№ 13
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВИН
при участието на секретаря МК
като разгледа докладваното от ВИН Административно наказателно дело №
20221110205657 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-00020 от 06.04.2022г., на директора на Дирекция
„Инспекция по труда”-София град на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на
„***********“ ЕАД, с ЕИК ************** в качеството му на работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000/две хиляда/лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата наред с общи
бланкетни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на наказателното
постановление и АУАН, се излагат доводи за неправилно установена фактическа
обстановка, като наказващият орган не е влез предвид събраните по преписката
доказателства, в частност представените от дружеството жалбоподател доказателства за
плащане на възнаграждението.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна - ДИТ-София-град, редовно призовани, се представлява от
юрисконсулт Дардова, която моли НП да бъде потвърдено като изтъква, че от събраните по
делото доказателства нарушението се явява безспорно установено. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „***********” ЕАД, ЕИК ************** е търговско дружество
със седалище в гр. София, представлявано от всеки от членовете на Съвета на директорите
поотделно.
Поради постъпили множество сигнали от служители на дружеството за ненадлежно
прекратяване на трудови договори и незаплатени трудови възнаграждения, в периода от
19.11.2021г. до 14.12.2021г. служители на ДИТ-София-град, извършили проверка по
1
спазване на трудовото законодателство от страна на „***********” ЕАД, в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, включително относно изплащане на
дължимите трудови възнаграждения на работници и служители на дружеството. Резултатите
от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка №
ПР2138297/14.12.2021г., връчен на представител на дружеството-СИ, оправомощена със
Заповед № 100/11.06.2021г. за лице, което да осъществява представителство пред органите
на ГИТ.
В хода на проверката на база представени от дружеството справки и ведомост за
заплати, било констатирано, че „***********“ ЕАД в качеството му на работодател е
начислило на редица служители, сред които и лицето *****, ********** и **********
трудово възнаграждение за месеците октомври и ноември 2021г., съгласно представената
ведомост за заплати, но не е изплатило същото.
Във връзка с констатираните по време на проверката нарушения, включително
посоченото, в изготвения от страна на контролните органи протокол, на основание чл. 404,
ал. 1, т. 1 от КТ, били издадени задължителни предписания на „***********” ЕООД, като
съгласно т.3 от диспозитивната част на протокола, на дружеството-жалбоподател било
издадено предписание в срок до 29.12.2021г. да заплати на ***********, ******** и
*********** трудовото възнаграждение за извършената от него през месец ноември 2021г.
работа. Няма данни предписанието, имащо характер на принудителна административна
мярка, да е било атакувано пред горестоящия административен орган или съда.
Принудителната административна мярка, с която се формулира предписанието е влязла в
сила и подлежи на изпълнение от страна на нейния адресат.
С оглед осъществяване на контрол по изпълнение на предписанията, дадени на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, от страна на инспектори при ДИТ София-град, с
участието на представител на дружеството, била извършена последваща проверка на
„***********” ЕАД, за което бил съставен Протокол № ПР2141135/17.01.2022г.
По време на проверката била изискана информация за изпълнение на дадените с
предходния протокол предписания. От страна на дружеството не били представени
доказателства за изпълнение на предписанието под № 3, като липсвали каквито и да било
документи, доказващи изплащането на трудовото възнаграждение на служителите
***********, ******** и *********** или, който и да е друг служител за месец ноември
2021г. Единствено в нарочни писмени обяснения на законен представител на дружеството,
като причина за неизплащане на трудовите възнаграждения е посочено налагането на запор
върху сметки на работодателя, без каквито и да е допълнителни данни или документи.
В тази връзка на 17.01.2022г. от страна на свидетеля Р. А. главен инспектор в
ДИТ-София бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 22-
2200020, с който срещу „***********” ЕАД, било повдигнато административнонаказателно
обвинение за това, че не е изпълнило в срок даденото под № 3 от протокол от 14.12.2021г.
предписание за изплащане на трудовото възнаграждение на посочените в протокола лица,
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Актът бил съставен с участието на надлежно оправомощен представител на
дружеството и връчен препис от същия.
