗЗ, и поради това
попадат в приложното поле на Наредба №3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, която не въвежда
изисквания за минимална площ при делба на имотите.
Изводите на първоинстанционния съд относно правното значение и ефекта на влязлата в
сила заповед на кмета на Общ.Тополовград за възстановяване на процесните имоти в
същността си са правилни, макар и доразвиващите фундамента им съдебни разсъждения да
не отразяват напълно изрядна и прецизна аргументация.
Релевирано е възражение във въззивната жалба, че влизането в сила на заповедта за
възстановяване и на плана за новообразуваните имоти не са обстоятелства сред нормативно
предвидените основания за прекъсване на давността в чл.116 ЗЗД. Направено е съпътстващо
тълкуване на смисъла, вложен от законодателя в разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, според
което правилото, че изтеклата давност за имоти ,собствеността върху се възстановява по
този закон или по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече нова давност от деня на влизане на
разпоредбата в сила, обвърза прекъсването на придобивната давност единствено с момента
на влизане в сила на разпоредбата в нейната актуална редакция. Твърди се, че издаването на
административни актове, каквато е процесната заповед на кмета на Общ.Тополовград, не е
сред законово признатите фактори, прекъсващи течението на придобивната давност. Така
утвърдената собствена гледна точка на въззивниците към приложимостта на цитираната
правна норма и ограниченията, които тя създава в признаване ефекта на придобивната
давност, изразява възражение срещу правилността на съдебния акт, но не може да бъде
споделена поради нейната несъстоятелност.
6
По делото не се спори относно факта, че процесните имоти са били реституирани с решение
№ Т 1014/12.02.1993 г. на ПК - Тополовград, влязло в сила в полза на наследници на К.М.,
сред които е и ответникът Г.К.. Със Заповед №01-Г-222/17.01.2014 г. , издадена на
основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните
имоти за местност "Градище", землище на гр. Тополовград, одобрен със заповед №РД-11-
123/05.07.2005 г. на Областния управител на обл.Хасково, е възстановено правото на
собственост на наследници на К. Д. М., върху новообразуваните имоти №56.144 и №56.145
по плана на новообразуваните имоти за местността "Градище", землище на гр. Тополовград.
Ответникът Г.К. е наследник – внук на К. Д. М., поч. на 11.09. 1950 г. При разрешаване на
въпроса дали процесните поземлени имоти са били придобити от ищцте- въззивнци на
основание придобивна давност, въззивният съд следва да вземе предвид, че не тече
придобивна давност за земеделски земи, за които административната процедура по ЗСПЗЗ за
възстановяването на собствеността все още не е приключила. В този смисъл е еднозначно
формулираното разрешение по аналогичен по фактическите параметри казус в Решение №
10 от 28.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2018 г., I г. о., ГК.
В Тълкувателно решение № 10 от 5.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 10/2012 г., е
формулирано задължително разяснение на проблематиката, свързана с прилагането на чл.5,
ал.2 ЗВСОНИ, като е прието, че същата въвежда две правила: "че изтеклата давност преди
влизане в сила на разпоредбата не се зачита и че от влизане в сила на нормата започва да
тече нова давност. Тези две правила изцяло покриват съдържанието на института на
прекъсване на давност, защото именно при прекъсване на давността настъпват тези правни
последици." На първо място, в отговор на възражението, че никоя фактическа хипотеза,
извън прокламираните в чл.116 ЗЗД не прекъсва давността, следва да се акцентира върху
приетото в цит. ТР: "Следователно с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ се въвежда
самостоятелна и специална хипотеза на прекъсване на давността, съществуваща наред с
общите хипотези за прекъсване на давността, уредени в чл. 116 от ЗЗД, към която
разпоредба препраща чл. 84 от ЗС.
По тези съображения, нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ има ретроактивно действие, като
заличава с обратна сила изтеклата вече давност. Но настъпването на юридическия факт, с
който се прекъсва давността, не се идентифицира изолирано и самоцелно с влизане в сила
на разпоредбата, както твърди пълномощника на въззивниците, а едновременно и с момента
на финализиране на реституционното производство. В този смисъл убедително и
безпротиворечиво мотивиран отговор на аналогичен с поставения въпрос е даден в
многобройната практика на ВКС. В Решение № 60108 от 22.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3534/2020 г., II г. о., ГК, " началният момент, от който може да тече придобивна давност
върху земеделския имот, е възстановяването на собствеността. Това е така, защото
разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенции за възстановяване на
собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува правна
възможност те да защитят правата си. След завършване на реституцията на процесния имот
– 15.05.2004 г., в полза на ищеца може да тече придобивна давност." Напълно еднородни са
и съображенията в Решение № 10 от 28.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2018 г., I г. о.,
ГК; "При разрешаване на въпроса дали процесната нива е била придобит от ищеца на
основание придобивна давност, въззивният съд следва да вземе предвид, че изтеклата до
22.11.1997 г. /до влизането в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ/ придобивна
давност не се зачита, както и че не тече придобивна давност за земеделски земи, за които
административната процедура по ЗСПЗЗ за възстановяването на собствеността все още не е
приключила. " Еднопосочни по своята правно-логическа и концептуална насоченост са и
аргументите в Решение №373/21.05.2010 г. по гр.д. №396/2009 г. ВКС: " владението,
установено след 22.11.1997 г., би могло да е добросъвестно и да доведе до придобиването на
земеделския имот по кратката придобивна давност на чл.79, ал.2 от ЗС, но само ако към
датата на установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му
собственици /тоест само ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна
процедура по възстановяване на собствеността/. Този извод произтича от намерилият
конкретно проявление в множество разпоредби на закона /чл.115 от ЗЗД, чл.10, ал.13 от
ЗСПЗЗ, чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, чл.19 от ЗСПЗЗ и др./ общ принцип, че срещу този, който не
може да води иск, давност не тече. В този смисъл е и приетото в решение № 4 от 11.03.1998
г. по конст.д. № 16 от 1997 г. на Конституционния съд на РБ, че разпоредбата на чл.5, ал.2
7
от ЗВСВОНИ не е противоконституционна, тъй като тя е проявление на горепосочения
принцип и тъй като целта на тази разпоредба е да се препятства възможността трети лица да
придобият по давност собствеността върху земеделски земи, преди те да са възстановени на
техните собственици с решение на поземлена комисия /сега ОС „З”/ и преди бившите
собственици да могат да защитят правата си чрез предявяване на иск за собственост."
