Р Е Ш Е Н И Е № 246
гр.В.,
10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –В., в публичното съдебно заседание на
единадесети май 2021 г. в състав:
Председател: Андрей Дечев
при участието на секретаря П. Йорданова и
прокурора …….., като разгледа
докладваното от съдия Дечев гр. дело № 2164 по описа за
2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, във вр. с
чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Постъпила искова молба от „Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Изгрев“, бул. „Драган Цанков“, № 37, представлявано от Яким И.
Спасов – управител клон – В. е А.Т.И. – юрисконсулт регионално правно
обслуждане, против П.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** .
В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата от 2208,87 /две хиляди и осем евро и осемдесет и
седем евроцента/ евро главница,договорна лихва 63,93 евро от 18.06.2017г. до
27.07.2018 г., договорна лихва 68,47 евро от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.,
наказателна лихва 1618,55 евро от 18.06.2017г. до 12.03.2020 г., наказателна лихва
61,85 евро от 14.05.2020 г. до 18.06.2020 г.,
разноски в размер на 157,31 лева държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 22.06.2020 г. до изплащане на вземането, по
договор за банков кредит №033LD-R-000302/22.07.2010г.
Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на
парично задължение на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК предявява
на основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение до размера на от 2208,87 /две хиляди и осем евро и осемдесет и
седем евроцента/ евро главница,договорна лихва 63,93 евро от 18.06.2017г. до
27.07.2018 г., договорна лихва 68,47 евро от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.,
наказателна лихва 1618,55 евро от 18.06.2017г. до 12.03.2020 г., наказателна
лихва 61,85 евро от 14.05.2020 г. до 18.06.2020 г., разноски в размер на 157,31 лева държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.06.2020 г. до
изплащане на вземането, по договор за банков кредит
№033LD-R-000302/22.07.2010г.
Твърди се, че по По силата на Договор №
033LD-R-000302/ 22.07.2010 г. за банков кредит („Договора") „Първа
инвестиционна банка" АД е предоставила на П.И.В. („Кредитополучател")
кредит в размер на 2 375 евро. Крайният срок за погасяване, съгласно т. 3 от
Договора е изтекъл на 28.07.2018 г.
Въз основа на
Заявление по чл. 417 от ГПК, към което е приложено извлечение от счетоводните
книги на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД по Договора за кредит, отразяващо
общия размер на дълга, Банката се е снабдила със Заповед № 975 РЗ/ 24.06.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от
02.07.2020 г., издадени от PC - В. по ч. гр. д. № 957/ 2020 г. Въз основа на
същите е образувано Изпълнително дело № 20207240400259 по описа на ЧСИ В.Т..,
peг. № 724 на КЧСИ, с район на действие ОС - В..
Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено
възражение от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК, поради което за „Първа
инвестиционна банка" АД е налице правен интерес да предяви настоящият иск
за установяване на вземането си.
Моли Съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че към него съществува изискуемо вземане на ищеца,- сумата от 4 021.67 евро, от
която : 2 208.87 евро - главница по Договор № 033LD-R-000302/22.07.2010r. за
банков кредит, за периода 27.10.2011г. - 27.07.2018г., 63.93 евро - договорна
лихва за периода 18.06.2017г. - 27.07.2018г., 68.47 евро - договорна лихва за
периода 13.03.2020г. - 13.05.2020г., 1618.55 евро - наказателна лихва за
периода 18.06.2017г. - 12.03.2020г., 61.85 евро - наказателна лихва за периода
14.05.2020г. - 18.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 19.06.2020г. до
окончателно изплащане на сумата.
Моли да осъди ответника да заплати на ищеца сумите
по исковата молба и претендира направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника, не са представени доказателства и не са направени доказателствени
искания.
Твърди се, че договорът за банков кредит е за
потребителски кредит по Закона за потребителския кредит, но същият е изготвен в
противоречие с клаузи от закона и разпоредбите в договора не са индивидуално
уговорени по смисъла на чл. 146 от ЗЗП.