На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление № 22-00020 от 06.04.2022г., на директора на Дирекция „Инспекция по
труда”-София град на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „***********“
ЕАД, с ЕИК ************** в качеството му на работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 2000/две хиляда/лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
415, ал. 1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
2
показанията на свидетеля Р. А., дадени в хода на съдебното следствие и приложените по
делото писмени доказателства- Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР2141135
/17.01.2022г., Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР 2123816/3829714.12.2021г.,
фишове за начислени трудови възнаграждения за месец ноември 2021г., писмени обяснения
от представляващи "***********" ЕАД, Заповед № 100/11.06.2021г. за определяне на
представители по чл.403а, ал.2 КТ, сигнали и жалби от служители на дружеството, АУАН №
22-2200020 от 17.01.2022г., НП № 22-2200020 от 06.04.2021 г., Заповед № 3-0058/11.02.2014
г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля А., тъй като
същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелката са достатъчно
информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на
нарушението. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Предвид на това и с оглед липсата на противоречия между доказателствените източници,
както и на спор по правото, по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът
намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на
обжалване, но разгледана по същество в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК
вр. чл.84 ЗАНН да извърши цялостна проверка на атакувания акт, се явява неоснователна в
искането за отмяна на наказателното постановление поради следните съображения:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели,
предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН № 22-2200020 от 17.01.2022г. е
издаден от компетентен орган - главен инспектор при ДИТ-София, в кръга на неговите
правомощия и в присъствието на двама свидетели. Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ, актовете за
установяване на нарушения се съставят от длъжностните лица към службите за контрол, към
които съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ се числи и ИА “ГИТ”, съответно нейните подразделения
и служители, какъвто е и Р. А., служител на ДИТ София –град, на длъжност старши
инспектор в агенцията. Актът е подписан от съставителя и двама свидетели, съгласно
изискванията на чл. 43, ал.1 от ЗАНН и е предявен на представител на дружеството
нарушител. На следващо място актът отговаря на изискванията за форма, съдържание и
реквизити, регламентирани в чл.42 ЗАНН, като в тази връзка не се констатират нарушения
на процесуалните правила, които да се определят като съществени и да внасят неяснота
относно фактическите и правни рамки на формулираното обвинение.
Въз основа на така издадения акт за установяване на административно нарушение е
съставено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен
орган, съгласно т. 4 на Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА
“ГИТ”. Атакуваното наказателно постановление № 22-00020 от 06.04.2022г. е издадено в
законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН въз основа на АУАН от 17.01.2022г., като е
налице пълно съответствие между установените фактически обстоятелства в АУАН и НП.
При съставянето на същото не се констатират нарушения на чл. 57, ал.1 ЗАНН, нарушението
достатъчно ясно дефинирано, по място- в предприятието на работодателя, където съгласно
3
изричната разпоредба на чл.270, ал.1 КТ е мястото, на което следва да се изплаща трудовото
възнаграждение, време-датата следваща изтичането на определения с предписанието срок и
съдържание- неизпълнение на конкретно дефинирано задължение, като не е налице каквато
и да е неяснота в описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Същото е получило и съответна на фактите правна квалификация като нарушение на чл.415,
ал.1 КТ, като е налице конекситет между фактическо и правно обвинение.
В хода на административно-наказателното производство на дружеството-
жалбоподател е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна
административно нарушение, което съгласно съставения АУАН и издаденото НП, се
изразява в това, че „************” ЕАД, в качеството си на работодател е нарушило
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, като не е изпълнило даденото му предписание под № 3
от Протокол за извършена проверка от 14.12.2021г., и не е изплатило на служителите
***********, ******** и ***********, дължимото за месец ноември 2021г. трудово
възнаграждение, в указания в предписанието срок, а именно до 29.12.2021г., като липсват
данни същото въобще да е било изплащано.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за
установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващият орган е подвел фактите под
посочената в НП материално-правна норма. Това следва от обстоятелството, че съгласно
изричния текст на предписание под № 3, дадено в Протокол за извършена проверка
ПР2138297/09.02.2021г., връчен на същата дата, дружеството жалбоподател е следвало в
срок до 29.12.2021г. да изпълни задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение
за месец ноември 2021г. на посочените в предписанието служители.