Следователно, в настоящият случай, за да се произнесе, дали твърдяното недобросъвестно
владение, установено след 22.11.1997 г. би могло да обуслови изпълнението на фактическия
състав на чл.79, ал.1 ЗС и да обуслови придобиването на поземлени имоти с общата давност,
съдът следва да се произнесе по въпроса, кога е приключило административното
производство по възстановяване на правото на собственост на наследниците на К.М.-
праводател на ответника /по заявлението на Илия Димов/. Доколкото процесните имоти се
намират в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съгласно разпоредбата на пар.4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ административната процедура по възстановяването на собствеността за тези имоти
приключва с влизане в сила на заповедта по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, каквато заповед в
случая е издадена едва на 17.01.2014 г., следва да се има предвид, че за ищците- въззивници
в настоящото производство именно от 17.01.2014 г. се поставя началото на
правопораждащия фактически състав на чл.79, ал.1 ЗС, който до предявяване на исковата
молба на 10.06.2021 г. не е завършен. В този смисъл именно е Решение №373/21.05.2010 г.
по гр.д. №396/2009г. ВКС, в което като приключващ реституционната процедура акт е
детерминирана именно влязлата в сила заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. И в
настоящия случай се касае за процедура по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ Прекратява се правото на ползване върху
земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. за
прекратяване правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по
силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на
Министерския съвет, и възстановяване правото на собственост по влязъл в сила план на
новообразуваните имоти. Процедурата Прекратява се правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по
силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. съставлява сложен и динамичен
фактически състав, включващ поредица от действия, подлежащи на извършване от различни
субекти, която според цит. устойчиви разрешения в практиката приключва с влизане в сила
на акта, стабилизиращ възстановяването правото на собственост. Нещо повече, в Решение
№ 10 от 28.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2018 г., I г. о., ГК, се приема, че
конститутивният ефект на влязло в сила решение на ПК не възниква спрямо възстановените
собственици, ако е нарушен/ липсва елемент/ от сложния фактически състав на
реституционната процедура по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, ако към решението на ПК не е
издадена скица и процедурата все още не е приключила. В случая по арг. на пар.4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, легитимиращ ефект спрямо правото на собственост върху процесните имоти
в полза на ответника и останалите наследници на К.М., настъпва с приключване на
реституционната процедура с издаването на Заповед №01-Г-222/17.01.2014 г. от кмета на
Общ.Тополовград. и от този момент възникват контрадикторните правни възможности за
страните- за възстановените собственици да защитят правата си чрез предявяване на иск за
собственост, а за третите лица / въззивниците/- да придобият по давност собствеността
върху възстановените земи. Настъпването на юридическия факт /възстановяването на
собствеността/, с който се прекъсва давността не изключва фактическото господство върху
вещта, нито пък намерението на владелеца да я свои по-нататък. Именно поради това, че се
прекъсва времевият срок, а не владението, то придобивната давност, която започва да тече
след прекъсване на давността е идентична по вид на давността, текла до прекъсването. /В
този см. Тълкувателно решение № 10 от 5.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 10/2012г. ВКС/.
Следователно, лишена от противоречие се явява правната позиция в отговор на въпроса,
дали от тази дата 17.01.2014 г. / на издаване на заповедта/ ищците П.П. и С.П., са владяли
процесните имоти непрекъснато,явно, необезпокоявано в продължение на повече от
изискуемия съгласно чл.79, ал.1 ЗС срок от 10 години. Към датата на подаване на исковата
молба по настоящото дело -10.06.2021 г. очевидно не е изтекъл необходимият 10-годишен
давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС, предвид което въззивниците не се легитимират като
собственици на процесните недвижими имот на твърдяното първично придобивно
основание.
При това положение и с оглед неблагоприятните последици за въззивниците от проведената
доказателствена дейност в съответствие с разпределената доказателствена тежест,
8
настоящият съдебен състав приема за излишен и недължим поради своята правна
ирелевантност, отговора на възражението относно допуснато от ТРС подценяване на
еднопосочността, доказателствената пълнота и информативност на гласните източници,
касаещи положителни факти и обстоятелства относно осъществяваното владение от
въззивниците.
Предвид съвпадение на крайните правни изводи на двете инстанции, контролираното
съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно и гарантиращо резултат по
делото, съответен на установените доказателства и материалния закон.
При този изход на спора пред въззивния съд, не са налице и предпоставките за уважаване
претенцията на въззивниците-ищци за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете
съдебни инстанции.
Водим от изложените съображения, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №70/26.11.2021 г. , постановено по гр.д.№195/2021 г. по описа
на Районен съд-Тополовград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9