Твърди се че е налице договорка за необосновано
високо обезщетение, Общите условия не са подписани от страните на всяка
страница, кредитора не е уведомявал длъжника за всяка промяна на лихвения
процент, налице е неравноправна клауза, на ответника не е предоставяна ясна и
точна информация как се формира годишната лихва ответникът не е
могъл сам да установи размера на базовия лихвен процент на банката за евро по
подписания от него договор.
Твърди се, че договорът е недействителен, моли да се
отхвърли иска, катжо се постанови, че ответникът дължи само сумата от 506. 43
евро – главница, на ищеца.
Ответникът е представил пред Съда писмено заявление, с което заявява, че
признавам исканията на „Първа инвестиционна банка" АД, предявени от това
дружество в качеството му на ищец по гр.д.2164/2020г. при Районен съд - В., на
основание подписан между нае Договор № 033LD-R-000302/22.07.2010r. за банков
кредит. Считам, че претенциите на ищеца, че дължа сумата от 4 021.67 евро, от
която : 2 208.87 евро - главница по Договор № 033LD-R-000302/22.07.2010r. за
банков кредит, за периода 27.10.2011г. - 27.07.2018г., 63.93 евро - договорна
лихва за периода 18.06.2017г. - 27.07.2018г., 68.47 евро - договорна лихва за периода
13.03.2020г. - 13.05.2020г., 1618.55 евро - наказателна лихва за периода
18.06.2017г. - 12.03.2020г., 61.85 евро - наказателна лихва за периода
14.05.2020г. - 18.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 19.06.2020г. до
окончателно изплащане на сумата, са основателни.
Ищецът в молба до съда е уведомил съда, че с Договор
за цесия от 24.02.2021г. „Първа инвестиционна банка” АД, като цедент е прехвърлило процесното
вземане срещу ответника на В.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** цесионер.
Твърди се, че по силата на този договор е настъпило приемство и промяна в
лицето, носител на материалното право, като „Първа инвестиционна банка” АД е загубило качеството на кредитор и не
притежава активна процесуална легитимация по предявения установителен иск, като
дължимостта на вземането следва да бъде установена следва да бъде установена
спрямо цесионера В.И.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, който следва да бъде
конституиран като ищец по делото.
С определение в с. з. Съдът на основание чл. 228,
ал. 1 от ГПК е допуснал изменение на иска чрез замяна на ищеца „Първа
инвестиционна банка” АД с В.И.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, като е заличен ищецът „Първа инвестиционна банка” АД и е конституиран като нов ищец по делото В.И.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***. Производството по делото по отношение на ищеца
„Първа инвестиционна банка” АД е
прекратено и е обявено, че делото ще продължи с нов ищец В.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и изразеното становище на ответника в проведеното открито съдебно
заседание, счита, че следва да приложи разпоредбата на чл. 237 от ГПК и че са
налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска.
Настоящото решение, с оглед разпоредбата на чл. 237,
ал.2 от ГПК се постановява въз основа на
признание на иска в с.з., поради което същото не следва да се мотивира
по същество. В случая не е налице никоя
от хипотезите на чл. 237, ал.3 от ГПК.
Ищецът е направил искане да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца
деловодни разноски, като съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ищецът представя списък на разноските, които следва да бъдат присъдени.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски в размер на 205 лв. по заповедното производство и
255 по исковото производство.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника П.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължи на ищеца В.И.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 4 021.67 евро, от
която : 2 208.87 евро - главница по Договор № 033LD-R-000302/22.07.2010r. за
банков кредит, за периода 27.10.2011г. - 27.07.2018г., 63.93 евро - договорна
лихва за периода 18.06.2017г. - 27.07.2018г., 68.47 евро - договорна лихва за
периода 13.03.2020г. - 13.05.2020г., 1618.55 евро - наказателна лихва за
периода 18.06.2017г. - 12.03.2020г., 61.85 евро - наказателна лихва за периода
14.05.2020г. - 18.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 19.06.2020г. до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника
П.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца В.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***те разноски в размер на 157,31
лева държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство и 157,31 лева държавна
такса и 50 юрисконсултско възнаграждение по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО СЕ ПОСТАНОВЯВА по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ан.Д.