Предписанието е издадено в изпълнение на правомощията на контролните органи по
чл.404, ал.1, т.1 КТ и е насочено към отстраняване неизпълнение на задължение на
работодателя, произтичащо от изрична норма на трудовото законодателство. Тук е мястото
да се отбележи, че посочените предписания представляват принудителна административна
мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, като в тази си част Протоколът за извършена проверка
представлява съвкупност от отделни индивидуални административни актове, всеки, от които
подлежи на самостоятелна преценка за законосъобразност, на самостоятелно оспорване по
административен и съдебен ред, каквото не е било направени. Предвид на това същата е
влязла в сила и подлежи на изпълнение. Видно от приложените писмени доказателства-
фишове за заплати за месец ноември 2021г., на работниците Г, К и С е начислено трудово
възнаграждение, което подлежи на своевременно изплащане. Видно от констатациите на
последващата проверка при същата не са представени доказателства за изплащане на
възнагражденията, респективно посоченото предписание не е било изпълнено не просто в
определения срок, но и към датата на приключване на проверката- 17.01.2022г. При това
законосъобразно е констатирано, че е налице неизпълнение на задължително предписание, с
което е осъществен състава на нарушение по чл.415, ал.1 КТ.
Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, то изследването на
субективната страна на извършеното е безпредметно. Тук е мястото да се отбележи, че не
могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за липса на виновно поведение,
поради липса на парични средства, поради налагане на запор. От една страна субект на
отговорността е ЮЛ, а от друга липсата на пари като родово определена вещ, никога не е
основание за освобождаване от отговорност.
За нарушаване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ се предвижда имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. Санкцията, която е наложена на
жалбоподателя е в размер от 2000 /две хиляда/лева т.е. близък до минималния, като съдът не
намира основания за неговото намаляване предвид естеството и тежестта на нарушението. В
тази връзка следва да се изтъкне наличието на множество неизпълнени предписания, факта,
че процесното предписание под № 3 засяга повече от един служител, като освен това видно
4
от съдържанието на протокола, трудовото възнаграждение на същите служители не е било
надлежно изплащано и за предходни периоди, които са обект на други предписания.
Предвид на това съдът намира, че наложената имуществена санкция, която е в размер почти
равен на минималния, не следва да бъде редуцирана.
Не са налице основания за определяне на случая като маловажен като на първо място
следва да се посочи, че чл.415в КТ съдържа специална уредба на маловажните случаи на
административни нарушения на трудовото законодателство, която изключва приложението
на общото правило на чл.28 ЗАНН. Не са налице обаче основания за приложение и на чл.
415в от КТ, като съгласно същия за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 100 до 300лв. В настоящия случай нарушението не е отстранено нито е
налице втората кумулативна предпоставка за приложението на чл. 415в от КТ, а именно да
не са произтекли вредни последици за работниците. В настоящия казус неизпълненото
предписание касае неизплатено трудово възнаграждение, като следва да се държи сметка, че
положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а основно задължение на
работодателя съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ е да заплаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Забавянето при изплащането на полагащо
се трудово възнаграждение на работника във всички случи е вредна последица за него,
поради което и привилегированата разпоредба на чл. 415в от КТ, уреждащ маловажните
случаи на административни нарушения в областта на трудовото законодателство не следва
да намери приложение.
По изложените съображения от фактическо и правно естество наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за
това е нормата на чл.144 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК и даденото в тази връзка задължително
тълкуване на върховната съдебна инстанция, въплътено и в правилото на чл.63д, ал.5 ЗАНН,
в полза присъждането на възнаграждение определено според правилата на Наредбата за
заплащане на правната помощ, в случай на представителство на административен орган от
страна на юрисконсулт. В настоящото производство, въззиваемата страна- ДИТ-София е
била представлявана от надлежно упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че
справедливият размер на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е
Наредбата за заплащането на правната помощ, относим именно към защита в производства
по ЗАНН е 80 лева, доколкото по делото е проведени едно съдебно заседание по същество и
е разпитан само един свидетел, не са представяни допълнителни доказателства. Същото
съобразно искането следва да бъде присъдено в полза на ИА ГИТ, като първостепенен
разпоредител с бюджетни средства.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-00020 от 06.04.2022г., на
директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София град на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 415, ал. 1 от КТ на „***********“ ЕАД, с ЕИК ************** в качеството му на
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000/две хиляда/лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ..
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, с ЕИК ******** да заплати на ИА ГИТ сумата от
5
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 – дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6